Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4005
по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника К.И.А. срещу
решение от 05.12.2017 г. по гр.д. №44030/2017 г. на Софийския районен съд, 153
състав, в частта, в която на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата 1838,64 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода мес.06.2006 г. – мес.04.2008 г. за имот, находящ се
в гр. София, жк. „*******, аб. №226352, ведно със законната лихва от 24.07.2009
г. до окончателното изплащане, сумата от 775,54 лв., представляваща лихва за
забава за периода 01.08.2006 г. – 24.06.2009 г., като ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила, и е
необосновано. Поддържа, че СРС неправилно е приел, че претендираната ТЕ за
сградна инсталация, БГВ и ТЕ за общи части е изразходвана от ответника, както и
че общото доставено на ответника количество ТЕ е недоказано. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявените искове за главница за незаплатена топлинна енергия и за
лихва за забава.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата.
Третото лице-помагач „Н.” ЕАД
не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която
предявените установителни искове са отхвърлени до пълните предявени размери, не
е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните
изисквания. Разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия
между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото
разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна
уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото
разпределение е извършено от ищцовото дружество правилно и съобразно
нормативните изисквания,
като дължимите от ответника суми са за начислена топлинна енергия за БГВ -
отчитана на база брой потребители - 3 лица, поради липса на технически
изправени и сертифицирани водомери и за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. По делото липсват данни, а и няма наведени твърдения в тази насока,
жалбоподателят да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и
да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителна сметка в
установените срокове, съгласно действащите през процесния период Общи условия,
които имат силата на закон за страните, нито в срока за рекламации за отчет на
уредите и разпределението по чл.70 ал.6 Наредбата за топлоснабдяването.
От заключението на СТЕ се установява, че дължимите от
ответника суми за начислена топлинна енергия за периода мес.06.2006 г. – мес.04.2008
г., които не са погасени по давност, са в размер на 1838,64 лв., до който
размер искът за главница е основателен.
Не следва да
бъдат разглеждани доводите на жалбоподателя, касаещи начина, по който е
разпределена ТЕ, изразходвана за общите части на сградата, доколкото от
заключението на СТЕ се установи, че през процесния период за имота на ответника
такава не е начислявана.
Неоснователни се явяват и доводите за нарушение на чл.27 от
Директивата на ЕС №2011/83/ЕС. Цитираната директива относно правата на потребителите
е транспонирана в българското законодателства със ЗИД на ЗПП, приет на
10.07.2014 г. Не може да се приеме
обаче, че е налице непоръчана доставка, при
изрично заявена от ответника воля да получава такава с подадената до ищеца молба-декларация от
09.10.2002 г. за откриване на партида на нейно име за
процесния топлоснабден имот.
Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части
следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №285571/05.12.2017
г., постановено по гр.д. №44030/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, в обжалваната
част.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.