Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10. 04. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание
на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 7 по описа на съда за
две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "П.К.Б." ЕООД срещу онази част
от решение № 257 от 16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 112/2019 г. по описа
на РС – гр. Ботевград, в която съдът е отхвърлил предявения от „П.К.Б.“ ЕООД
срещу Г.К.М. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено вземането,
за което е издадена заповед № 4774 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 30.08.2018г. по ч. гр. д. № 1663/2018г. по описа на РС – гр.
Ботевград, в размер на сумата 499. 91 лева, представляваща главница по договор
за револвиращ заем № ********** от 31.07.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.08.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението.
В
останалите части решението на съда е влязло в сила като необжалвано.
Решението
се обжалва с доводи за неправилност. Въззивникът счита, че след
като районният съд е приел процесния договор за
нищожен е следвало на основание чл. 23 ЗПК да уважи иска по чл. 422, ал. 1 ГПК за
чистия размер на кредита в размер на 499.91 лева. Искането е за отмяна на
решението в тази част и за постановяване на нов акт по съществото на спора, с
който искът да бъде уважен до размера от 499.91 лева.
Въззиваемата страна не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
Съдът след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното.
Решението
на районния съд не е обжалвано с доводи за необоснованост, поради което фактическата обстановка е приетата от районния съд. Установява се, че на 31.07.2013 г. между ищеца и
ответника Г.К.М. е бил сключен договор за револвиращ заем за сумата от
500 лв. със срок на погасяване 48 месеца,
като сумата от 500 лв. била получена същия ден по банков път от ответника, видно
от преводно нареждане от 31.07.2103 година. Безспорно е между страните, че в
погашение на задълженията си към ищеца ответникът е заплатил само първата от
вноските в размер на 42. 00 лева. Уговорените в договора ГПР и ГЛП възлизат
съответно на 149.09 % и 97.66 %,
а лихвеният процент на ден е на стойност 0.27 %.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При изпълнение на
задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства
на заявената за разглеждане претенция, поради което решението е валидно, допустимо и правилно. Не е допуснато нарушение на
императивни правни норми.
За
да постанови атакуваното решение, районният съд е приел, че сключеният между
страните договор по своя характер е договор за потребителски кредит и е
недействителен поради нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11, т.
12, т. 15, т. 16 и т. 20 ЗПК. Счетено е, че в отношенията между страните не би
могло да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, да се присъди в полза на
дружеството чистата стойност на кредита, тъй като няма да е налице идентичност
в предмета на заповедното производство и на иска по реда на чл. 422 ГПК.
Пояснено е, че в издадената заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК се претендира заплащане на процесните
суми на основание обявена предсрочна изискуемост на предоставения заем, а не на
основание чл. 29 ЗПК - като дадено по недействителен договор за потребителски
кредит.
Въззивният състав споделя
напълно съображенията на районния съд, изложени в обжалваното решение, като на
основание чл. 272 ГПК изцяло препраща към тях. Независимо от това, окръжният
съд следва да изложи собствени мотиви.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, с който ищецът е поискал да се признае за съществуващо негово
парично вземане към ответника, възникнало на основание договор за револвиращ заем, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. Вземането, предмет на установяване с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК,
следва да е напълно идентично с вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като е необходимо да е налице пълно съвпадение между посочените в
заповедта и в исковата молба правопораждащи юридически
факти, компоненти и размер на вземането. Ето защо при извод за недействителност
на договора исковият съд не може да присъди на основание чл. 23 ЗПК чистият
размер на кредита, тъй като това би подменило основанието на претенцията (от договорно на извъндоговорно
основание).
Тъй
като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези
на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 257 от 16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 112/2019 г. по описа на РС –
гр. Ботевград, В ЧАСТТА, в която
съдът е отхвърлил предявения от „П.К.Б.“ ЕООД срещу Г.К.М. иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК
за признаване за установено вземането, за което е издадена заповед № 4774
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.08.2018г. по ч. гр.
д. № 1663/2018г. по описа на РС – гр. Ботевград, в размер на сумата 499. 91
лева, представляваща главница по договор за револвиращ
заем № ********** от 31.07.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
27.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
В
останалите части решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: