МОТИВИ
по НАХД №57/2019 година по описа на РС Ловеч
Производство
по налагане на административно наказание по чл. 78 а от НК.
Производството по делото е образувано по повод внесено
Постановление на РП - Ловеч от 10.01.2019 г., с което прокурор В.Р. е направила
мотивирано предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия Районен съд
да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен
от наказателна отговорност по чл.78 а от НК,
П.Н.П., ЕГН - ********** за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което
е образувано ДП №97/2018 г. по описа на ОД на МВР Ловеч.
По внесеното постановление е образувано НАХД №57/2019 г.
по описа на Ловешкия Районен съд. С разпореждане от 11.01.2019 г. е насрочено
делото при условията на чл. 376 от НПК.
За РП - Ловеч, редовно призовани, не се явява прокурор.
Обвиняемият П.Н.П., редовно призован, не се явява. За
него се явява адв. М. от ЛАК, която излага, че подзащитният й си е мислил, че е
загубил СУМПС, но че ако съдът не приеме това негово обяснение, и прецени, че е
извършил престъплението за което е предаден на съд, да го признае за виновен в
извършване на престъплението за което е предаден на съд и му наложи наказание
към минимума определен в закона.
В хода на разследването е установено следното:
Дознание № 97/2018 г. по описа на ОД МВР - Ловеч е било
образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В хода на разследването по дознанието е било установено,
че извършител на деянието е обвиняемият П.Н.П. ***.
Същият бил безработен и неосъждан за престъпления от общ
характер. П. притежавал свидетелство за управление на МПС от 1984 год.,
категория „А В С DE СЕ D АМ ТКТ” и се водел на отчет в сектор "ПП"
при ОД на МВР - Ловеч с налагани административни наказания по ЗДвП.
В сектор „ПП" при ОД на МВР - Ловеч, като началник
група МПСВАНД работел свидетелят Д. П. Д.. На 30.04.2018 год. същият получил
писмо от Главна дирекция "Национална полиция", с което било изпратено
СУМПС № ********* на обвиняемият П.П.. Във връзка с изпратеното СУМПС
свидетелят Д.бил уведомен, че същото е било отнето от компетентните органи на
Норвегия след извършено от обвиняемия П. нарушение. СУМПС било изпратено с
писмо от посолството на Република България на ГД "Национална
полиция". След получаване на посоченото свидетелство свидетелят Давидов
извършил справка в базата данни и установил, че обвиняемият П. е подал
декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи, в която на 09.06.2015 год. декларирал, че посоченото по горе СУМПС с
№ *********, е загубено, не е било открито при проверка в Норвегия и че същото
ще бъде обявено за невалиден документ. С посочената декларация обвиняемият П.
се задължил при намиране на документа незабавно да го предаде на органите на
МВР или най - близкото дипломатическо или консулско представителство на Р
България.
В тази връзка спрямо П. било образувано и досъдебно
производство, а по -късно и повдигнато обвинение за извършено от него
престъпление по смисъла на чл.313, ал.1 от НК.
От заключението на назначената в хода на разследването
графическа експертиза било установено по безспорен начин, че ръкописния текст и
подписът в декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи са изписани от обвиняемия П..
По предявеното му обвинение П. дал кратки обяснения, като
е посочил, че към датата на подаване на декларацията действително е мислел, че
СУМПС е загубено.
При така изяснените фактически обстоятелства, с деянието
си обвиняемият П.Н.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
от състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на 09.06.2015 год. в гр.
Ловеч, потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на български документи за самоличност, която по силата на чл.160 от ЗДвП във вр. с чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български документи за
самоличност се дава пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция" при ОД
на МВР - Ловеч за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - че
свидетелство за управление на МПС № ********* е изгубено в Норвегия.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаният в хода на ДП свидетел Д.Д.; приложените към делото
писмени доказателства и доказателствени средства и заключението на в.л. по
назначената и реализирана в хода на ДП графическа експертиза. Съдът дава вяра
на показанията на свидетелят Д. тъй като те кореспондират със събраните писмени
доказателства, и със заключението на в.л. по назначената и реализирана в хода
на ДП графическа експертиза и образуват
една логическа цялост.
От обективна страна е безспорно доказано, че на
09.06.2015 год. в гр. Ловеч, обв. П. е потвърдил неистина в писмена декларация
по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност,
която по силата на чл.160 от ЗДвП във вр. с чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на български документи за самоличност се дава пред орган на властта -
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Ловеч за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства - че свидетелство за управление на МПС № ********* е
изгубено в Норвегия.
От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл
като форма и вид на вината по смисъла на чл.11, ал.2 НК - съзнавал е обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици
и е искал тяхното настъпване.
Съдът кредитира изцяло заключението на графическата
експертиза за достоверно при изграждане на становището си, както за авторството
на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото, обсъдено
само по себе си и въз основа на свидетелските показания, писмените
доказателства и конкретно установените по делото факти и обстоятелства. Касае
се за експертиза извършена компетентно и обективно въз основа на обективни
дадености, която установява по безспорен начин, че ръкописния текст и подписът
в декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи
са изписани от обвиняемия П..
Съдът намира за неоснователни възраженията на адв. М. и
обяснението на обв. П., че не е извършил престъплението за което е предаден на
съд, тъй като към датата на подаване на декларацията действително е мислел, че
СУМПС е загубено. Безспорно от събраните
по делото доказателства се установява, че СУМПС на обв. П. е било отнето
от компетентните органи на Норвегия след извършено от обвиняемия П. нарушение,
като последното е било изпратено с писмо от посолството на Република България
на ГД "Национална полиция". От установената по делото фактическа
обстановка се обосновава изводът, че подсъдимият П. към датата на
попълване на писмената декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
български документи за самоличност, която по силата на чл.160 от ЗДвП във вр. с
чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност се
дава пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – Ловеч
е знаел, че СУМПС е отнето от компетентните органи на Норвегия, но въпреки това
е потвърдил неистина в тази декларация.
За така извършеното престъпление по чл.313, ал.1 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода до три години или глоба от сто до
триста лева”. С оглед обстоятелството, че обв. П. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението няма нанесени
имуществени вреди, съдът намери, че е налице основание за прилагане на чл.78 а
от НК, като П. беше освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание „Глоба”. При определяне на размера на
административното наказание съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
–липсата на предходни осъждания на обвиняемия, семейното му и имуществено
състояние. Отегчаващи обстоятелства съдът не отчете. При това положение, съдът
на основание чл.78 а от НК във вр. с чл.313, ал.1 от НК, освободи обв. П. от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба” в размер
на 1000,00 /хиляда/ лева.
При този изход на процеса съдът осъди обв. П.
да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 94.12 лв., представляващи
разноски за графическа експертиза.
На основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК съдът прекрати
наказателното производство по ДП №97/2018 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч.
Водим от гореизложеното съдът постанови решението си в
този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: