Р Е Ш Е Н И Е № 276
гр. Хасково,
11.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд…………….………………………………………………..…… в открито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТОШКА ИВАНОВА
2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Г.К...….....……………….……..…….и
в присъствието на прокурора ……………….……………..………………….……….……………………….като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А в. гр. д. № 756 по описа за 2018 год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – Т.В.Т. е останал
недоволен от Решение № 287 от 22.05.2018 год., постановено по гр.д. №
1160 / 2017 год. по описа на Районен съд - Хасково, поради което го обжалва с
молба същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи предявените от
него искове.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ
– Р.М.А. и С.К.А. – оспорват жалбата.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от Т.В.Т. против Р.М.А. и С.К.А., с искане да се признае
за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на реална
част с площ от 10.38 кв.м. от магазин № 3, целия с площ от 25.78 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.710.95.1.18 по
КККР на гр.***, одобрени със заповед № РД – 18 – 638 от 05.10.2006 год., с
административен адрес – гр.***, комплекс ***, намиращи се в сграда с
идентификатор 77195.710.95, с предназначение за търговска дейност, брой нива 1,
площ по документ от 15.40 кв.м., а по КК от 22.55 кв.м. и измерена на място от
25.78 кв.м., за осъждане на ответниците да му предадат владението върху
описаната реална част, както и да му заплатят сумите от 1 183.63 лева –
обезщетение за пропуснати ползи, определено на база наем за периода от 01.08.2015
год. до 10.02.2016 год., претендирано по отношение на част от имота с площ от
15.40 кв.м.; 194.83 лева – изтекла лихва за периода от 01.08.2015 год. до предявяване на исковата молба; 2 728.44
лева - обезщетение за пропуснати ползи, определено на база наем за периода от
01.08.2015 год. до предявяване на исковата молба, претендирано по отношение на
частта от имота с площ от 10.38 кв.м.; 256.09
лева – изтекла лихва за периода от 01.08.2015 год. до предявяване на исковата молба, както и
сумата от 126.43 лева – месечно обезщетение, считано от подаване на исковата молба до окончателното
предаване на претендираната реална част от имота, съгласно уточняваща молба –
л.154 от делото.
Безспорно
по делото е установено, че на 08.09.2003 год. между ответниците - Р.М.А. и С.К.А.
– в качеството им на продавачи, и ищеца – Т.В.Т. – купувач, е сключен
предварителен договор за бъдещо сключване на договор за покупко – продажба на
недвижим имот, представляващ магазин
№ 3, със североизточно изложение, находящ се на първия етаж в сградата
на бившия ресторант ***, преустроен съгласно одобрени строителни книжа в
магазин със застроена площ от 27 кв.м., при граници – изток - улица, север –
улица, юг – стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху общински УПИ III в кв.651 по плана на гр.***, в сила от 1970 год. Съгласно
т.8 от предварителния договор, продавачът предава владението на описания имот
на купувача в деня на сключване на договора.
Безспорно
е още, че на 27.12.2004 год. ответниците са продали на ищеца следния свой собствен
недвижим имот, а именно - магазин № 3,
със североизточно изложение, находящ се на първия етаж в сградата на бившия
ресторант ***, преустроен съгласно одобрени строителни книжа в магазин със
застроена площ от 15.40 кв.м., при граници – изток - улица, север – улица, юг –
стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху общински УПИ III в кв.651
по плана на гр.Хасково, в сила от 2003 год., като договорът за покуко – продажба е оформен с НА №
83, том VI, рег.
10283, дело 901 от 2004 год.
С
решение № 809 от 17.12.2014 год., постановено по гр.д. № 106 / 2014 год. по
описа на Районен съд – Хасково е признато за установено по отношение на Т.В.Т.,
че Р.М.А. и С.К.А. са собственици на следния недвижим имот, а именно – реална
част с площ от 10.38 кв.м. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор на
обекта 77195.710.95.1.18, като Т. е осъден да предаде на А. владението на
описаната реална част от имота. Със същото решение, Т. е осъден да заплати на А.
и сумите от 4 857.09 лева – обезщетение за ползване; от 1 873.36 лева – мораторна лихва и по
91 лева – месечно обезщетение, считано от предявяване на иска до предаване на
владението на частта от имота. При разглеждане на делото, от страна на
ответника – Т.В.Т. е било заявено възражение за придобиване на процесната
реална част с площ от 10.38 кв.м., по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност, което първостепенният съд е приел за недоказано.
С
решение № 162 от 09.04.2015 год., постановено по в.гр.д. № 97 / 2015 год. по
описа на Окръжен съд – Хасково посоченото – горе решение е потвърдено.
Въззивното
решение е послужило като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист от 16.04.2015 год., в полза на А., въз
основа на който е
образувано изпълнително дело №
20157710400052 по описа на ЧСИ К.
