Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 488 / 16.11.2018 г., гр.Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, публично заседание на тридесет и първи октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 124 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, във вр. чл.216, ал.6 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба
на Главния архитект на община Добрич срещу Заповед №ДК-10-СИР-03/25.01.2018 г.
на и.д. Началник РДНСК Североизточен район, с която е отменено Разрешение за
строеж №180/13.10.2017 г. на Гл. архитект на община гр. Добрич за строеж
„Жилищна сграда с магазини“ със ЗП 135,40 кв.м., РЗП 442,43 кв.м., предвиден в
УПИ ІV-2539, 2541, кв.533 по плана на ЖК „Русия 1“ гр. Добрич с титуляр Н.С.В. ***.
Жалбаподателят, счита заповедта за незаконосъбразна и моли да бъде отменена.
Твърди се, че разрешеното застрояване с отмененото РС е в обема на предвиденото
застрояване за УПИ ІV-2539, 2541, съобразено е с предвижданията и показателите
на застрояване и поради това е в съответствие с предвижданията на ПУП-а.
Излагат се и съображения за приложението на чл.183, ал.4 от ЗУТ. В с.з. жалбата
се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя на изложените в нея
съображения, като се позовава и на изготвените по делото две съдебно-технически
експертизи. Претендира се юрисконсултско вънаграждение.
Подадена е и жалба Н.С.В. ***
срещу заповед №ДК-10-СИР-03/25.01.2018 г. на и.д. Началник РДНСК Североизточен
район, с която е отменено Разрешение за строеж №180/13.10.2017 г. на Гл.
архитект на община гр. Добрич за строеж „Жилищна сграда с магазини“ със ЗП
135,40 кв.м., РЗП 442,43 кв.м., предвиден в УПИ ІV-2539, 2541, кв.533 по плана
на ЖК „Русия 1“ гр. Добрич с титуляр Н.С.В. ***. Жалбоподателят счита заповедта
за незаконосъобразна и иска тя да бъде отменена. Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ за издаване на разрешение за нов строеж,
съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен
за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици
в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за
съответното строителство в имота. В случая съобразно предвижданията на ПУП
всеки един от съсобствениците в УПИ има право да построи самостоятелна сграда в
него, т.е. разрешаването на строителството не е обусловено от условието по ал.1
на цитирания законов текст. Оспорва мотивите към заповедта, че разрешеното
строителство не изпълнява предвижданията на ПУП. Одобреният инвестиционен
проект е съобразен с параметрите на плана и по никакъв начин не го нарушава.
Налице е искане за присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по жалбата - Началникът на РДНСК-Североизточен район, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска тя да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по делото, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – К.Д.М. *** и Х.Х.М., чрез процесуалните си
представители и в писмен отговор по делото, изразяват становище за
неоснователност на жалбите, поради което се иска те да бъдат отхвърлени.
Твърди, че административният орган в лицето на Началника на РДНСК – СИР не е
допуснал закононарушение при прилагане на разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ.
Не се споделя тезата на жалбоподателя, че представеният от него инвестиционен
проект – неразделна част от разрешението за строеж, е съобразен с параметрите
на одобрения ПУП за процесния имот. Счита, че административният орган е
съобразил наличния доказателствен материал, като мотивирано и при спазване на
всички законови норми е постановил един правилен и законосъобразен
административен акт, който не страда от посочените в жалбата
пороци. В заповедта е съобразено, че по повод бъдещото строителство в
съсобствения недвижим имот липсва учредено взаимно право на строеж между
жалбоподателя и заинтересованите лица по смисъла на чл.183, ал.1 от ЗУТ.
Аргументирано е, че не е налице хипотезата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, която е
изключение от общата разпоредба на чл.183, ал.1 от ЗУТ, както и че предвиденото
строителство не е в съответствие с предвижданията на ПУП – ПЗ и ПУП – РУП за имота.
Оспорват се доводите на жалбоподателите относно приложението на чл.183, ал.4 от ЗУТ с аргумента, че издаденото разрешение за строеж е не само за ниско етажно
жилищно строителство, но и за строителство на магазин, който е обект с
обществено предназначение. Сочи, че разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ се
отнася само за ниско жилищно или вилно застрояване, но не и за строителство на
търговски площи, тъй като с нея се цели да не се създават формални пречки за
задоволяване на обикновените жилищни нужди на съсобствениците в имота. Претендират
се сторените по делото разноски.
Административен съд - Добрич, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено следното:
Жалбите са подадени от надлежна страна, адресати на оспорения акт, в законоустановения
срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са
неоснователни.
Оспорената заповед № ДК-10-СИР-03/25.01.2018 г. на и.д. Началника на РДНСК
– Североизточен район е издадена в производство по чл.216, ал.2 от ЗУТ по жалба на заинтересованите страни Х.Х.М. и К.Д.М., подадена
чрез адв. В.В. срещу издаденото в полза
на Н.С.В. строително разрешение № 180/13.10.2017 г. на главния архитект на
Община Добрич за изграждането на обект : Жилищна сграда с магазини, ЗП – 135,
40 кв.м., РЗП – 442, 43 кв.м. в УПИ ІV-2539, 2541, кв.533 по плана на ж.к.
“Русия 1”, град Добрич, ул. “Ерма” № 10. В жалбата са изложени твърдения, че Х.Х.М.
и К.Д.М. са собственици на ПИ 2539 в
кв.533 по плана на ЖК „Русия 1“. Със Заповед на кмета на община Добрич
№986/30.09.1996 г. е одобрен ЗРП, заедно с КП на ЖК „Русия 1“, като по този
план имотите са планоснети като имот №2539 и имот пл. №2541/собственост на
иницииралия производството за издаване на разрешение за строеж/, като са
обособени в общ съсобствен имот УПИ ІV-2539, 2541. Съгл. действащия ПУП – ПРЗ и
РУП, одобрени със Заповед №1259/2011 г., за УПИ ІV-2539, 2541 предвижданията са
за ниско жилищно, свързано застрояване със съседните два УПИ. Посочено е в
жалбата, че с плана за застрояване е предвидено едно застроително петно за УПИ
ІV-2539, 2541, а не две строителни петна. С оглед на изложеното се сочи, че за
да бъде издадено разрешение за строеж на другия съсобственик е необходимо
договор в нотариална форма по чл.183, ал.1 от ЗУТ, тъй като е налице нов строеж
в съсобствен имот, а в случая липсва такова съгласие. Излагат се и подробни
съображения, че в случая не може да се приложи разпоредбата, посочена от
главния архитект по чл.183, ал.4 от ЗУТ. За прилагането на тази хипотеза е
необходимо реализираното или съответното строителство в имота да е определено
точно, за всички съсобственици, а именно: застроена площ и разгъната застроена
площ, определени според градоустройствените показатели по подробния устройствен
план (ПУП) – план за застрояване (ПЗ) за имота, което в конкретния случай не е
извършено. Отделно от това е прието, че ПУП – ПЗ за имота предвижда изграждане
на сграда на три етажа, свързано със съседните на запад и юг имоти, като за
целта е одобрен работен устройствен план в изпълнение на чл.113, ал.2 от ЗУТ. В
случая инвестиционният проект предвижда изграждане на жилищна сграда на три
етажа върху част от УПИ, което е в нарушение на ПУП – ПЗ и РУП за имота.
Не е спорно по делото, а това се установява и от представените по делото
доказателства, че жалбоподателят Н.В. от една страна и заинтересованите страни
от друга страна като съпрузи ( удостоверение за сключен граждански брак, издадено
от община Добрич на л.31 от делото) са съсобственици на УПИ ІV-2539,
2541, кв.533 по плана на ж.к. “Русия 1”, град Добрич – първият на основание
договор за продажба от 28.12.2011 г., обективиран в нот.акт № 160, т.ІV, рег. №
4537, дело № 484/2001 г. на нотариус № 127 от регистъра на НК, а другите двама
на основание договор за продажба от 09.08.1988 г., обективиран в нот.акт № 69,
т.ІV, дело № 1439/1988 г. на нотариуса при ДРС.
С оспореното от заинтересованата страна разрешение за строеж № 180/13.10.2017
г. на жалбоподателя е разрешено изграждането на триетажна жилищна сграда с
магазини със ЗП от 135, 40 кв.м. и РЗП от 442, 43 кв.м. в съсобствения УПИ
ІV-2539, 2541 в кв.533 на плана на град Добрич. От обяснителната записка и
чертежите към инвестиционния проект част архитектурна, фаза технически проект е
видно, че предвиденото застрояване е свързано като сградата е на калкан от
североизток, югозапад и частично от югоизток. Сградата се състои от два жилищни
етажа и магазин на партера, като магазинът е проектиран с търговска зала,
санитарен възел и складова зона.
От данните по делото се установява, че съгласно действащия ПУП на ж.к.
