О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

              

                                                   гр. София, 06.03.2020г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

                                                                                         

като сложи за разглеждане  докладваното от съдията   т.д. № 2532 по описа за 2019г. взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 146218/26.11.2019г. на Й.Л.Я..

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е член на Изпълнителния комитет и първи вицепрезидент на „Б.Ф..С.“, юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, с органи общо събрание (Конгрес), управителен съвет (Изпълнителен комитет) и президент.

На заседание на Изпълнителния комитет на 18.10.2019г. е бил извършен избор на М.Т.К., вицепрезидент, за изпълняващ правомощията на президент до провеждането на конгрес на съюза и респективно представляващ съюза. Обстоятелството е било заявено за вписване със заявление вх. № 20191106095318 и вписването е било извършено на 12.11.2019г. под № 20191112104535.   

Изборът е противоречал на Устава на съюза и на ЗЮЛНЦ. Не е било съобразено, че съгласно клаузата на чл. 47, ал. 2 от Устава, при подаване на оставка правомощията на президента се изпълняват от първия вицепрезидент, а при невъзможност или отказ от негова страна – от друг вицепрезидент, избран от Изпълнителния комитет до провеждането на конгрес, а в случая отказ за изпълнение на правомощията от страна на ищеца не е имало.  Заявлението на Б.М., съдържащо запис :“Уважаеми господа, уведомявам Ви, че подавам оставка от длъжността президент на Българския футболен съюз“ е било от компетентността на Конгреса (чл. 36, ал. 1, т. 3 от Устава) и липсва валидна воля за оставка. В предварително обявения дневен ред на заседанието на Изпълнителния комитет не е била включена точка за приемане на решение по чл. 47, ал. 2 от Устава.  Писмено оформеното решение от 18.10.2019г. не е отговаряло на императивното изискване за форма, предвидено в чл. 50, ал. 6 от Устава. Поради това решението на Изпълнителния комитет на БФС от 18.10.2019г. за избор на представляващ  Българския футболен съюз е нищожно. Заявлението за вписване от 06.11.2019г. е извършено от лице, което не е имало представителни функции по отношение на БФС . 

Поради тези изложеното  ищецът иска установяване, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, вписване на несъществуващо обстоятелство при вписване вх. № 2019112104535 по партидата на „Б.Ф..С.“, както и установяване на недопустимост и нищожност на това вписване, за което е направено и уточнение съгласно допълнителна молба вх. № 154132/12.12.2019г.

На основание чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ се иска да се постанови извърщването на  служебно заличаване на вписаното обстоятелство.

Претендирани са направените по делото разноски.

 

Ищецът е обосновал интереса си от исковете с качеството си първи вицепрезидент, при което разполага с правомощията и задълженията, предоставени от чл. 47, ал. 2 от Устава да изпълнява компетенциите на президент на съюза, при депозирана от президента оставка. Ако порочното решение не е било вписано, ищецът е щял да бъде вписан като представляващ съюза,  а ако исковете на ищеца по делото бъдат уважени, такова вписване ще бъде извършено. Решението от 18.10.2019г. не е придобило стабилитет и вписването е под условие. Правното положение на ищеца се засяга от порочното вписване и то би се променило следствие на заличаване на вписаното обстоятелство. 

Решението от 18.10.2019г. е било оспорвано от ищеца пред общото събрание (Конгреса) с жалба вх. № 294/11.11.2019г., съгласно разпоредбите на Устава и ЗЮЛНЦ, при конкретно посочени идентични оплаквания – поради липса на точка от дневния ред за приемане на решението по чл. 47, ал. 2 от Устава, поради това, че решението не отговаря на императивните изисквания за форма, налице е била липса на отказ на ищеца да изпълнява правомощията на президент и при подвеждане на ищеца да подпише решението.

 

С подадения на 14.02.2019г. отговор „Б.Ф..С.“ е оспорил исковете като недопустими и неоснователни.

По-конкретно относно допустимостта на производството е възразено, че активно лигитимирано лице да предяви и води исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е това трето за регистърното производство лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Такива обстоятелства по отношение на ищеца не са налице, тъй като при заличаване на М.Т.К. като представляващ, ще бъде възстановено вписването на Б.М. като представляващ. Ако решението от 18.10.2019г. е нищожно, то това означава, че президент на БФС понастоящем е Б.М.. Същевременно ищецът е бил освободен като първи вицепрезидент с решение от 28.11.2019г. по т. 5.2.1 от Протокол № 4/28.11.2019г. на Изпълнителния комитет на БФС. Така дори исковете на ищеца да бъдат уважени, той не може да стане представляващ БФС на мястото на подалия оставка Б.М.. Без значение е обжалването на решението от 18.11.2019г. пред конгреса, насрочен за 07.06.2020г.  Съгласно чл. 51, ал. 3 от Устава решението е влязло в сила незабавно, тъй като действието му не е било отложено. Регистърното вписване не е било под условие.   Ищецът не е член на сдружението. Съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 20 от Устава, членове на БФС са футболни клубове и техни сдружения. 

Ответникът също е поискал присъждане на направените по делото разноски.

 

За проверка на допустимостта на предявените искове по чл. 140, ал. 1, вр. чл. 130 от ГПК, преди евентуалното насрочване на делото за разглеждане и решаване по същество, на ищеца е бил даден едноседмичен  срок за становище по допустимостта на производството. Изпратени са били и  препис от постъпилия отговор на Българския футболен съюз с всички приложения. 

 

Със становище вх. № 27763/02.03.2020г. ищецът е потвърдил, че поддържа исковете като допустими. Уважаването на исковете по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и последващото заличаване на М.Т.К. в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като представляващ сдружението ще наложи необходимостта и предостави възможността първият вицепрезидент Й.Л.Я. да депозира заявление, чрез което да бъде вписан като представляващ „Българския футболен съюз“ и това заявление ще бъде основателно.  Нищожност на решението 18.10.2019г. е обоснована не само с липсата на валидно заявление за оставка от страна на президента Б.М.. Ищецът е депозирал жалба вх. № 330 от 18.12.2019г. пред Конгреса, с която се атакува решението за освобождаването му като първи вицепрезидент като неправилно и нищожно. Поради нищожност на решението за освобождаване на ищеца, той и към настоящия момент е първи вицепрезидент на БФС и респективно има правата по чл. 47, ал. 2 от Устава да изпълнява компетенциите на президента при депозирана негова оставка. Същевременно разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от Устава не е приложима към нищожни решения на Изпълнителния комитет, както и е без значение, че ищецът не е член на сдружението, тъй като не от такова качество той извежда правния си интерес от водените искове.       

 

Съдът по постъпилата искова молба, и по реда на чл. 130 от ГПК, намира следното:

 

Вписването на М.Т.К. като представляващ по поле 10а по партидата на „Б.Ф..С.“ (сдружение) в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията е оповестително вписване, с действие по чл. 7, вр. чл. 4  от ЗТРРЮЛНЦ. Трети добросъвестни лица могат да се позоват на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува, а невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица (чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ). Исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност, недопустимост на вписване и за несъществуване на вписано обстоятелство са искове за защита срещу вписване. Последица от уважаването им е служебно заличаване на вписването  (чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ), което прекратява действието на вписването занапред (чл. 8 от ЗТРЮЛНЦ). Обстоятелствата, обосноваващи нищожност и недопустимост на вписване, съответно  вписване на несъществуващо обстоятелство, са разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС на Р България. 

От исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и дадената с тях защита може да ползва всяко лице с правен интерес.

Интересът се обосновава с  конкретното вписано обстоятелство, действието на вписването (конститутивно или оповестително) и неговото значение за правното положение на лицето, което иска установяването, при съобразяване, че заличаването като последица от съдебното решение има действие занапред. Това тълкуване от страна на съда, най-общо, се споделя и от страните по делото, съгласно изложеното по-горе.

В случая исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ се водят от ищеца в качеството му на първи вицепрезидент на „Б.Ф..С.“, съответно член на Изпълнителния комитет на съюза, с твърдение, че ищецът има право да изпълнява правомощията на подалия оставка президент, на основание чл. 47, ал. 2 от Устава, поради нищожност на Решението от 18.10.2019г. на Изпълнителния комитет на БФС, съгласно което  правомощията на президент се изпълняват от  М.Т.К., вицепрезидент, до провеждането на конгрес на съюза. Качеството представляващ  на М.Т.К. е обстоятелството, което се оспорва като несъществуващо, съответно самото  вписване като недопустимо и нищожно.

Дори това вписване да бъде заличено по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ обаче,  това не би променило правното положение  на ищеца. Той има интерес не от заличаване на вписването на М.Т.К. като представляващ, при което по партидата като представляващ би се оказал вписан подалият оставка президент Б.Б.М., а от ново вписване по искане на самия ищец като представляващ „Б.Ф..С.“ (изпълняващ правомощията на президент, представителен и изпълнителен орган на съюза, съгласно чл. 30, ал. 3 от Устава).

Оспореното вписване по заявление образец А15 вх. № 20191106095318 е било извършено въз основа на решението за избор (определяне) на представляващ от 18.10.2019г. и ново обстоятелство, обосноваващо ново вписване въз основа на чл. 47, ал. 2 от Устава, би било отмяна на решението за избор на М.Т.К., а при следващото постановено решение за освобождаване на ищеца като първи вицепрезидент с решение от 28.11.2019г. по т. 5.2.1 от Протокол № 4/28.11.2019г. на Изпълнителния комитет на БФС – и от отмяна на това решение. Уставът на „Б.Ф..С.“ предвижда отмяна на решенията на Изпълнителния комитет единствено от върховния орган на съюза – Конгреса (чл. 36, ал. 1, т. 11 от Устава), в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ, от която Уставът не се е отклонил. Веднъж взети решенията на Изпълнителния комитет са единствено отменими, без да е възможен контрол на актовете от страна на съда. Нито Уставът на БФС, нито законът предвиждат такъв контрол. На съдебен контрол подлежат решенията на Конгреса  - относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава (чл. 36, ал. 3 от Устава и чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ).

Възраженията на ответника за липса на интерес на ищеца от водените искове поради тяхната възможна последица по чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ са основателни, а твърдението на ищеца, че ако исковете му по делото бъдат уважени, той ще бъде вписан като представляващ „Б.Ф..С.“ не намира опора в закона. 

Същевременно отмяната на решението на Изпълнителния комитет от 18.10.2019г. по посочения ред само по себе си би предпоставило заличаване на вписването по чл. 30, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ след сезиране на Агенция по вписванията от страна на всяко заинтересувано лице, при което и тази възможност изключва интерес от водене на искове по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, в производството по които, при вече изложеното, съдебен контрол върху решенията на Изпълнителния комитет е недопустим, а изцяло с осъществяването на  такъв контрол се обосновават исковете.           

Няма основание  да бъде разглеждан отделен иск по чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като заличаването на вписано обстоятелство по чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е императивна последица от евентуално уважаване на иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

При изложеното производството по делото следва да бъде прекратено. За ищеца липсва правен интерес от водените искове. 

Мотивиран от горното, и на основание чл. 130 от ГПК, съдът         

 

 

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2532/2019г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. 

            По исканите на страните за присъждане на разноски в производството съдът ще се произнесе при влизане на определението в сила.

 

 

                                                                       Съдия: