Определение по дело №190/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

К. Т. е депозирал частна жалба ( именувана жалба) насочена против Определение №1660 от 10.05.2011 г. на РС-Г. Д., с което, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, е върната подадената от него до районния съд искова молба и е прекратено производството по делото. Иска отмяната на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана да обжалва страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Жалбоподателят е подал в РС-Г. Д. искова молба за делба на наследствен имот . С едно кратко разпореждане ИМ е оставена без движение като нередовна. На ищеца-настоящ жалбоподател са дадени общи указания за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок. В съобщението за връчване на разпореждането е посочено, че може да ползва правна помощ при необходимост и право на това. В дадения срок ищеца е представил молба към която има приложена и такава за ползване на правна помощ(л.11). Решаващия съд е приел , че молбата за правна помощ е недопустима , тъй като тя съгласно чл.25,ал.2 ЗПП следва да е отправена до НБПП. Приел е , че не са отстранени нередовностите и е прекратил производството.

Настоящата инстанция не споделя мотивите на решаващия съд. Намира атакувания акт за незаконосъобразен. Съображения:Във връзка с гражданското съдопроизводство правната помощ може да се прояви по два начина: подготовка на документи за завеждане на дело (чл. 21, т. 2 ЗПП) и процесуално представителство (чл. 21, т. 3 ЗПП). Компетентни да предоставят различните видове правна помощ са различни органи: в първия случай - председателят на НБПП, а във втория - съдът. От внимателния прочит на молбата (л.11) е видно, че тя “преплита “ в себе си двата вида помощ. Първостепенният съд е следвало да изясни каква помощ се иска и чак тогава да преценява.Приемането , че молбата е по чл.21,т.2 ЗПП е формален подход който не се споделя. В този смисъл определението се явява и немотивирано в тази част. Изпълнението на това задължение гарантира ефективната съдебна защита и достъпа на гражданите до правосъдие, за която се отнася чл. 47 от Хартата на Европейския съюз, и в най-пълна степен защитава интересите на лицето, търсещо съдебна закрила на правата си.

Що се касае за констатирани нередовности на ИМ: В тази връзка указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба, следва да бъдат винаги ясни, точни и конкретни, като на страната бъде изрично указано какво следва да посочи, за да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията за редовност на същата. Посочването на текста на закона не е достатъчно. Съда , следва задължително да укаже на ищеца на кои конкретни изисквания за редовност не отговаря исковата молба, като бъдат изрично посочени, освен чрез позоваване на законовата норма, но и чрез тяхното текстуално изписване. Съдът е следвало да съобрази, че ищецът, видно от депозираните по делото молби, не притежава юридическо образование, поради и което е трябвало по достъпен за ищеца начин да му укаже какво точно следва да посочи, за да приведе исковата молба в съответствие с изискванията за редовност.

По гореизложените мотиви, определението, с което е прекратено производството по делото, следва да бъде отменено, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото да бъде върнато на РС за продължаване на съдопроизводството.

След връщане на делото съдията-докладчик следва да се произнесе по депозираната от ищеца по делото молба, за предоставяне на правна помощ.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение №1660 от 10.05.2011 г., постановено по гражданско дело № 397 по описа на Районен съд, гр. Г. Д. за 2011 г.

Връща делото на Районен съд, гр. Г. Д.. за продължаване на съдопроизводството.

Определението е окончателно и не подлежи

Председател: Членове: