РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Русе, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500142 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. С. С. като пълномощник на Х. Р. Х.
против Решение № 1505 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 3582/2021 г. по описа на Районен
съд Русе в частта, в която е уважен предявеният срещу него от Д. Й. М. иск за
заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща равностойността на 7692,31 евро
към 16.08.2016 г., получена без основание на същата дата, ведно със законната лихва
от 28.06.2021 г. до окончателното плащане и е осъден да й заплати 1562,01 лв.
разноски. Жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон, на процесуалните правила, необосновано, неправилно и явно
несправедливо. Намира, че в атакувания от него съдебен акт има вътрешна
противоречивост и несъответствия. Съдът неправилно приел, че процесната сума била
изтеглена неправомерно от доверителя му, но по делото ищцата не представила
пълномощно. Заема позиция, че ако сумата била изплатена неправомерно, то тогава
изключителната вина падала върху Банката и искът следва да се отхвърли. По делото
не само не било представено пълномощното, но и оттеглянето му. Поради това намира,
че Банката следвало да носи последиците от действията си. Възразява и относно личния
характер на процесната сума за ищцата. Излага подробни съображения. Настоява, че
сметката била открита по време на брака. Безспорно ответникът бил похарчил за
нуждите на семейството си над 17 000 лв., които били лични негови наследствени
1
средства. Безспорно било, че ищцата си присвоила парите, дарени от б. й Й. М. на
големия й с. В.. Възразява, че съдът подходил повърхностно към казуса и
едностранчиво, в полза на ищцата. Прави оплаквания за допуснати процесуални
нарушения относно призоваването му в гр. Русе, както и относно местната
неподсъдност на делото пред РРС. Възразява срещу събраните гласни доказателства,
като се позовава на чл. 164 ГПК за искане на съгласие от негова страна. Заема позиция
за неправилност на атакуваното от него решение поради противоречието му с оглед на
чл. 299 ГПК при наличието на брачно споразумение по чл. 51 СК, което изключвало
спорове относно имуществените отношения между страните, с признаването на
банкова сметка, открита и закрита по време на брака като лична на ищцата.
Неправилността на решението водела и до неговата явна несправедливост спрямо
ответника, който се грижел за по-големия син на страните. Целта на ищцата била той
да бъде финансово сринат и да бъде принуден по-големият й син да се върне при нея.
Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска, респ. да
бъде прекратено делото поради недопустимост на иска. Претендира разноски.
По реда и в в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Д. Й. М.. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си
представител взема становище за неоснователност на жалбата и прави искане тя да не
се уважава. Моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира разноски за производството пред въззивната инстанция.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба, с която ищцата Д. К. К.
претендира ответникът Х. Р. Х. да й заплати сумата в размер на 15384 лв.,
представляващи равностойността на 7692,31 евро към 16.08.2016 г., получени без
основание на същата дата, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба. Заявила е, че с ответника са бивши съпрузи. По време на брака им, тъй като
детето им било в изключително тежко здравословно състояние, което налагало
непрекъснато да бъде придружавано от майка си за лечение в различни болнични
заведения в страната, ответникът разполагал с пълномощно да я представлява пред
ОББ във връзка с притежавана от нея банкова сметка, по която имала изцяло лични,
извънбрачни средства. На 16.08.2016 г. ответникът без правно основание изтеглил от
тази банкова сметка нейни лични парични средства – сумата от 7692,31 евро. Въпреки
2
настояванията й, не й ги върнал и по този начин се обогатил неоснователно с тази
сума.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът въвел възражение за местна
неподсъдност на спора пред РРС. Взел становище за недопустимостта на предявената
претенция, обосновано с обстоятелството, че имуществените въпроси между страните,
вкл. и паричните им отношения били решение със споразумение, утвърдено с Решение
по гр. д. № 5788/2016 г. на РРРС, влязло в сила на 24.11.2016 г. Изложил и
съображения за неоснователност на иска. Възразил срещу твърденията на ищцата, че
банковата й сметка била изцяло лична, извънбрачна, че не било ясно кога е открита,
имало ли е движение по нея, какъв е произхода на средствата при откриване на
сметката. Възразил, че в представеното пълномощно било посочено, че тя
упълномощава ответника в качеството си на управител на „ВИВОН-2009“ ЕООД, т. е.
сметката била фирмена. Намира, че отговорност следва да се търси от Банката, ако е
превишила правата си или ако е допуснала грешка. Възразил също така, че твърдяната
сума била върната от него в брой, но дори да не била върната, то по силата на СИО на
законно основание бил изтеглил процесната сума, която дори била по-малко от ½ от
вземането.
По делото няма спор, че към 16.08.2016 г. страните са били в брачно
правоотношение. Бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло
в сила решение от 24.11.2016 г., като в утвърденото от съда споразумение е
посочено, че съпрузите са поделили придобитите в режима на съпружеска
имуществена общност налични парични средства и няма да имат претенция
един към друг във връзка с такива.
Към доказателствения материал е приобщено нотариално заверено вх. рег. №
3594/17.08.2016 г. оттегляне на пълномощно рег. № 1554/15.04.2016 г. на Нотариус П.
Т., дадено от ищцата на ответника. С него същата е оттеглила всички права, които му е
била предоставила с това пълномощно, в т. ч. и да я представлява пред всички банки в
страната, вкл. и пред ОББ АД, като има право да внася, тегли и превежда неограничени
по размер суми от личните й сметки.
Установява се от приложените писмени доказателства, че ищцата по делото е
притежавала друга сметка в ОББ АД с № BG33 UBBS 80021447988310, по която на
08.04.2015 г. внесла 8050 евро и 4950 евро /л. 104 и л. 105/. Натрупаната там сума в
общ размер на 11996,93 евро ищцата на 28.04.2018 г. превела по друга своя сметка в
ОББ АД BG25 UBBS 80022448053410 /л. 107 и л. 108/. По тази сметка на 15.09.2010 г.
направила вноска в размер на 5000 евро /л. 109/. С искане от 15.04.2016 г. към ОББ АД
ищцата закрила тази сметка и цялата натрупана сума по нея в размер на 12009,63 евро
превела по процесната сметка в ОББ АД BG27 UBBS 8002 1449 2917 10, която
разкрила с договор от 16.04.2015 г. /л. 61/. На 18.05.2016 г. довнесла по нея 2500 евро,
3
а на 02.06.2016 г. - 2000 евро. Видно от извлечението от нея, на 16.08.2016 г. от нея са
изтеглени 7692,31 евро, като салдото преди това по сметката е било 16500,36 евро. От
приложената на л. 102 по делото разписка пък е видно, че тази сума с левова
равностойност 15 000 лв. е изтеглена от ответника по пълномощно № 1554/15.04.2016
г.
Приложена е разписка в оригинал, подписана от страните по делото, от която се
установява, че на 16.08.2016 г. ищцата е получила в брой от ответника сумата от 15 000
лв., която е изтеглил същия ден от банковата й сметка в ПИБ АД без нейно знание и
съгласие.
Св. М. – баща на ищцата дава показания, че около 10 месеца след смъртта на
съпругата му дал на д. си на ръка 8000 евро и на в. си В. 10 000 лв. Парите изтеглил от
личната си сметка в Инвестбанк, за което по делото е приложено писмено
доказателство – нареждане – разписка от 14.01.2015 г. /л. 74/. Св. В. Х., с. на страните,
във влошени отношения с майка си и дядо си, дава показания, че не си спомня дядо му
да му е давал някакви пари за рождения му ден през 2016 г., когато бил на 10-11
години.
От страна на ответника също са представени писмени доказателства за
притежавани от него банкови сметки в ОББ АД. Едната е открита на 30.05.2013 с
вноска от 5000 евро / л. 90 – л. 93/, а другата на 01.07.2013 г. /л. 94/, която ответникът
захранил с 2253 лв. /л. 95/ и 9747 лв. /л. 96/, които прехвърлил от другата си сметка в
ОББ АД. По втората открита сметка до края на 2013 г. изтеглил на два пъти общо 6000
лв., на 08.05.2015 г. - 600 лв., на 09.02.2016 г. -4000 лв., на 11.03.2016 г. – 2000 лв., на
11.04.2016 г. – 3000 лв., на 19.04.2016 г.- 200 лв., на 12.05.2016 г. – 2000 лв. и на
16.08.2016 г. – 2000 лв. До прекратяване на брака между страните по сметка са били
налични 54,85 лв. след удържани регулярно банкови такси за периода.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Въззивната
жалба срещу него е неоснователна.
Относно възражението за местна неподсъдност на спора пред РРС, въведено с
въззивната жалба, следва да се отбележи, че този въпрос е окончателно решен с влязло
в сила на 11.04.2021 г. определение от 26.11.2022 г. и не може да бъде пререшаван.
В настоящия случай, обосноваващите претенцията на ищцата фактически
твърдения са /в т. ч. и изложените по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК/, че с ответника са
бивши съпрузи. Детето им било в изключително тежко здравословно състояние, което
налагало ищцата да го придружава за лечение в различни болнични заведения и поради
това предоставила на ответника пълномощно да я представлява пред ОББ АД във
връзка с притежаваната от нея банкова сметка, в която имала лични средства.
Пълномощното направила в случай, че отиде някъде на лечение с детето. Заявява още,
че не била поръчвала на бившия си съпруг /с когото към него момент вече били във
4
фактическа раздяла/ да тегли тези пари. На 16.08.2016 била в Русе и си гледала детето,
а той ги изтеглил за своя лична облага. От своя страна ответникът признава, че е
изтеглил процесната сума, но настоява че това било по желание на бившата му
съпруга. Тя му казала, че й трябват. На 16.08 изтеглил 15 000 лв. и като се прибрал й ги
дал.
При така изложеното се налага изводът, че съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, предвид твърденията на ищцата, че сумата е изтеглена
от ответника без поръчка от нейна страна.
Безспорно е установено по делото, че ответникът към 16.08.2016 г. е разполагал с
пълномощно за теглене на суми от сметките на ищцата, в т. ч. и от ОББ АД. Въпреки,
че по делото самото пълномощно не е приложено, а само неговото оттегляне, това
обстоятелство не се оспорва от ответника. Налице е признание от негова страна, че е
изтеглил процесната сума, за което са налични и писмени доказателства. Спорът между
страните е съсредоточен по отношение на това дали тегленето е станала по поръчка на
ищцата, както и дали сумата й е върната. Правилно районният съд е приел, че
възраженията на ответника в този смисъл са останали недоказани. Липсва спор, че към
процесната дата страните са били във влошени отношения и във фактическа раздяла.
Не са ангажирани обаче никакви доказателства, оборващи отрицателните твърдения на
ищцата, че не е възлагала на ответника да тегли процесната сума. В този смисъл съдът
цени и показанията на св. И. Г., която изнася данни, че към 15 август е започнала да
посещавала дома на ищцата, защото предстояло да започне да помага в грижите за
болното дете и ходела, за да свикне то с нея. Последните са индиция, че детето е било в
Русе и не е имало необходимост от теглене на някакви средства за неговото лечение в
този момент.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел за неснователно
възражението на ответника, че средствата по процесната сметка били съпружеска
имуществена общност, тъй като сметката била открита по време на брака му с ищцата
през 2015 г.
Съгласно действащият СК, обнародван в ДВ бр. 47/23.06.2009 година, който е в
сила от 01.09.2009 г. в случаите когато отношенията между съпрузите се уреждат при
закона режим на общност съпружеската имуществена общност обхваща само
придобитите от тях по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права.
Това изрично е посочено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК. Тази разпоредба не
съдържа правило, което да е аналогично на това по чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), с което
съпружеската имуществена общност да обхваща и паричните влогове, които са били
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, а такова липсва и в
останалите разпоредби уреждащи законовия режим на общност в отношенията между
съпрузите. От това следва, че по сега действащия СК паричните влогове са изключени
5
от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на
съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на
брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. По силата на § 4, ал. 1 от
ПЗРСК правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите
се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Това
означава, че след влизането на действащия СК в сила паричните влогове стават лична
собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди
това режимът на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по
отношение на тях по силата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.). Затова по отношение на
паричните влогове са неприложими установените в чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от СК
правила относно съпружеската имуществена общност. В случай, че съпругът, който не
е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства той
разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК. /в този смисъл
изрично Определение № 732 от 18.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2018 г./.
Такъв иск няма предявен в настоящия случай. Независимо от това, действително
ответникът установява, че е имал свой влог, от който е видно, че регулярно се теглени
суми. Не се твърди, нито пък се установява, тези суми да са били внесени по банковата
сметка на ищцата. Обратното, самият ответник заявява, че с тези средства е погасявал
задължения на фирмата, както и е правил ремонт на банята в техния имот. От друга
страна, от събраните писмени и гласни доказателства ищцата е доказала твърденията
си, че е разполагала със свои средства в процесната банкова сметка, част от които
лични спестявания, друга част дарени от баща й- св. М. Показанията му съдът цени при
съобразяване на възможната му заинтересованост, но ги кредитира изцяло, тъй като
същите кореспондират със събраните и неоспорени писмени доказателства.
Възраженията в този смисъл във въззивната жалба са неоснователни.
Неоснователни са и въведените с въззивната жалба възражения, че обжалваното
решение противоречи на сключеното от страните споразумение по чл. 51 СК. С него
действително страните са уредили взаимоотношенията си по отношение на
придобитите в режим на СИО движими вещи и налични парични средства. Както обаче
вече бе изяснено по-горе, паричните влогове не са СИО по силата на закона.
При така изложеното и след като ответникът не е доказал, че е изтеглил по
поръчка на ищцата на 16.08.2016 г. 7692,31 евро, нито пък, че ги е върнал, същият
дължи тяхното връщане, до какъвто законосъобразен извод е стигнал и районният съд.
Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което решението в обжалваната част, на основание чл. 271,ал.1 ГПК,
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сторените от нея
6
разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1505 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 3582/2021 г. по
описа на Районен съд Русе в частта, в която е уважен предявеният от Д. Й. М. против
Х. Р. Х. иск за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща равностойността на
7692,31 евро към 16.08.2016 г., получена без основание на същата дата, ведно със
законната лихва от 28.06.2021 г. до окончателното плащане и е осъден да й заплати
1562,01 лв. разноски.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Х. Р. Х., ЕГН ********** от с. Г.А., общ. О., обл. Т., ул. „Г. Д.“ №*
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. М., ЕГН ********* от гр. Р., ул. „С. Ш.“ №*, бл. ***, вх. *, ет.
*, ап. * сумата от 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7