Р
Е Ш Е
Н И Е № 163
гр.Кюстендил, 09.11.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 285 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на И.М.Т. ***, чрез пълномощника му адв. М.П., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Областна дирекция на МВР – Кюстендил, за заплащане на обезщетение в размер на 300,00лв. за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по АНД № 764/2017г. по описа на Районен съд - Дупница по съдебно оспорване на електронен фиш серия К, № 1380232, отменен с влязло в сила решение на ДРС от 26.07.2017г. Ищецът иска присъждане на законна лихва върху обезщетението и деловодните разноски, сторени в настоящото производство по приложен списък.
Ответникът Областна дирекция на МВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк Б.Л., изразява писмено становище за признаване на главния и акцесорен иск. Прави се искане за възлагане на разноските по делото на ищеца при усл. на чл.78, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и го е признал; че ищецът е предявил претенцията си за обезщетение по съдебен ред без преди това да отправи покана до ответника за доброволно изплащане на сумата. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за представителството на ищеца в настоящото производство.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е основателен и доказан. Приема се, че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административният съд, постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
С Електронен фиш серия К, № 1380232, издаден от ОД на МВР – Кюстендил, на ищеца И.М.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00лв. на осн. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 24.09.2016год.
Издаденият електронен фиш е обжалван от ищеца пред Районен съд – Дупница, като по депозираната жалба е образувано приложеното АНД № 764/2017г. по описа на съда. В съдебното производство, жалбоподателят е представляван от адв. М.П. ***, въз основа на надлежно упълномощаване на същия и въз основа на Договор за правна защита и съдействие серия А, № 615117, сключен на 25.07.2017год. Съобразно договорните клаузи, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на 300,00лв. и е платено в брой при подписване на договора. С решение № 471 от 31.07.2017год. по АНД № 764/2017г., съдът е отменил оспорения електронен фиш по съображения за незаконосъобразност. Съдебният акт не е обжалван по касационен ред и е влязъл в сила на 23.08.2017г.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за основателен по следните съображения:
Предмет на исковата претенция е обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен електронен фиш. Същият, по аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, има характера и правните последици на наказателно постановление. Съгласно т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на административните съдилища. Предвид горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд - Кюстендил, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.
Искът е предявен след отмяната на електронния фиш в съответствие с правилото по чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ищецът е дееспособно физическо лице, което е активно легитимирано да предяви претенция за обезщетяване на причинените вследствие на незаконосъобразния електронен фиш, имуществени вреди. Ответникът - Областна дирекция на МВР – Кюстендил, издател на ЕФ, има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, и е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск по правилото на чл.205 от АПК. Исковата молба е редовна.
По основателността на иска, съдът счита следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен електронен фиш. Безспорно същият не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характера на дейността на органа, който е издал акта. В този аспект, електронният фиш е резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност на органите, която по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид горните констатации електронният фиш е властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Следователно, претенцията за обезщетение за вреди от отменения електронен фиш следва да се реализира по реда на исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП № 2/2014г. от 19.05.2015г. по т. дело № 2/2014г. на ВАС и ВКС, което макар и касаещо обезщетенията за вреди от наказателно постановление, е приложимо и в случаите, когато се претендира обезщетение за вреди от електронен фиш.
В контекста на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и доколкото са приема, че електронния фиш е акт на административен орган, следва да се преценява неговата законосъобразност. В случая незаконосъобразността на електронния фиш е установена с влязлото в сила решение на ДРС от 31.07.2017год. по АНД № 764/2017г., с което е отменен процесния ЕФ, серия К, № 1380232. Осъществен е първият елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди.
