Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
05.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5397/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от С.С.М., с която са предявени срещу И.К.Г.,
искове както следва:
иск с правно основание чл.79, ал.1,
вр. чл.284, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 14, ал. 1 ЗН за сумата от 22500 евро,
представляваща неотчетена продажна цена, получена от ответницата от името на наследодателя
на ищцата – Г.Г.Р..
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 6860 евро, представляваща лихва за забава за периода 23.04.2015
г. – 23.04.2018 г.
Претендира законната лихва от
исковата молба и разноските.
Ищцата твърди, че наследодателката й – Г.Г.Р., възложила
на ответницата да продаде от нейно име апартамент, находящ се в гр. София, а
ответницата, след като сключила сделката, не изпълнила задължението си да й предаде
получената продажната цена. След смъртта на Г.Р.по силата на наследственото
правоприемство в патримониума на ищцата преминало вземането срещу ответницата
за цената по договора за продажба.
Ответницата оспорва иска. Твърди, че
е живяла в едно домакинство с наследодателката на ищцата в ж.к. Дружба и се е
грижела за нея. Г.Р.й възложила да продаде притежавания от нея апартамент,
находящ се в ж.к. Младост и с парите да купи за себе си по-голямо жилище, в
което да живее със семейството си, като волята й била да я надари с продажната
цена. След продажбата на жилището на Р.ответницата вложила получената
продажната цена в закупуване на собствено жилище, каквато е била волята на
дарителката. Оспорва материалната легитимация на ищцата, като оспорва завещанието,
оставено от Г.Р., да е написано и подписано от нея, оспорва и завещателна
дееспособност към момента на написването му.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По материалната легитимация на
ищцата:
Първо следва да се разреши спорът
относно валидността на саморъчното завещание, извършено от наследодателката
Р.. Въпросът е преюдициален, тъй като има значение за
преминаване на имущественото право, което се претендира в настоящото
производство, в патримониума на ищцата, с оглед това дали
ищцата притежава качеството на наследник по завещание на Г.Г.Р..
Представено е по делото Саморъчно
завещание от 20.01.2014 г., съставено от Г.Г.Р.,
което обективира воля на завещателката
цялото й движимо и недвижимо имущество след смъртта й да премине в полза на С.С.М.. Завещателното разпореждане се
отнася до цялото имущество на завещателя, има характера на универсално
завещание и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е
направено.
Установява се от назначената по
делото съдебно-графическа експертиза, че представеното саморъчно завещание е
написано и подписано лично от Г.Г.Р.. Заключението на
вещото лице е категорично и е формирано на база устойчиви, индивидуални и
достатъчни по обем съвпадения между процесното завещание и образците от почерка
на Г.Г.Р.. Поради това съдът приема за неоснователни
възраженията на ответницата, че завещанието е недействително, тъй като не е
написано и подписано саморъчно от завещателката.
Установява се от приетата по делото
комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от невролог и психиатър, че
към момента на съставяне на саморъчното завещание Г.Г.Р.
е имала кардиологични заболявания, била е в състояние след прекаран през 2011
г. мозъчен инсулт с остатъчна десностранна хемипареза и частична моторна афазия (болният е затруднен
да произнася правилно редица думи и да образува изречения с правилен
граматически строеж, но съзнава своя дефект и разбира какво му се говори), като
умението й да пише е било запазено. Имала е и психично заболяване – параноидна
шизофрения. Доколкото няма медицински данни за протичане на заболяването и
влиянието му върху психичната годност на лицето, вещите лица не могат да дадат категоричен
извод дали ищцата е разбирала свойството и значението на извършеното и е била
способна да ръководи постъпките си. За всяко пълнолетно лице, което не е
поставено под запрещение, действа оборима презумпция, че е дееспособно – че е
способно да действа разумно, да разбира свойството и значението и да ръководи
постъпките си. Тъй като наследодателката не е била
поставена под запрещение и няма проведено пълно и главно доказване за отсъствие
на способността й да действа разумно, то съдът приема, че е била дееспособна –
могла е да разбира свойството и значението на извършеното и разумно да ръководи
постъпките си и е притежавала завещателна годност.
Поради това съдът приема, за недоказано възражението на ответницата, че
завещанието е недействително, тъй като по време на съставянето му завещателката не е била способна да завещава.
По изложените съображения съдът
приема, че ищцата, в качеството си на наследник по завещание на Г.Г.Р., е придобила след смъртта й цялото й имущество, в това
число и вземанията й и се явява материално легитимирана да предяви иск за
облигационно вземане, което твърди да е възникнало в патримониума
на наследодателката.
По иска по чл.79, ал.1 вр. чл.284,
ал.2 ЗЗД:
С Пълномощно от 26.02.2013 г.,
нотариално заверено, наследодателката на ищцата Г.Г.Р. е учредила на ответницата представителна власт да се
разпореди със собствения й апартамент № ********“, гр. София, включително като
сключи предварителен договор и продаде имота. С т. 2 от пълномощното е учредено
право Г. да получи сумите от продажната цена по банкова сметка ***.
На 08.03.2019 г. ответницата, в
качеството си на представител по пълномощно на Г.Г.Р.,
е сключила предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № 19 (л.
115). Според чл. 3 цената е трябвало да бъде заплатена на две части: 2550 евро
– задатък, платим в едномесечен срок от подписване на договора, и 28450 евро,
платими чрез лични средства на купувачите в деня на подписване на договора и
чрез банков кредит след вписване на ипотека в полза на банката и представяне на
удостоверение за тежести. Записано е, че цената е трябвало да бъде преведена по
банкова сметка ***.
На 26.04.2013 г. е сключен договор
за покупко-продажба (л. 7), по силата на който ответницата, като пълномощник на
Г.Г.Р., е прехвърлила собственият на последната
апартамент в полза на купувачите Г. и С.Г., срещу продажна цена в размер на 22550
евро, от които 2550 евро – платени предварително и 20000 евро, платими по
банков път от БАНКА ДСК ЕАД след вписване на законна ипотека в полза на банката
за обезпечаване на отпуснат жилищен кредит.
Установява се от получената от Банка
ДСК информация (писма, приложени на л. 91 и л.114), че на 10.05.2013 г. сумата
в размер на 20000 евро (отпусната на купувачите съглсно
договора за кредит) е преведена по банкова сметка *** Г. Р.. Тази банкова
сметка ***о на продавача Г.Г.Р. единствено за целите
на усвояване на кредита. След изпълнение на условията по т. 2 от нотариалния
акт – учредяване на ипотека и представляване на удостоверение за тежести,
средствата са били преведени по банкова сметка ***. 3, ал. 2 от предварителния
договор за покупко-продажба между страните. Преводът е извършен служебно от
банката, а не по нареждане на титуляра на сметката.
От предоставената от Първа инвестиционна
банка АД информация (л. 48, л.108) се установява, че сметка **********е с
титуляр И.К.Г., на 13.05.2013 г. по сметка **********с титуляр И.К.Г. е
постъпил превод от сметка**********с
титуляр Г.Г.Р. в размер на 20000 евро.
В обобщение, от така обсъдените
по-горе писмени доказателства се установява, че с Пълномощно от 26.02.2013 г. Г.Р.е
учредила представителна власт в полза на ответницата да продаде собствения й
апартамент, както и да получи продажната цена по банкова сметка *** ***. Въз
основа на пълномощното имотът е продаден, а ответницата е получила цената: 2550
евро – в брой при сключване на предварителния договор и 20000 евро - по
банковата си сметка, така както упълномощителя е
посочил в пълномощното.
Договорът за поръчка по правило е
неформален. Практиката приема, че когато довереникът трябва да продаде от името
и за сметка на доверителя негова вещ, наличието на мандатно правоотношение може
да се установи както от упълномощителната сделка,
така и от съдържанието на договора, в който е оформена продажбата, когато в
него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя (така Решение №338 от 27.03.2018 по гр. д.
№706/2017 на ВКС, IV г.о.). Поради това настоящият състав приема, че с
пълномощното Р.е учредила на ответницата представителна власт за извършване на
описаните в него действия, като между двете е възникнало правоотношение по
договор за поръчка, по силата на който Р.е възложила, а ответницата е приела да
извърши описаните в пълномощното действия. В изпълнение на възложеното
ответницата е сключила предварителен договор, а на 26.04.2013 г. - окончателен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и е получила в брой и по своята
сметка продажната цена в размер на 22550 евро. Няма спор, че сумата не е
предадена от ответницата на упълномощителката.
Спорен между страните е въпросът има
ли валидно правно основание за ответницата да задържи процесната
сума. По този въпрос съдът намира следното:
Ответницата твърди, че сумата,
получена от продажбата на собствения на наследодателката
имот, й е била предадена безвъзмездно – с дарствено
намерение, по силата на договор за дарение, направено от наследодателката
с цел – закупуване на по-голямо жилище за семейството на ответницата.
С доклада по делото на ответницата
беше указано, че в нейна тежест е да установи твърдяното основание за
получаване на процесната сума. Доказателства в тази
посока няма ангажирани.
Действително, в пълномощното,
послужило за сключване на договоря за продажба на имота на Г.Р., последната
изрично е обективирала воля сумата по продажната цена
да бъде получена по банкова сметка, *** (**********). Това обстоятелство обаче
не е достатъчно, за да се приеме, че волята на Р.е била да отстъпи веднага и
безвъзмездно сумата на ответницата по силата на договор за дарение. Причините
за получаване на сумата от продажната цена по сметка на пълномощника могат да
бъдат многобройни, включително възлагане за извършване на други действия
(правни или фактически) от името и за сметка на възложителя, за които да се
използва сумата или дадени нареждания относно тази сума. Един косвен факт може
да послужи за доказване само ако от него може да се направи единствен възможен
извод за осъществяване на главния факт. Доколкото от волята на упълномощителката продажната цена да бъде получена по
банкова сметка ***ствен възможен извод, че я надарява
с тази сума, то съдът не приема за доказано твърдението, че сумата от
продажбата е дарена от наследодателката на
ответницата.
Ето защо съдът приема, че по силата
на мандатно правоотношение, след сключване на договора за покупко-продажба и на
основание чл. 284, ал.2 ЗЗД в тежест за ответницата е възникнало задължението да
предаде на доверителя всичко, което е получила в изпълнение на поръчката, в
това число получената продажна цена. По делото е прието за безспорно, че сумата
не е предадена на Р.. След смъртта на Р.и по силата на наследственото
правоприемство, вземането е преминало в патримониума
на ищцата. Поради това съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за сумата от 22550 евро, представляваща продажната цена по договора от
26.04.2013 г., което към момента не е погасено. Предявеният иск се явява
основателен.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Задължението на довереника по
договор за поръчка да предаде полученото на доверителя (за изпълнение на
отчетната сделка) е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на
поръчката. Практиката безпротиворечиво приема че довереникът е длъжен да отчете
незабавно и без покана – „задължение,
следващо от естеството на мандатното правоотношение, поради което обезщетение
за мораторни лихви се дължи от деня на получаване на сумите по договора за
поръчка“ – така Решение № 300 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2011
г., IV г. о., ГК и др. В настоящия случай обаче както бе посочено по-горе,
съобразно изрично обективираната воля на довереника в
пълномощното от 26.02.2013 г., сумата от продажната на имота е следвало да се
получи по конкретно посочена банкова сметка *** (**********). Т.е. съгласно
възложеното, ответницата е получила в собствената си банкова сметка ***. По
делото не се установяват нареждания на доверителя относно последващите
действия. Ето защо в конкретния случай не може да се приеме, че довереникът е
бил длъжен да се отчете на доверителя чрез незабавно предаване на сумата, тъй
като нарежданията на доверителя са били сумата да постъпи по сметка на
довереника (тези нареждания са изпълнени, доколкото от служебно откритата
сметка с титуляр – наследодателката сумата е
преведена по посочената в пълномощното сметка на ответницата). Поради това и за
да бъде поставена ответницата, следва да се приложат общите правила на чл.84 ЗЗД – след като няма уговорен падеж, за поставяне на длъжника в забава следва
да му бъде изпратена покана.
Установява се от писмените
доказателства, че с нотариална покана, връчена на ответницата на 01.02.2014 г.,
й е предоставен срок до 11.02.2014 г. да предаде процесната
сума на доверителя. След изтичане на този срок ответницата е изпаднала в
забава.
С оглед уточнението на иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетението за забава се претендира от по-късен момент - за
периода 23.04.2015 г. – 23.04.2018 г. Законната лихва върху главница от 22550
евро за посочения период е 6860.56 евро. Искът следва да се уважи до предявения
размер от 6860 евро.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски има ищцата. Претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение е в размер на претендира 3500 лв. Ответницата е
направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира
за основателно. Ето защо подлежащото на присъждане възнаграждение следва да се редуцира
до сумата от 2300 лв., тъй като тази сума отговаря в по-голяма степен на
фактическата и правната сложност на делото. На ищцата следва да бъдат присъдени
съдебни разноски в размер общо на 2340 лв.
Ответницата следва да бъде осъдена
да плати по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на 2296.93 лв. и 250 лв. за разноски за експертизи.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН **********, да заплати на С.С.М., ЕГН **********,
както следва:
на основание чл.79, вр. чл.284, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 14, ал. 1 ЗН, сумата от 22500
евро, представляваща отчетна сделка по договор за поръчка за предаване на
продажна цена, получена от ответницата от името и за сметка на наследодателя на
ищцата по договор за продажба, сключен с Нотариален акт № 135, том I, рег. № 2806, дело № 105 от 26.04.2013 г. на Нотариус рег.
№ 504, заедно със законната лихва от 23.04.2018
г. до окончателното плащане,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 6860 евро, представляваща лихва
за забава за периода 23.04.2015 г. – 23.04.2018 г
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2340 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2293,93 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 250 лв., представляваща разноски..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: