№ 813
гр. Пловдив , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330202166 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-013300 от 30.11.2020г.
издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив сектор ,,Пътна полиция‘‘ с
което на М. М. ИМ. с ЕГН: ********** са били наложени административни
наказания ,,глоба‘‘ в размер от 150 лева за извършено от него нарушение по
чл. 146, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева за извършено от него
нарушение по чл. 126 ЗДвП.
Жалбоподателят М.И., чрез процесуалния представител адв. А. обжалва
процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че хода на административно-наказателното производство има
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
ограничават правото на защита на наказаното лице. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото съдебно заседание
не изпрати представител, депозира становище по съществото на спора с което
оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което
иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира , че жалбата е подадена в срок
и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за
основателна.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
01.11.2020 г. около 15:25 часа в община Марица на път автомагистрала № А-1
АМ Тракия 118 КМ в посока гр. София, като водач на лек автомобил
,,Мерцедес 310 Д‘‘ с рег. № *****, собственост на Я.Р., управлява МПС,
чиято конструкция е изменена без разрешение на компетентните органи.
МПС е изменено, като платформа и е оборудвано с електрическо съоръжение
за теглене – лебедка. По СРМПС се води товарен автомобил. Превозва товар
чиято маса надвишава разрешеното по СРМПС – Мерцедес **** – 1800 kg, F2
– 3500 kg с полезен товар 1700 кг, като превозва Мицубиши Шогун с рег. №
***** със собствена маса G-1920 kg.
Жалбоподателят и неговият процесуален представител заявиха, че не
държат на разпита на актосъставителя, доколкото признават описаната в
АУАН фактическа обстановка, но излагат съображения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По време на съдебното следствие по инициатива на адв. А. беше допуснат
до разпит свидетелят Костадин Кундаков, като обяснения даде и
жалбоподателят И.. Въз основа на депозираното от тях се достигна до извод,
че последният е бил спрян за проверка от полицейски служители, които
констатирали, че същият превоз товар над допустимата маса, но че това било
станало след извършена справка, но не и реално измерване, а от друга страна
се установи, че от превозвания автомобил са липсвали доста обемни части.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото
същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи,
че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по
делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
2
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач, като до настоящия момент същият е бил санкциониран
по ЗДвП.
От представената справка за собственост на МПС се установява, че товарен
автомобил с рег. № **** е собственост на Я.М.Р. с ЕГН: ***, като същото е
със собствена маса от 1800 кг, а максимално допустимата маса е 3500 кг,
тоест се достигна до извод, че товарът който може да превозва е с максимална
маса от 1700 кг.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Съдът е на мнение, че има извършени нарушения по ЗДвП, но по това по
чл. 146, ал. 1 ЗДвП жалбоподателят не би могъл да носи административно-
наказателна отговорност.
Т ази разпоредба е в насока, че изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на
пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по
ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
В конкретния случай безспорен факт, е че товарният автомобил с рег. ****
е бил снабден с електрическо съоръжение за теглене – лебедка, което само по
себе си представлява и промяна по конструкцията. От друга страна, обаче в
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 3 ЗДвП, лице което би могло да
отговаря за извършено такова нарушение са единствено собственикът или
длъжностно лице. В конкретния случай от представените по делото
доказателства се установи, че товарният автомобил е собственост на лицето
Я.Р.. От друга страна по делото не са налице доказателства в насока, че
жалбоподателят И. е длъжностно лице, съответно никъде в АУАН или НП не
е посочено той да има това качество, което е непълно описание на
нарушението и изключва възможността той да бъде санкциониран за
извършеното нарушение по чл. 146, ал. 1 ЗДвП.
Относно нарушението по чл. 126 ЗДвП. Тази разпоредба е в насока, че при
превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не
трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в
3
свидетелството му за регистрация. В конкретния случай управляваното от
жалбоподателя МПС е било със собствена маса от 1800 кг, като видно от
справката за регистрация на МПС се установява, че максималното
допустимата му маса е 3500 кг, тоест се достигна до извод, че максималният
товар който би могъл да превозва е в размер от 1700 кг. В АУАН и НП е
посочено, че жалбоподателят е превозвал товар ,,Мицубиши Шогун‘‘ с рег. №
**** която маса е била 1920 кг.
Съдът намира, че нарушението в тази му част не е достатъчно, защото по
делото не са налице каквито и да били доказателства, въз основа на които да
се установи каква е била масата на превозваното МПС. От друга страна и
самото измерване на масата трябва да бъде реално, а не само по документи,
защото е от значение дали се превозва цял автомобил или такъв с липсващи
обемни части.
На още по-силно основание обжалваното наказателно постановление в тази
му част, трябва да се отмени, тъй като има допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. За нарушена материална норма е посочена тази на
чл. 126 ЗДвП, а за санкционна тази на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, която е насока,
че се наказва лице, което управлява пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Никъде в АУАН и НП не е
посочено коя е тази норма, която се надвишава и по-специално тя да е
определена от министъра на регионалното развитие и благоустройство. От
описанието на нарушението в АУАН и в НП не става ясно какво точно
нарушение е вменено на М.И. - дали е такова по чл. 126 от ЗДвП, за което би
могло да се предвиди наказание в чл. 185 от ЗДвП, или е нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което е предвидено наказание в чл. 177, ал. 3, т. 1
от ЗДвП. В НП е посочена обща допустима маса на МПС, съгласно СРМПС,
което сочи на нарушение по чл. 126 от ЗДвП. Нарушенията по чл. 139, ал. 1, т.
2 от ЗДвП са свързани с изискванията към техническите характеристики на
превозните средства и по–специално - маса, размери и натоварване на ос,
докато нарушението на чл. 126 от ЗДвП е свързано с нарушаване на
правилото, въвеждащо ограничение при превоз на товари, масата на
натовареност МПС да не надвишава максимално допустимата маса, отразена
в свидетелството му за регистрация. В случай, че се приеме, че нарушението е
от първия вид – чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, то същото не е
4
индивидуализирано, като не е посочено и кои точно норми на Наредба № 11
не са спазени.
Доколкото защитата на санкционираното лице е срещу фактите, така както
са му предявени, настоящият касационен състав намира, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва
да се отмени изцяло, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна трябва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя извършените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лева. Съдът приема за основателно
наведеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото съдебното производство приключи в едно
съдебно заседание, без събирането на писмени доказателства, единствено с
разпит на поискания от жалбоподателя свидетел.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-013300 от 30.11.2020г.
издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив сектор ,,Пътна полиция‘‘ с
което на М. М. ИМ. с ЕГН: ********** са били наложени административни
наказания ,,глоба‘‘ в размер от 150 лева за извършено от него нарушение по
чл. 146, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева за извършено от него
нарушение по чл. 126 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати на М. М.
ИМ. с ЕГН: ********** сумата в размер от 300 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5