“Русия 1”, град Добрич, одобрен със заповед № 986/30.09.1996 г. на кмета на
община Добрич, при действието на ЗТСУ (отм.), за поземлени имоти с пл. №2539 и
2541 е отреден общ по регулация имот УПИ ІV-2539, 2541 в кв.533. Със заповед №
1259/09.09.2011 г. на кмета на община град Добрич е одобрен РУП за УПИ ІІІ-2542,2543;
ІV-2539,2541 и V-2540, кв.533. Едновременно с РУП е допуснато и изменение на
границите на гореизброените урегулирани поземлени имоти, както и на УПИ VІ –
2544 и УПИ ХІ-2548. Одобреният РУП не променя предназначението на имота,
начина, характера на застрояване и устройствените му показатели по ПУП. С
изменението на ПУП – ПР вътрешните регулационни граници на УПИ ІІІ-2542,2543;
ІV-2539,2541 и V-2540, кв.533 са поставени по съответните кадастрални граници
на основание §8, ал.2, т.3 от ЗУТ. Т.е. посоченото изменение засяга само
вътрешните регулационни граници на УПИ ІV-2539, 2541 със съседните му УПИ
ІІІ-2542,2543 и УПИ V-2540, но не и ПУП за изравняване на частите в
съсобствения УПИ (бивш парцел). При липса на данни за неприлагане на плана в тази
му част следва да се приеме, че отчуждителното му действие не е отпаднало и
имотът продължава да е съсобствен между жалбоподателя и заинтересованите
страни.
По делото е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, която е
оспорена от заинтересованите страни, поради което е назначена нова такава с
поставени допълнителни въпроси към вещото лице. И двете вещи лица – архитекти
са извели почти еднопосочни изводи в своите заключения. Изготвената втора
експертиза като по-обстойна и обширна, установява следното: Съгласно действащия
ПУП – ПРЗ и РУП за процесния УПИ се предвижда със задължителни (непрекъснати
червени) линии на застрояване ниско, жилищно свързано застрояване със съседните
два УПИ. Имотът е ъглов, със свързано застрояване с УПИ – УПИ ІІІ -2542,2543 и
УПИ V-2540, като в него е предвидено изграждането на триетажна жилищна сграда. Според
вещото лице независимо, че се отнася за част от предвиденото в действащия план
застрояване, одобреният инвестиционен проект отговаря на параметрите на
действащия план, валидни за целия УПИ ІV, но отнесени към площта само на ПИ с
идентификатор 72624.614.2541. Спазени са височината на сградата, а коефицентите
за плътност, интензивност и озеленяване са определени със самия план. Посочено
е, че проектираните магазини на първия етаж не променят по същество
предназначението на сградата – тя е жилищна, защото ЗРП на цялата сграда е
442.43 кв.м., ЗП на магазина е 84.86 кв.м., /442.42 – 84.86 =357.57/, като това
е 80.82% от РЗП на цялата сграда. Собствениците на ПИ 62624.614.2539 не са
реализирали строителство по сега действащия ПУП – ПРЗ. И според двете вещи
лица, проектираната сграда по издаденото разрешение отговаря на чл.183, ал.4 от ЗУТ, защото тя не накърнява правата за строителство на съсобствениците.
Проектираната сграда не засяга имота на страните, обжалвали разрешението за
строеж, както по отношение на неговите граници, така и по отношение на
заварените сгради в него, като собствениците на ПИ 72624.614.2539 могат
безпрепятствено да реализират ново строителство в собствения си имот, съгл.
действащия план за застрояване и одобрения РУП. Според вещото лице това е
гарантирано и с инвестиционния проект за застрояване на ПИ с идентификатор
72624.614.2541. Съдът не възприема становищата на вещите лица, че предвиденото
застрояване само за част от съсобствения имот, ситуирана в имот с пл.№ 2541, не
е в нарушение на предвижданията на ПУП – ПЗ и РУП, тъй като попада в границите
на застроителното петно. С плана е предвидено едно застроително петно за имота,
а не две строителни петна за изграждане на самостоятелни жилищни триетажни
сгради, разположени върху отделните поземлени имоти, включени в съсобствения
УПИ. По същите съображения съдът не споделя и мнението на вещото лице, че
предвижданията на ПЗ дават възможност на другите съсобственици в УПИ да
реализират строителство на самостоятелна сграда в частта на имот с пл.№ 2539 и
да се спазят условията на чл.183, ал.4 от ЗУТ.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентния за това административен орган, в кръга на
компетенциите му по чл.216 от ЗУТ, в предписаната от закона форма, при спазване
на административно – производствените правила и правилно приложение на
материалния закон.
По делото няма спор по фактите. Не се спори между страните, че имотът,
върху който е разрешено строителството, е съсобствен между жалбоподателя В. и
заинтересованите страни, както и че той е отреден за ниско етажно жилищно
застрояване. Не е спорно и това, че отмененото разрешение за строеж е издадено
само за част от предвиденото по плана застрояване. Спорът е правен и се свежда
до това кои разпоредби на чл.183 от ЗУТ са приложими и правилно ли
административният орган е приел, че щом не е налице съгласие от заинтересованата
страна, строителното разрешение, с което се разрешава изграждането на
самостоятелна триетажна сграда върху част от застроителното петно в имота, е
незаконосъобразно.
За да отмени строителното разрешение, Началникът на РДНСК Североизточен
район е приел, че по отношение на предвиденото строителство е необходим договор
в нотариална форма по чл.183, ал.1 от ЗУТ, тъй като е налице нов строеж в
съсобствен имот. В случая липсващото съгласие на другите съсобственици в имота
е мотивирало административния орган да отмени издаденото разрешение като
противоречащо на закона.
ДАС констатира, че при проверка за съответствието на РС с разпоредбата на
чл.183, ал.4 от ЗУТ, не са налице предпоставките за нейното приложение.
Принципът установен от закона се съдържа в разпоредбата на чл.183, ал.1 от ЗУТ,
а разпоредбата на ал.4 е изключение, което може да бъде реализирано само при
стриктно тълкуване на предпоставките за приложението му. В конкретния случай
нормата на чл.183, ал.4 от ЗУТ е неприложима.
Безспорно е установено по дело, че останалите съсобственици в имота
(заинтересованите лица) не са реализирали, нито са започнали строителство по
сега действащия план за имота, поради което не е налице първата и втората
хипотеза на чл.183, ал.4 от ЗУТ. Според жалбоподателят – гл. архитект обаче е
налице третата хипотеза на чл.183, ал.4 от ЗУТ, тъй като планът дава възможност
за другите съсобственици в УПИ да реализират строителство на самостоятелни
сгради, т.е. те имат права за “съответното строителство” в имота. Правилото на
чл.183, ал.4 от ЗУТ е в систематична връзка с ал.1 на законовия текст /както се
каза и по-горе/. То е изключение от общия принцип за извършване на строителство
в съсобствен урегулиран имот със съгласието на всички съсобственици, поради
което следва да се тълкува ограничително. В този смисъл следва да се приеме, че
правото за извършване на “съответно строителство” не е просто хипотетичната
възможност за извършване на строителство в обема и границите на предвиденото по
плана застроително петно съобразно квотите на собственост на заинтересованите
страни в съсобствения имот. За “съответното строителство” заинтересованите
страни трябва да имат правата по чл.183, ал.1 от ЗУТ, т.е. да имат учредено
право на строеж от другия съсобственик, или да имат разрешение за строеж, което
в случая не е така. Очевидна е логиката на законодателя при приемането на
разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, а тя е да не се предоставя законова
възможност на един от съсобствениците, който вече е реализирал права в
съсобствения имот, да създава пречки за реализирането на същите такива права и
от другия съсобственик. В чл.160 и чл.161 от ЗУТ е посочено кои лица могат да
строят в имота, а това са собственикът на имота или лицето, на което е учредено
право на строеж в чужд имот, но когато става дума за съсобствен имот законът
изисква преди разрешаването на строителството на името на един или на част от
съсобствениците да е налице съгласие за това от всички съсобственици, изразено
в договор в нотариална форма. Единствено тогава на съсобственика би могло да
бъде издадено разрешение за строеж и същият би могъл да има права за
строителство в имота. Следователно само наличието на техническа възможност по
плана за изграждането на самостоятелна жилищна сграда за другия съсобственик,
съответстваща на квотата му на собственост, не е достатъчно основание да се
приеме, че е изпълнена третата хипотеза на чл.183, ал.4 от ЗУТ, както
неоснователно се твърди от жалбоподателите. В този смисъл правилно и
законосъобразно Началникът на РДНСК – СИР е приел, че разпоредбата на чл.183,
ал.4 от ЗУТ е неприложима и след като не е налице съгласие на останалите
съсобственици за извършване на строителство в съсобствения имот, то оспореното
разрешение за строеж е издадено в нарушение на чл.183, ал.1 от ЗУТ.
Правилно и законосъобразно също така административният орган е приел, че
разрешеното строителство не отговаря на предвижданията на ПУП – ПЗ и РУП, тъй
като с тях е предвидено изграждането на сграда на три етажа, свързано със
съседните на запад и юг имоти, а инвестиционният проект предвижда изграждане на
жилищна сграда върху част от УПИ. Видно от чертежите на ПУП – ПЗ и ПУП - РУП, в
имота е предвидено едно общо застроително петно за триетажна сграда, без
отделни секции (входове) за отделните имоти или съсобственици, което не дава
възможност за групово застрояване на УПИ с две самостоятелни сгради – отделни
или долепени една до друга, разположени в отделните участващи в УПИ имоти. В
този смисъл разрешеното строителство, с което е определено застрояването на
част от УПИ, макар и в обема и границите на задължителните линии за
застрояване, е в несъответствие с предвижданията на ПУП –
ПЗ и РУП, както правилно е преценил и административният орган. В случая не е
налице и хипотезата на чл.152, ал.2 от ЗУТ за разрешаване на част от строежа,
тъй като отреденото с плана строително петно е едно, а не две – по едно за
всеки от имотите в УПИ. Дори и да се приеме обратното, че предвиденото
застрояване може да се изпълни на части и всеки от съсобствениците може да
изгради самостоятелна жилищна сграда на границата между двата поземлени имота,
участващи в общия УПИ, то остава липсата на съгласие на останалите
съсобственици за застрояване на имота, което е абсолютно основание за
незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж.
Като е достигнал до същите изводи и е постановил отмяна на строителното разрешение поради неспазване на чл.183, ал.1 от
ЗУТ и несъответствие с предвижданията на плана, Началникът на РДНСК -Североизточен район е издал един
законосъобразен акт,
поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При липсата на съгласие за застрояване на имота и за
взаимно учредяване на право на строеж, възможността за страните е да искат
делба на съсобствения имот или пък изменение на ПУП – ПРЗ или ПУП - РУП при
условията и по реда на ЗУТ .
Искане за
присъждане на разноски са направили и жалбоподателите и заинтересованите
страни по делото. Съгласно изхода на спора и на основание чл.143, ал.1
от АПК във
връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът намира за основателна
претенцията на процесуалните представители на заинтересованите страни. Ето защо съдът следва да осъди
оспорващите да заплатят на заинтересованите страни направените разноски по делото.
Процесуалният представител на главния архитект на община Добрич е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
заплатен от заинтересованите страни. Адв. В.В., в качеството си на пълномощник
на Х.Х.М. е
представил списък на разноските, които възлизат на 1 600 лева. Към списъка е приложен договор за правна
помощ, от който договор е видно, че сумата е заплатена в брой. Във връзка с
представените доказателства, а и като съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар за основателно. В наредбата е определен размер на
адвокатско възнаграждение по дела по ЗУТ
в размер на 600 лева, а е договорено възнаграждение в размер на 1 600 лева, което е почти
в тройния размер определен в Наредбата, поради което и съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
общия брой на реално проведените съдебни заседания, счита, че адекватно и
справедливо е да определи размера на адвокатското възнаграждение в двукратния размер на определения минимален
в Наредбата, а именно 1 200 лева. Процесулания представител на
заинтересованата страна К.Д.М. също е представил списък на разноските, които
възлизат в размер на 450 лева, платен депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 100 лева, което съдът намира, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно завишено, поради което и възражението за
прекомерност от страна на гл. архитект в тази си част следва да не бъде
уважено.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Гл.архитект на община Добрич и на Н.С.В. *** против заповед №180/13.10.2017 г. на и.д.
Началник РДНСК Североизточен район, с която е отменено Разрешение за строеж
№180/13.10.2017 г. на Гл. архитект на община гр. Добрич за строеж „Жилищна
сграда с магазини“ със ЗП 135,40 кв.м., РЗП 442,43 кв.м., предвиден в УПИ
ІV-2539, 2541, кв.533 по плана на ЖК „Русия 1“ гр. Добрич с титуляр Н.С.В. ***.
ОСЪЖДА Главния архитект на община Добрич и Н.С.В. *** да заплатят солидарно на К.Д.М. *** сумата от 1 550
/Хиляда петстотин и петдесет/ лева, сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Главния архитект на
община Добрич и Н.С.В. *** да заплатят солидарно на Х.Х.М. *** сумата от 1 200 /Хиляда и двеста/ лева, сторени
разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на заинтересованите страни К.Д.М. *** и Х.Х.М.
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на РБългария.
Административен съдия :