М О Т
И В И П О Н
Ч Х Д № 258/2014г П О О П И С А
Н А Д Р С
Л.Г.Л., с
адрес: ***, ЕГН:**********, с тъжба е повдигнал обвинение срещу подсъдимите К.В.М. – роден на *** г. в гр. Дупница,
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неосъждан, с основно
образование, неженен, безработен, същият с ЕГН:**********, и И.Н.В. – роден на *** ***, постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование,
неженен, работещ, същият с ЕГН:**********,за
това, че на 18.02.2014 год. в 23,50
ч. в с. Дяково, общ. Дупница, обл. Кюстендил, са причинили на Л.Г. ***,
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразило се
в разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата - 3 на брой, линейна и
звездовидна форми, с размери 4.0/1,5
см., кървящи без клинични данни за фрактури на подлежащите
кости, разкъсно-контузни рани над и под лява очна ябълка с оток и подкожен
хематом с кръговидна форма и размер 0.5/0.5 см. – 2 на брой, без клинични данни
за фрактура на подлежащите кости и засягане на окото, подкожен хематом оток и
палпаторна болка в областта на лява лакътна става без клинични данни за
фрактура на същата, подкожен оток и хематом в областта на лява лопатка,
представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК.
С подадената до ДРС, тъжба е
предявен граждански иск от страна на тъжителя,- Л.Г.Л., с адрес: ***, ЕГН:**********,
срещу подсъдимите К.В.М. – роден на ***
г. в гр. Дупница, постоянен адрес ***, българин, български гражданин,
неосъждан, с основно образование, неженен, безработен, същият с ЕГН:**********,
и И.Н.В. – роден на *** ***,
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно
образование, неженен, работещ, същият с ЕГН:********** ,с правно основание чл.45 от ЗЗД,в размер на 5000.00 лева,за всеки един от тях, за претърпените от
същия болки и страдания в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК.
Съдът след като е докладвал
молбата и е изслушал становищата на страните по предявения граждански иск,
съдът го е приел за съвместно разглеждане,в настоящото НЧХД, тъй като същия не
би затруднил производството по делото, и е конституирал тъжителя в качеството
му на граждански ищец по делото.
По време на съдебните прения тъжителят,
чрез адвокат Н. е поддържал обвинението, като адвокат Н.,счита,че от всички
събрани и приложени доказателства по делото както гласни така и
писмени,безспорно се установява фактическата обстановка описана в тъжбата, а
именно, че подсъдимите са осъществили както от обективна така и от
субективна страна състава на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК.С оглед на което,моли съдът да признае
подсъдимите за виновни, по така повдигнатото им и предявено обвинение,и им бъде
наложено справедливо наказание, като се вземе в предвид съдебното им минало, и
да бъде уважен предявения граждански иск.
Защитника на подсъдимите,адвокат А.,счита,че
от събраните по делото както писмени така и гласни доказателства,не може да се
установи по несъмнен и категоричен начин авторът на деянието и по точно кой с кои свои действия и
наранявания е причинил или не е причинил телесната повреда.Във връзка с което
моли подсъдимите по бъдат признати за не виновни по така повдигнатото им обвинение,а
предявения граждански иск според
защитата отново,във връзка с изложеното се явява не доказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Подсъдимите не се признават за
виновни, не дават обяснения по случая.
Съдът след преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото
свидетели, ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на
подсъдимия, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
По фактическата обстановка:
Подсъдимите К.В.М. – роден на *** г. в гр. Дупница, постоянен адрес
***, българин, български гражданин, неосъждан, с основно образование, неженен,
безработен, същият с ЕГН:**********, и И.Н.В.
– роден на *** ***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин,
неосъждан, със средно образование, неженен, работещ, същият с ЕГН:**********
Тъжителят Л.Г.Л.
и свидетелката Цветелина Г.Л. - са брат и сестра. Свидетелката В.К.П. – е майка на свидетелката Б.Г.М. и тъща на
подсъдимия К.В.М.,и е живяла на
съпружески начала с лицето Валентин Кралев – баща на Кристияна Валентнова
Кралева, бивш съпруг на сестрата на частния тъжител Цветелина Г.Л..Всички
изброени по-горе на 18.02.2014 г., се събрали да празнуват евентуалното бъдещо
раждане на детето на частния тъжител Л.Г.Л.,***. Разбира се по време на празненството
било изпито голямо количество алкохол,свидетелката В.К.П. започнала да
буйства,като започнала да чупи чаши,и да обръща предмети наредени на масата.Започнала
да си скубе косите,сама и да си удря главата в стената.След което излязла от стаята
и се обадила по телефона,след което отново се върнала в стаята.След това Същата
била набита от Валентин Кралев, с оглед поведението и което от своя страна
наложило,Кристияна Кралева да се обади на
дъщерята на свидетелката-Б.М. по телефона,за да дойде тъй като Кралев я
бил.След малко в стаята дошла дъщерята на свидетелката П.-Б.Г.М.. След
влизането си ,тя помолила майка си да си тръгват.Свидетелката П. излязла от
стаята,след което в нея влезли двамата подсъдими,и още едно непознато момче и
започнали да нанасят удари на тъжителя навсякъде по тялото и главата с дървета.Виждайки
какво се случва, свидетелката Цветелина Г.Л.,излязла и се обадила на телефон 112.Сщата
видяла как двамата подсъдими го удряли постоянно по цялото тяло, как брат и
паднал на пода,, и даже за момент според нея бил в безсъзнание.На място били
изпратени служители на полицията ,който в последствие извикали и спешна помощ.Тъжителят
бил транспортиран до МБАЛ „Свети Иван Рилски”, където бил консултиран с
хирург.Прегледа бил направен на 19.02.2014г., в 01.20 часа, при което срещу
подпис тъжителят отказал да бъде хоспитализиран.По повод нанесените му телесни
повреди му били издадени два броя медицински удостоверения от д-р В. и от д.р
Поромински.Видно от приетата по делото медицинска експертиза изготвена от
вещото лице д.р Б.П., в следствие на нанесения му побой на 18.02.2014г., около
23.50 часа,тъжителят е получил следните травматични увреждания:
разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата - 3 на брой, линейна и
звездовидна форми, с размери 4.0/1,5
см., кървящи без клинични данни за фрактури на
подлежащите кости, разкъсно-контузни рани над и под лява очна ябълка с оток и подкожен
хематом с кръговидна форма и размер 0.5/0.5 см. – 2 на брой, без клинични данни
за фрактура на подлежащите кости и засягане на окото, подкожен хематом оток и
палпаторна болка в областта на лява лакътна става без клинични данни за
фрактура на същата, подкожен оток и хематом в областта на лява лопатка.
Изложената фактическа обстоновка
се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетел-Марияна Х.Г.,Цветелина
Г.Л.,Йоана Огнянова Г., от приложените по делото медицински удостоверения
изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза,и събраните по
делото писмени доказателства.
Съдът дава в. на показанията на
посочените по-горе свидетели,въпреки че се намират в родствена връзка със
тъжителя, тъй като първата свидетелка е видяла Л. веднага след нанесения ме
побой,придружила го е както с линейката до болницата, така и по-късно е
останала с него.Свидетелката Л. е очевидец на случилото се и по категоричен
начин по време на разпита си е заявила, че именно подсъдимите и още едно момче
са нанасяли удари с дървени предмети по брат й въпросната вечер,без каквато и
да е причина.Свидетелката Г. също в показанията си заявява, че въпросната вечер
е видяла влизането на подсъдимия К.В.М., в този момент и звъннал телефона и
излязла от стаята за да говори,а когато се върнала тъжителя лежал на земята в безпомощно
състояние.Същата е било и в спешна помощ, където на тъжителя е оказана
медицинска помощ.Показанията на свидетелките се подкрепят и от събраните по
делото доказателства.Съдът не кредитира показанията на свидетелите-В.К.П.,и Б.Г.М.,
тъй като те са в разрез с показанията на свидетелите на които съдът дава в..Още
повече, че свидетелката М. е съпруга на подсъдимия К.В.М.,същата твърди че другият подсъдим-И.Н.В. не е влизал в
стаята,което се опровергава от другите свидетели на които съдът дава в., а и
същата твърди, че въобще никои не е нанасял удари на тъжителя.Свидетелката П.,
пък при разпита си е заявила,също че никои не е нанасял удари на тъжителя,твърди,
че в един момент вътре в стаята е имало разправия, но тя е била отвън, и не
може да каже какво е станало вътре.
Разпитани са и служителите на РУ
на МВР Дупница, посетили инцидента, а именно свидетелите-Г.Й.К.,К.В.Д., К.Г.С.,
С.Й. Стойлков,като показанията на същите с нищо не допринася за изясняване на
обективната истина по делото тъй като с оглед изминалия период от време същите
не си спомнят случая.
Изложената фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели,посочени
по-горе, на чиито показания съдът дава в., както и от изготвената по делото
съдебно- медицинска експертиза изготвена от вещото лице доктор Б.И.П., и приета
по делото, тъй като същата е обективна,уврежданията получени от тъжителя са
изчерпателно описани и изброени,от приложеното по делото медицинско свидетелство
и свидетелство за съдимост, както и от другите писмени доказателства по делото.
По правната
квалификация:
Действайки по описания по горе
начин,както от обективна така и от субективна страна подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл.130,ал.1,във
вр.чл.20,ал.2 от НК.
Обект на престъплението са
обществените отношения, който осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическа цялост на личността, а предмет на престъплението-лицето на което е
причинена телесна повреда.Изпълнителното деяние е извършено чрез
действие,изразило се в удари сдървени предмети.
По своето
естество то е въздействие върху организма,което в конкретния случай се е
изразило в анатомично увреждане.Престъплението е типично резултатно
увреждащо,като престъпления резултат се е изразил в разкъсно-контузни рани в
окосмената част на главата - 3 на брой, линейна и звездовидна форми, с размери
4.0/1,5 см.,
кървящи без клинични данни за фрактури на подлежащите кости, разкъсно-контузни
рани над и под лява очна ябълка с оток и подкожен хематом с кръговидна форма и
размер 0.5/0.5 см. – 2 на брой, без клинични данни за фрактура на подлежащите
кости и засягане на окото, подкожен хематом оток и палпаторна болка в областта
на лява лакътна става без клинични данни за фрактура на същата, подкожен оток и
хематом в областта на лява лопатка.
Посочената телесна повреда,
преценена с оглед резултата, е лека телесна повреда,която е причинила
разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.Налице е
причинно- следствена връзка между действията на подсъдимите и настъпилия
престъпен резултат.Съдът счита, че подсъдимите са осъществили състава на чл.131 ал.1 ,във вр. с
чл.20,ал.2 от НК- лека телесна повреда.Този вид лека телесна повреда изисква да
е налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна
повреда.В случая се касае за краткотрайно разстройство на здравето,изразяващо
се в увреждане на анатомичната цялост на организма.В конкретния случай съдът
счита, че се касае за лека телесна повреда по ал.1 на чл.130, с причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето.
От субективна страна, подсъдимите
са действали с пряк умисъл по смисъла на чл.11 от НК- съзнавал е обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и ги е искал.
Причините за извършване на
престъплението са слаби морално-волеви задръжки, нисък оценъчен критерии на
поведението ,незачитане телесната неприкосновеност на друго лице, и законите в
страната.
С оглед на изложеното съдът е признал
подсъдимите за виновни за престъпление по чл.130 ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК.
По определяне на вида
и размера на наказанието:
За престъплението за което
подсъдимите са признати за виновни се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до две години или пробация.
По отношение на подсъдимите са
налице условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание при условията на чл.78а от НК.Същите не е осъждани за
престъпление от общ характер,и не е освобождавани от наказателна отговорност по
реда на глава 8, раздел 4 от НК, за престъплението за което са признати за
виновни се предвижда наказание„Лишаване
от свобода” за срок до две години или пробация.
Предвид на горното ,съдът е освободил подсъдимите
от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание “глоба” в
размер на 1000.00 лв.Размерът на наказанието е определен при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства,като такива са преценени ниската
степен на обществена опасност на деиците/не осъждани, / и деянието –предвид
времето, мястото, начина и обстоятелствата, при които е извършено
престъплението.Такова по вид и размер наказание, съдът приема, че е съобразено
със степента на обществена опасност на деянието и дееца,справедливо е и ще
въздейства на подсъдимия поправително- възпитателно и предупредително-
възпиращо, а на останалите членове на обществото-предупредително- възпиращо.
По предявения граждански иск:
Искът намира правно основание в
чл.45 от ЗЗД ,и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е
причинил други му.По безспорен начин по делото бе доказано виновното и
противоправно поведение на подсъдимите,както и че деянието им съставлява
престъпление.Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимите и настъпилия
престъпен резултат.Установено е че в резултат на противоправното деяние на
подсъдимте граждански ищец Л.Г.Л. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат на противоправното деяние, квалифицирано
като такова по чл. 131, ал. 1, във вр. с чл.20,ал.2 НК,като съдът е присъдил
сумата от 1000.00 лева,за всеки един от подсъдимите по делото,а иска за
разликата до 5000.00 лева е отхвърлил като неоснователен и недоказан.
Съдът
е осъдил К.В.М. с постоянен адрес ***, с ЕГН:**********, и И.Н.В. с
постоянен адрес ***, с ЕГН:**********, да
заплатят сумата от по 50,00 лв. (петдесет лева) в полза на държавата, представляваща държавна
такса върху уважената част на гражданския иск.
Съдът е осъдил К.В.М.
с постоянен адрес ***, с ЕГН:********** и И.Н.В. с постоянен адрес ***, с ЕГН:**********,
да заплатят на Л.Г.Л., с адрес: ***,
ЕГН:**********, сумата от по 431,00 лв. (четиристотин тридесет и един левд)
представляващи разноски по делото, а именно: 700 лв. адвокатски хонорар, 150
лв. за вещо лице и 12 лв. за образуване на делото.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: