Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 259 25.06.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието
на прокурор Нейка Тенева като разгледа
докладваното от
съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 65 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, подадена от К.И.Ш.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, уточнена с
писмени молби вх. № 980 от 15.02.2021г. и вх. № 1007/ 16.02.2021г., с която на
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, е предявен иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на
100 000 лева, за причинени неимуществени вреди от специализирани органи по
изпълнение на наказанията в Затвора - Стара Загора в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - унизително, уронващо човешкото достойнство и обидно отношение,
свързани със Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара
Загора и Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора, представено по ЧНД № 20/ 2021г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Ищецът твърди, че във връзка с издаването и изпълнението
на Заповед № Л-783 от 06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара Загора, е
бил поставен в неблагоприятни условия в периода от 06.04.2020г. до 29.07.2020г.,
изразяващи се в продължителна изолация без възможност за общуване. Поддържа, че представеното по ЧНД № 20/
2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора Становище от 19.01.2021г. на
Началник сектор „СДВР“ в Затвора – Стара Загора, съдържа неверни обидни
квалификации, уронващи неговото достойнство. Излага доводи, че както издадената
Заповед № Л-783 от 06.04.2020г. от Началника на Затвора – Стара Загора, така и
изготвеното Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор „СДВР“ в Затвора –
Стара Загора, са израз и проявна форма на унизително отношение, в нарушение на чл.3
от ЗИНЗС, довело до причинени му неимуществени вреди.
Ответникът
- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва
предявената искова претенция, като неоснователна. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите се
елементи от правопораждащия фактически състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за
ангажиране отговорността на държавата. С подробно изложени съображения обосновава,
че нито изпълнението на Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора –
Стара Загора, нито съдържанието на Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор
„Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора, релевират някакво неблагоприятно засягане на
личността на ищеца или унизително, уронващо човешкото достойнство отношение в
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, като основание за присъждане на
обезщетение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана
като страна по делото на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е недоказан и
предлага да бъде отхвърлен, като неоснователен. Поддържа, че не са доказани както
релевираните като основания на предявения иск нарушения на чл.3 от ЗИНЗС във
връзка с издаването и изпълнението на Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на
Началника на Затвора – Стара Загора и изготвеното от Началник сектор „СДВР“ в
Затвора – Стара Загора Становище от 19.01.2021г., представено по ЧНД № 20/ 2021г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора, така и твърдените като претърпени от К.Ш.
неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът К.Ш. изтърпява
наказание лишаване от свобода в Затвора – Стара Загора, като е постъпил в
затвора на 04.02.2019г., с начало на изпълнение на наказанието /2 години
лишаване от свобода/ по НОХД №422/ 2012г. по описа на Старозагорския районен
съд – 04.02.2019г. От 02.02.2021г. е преведено в изпълнение определеното общо
наказание в размер на 4 години лишаване от свобода по НОХД № 97/ 2018г. на ОС –
Стара Загора, по НОХД № 1183/ 2014г. на СпНС и по НОХД № 2489/ 2015г. на
Старозагорския районен съд. Със Заповед № Л-783/ 06.04.2020г., издадена от
Началника на Затвора – Стара Загора /л.20 по делото/, на основание чл.248,
ал.1, т.2 от ЗИНЗС, поради грубо и системно нарушение на установения ред и
дисциплина, с което застрашава сигурността в Затвора – Стара Загора, е
разпоредено подсъдимият К.Ш. да бъде настанен в постоянно заключено помещение,
без участие в колективни мероприятия. По подадена от К.Ш. жалба против
заповедта и разпореденото с нея настаняване в постоянно заключено помещение без
участие в колективни мероприятия, е било образувано ЧНД № 807/ 2020г. по описа
на Районен съд – Стара Загора. С влязло
в сила Решение № 199 от 10.04.2020г. по посоченото дело, Заповед № Л-783/ 06.04.2020г.
на Началника на Затвора – Стара Загора, е била потвърдена като правилна и
законосъобразна. Заповедта е действала
до 29.07.2020г., от която дата въз основа на протокол на Разпределителната
комисия към Затвора – Стара Загора, Ш. е преразпределен от VІІІ група /за
обвиняеми и подсъдими/, в V група /за лишени от свобода, които са за първи път
в МЛС/.
По молба
за условно предсрочно освобождаване от осъдения К.Ш., е образувано ЧНД № 20/
2021г. по описа на Окръжен Съд – Стара Загора, като в хода на производството по
реда на 437 и сл. от НПК, е представено изискано от съда Становище от Началник
сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора – гл.
инспектор Р. Н.. С Определение № 260040 от 20.01.2021г. по ЧНД № 20/ 2021г. по
описа на ОС – Стара Загора, е оставена без уважение молбата за предсрочно
условно освобождаване на осъдения К.Ш. досежно остатъка от неизтърпяната част
от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД №422/ 2012г. по описа
на Старозагорския районен съд както и досежно неизтърпяното наказание лишаване
от свобода при първоначален строг режим, определено му като едно общо наказание
по НОХД № 97/ 2018г. по описа на Старозагорския окръжен съд, по НОХД № 1183/
2014г. на СпНС и по НОХД № 2489/ 2015г. на Старозагорския районен съд.
Определение № 260040 от 20.01.2021г. по ЧНД № 20/ 2021г. по описа на ОС – Стара
Загора, е потвърдено с Определение № 260079 от 11.02.2021г. по ВЧНД № 61/
2021г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
По
делото са представени и приети като доказателства заверени копия на Заповед №
Л-783/ 06.04.2020г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора; Решение №
199 от 10.04.2020г. по ЧНД № 807/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора;
Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна
работа“ в Затвора – Стара Загора; Определение № 260040 от 20.01.2021г. по ЧНД №
20/ 2021г. по описа на ОС – Стара Загора; Определение № 260079 от 11.02.2021г.
по ВЧНД № 61/ 2021г. по описа на Пловдивския апелативен съд; заповеди за
налагане на дисциплинарни наказания на К.Ш.; Заповед № Л-71/ 07.01.2021г. за
награждаване с „писмена похвала“ на л.св. К.Ш.; първоначален доклад по чл.154,
ал.1 от ЗИНЗС и първоначална оценка по профила на нуждите за л.св. К.Ш. от
29.07.2020г. и др.
Към
материалите по делото са приложени адм. дело № 239/ 2020г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, адм. дело № 290/ 2020г. по описа на
Административен съд – Стара Загора; ЧНД №1211/ 2020г. по описа на РС – Стара
Загора; ЧНД № 20/ 2021г. по описа на ОС – Стара Загора ведно с ВЧНД № 61/
2021г. по описа на Пловдивския апелативен съд и ЧНД № 807/ 2020г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
По допустимостта на исковата претенция:
Предявеният от К.Ш. иск
следва да бъде квалифициран като такъв по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС – нарушения на законовата забрана
осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от
унизителното, уронващо човешкото достойнство и обидно отношение, произтичащо от
Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара Загора и от Становище
от 19.01.2021г. на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в
Затвора – Стара Загора т.е вреди, причинени от специализирани органи по изпълнение
на наказанията в Затвора гр. Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални
служби Затворите и Областните служби "Изпълнение на наказанията"
/чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес
и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл.
284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Ето
защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава
от фактическа страна с допуснати от специализирани органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане
вследствие на Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара
Загора и Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора, е допустим и подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на
забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод
изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под
стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна
връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези
нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата
на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В чл.3
от ЕКПЧ е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение вкл. и да бъдат
поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража /чл.3, ал.2 от ЗИНЗС/. На това право на
лишените от свобода респ. на задържаните лица, съответства насрещното
административно задължение, при изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода” и на мярката „задържане под стража”, да бъдат осигурени
необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи зачитане на правата и
достойнството на осъдените и задържаните лица /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като съгласно исковата молба и уточняващите я молби, релевираните
като основание на исковата претенция нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, се свързват с
издаването и изпълнението на Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на
Затвора – Стара Загора и със Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор
„Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора, представено
по ЧНД № 20/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, които според ищеца
са израз и проявна форма на унизително, уронващо човешкото достойнство и обидно
отношение в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Със Заповед № Л-783 от
06.04.2020г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, на основание
чл.248, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, поради грубо и системно нарушение на установения
ред и дисциплина, с което застрашава сигурността в Затвора – Стара Загора, е
разпоредено подсъдимият К.И.Ш. да бъде настанен в постоянно заключено
помещение, без участие в колективни мероприятия. От фактическа заповедта се
основава на установеното организиране от подсъдимия Ш. на нерегламентирани и
неразрешени от администрацията събрания по спалните помещения с агитация на
другите задържани да подпишат изготвена от Ш. молба – предложение, адресирана
до различни институции, с искане наложените им мерки за неотклонение „задържане
под стража“ да бъдат заменени с „електронно наблюдение“, а задържаните да бъдат
освободени от Затвора – Стара Загора. Прието е, че допуснатото от подсъдимия Ш.
нарушение е трето подред за годината и е в хипотезата на системност, като
поведението на задържаното лице представлява грубо нарушение на установения ред
и дисциплина, с което се застрашава сигурността в Затвора – Стара Загора, а
действията му могат да доведат до масови неподчинения и други форми на групови
протести. К.Ш. е обжалвал заповедта по съдебен ред, като с влязло в сила
Решение № 199 от 10.04.2020г. по ЧНД № 807/ 2020г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара
Загора, е била потвърдена като правилна и законосъобразна. При наличието на
осъществен съдебен контрол по реда на чл.111 във вр. с чл. 248, ал.1, т.4 от ЗИНЗС на издадената на основание чл.248, ал.1, т.2 от ЗИНЗС заповед за
настаняване на подсъдимия Ш. в постоянно заключено помещение без участие в
колективни мероприятия и съотв. при наличието на влязло в сила съдебно решение,
потвърждаващо тази заповед, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани доводите
на ищеца, основани на незаконосъобразността на Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на
Началника на Затвора – Стара Загора. Силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила Решение № 199 от 10.04.2020г. по ЧНД № 807/ 2020г. по описа на РС – Стара
Загора, изключва възможността в настоящото съдебно производство, образувано по
предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, да се извършва преценка
относно материалната и/или процесуалната законосъобразност на Заповед № Л-783/
06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара Загора, още повече че тази
преценка, с определената подсъдност на жалбите против заповедите за настаняване
на задържани/ осъдени лица в постоянно заключено помещение без участие в
колективни мероприятия, законът възлага на съответния районен съд.
Нито
издаването на Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара
Загора, нито нейното изпълнение, се свързват някаква проявна форма на нарушение
на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Потвърденото с влязло в сила Решение № 199 от
10.04.2020г. по ЧНД № 807/ 2020г. по описа на РС – Стара Загора като
законосъобразно упражнено от Началника на Затвора – Стара Загора правомощие за
настаняването на подсъдимия Ш. в постоянно заключено помещение без участие в
колективни мероприятия в хипотезата на чл.248, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, обуславят извод, че издаването на Заповед №
Л-783/ 06.04.2020г., не релевира нелегитимно третиране или наказание на подсъдимия.
Изпълнението на тази заповед, от гл. т на периода, в който Ш. е бил настанен в
постоянно заключено помещение /от 06.04.2020г. до 29.07.2020г./, също не сочи
на допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение
на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, доколкото този период не се субсумира в
хипотезата на „продължителна изолация без възможност за общуване“. В контекста на съдебната практика на
Европейския съд по правата на човека, „унижаващо отношение” по см. на чл.3 от
ЕКПЧ предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. В случая нито е установено, че прилагането на мярката по чл.248,
ал.1 от ЗИНЗС е в противоречие със законово установените норми; нито че
произтичащите от тази законово регламентирана мярка ограничения, са надхвърляли
обичайните, свързани с нейното изпълнение, съотв. че са рефлектирали
неблагоприятно върху личната сфера в степен, по начин и с характер на преживени
страдания от ищеца, което да сочи на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС; нито че начинът,
методът и условията, при които е изпълнявана мярката, са накърнили правата и
достойнството на ищеца. Съответно негативните преживявания, физически и
емоционален дискомфорт на К.Ш., не могат да бъдат определени като такива,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изтърпяваната мярка по чл.248, ал.1 от ЗИНЗС и унижаващи човешкото му достойнство, при допуснато от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и респ. не могат
да обусловят извод, че приложеният ограничителен режим представлява третиране в
нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, водещо до необосновано нарушаване на основни
субективни права на Ш. и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ.
Второто
релевирано като основание на исковата претенция нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, се свързва
с изготвеното от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в
Затвора – Стара Загора Становище от 19.01.2021г., представено по ЧНД № 20/ 2021г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора /л.21-22 по посоченото дело/. По молба
за условно предсрочно освобождаване от осъдения К.Ш., е образувано ЧНД № 20/
2021г. по описа на Окръжен Съд – Стара Загора, като в хода на производството по
реда на 437 и сл. от НПК, са изискани становища от длъжностните лица от
затворническата администрация относно поведението на осъдения и хода на
корекционния процес. Съгласно постъпилото по делото Становище от Началник
сектор „СДВР“ в Затвора – Стара Загора – гл. инспектор Р. Н., в първоначалната
оценка по профила на нуждите от 29.07.2020г. за л.св. К.Ш., е регистриран
среден към висок риск от рецидив – 70 бала, с отчетени дефицити в зони:
отношение към правонарушението, управление на финанси и доходи, начин на живот
и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от сериозни
вреди, предвид характера на правонарушението, е от средна степен и насочен към
обществото. Сочи се в становището, че в условията на затвор Ш. трудно следва наложените правила и норми. При
фрустриращи обстоятелства е предразположен към раздразнителност и опозиционно
поведение. През 2020г. има три дисциплинарни наказания, като последното е наложено
за организиране на неразрешени от администрацията събрания по спални помещения
по време на локдауна. Със Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора
– Стара Загора е настанен в постоянно
заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия, на основание
чл.248, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. Отношението му към пенитенциарната администрация се
характеризира с повишена претенциозност, намираща израз в персистиращи жалби и
оплаквания срещу служители от сектор СДВР, администрация и медицински център.
Склонен е да отстоява до крайност собствени мнения и позиции, като не се
съобразява с обективни реалности, което до голяма степен затруднява
корекционните дейности. Изживява се като жертва на правосъдната система. Не е
способен да рационализира собствените си мотиви относно деянията. Декларираната
мотивация за промяна има само формален характер. Заключението е, че рискът от
рецидив и вреди остават в стойностите, регистрирани при първоначалната оценка,
като в материалите по случая липсват достатъчно по обем и съдържание
доказателства за завършен корекционен процес.
Очевидно
така обективираното съдържание на изготвеното
от Началник сектор „СДВР“ в Затвора – Стара Загора Становище от 19.01.2021г.,
представено по ЧНД № 20/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, по
никакъв начин не сочи на проявено от специализиран орган по изпълнение на
наказанията унизително, уронващо човешкото достойнство и обидно отношение спрямо л.св. Ш..
Становището възпроизвежда констатациите от изготвения първоначален доклад по чл.154, ал.1 от ЗИНЗС и първоначална оценка по профила на нуждите за лишения от свобода от
29.07.2020г.; посочва наложените на Ш. през 2020г. дисциплинарни наказания и постановената
ограничителната мярка по чл.248, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, като съдържащите се в
становището оценка за поведението на лишения от свобода, съотв. за риска от
рецидив и риска от вреди, не се свързва с каквито и да е било обидни и
унижаващи достойнството квалификации. В този смисъл субективното възприемане от
ищеца Ш. на някои от съдържащите се в становището констатации, оценки и
заключения, като обидни и унизителни, очевидно е обективно неоправдано, а
направената от лишения от свобода интерпретация на посочените като отчетени
дефицити в зони, не намира каквото и да е било основание в смисловото
съдържание и в начина на формулировка на изготвеното от Началник сектор „СДВР“
в Затвора – Стара Загора Становище от 19.01.2021г. за нуждите на образуваното
по подадена от осъдения молба за условно предсрочно освобождаване производство
по ЧНД № 20/ 2021г. по описа на ОС – Стара Загора. Обективираните в становището
констатации и оценка по никакъв начин не
релевират засягане на личността и достойнството на лишения от свобода и съотв.
допуснато от специализиран орган по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3
от ЗИНЗС. А както нееднократно беше посочено и
указано на ищеца Ш., правилността, обосноваността и верността на представено по ЧНД № 20/ 2021. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора Становище от 19.01.2021г. на Началник
сектор „СДВР“ в Затвора Стара Загора, не подлежи на проверка в настоящото
съдебно производство, образувано по предявен иск с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС. Това становище представлява документ, изискан от съда по ЧНД №
20/ 2021г. по описа на ОС – Стара Загора и изготвен от длъжностно лице от
администрацията на Затвора – Стара Загора в изпълнение на служебните му
задължения за нуждите на образуваното производство по реда на чл.437 и сл. от НПК, поради което и преценката за обосноваността /от гл.т на съдържащите се в
затворническото досие на лишения от свобода документи/, както и за
доказателствената стойност на това становище, може да бъде извършвана
единствено и само от съда, който разглежда и се произнася по подадената от
осъденото лице молба за условно предсрочно освобождаване. В този смисъл
недопустимо е в настоящото съдебно производство да бъдат разглеждани и
обсъждани възраженията на ищеца досежно обективността, обосноваността,
правилността и пълнотата на представеното по ЧНД № 20/ 2021г. по описа на ОС –
Стара Загора Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор „СДВР“ в Затвора –
Стара Загора; нито дали същото представлява неистински /с невярно съдържание/
документ и дали са спазени утвърдените от Министъра на правосъдието правила и
методология за оценка на риска от рецидив и риска от вреди при извършената
първоначална оценка по профила на нуждите за л.св от 29.07.2020г.
С оглед на гореизложеното съдът приема
за недоказани релевираните като основание на исковата претенция нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС, свързани със Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на
Затвора – Стара Загора и Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора.
Недоказани се явяват и сочените от
ищеца като претърпени от него неимуществени вреди, както и
причинно-следствената им връзка със Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника
на Затвора – Стара Загора и Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор
„Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора. Прилагането
на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС /че настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното/, е обусловено от наличието на
доказано нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от специализирани органи по изпълнение на
наказанията, а в случая, по изложените по-горе мотиви, такива нарушения не се
установяват. Противно на твърдяното от ищеца, отхвърлянето на подадената от
него молба за условно предсрочно освобождаване с Определение № 260040 от
20.01.2021г. по ЧНД № 20/ 2021г. по описа на ОС – Стара Загора, потвърдено с
Определение № 260079 от 11.02.2021г. по ВЧНД № 61/ 2021г. по описа на
Пловдивския апелативен съд, поради липса на законовите предпоставки по чл.70,
ал.1, т.1 от НК, не се основава единствено
на Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор „СДВР“ в Затвора – Стара
Загора, ако и същото становище да е било разгледано, обсъдено и преценено наред
с останалите доказателства в мотивите на постановените от ОС – Стара Загора,
респ. от Апелативен съд – Пловдив определения.
Останалите изложени от
ищеца съображения, касаещи „липсата на обективно разглеждане на производствата
по адм. дела № 239/ 2020г. и адм. дело № 290/ 2020г. и двете по описа на
Административен съд – Стара Загора“; за
„злоупотреба със служебно положение“ и „системно превишаване на правомощия“ от
страна на Началника на Затвора – Стара Загора и направеното в тази връзка
искане за извършване на проверка и за отстраняването му от длъжност на
основание чл.287 от НК; за наличието на „корупционна схема“ между РС – Стара
Загора и ОС – Стара Загора; за извършено спрямо него престъпление – клевета и
т.н, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, тъй като са извън предмета на
настоящото дело, определен от посоченото от ищеца основание на предявения иск
/претърпени вреди в резултат на допуснати от специализирани органи по
изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - унизително, уронващо
човешкото достойнство и обидно отношение, произтичащо от издадената Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора –
Стара Загора и изготвеното Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор
„Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора/, а и част от
направените искания са извън правораздавателната власт на административните
съдилища, определена с разпоредбата на чл.128 от АПК.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че по предявения от К.Ш. иск срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, не е установено и доказано наличието на нито един от елементите от
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС, поради което искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Независимо от изхода на
делото, искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение. Приложимите
разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 от АПК. След като посочените
разпоредби не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника при пълно или частично отхвърляне на
предявения иск, то присъждането на такова в случая не се дължи.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Ш., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София, иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени
неимуществени вреди от специализирани органи по изпълнение на наказанията в
Затвора - Стара Загора в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - унизително,
уронващо човешкото достойнство и обидно отношение, произтичащо от Заповед №
Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара Загора и Становище от
19.01.2021г. на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в
Затвора – Стара Загора, като недоказан и неоснователен.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията”, гр. София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Стара Загора
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.