Анализът на доказателствата и на приложимите правни норми сочи на доказаност и на другите елементи от фактическия състав на отговорността, както следва:
Предявената претенция е за имуществени вреди в размер на 300,00лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по АНД № 764/2017г. на Дупнишкия районен съд, т.е. в производство по съдебно оспорване на издадения електронен фиш. Претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от отменения електронен фиш. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждането. Имуществената сфера на ищеца, който е жалбоподател в производството пред ДРС, е засегната в негативен аспект от плащането на договореното адвокатско възнаграждение. Както се посочи, възнаграждението на адвоката е за осъщественото представителство и защита на ищеца - нарушител в съдебното административнонаказателно производство по обжалване на електронния фиш. Следователно имуществените вреди не биха били причинени, т.е. възнаграждението за адвокатска защита не би било заплатено, ако не е бил издаден незаконосъобразния електронен фиш от административния орган. Обжалването на същия е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Вярно е, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство в съдебното производство по ЗАНН, но адвокатската защита представлява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Това, че адвокатската защита по делата по ЗАНН не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадения електронен фиш. Действително, основанието за имущественото разместване е договорно, но сключването на договора е породено от необходимостта от процесуално представителство и защита срещу незаконосъобразния акт. Следват изводи за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата имуществена вреда за ищеца и издадения електронен фиш. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Допълнително в подкрепа на горното следва да се посочи, че към датата на съдебно оспорване на ЕФ, вкл. към датата на последното открито съдебно заседание на 26.07.2017г., когато е приключило съдебно дирене, е липсвал друг процесуален ред, по който да могат да се претендират за възстановяване като съдебни разноски платените суми за адвокатски възнаграждения за обжалване на ЕФ. Видно от ЗАНН в относимата му редакция преди изменението, обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019г., както и от НПК, няма изрична разпоредба, според която сумите за адвокатска защита в рамките на съдебните административно-наказателни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски, т.е. възможният ред за възстановяване на настъпилите вследствие на незаконния акт имуществени вреди е чрез иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изложеното е и довод за допустимост на иска по арг. от чл. 8 от ЗОДОВ.
Съдът счита предявеният иск за доказан и по размер от представените от ищеца писмени доказателствени средства, които макар и частни документи, не са оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено като съдебни разноски. Видно от Договор за правна защита и съдействие серия А, № 615117, сключен на 25.07.2017год. между ищеца и адв. М.П. за процесуално представителство по НАХД № 764/2017г. по описа на ДРС, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на 300,00лв., като същото е заплатено в брой при подписване на договора. От преценката на посочените доказателства и конкретно на договора за правна защита и съдействие, който в тази част има характер на разписка, съдът счита за доказано плащането на адвокатско възнаграждение в размер от 300,00лв., респ. причиняването на претендираната имуществена вреда в пълен размер.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения иск, който уважава в пълния му размер.
Исковата сума съдът присъжда ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска на 22.08.2022г. до окончателното и изплащане. Предмет на предявения иск е обезщетение за вреди, което е определящо за задължението за законна лихва съгласно общото правило на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищеца на сторените деловодни разноски. Съобразно списък на разноските, представен по делото, същите включват 10,00лв. държавна такса, а по отношение на адвокатското възнаграждение е налице препращане към чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, доколкото е видно, че адвокатът е предоставил безплатна правна помощ на ищеца на осн. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. При горните данни, съдът присъжда адвокатско възнаграждение в минимален размер от 100,00лв. съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в относимата редакция/.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника за възлагане разноските по делото върху ищеца. Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не намира приложение в случая. За да се възложат съдебните разноски върху ищеца, независимо от уважаването на исковата му претенция, чл.78, ал.2 от ГПК предвижда наличието на две, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Действително с отговора на исковата молба ответникът е признал иска. Същият обаче с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Това, че ищецът не е предприел действия пред администрацията на ОДМВР - Кюстендил да получи платения по делото пред РС адвокатски хонорар не е основание да се приеме тезата за липса на основание за водене на съдебно производство. Следва да се отчете, че на ответника е било известно влязлото в сила решение № 471/31.07.2017г., постановено по АНД № 764/2017г. на Районен съд – Дупница, т. е. знаел е за обстоятелството, че в хода на административнонаказателното производство по оспорване на ЕФ ищецът е направил разноски, и въпреки това не го е обезщетил. За ищеца не съществува законоустановено задължение да отправя покана за доброволно изпълнение преди предявяване на претенцията си по исков път, същевременно няма данни и ответникът не твърди да е заплатил претендираната от ищеца сума след получаване на препис от исковата молба. След като доброволно плащане не е било реализирано, в периода от предявяване на иска до приключване съдебните прения по настоящото дело, нито се твърди, че е предложено на ищеца споразумение или е бил поканен от ответника да му плати претендираната сума, то следва да се приеме, че същият е дал повод за завеждане на делото.
С оглед изхода от спора, ответникът няма право на юк възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, ул. “Цар Освободител” №12 да заплати на И.М.Т. с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 300,00лв. за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по АНД № 764/2017г. по описа на Районен съд - Дупница по съдебно оспорване на електронен фиш серия К, № 1380232, отменен с влязло в сила решение на ДРС от 26.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 22.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, ул. “Цар Освободител” №12 да заплати на И.М.Т. с ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 10,00лв. за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, ул. “Цар Освободител” №12 да заплати на адв. М.Т.П. от САК с ЕГН / Булстат ********** и адрес ***, възнаграждение в размер на 100,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: