Р Е Ш Е Н И Е № 25
гр.Пловдив, 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При секретаря Стефани
Калоферова и прокурора Стефани Черешарова, като
разгледа докладваното от съдия Маркова ВНОХД №2220/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
адв.М.Ч.- Т., служ. защитник на подсъдимата Н.Д.Е. срещу Присъда 247/09.10.2019г.
постановена по НОХД №3627/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ–ти н.с.
С присъда № 247/09.10.2019г. постановена по
НОХД №3627/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ–ти наказателен
състав, е признал подсъдимата: Н.Д.Е. за виновна в извършване на престъпление по чл.195, ал. 1, т.7, вр. С чл.194 ал.1, вр.
с чл.28, ал.1, вр. с чл.58а ал.1 вр. с
чл.54 от НК, й е наложил наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца.
На осн. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС изпълнението на така наложеното й наказание е
постановено да се изтърпи при първоначален общ режим.
На осн. чл.59 ал.2 във вр. с ал.1 от НК е
приспаднато времето, през което подс. Е. е била задържана по реда на ЗМВР на 09.01.2019г., както и по НПК считано от
24.09.2019г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК
подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 321лв. по сметка на ОД на
МВР-Пловдив.
Веществените доказателства по делото- 2 бр. СД
дискове е постановено да се унищожат като вещи без стойност след влизане на
присъдата в сила.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв.М.Ч.- Т., служ.
защитник на подсъдимата Е., в която
присъдата се атакува като неправилна и незаконосъобразна, постановена в
противоречие с материалния и процесуален закон. Излагат се съображения, че неправилно първостепенния съд не е
оценил самопризнанието на подсъдимата и оказаното от нея съдействие в хода на
досъдебното и съдебно производство. Иска
се присъдата да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг
състав на РС-Пловдив предвид допуснатите съществени процесуални нарушения.
Алтернативно се иска присъдата да се измени като се намали наказанието на подс.
Е. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, както и да се приложи института на
условното осъждане.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитника на подсъдимата
поддържа изцяло подадената жалба. Моли алтернативно или делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на съда или да се измени първоинстанционната присъда, като се приложи чл. 55 НК поради наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Излага съображения, че следва да
се приложи института на чл. 66 НК с оглед на събраните във въззивната инстанция
нови доказателства досежно здравословното състояние на подс. Е..
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановеният
съдебен акт за правилен и законосъобразен. Предлага жалбата да бъде оставена
без уважение, а съдебният акт потвърден. Излага съображения, че наложеното на
подсъдимата наказание е правилно определено и не са налице основания за
намаляването му.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните
в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.
313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по
посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено
следното:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е
насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА в частта, в която се иска изменение на първоинстанционния съдебен
акт, като подсъдимата се освободи от изтърпяване на наказанието съобразно чл.66
ал.1 от НК.
За
да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по
несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Н.Д.Е. е родена на *** ***, ***, българка, българска
гражданка, без образование, неработеща, неомъжена, осъждана, с ЕГН **********.
Свид. А. Б. живеел на втория етаж в къща с двор,
находящ се в гр.Р., обл.П., ***. На *** сутринта св.Б. заедно със съпругата си
и дъщеря им излезли от дома си и тръгнали на работа, като не заключили вратите на къщата, а само ги
затворили. Около обяд на същия ден подс.Н.Е. минавала по улицата покрай имота
на св.Б., видяла, че вратата не е заключена и решила да влезе вътре. През
отключената врата подсъдимата се качила на втория етаж. Там в хола на
секционния шкаф видяла оставено портмонето на свид.А. Б., от което подс. Е.
взела една банкнота от 50 лв. и две банкноти от по 10 британски лири. След това
намерила в чаша в една от витрините на
секцията и пари на стойност 140 лв., която сума била в банкноти от различен
номинал, оставена от свид.Б. В същата витрина в друг портфейл на пострадалия била
оставена и сумата от 20 британски лири, която подсъдимата също взела, след
което напуснала жилището. В този момент
била видяна от св.И. З. Подсъдимата отишла в обменното бюро в града стопанисвано
от ЕТ “***“ гр.Р., където обменила британските лири в български лева, като там
била обслужена от св.И. В. Всичките пари по-късно подс.Е. заложила и проиграла
в игрална зала „**“, която се намирала в същата сграда, в която било и
обменното бюро.
По делото като веществени
доказателства с протоколи за доброволно предаване от 09.01.2019г. и
18.01.2019г. са били приобщени два броя СД дискове със записи от охранителни
камери от улицата пред дома на св.Б. и от обменното бюро на ЕТ“***“ гр.Р.
Първостепенният съд е приел
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, а именно:
1.
стоково-оценъчна експертиза, според чието заключение стойността на 40
британски лири към момента на извършване на деянието - 09.01.2019 г. е 87.20 лв.
2.
Дактилоскопна експертиза, от чието заключение се установява, че двете следи №1 /иззета от вътрешната страна на
стъклото на витрината на секционния шкаф/ и №3 /иззета от хартиена кутия в
детската стая на жилището/, са годни за идентификация, като следа № 1 съвпада с
ляв палец, а следа № 3 съвпада с ляв малък пръст на подс.Н.Е..
В хода на досъдебното
производство е изготвена и техническа експертиза – Протокол № 177/28.02.2019г.
на приложените по делото два броя си ди дискове, на които е записано придвижването на подсъдимата на
инкриминираната дата.
С оглед процедурата на
съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, възприетата фактическа обстановка е изградена
въз основа на самопризнанието на подсъдимата
Н.Е., което се подкрепя изцяло от всички свидетелски показания събрани
по делото и приложените писмени и веществени доказателства. Въззивният съд
напълно споделя подробния доказателствен анализ на всички събрани по делото
доказателства извършен от първата инстанция, който убедително сочи, че са
налице достатъчно доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимата
по това дело, че тя е извършител на престъплението, в което е обвинена.
При правилно установената фактическа
обстановка, съдът
счита, че е приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. Н.Д.Е. е осъществила от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като на *** в гр.Р., обл. П., при условията на повторност, в немаловажен случай
- след като е била осъждана с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, е отнела чужди движими вещи – пари сумата от 190 лв. и 40
британски лири на стойност 87,20 лв., или всичко на обща стойност 277.20 лв.,
от владението на А.И.Б.,
без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна
са налице всички признаци на престъплението по чл.194 ал.1 от НК. Подсъдимата е
осъществила изпълнителното деяние „отнеме“, като е преустановила фактическата
власт на свид.Б. върху предмета на престъплението и е установила своя фактическа власт върху него.
Подсъдимата е осъждана
с влязла в сила на 11.04.2018г. присъда по НОХД № 8204/2017г. по описа на
Районен съд гр.Пловдив, ІV н.с., с която и е наложено
наказание „Пробация“ за извършено на *** престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Така описаното осъждане обуславя квалификация на деянието предмет на
разглеждане в настоящото наказателно производство, като такова извършено в
условията на „повторност“ по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
Правилно
е прието от първостепенния съди и че
деянието е извършено с пряк умисъл, като форма на вина.
Пловдивският окръжен съд намира,
че първоинстанционният съд макар и да не е правилно отчел индивидуализиращите
отговорността на подсъдимата Н.Е. обстоятелства, то е определил правилно
размера на наказанието. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са
отчетени: младата възраст, направените от нея самопризнания, изразеното
критично отношение към деянието и сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението. Настоящият съдебен състав не възприема като оттегчаващи вината
обстоятелства изложените от първостепенния съд, а именно: липсата на образование и усилия за
промяна на статуса й, още повече, че
макар и да ги е отчел като такива първостепенния съд е определил наказание на
подсъдимата в минималния размер предвиден в закона, след което е редуцирал
наказанието с 1/3 съобразно чл.58 а от НК и й е наложил наказание в размер на осем месеца лишаване от
свобода.
Подсъдимата
е осъждана с
наказание различно от лишаване от свобода- пробация, същата е в напреднала
бременност, изразила е критично отношение към извършеното и е направила
самопризнания още в хода на досъдебното производство, поради което според
настоящия съдебен състав не следва да изтърпява наказанието реално, а да се отложи
изпълнението на наказанието от осем месеца лишаване от свобода за изпитателен
срок от три години, считано от влизане на решението в сила, поради което и присъдата
в тази част следва да бъде изменена.
С оглед направеното пред ПОС от страна
на защитата искане за намаляне на наказанието и определяне му в минимален
размер и развитите във възивната жалба доводи за прилагане разпоредбата на
чл.55 от НК. Настоящата инстанция счита, че за прилагане на чл.55 от НК, следва
да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които да водят в съвкупната си цялост до извода, че и най- лекото предвидено в
закона наказание е несъразмерно тежко за подсъдимата. В кокретния случай следва
да се приложат задължителните указания дадени в т.7 на ТР№1/2009г. на ОСНК, че
при определяне на сакционните последици по вид, размер и начин на изпълнение в
рамките на чл.55 от НК се преценяват всички значими за наказателната
отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и личната
опасност на дееца, а самопризнанието, ако е спомогнало своевременно и
съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, би
могло да се третира като смекчаващо вината обстоятелство, включително и е
възможно да се определи наказание при условията на чл.55 от НК, но само ако
разкриването на престъплението не е резултат от ефективната дейност на
компетентните органи и след като се съобрази степента на обществена опасност на
деянието, социалния му отзвук и останалите факти свързани с личността на дееца,
като предходни осъждания и характеристични данни.
Пловдивския окръжен съд намира,
че самопризнанието на подс.Е. не е спомогнало да се разкрие, че именно тя е
извършител на престъплението, за което е предадена на съд. Напротив, след като са
установени на местопроизшествието дактилоскопни следи, които са обект на
експертно заключение довело до извод, че са
оставени от нея и са прегледани записите от охранителните камери,
разследването е водено в насока, че подс.Е. е вероятния извършител на
престъпното деяние, поради което и е призована от органите на МВР, за да даде
обяснения по вече извършеното престъпление. Следователно извършената от
компетентните органи дейност е довела до разкриване извършителя на престъпното
деяние. Изложеното по- горе, предишното осъждане на подсъдимата, отчетено като
лоши характеристични данни съобразено с високата степен на обществена опасност
на извършенато от нея престъпление против собствеността на гражданите, водят до
извода, че при определяне вида и размера на наказанието на подс.Е. не следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК.
Направеното от подсъдимата
самопризнание, подкрепено от останалите събрани по делото доказателство е взето
под внимание от ПРС при разглеждането на
делото по реда на чл.371 т.2 от НПК, което е довело до редуциране на
наказанието с една трета.
Не се възприемат като основателни
доводите на защитата, че първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение
на правните норми като е смесил материално правните и процесуално норми относно правната квалификация на деянието в
постановения съдебен акт, както и че не е посочил определеното от него
наказание, което намаля с 1/3 съобразно чл.58а от НК. Видно от мотивите, които
съобразно чл.305 са част от присъдата, първостепенният съд е посочил
определеното след индивидуализацията на подсъдимата наказание в размер на една
година лишаване от свобода, което е редуцирал на осн.чл.58а от НК с една трета
и е наложил наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода. Именно това
наказание е посочено и в уводната част на присъдата. Настоящия съдебен състав
не отчита в тази насока грешки или пропуски в процеса по определяне на
наказанието и формиране на вътрешното убеждение на съда при обосновката на този
въпрос, поради което и не счита, че следва делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
С оглед
на изложеното, Пловдивският окръжен съд намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена в
частта относно изтърпяване на наказанието, а в останалата част като правилна и
законосъобразна присъдата следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция
разноски не са направени, поради което не се и присъждат.
С оглед на изложеното и на основание и на осн.
чл. 334 т.3 и т.6 във вр. с чл.337 ал.1 т.3 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №247/09.10.2019г., постановена по НОХД
№3627/2019 г. по описа на РС- Пловдив, ХХІІ-ри н.с, в частта, в която на подс. Н.Д.Е. на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС
е определено да изтърпи наложеното й наказание осем месеца „лишаване от свобода“,
при първоначален общ режим, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимата Н.Д.Е. от изтърпяване на наложеното наказание от осем месеца лишаване
от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на решението
в сила.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението
е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.