Араклиева. На 21.07.2015 год. е съставен протокол за принудително отнемане на
вещи, а именно – на реална част с площ от 10.38 кв.м. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.710.95.1.18, за отделянето на която реална част от имота на
Т., съдебният изпълнител е указал на взискателите А. да изградят преградна
стена. С постановление от 10.02.2016 год., влязло в законна сила на 01.03.2016
год. на Г. Г.Г. е възложен самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.710.95.1.18, с площ от 15.40 кв.м., собственост на Т. – длъжник по
изпълнението, като действията по принудително изпълнение – насочване и провеждане
на публичната продан на закупения през 2004 год. от Т. магазин с площ от 15.40 кв.м., са извършени за
събиране на вземанията на взискателите А., присъдени им с цитирания
изпълнителен лист. Обявеният за купувач Г. е въведен в имота с протокол от
24.03.2016 год. С молба от 12.05.2016 год., подадена от длъжника по
изпълнението Т. е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело,
поради отмяна на съдебното решение, послужило като изпълнително основание за
издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
дело. Към молбата е представено решение № 39 от 25.04.2016 год., постановено по
дело № 3611 / 2015 год. по описа на ВКС, с което е отменено въззивното решение
и спорът е решен по същество, като предявените на А. искове по чл.108 от ЗС и
по чл.59 от ЗЗД, са отхвърлени. За да отрече правото на собственост на ищците А.
по отношение на претендираната от тях реална част с площ от 10.38 кв.м. от магазин
№ 3, съдът е приел за доказано заявеното от ответника Т. възражение за
придобиването й по давност. В мотивите си съдът е приел за установено и това,
че през 1998 год. ищците А. са закупили магазин № 3 с площ от 15.40 кв.м.,
както и това, че впоследствие магазинът е бил преустроен съгласно одобрени
строителни книжа, като към площта му е присъединена и площта от вътрешното
стълбище и подстълбищно помещение, представляващи част от придобития от А. ***
недвижим имот – Бар ***, в резултат на което преустройство площта на магазина е
увеличена на 27 кв.м.
С
постановление от 16.05.2016 год. на съдебния изпълнител производството по
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1,т.4 от ГПК.
При
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е назначена техническа
експертиза, от представеното по която заключение се установява, че към момента
на огледа е изградена стена, показана на скицата между т.4 и т.7, като
фактически новия собственик – Г.Г. ползва площта по документа за собственост от
15.40 кв.м., без да е инициирал промяна в графиката на СО /самостоятелен обект/
с идентификатор 77195.710.95.1.18. Процесните 10.38 кв.м. в момента на огледа
били затворени от всички страни и до тях нямало достъп, от което вещото лице
извежда извода, че същите не са реална част от СО с идентификатор
77195.710.95.1.18 и в същото време не били присъединени към никой съседен
самостоятелен обект. За да се ползват тези 10.38 кв.м. отстатъчна площ от
магазин № 3, която по КК е включена в СО с идентификатор 77195.710.95.1.18 ,
според вещото лице е било необходимо да се отвори отделен вход – между т.4 и
т.5 на комбинираната схема. Това било възможно, тъй като стената от към двора
имала зазидани прозорци и било допустимо след изготвяне на проект за изменение
на плана на магазините /в частта му засягащ процесния СО/ и след конструктивно
становище да се отвори вход в носещата стена. След одобрението на проекта от
Общината, собственикът на 10.38 кв.м. можело да възложи на оторизиран геодезист
да изготви проект за промяна на самостоятелните обекти и да даде нов идентификационен номер за площта от 10.38 кв.м. Като друга
възможност вещото лице сочи собственикът на 10.38 кв.м. да ги продаде на някой
от съседите, който да изготви проект за присъединяване към техните
самостоятелни обекти, след което да се променят КК и КР на СО. Видно от
приложената към заключението на вещото лице комбинирана скица № 1 от 2014 год.
е, че площта на самостоятелен обект в сграда № 77195.710.95.1.18 по документ за собственост е 15.40 кв.м., а
по КК – 25.55 кв.м. Площта, измерена на място е 25.78 кв.м., а площта, определена за стълбище
– 10.38 кв.м., затворена между т.4,5,6 и 7. От заключението на вещото лице С.,
представено при разглеждане на делото пред въззивния съд се установява, че
отразеният в КК имот с идентификатор
77195.710.95.1.18 е с вход от север, съдържа в себе си частта от 10.38 кв.м.,
която е разположена в южната му част и е отделена от останалата част чрез
изградена стена.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявеният ревандикационен
иск за неоснователен, по следните съображения: Заявеният с исковата молба
предмет на делото е за собственост и владение върху реална част с площ от 10.38 кв.м. от магазин
№ 3, целият с площ по КК от 25.55 кв.м., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.710.95.1.18 по КККР на гр.***. Изхождайки от това,
че правото на собственост върху
разликата от 15.40 кв.м., закупена от ищеца на 27.12.2004 год., към момента на подаване на
исковата молба, не е собственост на последния, поради придобиването й от трето на спора лице – Г.Г. Г., на който
имота е възложен с постановление от
10.02.2016 год., влязло в законна сила на 01.03.2016 год., издадено от ЧСИ
Араклиева по изпълнително дело № 20157710400052, се налага извода за липса на
материално правна легитимация на ответниците А., правото на собственост на
които е отречено с влязло в законна сила съдебно решение, отчитайки и заявеното
от тях признание на иска. Съгласно чл.496, ал.2 от ГПК, от деня на влизане на постановлението
за възлагане, купувачът придобива правото на собственост, а изрично чл.496,
ал.3 от ГПК забранява оспорване на проданта, включително и от страна на
длъжника, чийто имот е продаден, по исков ред или чрез възражение, съгласно
указанията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 год. на ВКС
по т.д. № 4 / 2017 год., ОСГТК, с изключенията, предвидените в случаите на
чл.490 от ГПК – в проданта е участвало лице, което не е имало право да участва
и когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената – хипотези, в които
разглеждания случай не попада. Последиците на постановлението за възлагане не
отпадат с отмяната на изпълнителното основание, предвид това, че обявеният за
купувач на придобития през 2004 год. от Т. имот, представляващ магазин № 3, с площ от 15.40 кв.м., при
проведената по изпълнителното дело публична продан, се явява трето на
изпълнението лице. При прекратяване на изпълнителното производство, независимо
от основанието за това, не се обезсилват по право предприети изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни способи, от извършването на които
трети лица са придобили права, включително
и купувачите от публичната продан. Съгласно нормата на чл.433, ал.3 от ГПК придобитите права от трети лица
преди прекратяване на изпълнителния процес въз основа на извършените
изпълнителни действия, се запазват. Стабилитета на публичната продан не се отнася
за случаите, когато е продаден имот, който не е на длъжника или когато отпаднат
с обратна сила правата на взискателя, и имота е възложен на него - хипотези, в
които разглежданият казус не попада.
С оглед на изложените по-горе съображения, съдът приема, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска за ревандикация на реална част с площ от
10.38 кв.м., претендирана като част от площта на магазин № 3, обособен като самостоятелен търговски обект с
площ по документ – 15.40 кв.м., а по КК – 25.55 кв.м, предвид това, че собствеността върху обособения
обект, имащ самостоятелно значение, е придобита от трето на спора лице –
обстоятелство, обуславящо материално правната му квалификация по иск за
собственост. Правото на собственост върху процесната реална част, по отношение
на която ищецът е упражнявал фактическа власт, установена с предаване на имота
от ответниците в изпълнение на сключения помежду им предварителен договор от
2003 год., би могло да бъде успешно защитено и срещу ответниците А. само в
случай на притежавана от ищеца изключителна собственост върху закупения през
2004 год. търговски обект, представляващ
СО, което право обаче същият е изгубил с придобиването му от трето на спора
лице, на което имота е възложен при извършена публична продан. Процесната
реална част не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и не
е принадлежност към обособен обект в сградата, който да е изключителна
собственост на ищеца. Същата не представлява самостоятелен обект по смисъла на
§ 5, т.39 от ДР на ЗУТ и § 1, т.1 от ДР на ЗКИР и не може да бъде обект на
вещно право на собственост, доколкото няма самостоятелно предназначение, а от друга
страна е и функционално свързана с СО с
идентификатор 77195.710.95.1.18 по КККР, собственост на трето на спора лице, по
отношение на което ищецът би могъл да упражни правото си на собственост върху
същата, доколкото посоченият имот, придобит от Г. с постановление за възлагане
от проведена публична продан, по КК е нанесен с площ от 25.55 кв.м., включваща
и процесните 10.38 кв.м. Следва да се посочи, че доколкото правото на
собственост на ответниците върху процесните 10.38 кв.м. е отречено с влязло в
сила съдебно решение, за ищеца се е породила възможността да се снабди с
обратен изпълнителен лист за връщане както на сумите, така и на частта от имота
– заявена като предмет на предявения в настоящото производство ревандикационен
иск, които е осъден за заплати и съответно – да предаде.
Като
неоснователни съдът намира и предявените от ищеца осъдителни искове за
заплащане на обезщетения за имуществени вреди, причинени му от ответниците, с
осъществени от тях действия – закани и заплахи, отправяни до наемателите на
търговския обект, довели до прекратяване на наемния договор, сключен с трети на
спора лица и лишили го от възможността да получава договорения наем, предвид
липсата на доказателства, установяващи заявените твърдения. От събраните по
делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелката А. се установява,
че договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие. От друга страна,
извършените от ответниците А. фактически действия по изграждане на преградна
стена, разделяща площта на магазина на две части, едната с площ от 15.40 кв.м.,
съответстваща на закупената от ищеца през 2004 год. и придобита впоследствие от
трето на спора лице и другата – с площ, съответстваща на процесната реална част
от 10.38 кв.м., са осъществени в изпълнение
разпореждане на съдебния изпълнител по повод принудителното отнемане на
вещи, извършено на 21.07.2015 год., поради което същите не могат да бъдат
вменени в отговорност на ответниците, нито да се приемат като действия,
оспорващи извънсъдебно правото на собственост на ищеца.
Достигайки
до същия краен извод за неоснователност на заявените претенции, макар и с
различни мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 287 от 22.05.2018 год., постановено по гр.д. № 1160 / 2017 год. по
описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА
Т.В.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.А., ЕГН ********** и С.К.А., ЕГН **********,***
сумата в размер на 1 000 /хиляда/
лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство
пред въззивиня съд.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: