Решение по дело №1456/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 50
Дата: 6 март 2019 г.
Съдия: Станчо Радев Савов
Дело: 20183100601456
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта

    Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    Номер… ………2019год.   гр.Варна 

 

 

               ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на 14.02.2019 година в състав:

                                               

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Даскалова  

     ЧЛЕНОВЕ: Станчо Савов

                                                      Румяна Петрова                  

 

    

     секретар Нели Йовчева

     разгледа докладваното от съдия САВОВ  ВНЧХД №1456  по описа на ВОС за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

          Предмет на въззивното производство е присъдата №260 по НЧХД № 1542/2018г. на Районен съд гр.Варна, втори състав, постановена на 09.10.2018г., с която:

     - ПОДСЪДИМИЯ Н.Й.Й.,  роден на *** *** ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 22. 10. 2016 г. в гр. Белослав, област Варна, в съучастие като съизвършител с Й.Н.Й. и М.И.М., причинил на К.К.С. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, и двата от НК – кръвонасядания в областта на лицето, челото, клепачите на двете очи, дясната скула, лигавицата на горната устна, ивицести кръвонасядания по лявата и дясната повърхности на шията, кръвонасядания и травматичен отток в областта на лявото рамо, кръвонасядания по предновътрешната повърхност на дясната подмишница, ожулвания по задната повърхност на левия лакът, предната повърхност на двете колена - поради което и на осн. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 78 А, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на **** лв. /хиляда лв./.

- ПОДСЪДИМИЯ Й.Н.Й.,роден на *** *** ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 22. 10. 2016 г. в гр. Белослав, област Варна, в съучастие като съизвършител с Н.Й.Й. и М.И.М., причинил на К.К.С. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, и двата от НК - кръвонасядания в областта на лицето, челото, клепачите на двете очи, дясната скула, лигавицата на горната устна, ивицести кръвонасядания по лявата и дясната повърхности на шията, кръвонасядания и травматичен отток в областта на лявото рамо, кръвонасядания по предновътрешната повърхност на дясната подмишница, ожулвания по задната повърхност на левия лакът, предната повърхност на двете колена , поради което и на осн. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 78 А, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на **** лв. /хиляда лв./.

-                 ПОДСЪДИМИЯ М.И.М., роден на *** ***,ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че нa 22. 10. 2016 г. в гр. Белослав, област Варна, в съучастие като съизвършител с Н.Й.Й. и Й.Н.Й., причинил на К.К.С. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, и двата от НК - кръвонасядания в областта на лицето, челото, клепачите на двете очи, дясната скула, лигавицата на горната устна, ивицести кръвонасядания по лявата и дясната повърхности на шията, кръвонасядания и травматичен отток в областта на лявото рамо, кръвонасядания по предновътрешната повърхност на дясната подмишница, ожулвания по задната повърхност на левия лакът, предната повърхност на двете колена, поради което и на осн. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 78 А, ал. 1 от НК съдът го е освободил от  наказателна отговорност, като му е наложил  административно наказание „Глоба“ в размер на **** лв. /хиляда лв./.

С присъдата си , съдът е осъдил подс. Н.Й.Й., подс. Й.Н.Й. и подс. М.И.М. солидарно да заплатят на гр. ищец К.К.С. сумата от **** лв. /хиляда лв./, представляваща неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 22. 10. 2016 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен. Осъдил е подсъдимите да заплатят на гражданския ищец и направените от него разноски в производството.

             Въззивното производство е образувано по жалба от  тримата подсъдими чрез адв. М.Ж. и адв.Д.К.-К., като в нея са наведени редица доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се като цяло неправилна преценка на приобщените доказателства и превратното им тълкуване, непълно изясняване на обстоятелствата по делото, липса на конкретни доказателства за осъществяване от страна на подсъдимите на престъплението което им се вменява, че са извършили. Кредитиране на показания на свидетели ,които са заинтересовани от изхода на делото.  Навеждат се и доводи за необоснованост  при анализа на доказателствата и достигане вследствие на това до неправилен извод , че подсъдимите са осъществили деяние по чл.130 ал.1 от НК.  Излагат се също твърдения, че не подсъдимите, а тъжителя е извършил престъпление спрямо подсъдимияНиколай Й..

           Моли се съдебният акт на първоинстанционния съд да бъде отмен, като подсъдимите  бъдат признати за невиновни в извършване на престъпления по чл.130 ал.1 от НК, като съответно бъде отхвърлен иццяло и предявения граждански иск.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитника на подсъдимите адв. М.Ж. поддържа жалбата, като акцентира отново върху това, че по делото няма категорични доказателства от които да се стигне до извод за осъществен състав на  престъпление по чл.130 ал.1 от НК от страна на подзащитните му. Твърди, че доказателствата са тълкувани превратно от съда постановил присъдата. В заключение  моли присъдата да бъде отменена като неправила и незаконосъобразна, като подзащитните му  бъдат оправдани.

Пред въззивната инстанция адв.Владимирав  в качетвото на доверител на частнатния тъжител моли постановения съдебен акт да  бъде потвърден изцяло. Излага, че същия е правилен и законосъобразен, а депозираната жалба - неоснавотелна.

След преценка на доводите на страните по делото , както и след цялостна служебна проверка, на присъдата  на осн. чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на ВОС счита, че жалбата на подсъдимите е неоснователна по следните съображения:

В съответнствие с всички събрани по делото доказателства относими към предмета на доказване, първоинстанционния съд е приел за установено следното:

 

На 22.10.2016г. в гр.Белослав  частния тъжител К.С. излязъл от жилището си с цел да отиде на работа. В съседство с неговия имот бил имота на подсъдимия Н.С., като същия имал гараж. В този гараж в него момент били подс.Н.Й. и подс. М.М..  Приближавайки до гореспоменатия гараж между частния тъжител и подс.Н.Й. били разменени реплики след които подс.М. хванал частния тъжител с ръце в областта на врата, а подс.Н.Й. му нанесъл множество удари с ръце в областта на главата и двата горни крайника, като вследствие действията на двамата пострадалия К.С. паднал на земята.

Към тримата се приближила свид. Цв. Георгиева Костова – Стоянова, като настоявала  подсъдимите Н.Й. и М.М. да пуснат частния тъжител. Подс. М. се отдръпнал настрани, а свид. Цв. Костова – Стоянова застанал между частния тъжител К.С. и подс. Н.  Й., който продължил с нападателните си действия.

На место дошъл и подс. Й.Н.Й., който хванал с една ръка подс. Н.Й., като успоредно с това нанесъл на частния тъжител К.С. множество удари с другата си ръка в областта на главата. След това последователно пристигнали свид. Катя Христова Йорданова, свид. Боряна Радославова Куртева, свид. Димитър Петров Кръчмаров, а свид. Павел Георгиев Костов наблюдавал изцяло случващото се през прозорец на жилище в непосредствена близост. След инцидента пострадалият посетил медицинско заведение, където му била указана медицинска помощ.

От действията на тримата подсъдими частният тъжител получил травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядания в областта на лицето, челото, клепачите на двете очи, дясната скула, лигавицата на горната устна, ивицести кръвонасядания по лявата и дясната повърхности на шията, кръвонасядания и травматичен отток в областта на лявото рамо, кръвонасядания по предновътрешната повърхност на дясната подмишница, ожулвания по задната повърхност на левия лакът, предната повърхност на двете колена.

Видно от заключението на извършената съдебно – медицинска експертиза извършена по отношение на пострадалия С. на  22.10.2016г. същия е получил следните травматични увреждания - кръвонасядания в областта на лицето, челото, клепачите на двете очи, дясната скула, лигавицата на горната устна, ивицести кръвонасядания по лявата и дясната повърхности на шията, кръвонасядания и травматичен отток в областта на лявото рамо, кръвонасядания по предновътрешната повърхност на дясната подмишница, ожулвания по задната повърхност на левия лакът, предната повърхност на двете колена. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, като вещото лице излага, че биха могли да бъдат получени при удари с юмруци в областта на лицето, не по – малко от три, стискане за шията, горните крайници, падане и удар на левия лакът и двете колена в подлежащата настилка, като в този смисъл описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени по начин, посочен в показанията на свидетелите и са обусловили  временно разстройство на здравето, неопасно за живота и отзвучават без дефицит, за период от около две седмици.

Видно от  заключението на извършената съдебно – медицинска експертиза по отношение на подсъдимия Н.Й., на 27.10.2016г. е проведен клиничен преглед на същия, при който са установени следните травматични увреждания - кръвонасядания по долния клепач на дясното око с моравожълт цвят, травматичен оток по задната повърхност на петия пръст на дясната ръка, навяхване на горната междуфалагеална става на петия пръст на дясната ръка. Кръвонасядането в дясната лицева половина е резултат на действието на твърд, тъп предмет, реализиран в областта на дясното око. Такова реално може да бъде получено при удар с юмрук в същата област. Навяхването на горната междуфалангеална става на петия пръст на дясната ръка е резултат на силно, внезапно движение на същата, което може да бъде осъществено при извиване на пръст и др. В този смисъл вещото лице излага, че  установените травматични увреждания биха могли да бъдат получени по начин и време, отразени в обясненията на Н.Й.Й., като в своята съвкупност същите са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и  отзвучават без дефицит за период от около десет – петнадесет дни.

          Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционния съд е изградил  на база обективен анализ на всички събрани по делото доказателства по  реда и със средствата на НПК, като е събрал  наличните фактически данни, свързани с обстоятелствата, изложени в частната тъжба, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина.   Правилно е кредитирал частично обясненията на подс. Н.Й.,  подс. Й.Й. и на  подс. М.И.М. и на свидетелите Катя  Йорданова, свид. Боряна Куртева и в  цялост  показанията на свид. Цв. Г. К. – С., свид. П.Г.К., свид. П.И.П.,св. Д.П.К., съдебно – медицинска експертиза изготвена по отношение на частния тъжител К.К.С., писмени материали, приложени и приобщени към делото. В същото време правилно не е  кредитирал съдебно – медицинска експертиза относно подс. Н.Й.Й. предвид изложеното, а именно,  неестественото забавяне от страна на подс.Н.Й.  посещение при  съдебен медик, т. е. наличието на съществен времеви интервал между нараняване и освидетелстване /пет дни/ , което обстоятелство действително, поставя резонния въпрос относно произход на тези наранявания.

Събирайки поисканите от страните доказателства,  районният съд логично и обосновано, подробно мотивирайки се, е заключил, че  се налага извод, за извършено от подсъдимите   престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

 От обективна страна по делото е установено, че на 22.10.2016г. в гр.Белослав, всеки от подсъдимите е извършил действия, насочени към телесното здраве на частния тъжител, като в резултата на тези действия частния тъжител  е получил увреждания, явяващи се лека телесна повреда по смисъла на закона. 

Както първоинстанционния съд, така и за настоящия съдебен състав намира, че авторството на всеки от подсъдимите в извършване на вменените им престъпления е доказано и установено по категоричен начин.  Налице е също така и  съучастие във форма съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като всеки от подсъдимите е участвал в изпълнителното деяние, т. е. налице е съвместна дейност и обединяване на усилия за извършване на престъплението, които се допълват взаимно.

Правилно районния съдия е приел, че въз основа на кредитираните показания на свидетели /очевидци на станалото/, съдебно – медицинска експертиза, интензитета, упоритостта, начина на извършване на престъплението се изключва приемането на малозначителност на деянието.

Възраженията на защитата на подсъдимия във въззивната жалба, изложени и пред настоящата инстанция съдът намира за неоснователни.

Всички възражения /включително за и за приложение на института за реторсия/   са били наведени и пред съда постановил осъдителната присъда  като първа инстанция, като съдията правилно и много подробно е анализирал събраните по делото  доказателства и е направил законосъобразен извод, че същите не са основателни, който извод се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

Правилно първоинстанционния съд е кридитирал изцяло  показанията на  свид. Цв.  К. – С. и на  свид. П. К., който показания дават ясна картина на станалото на 22.10.2016г. , а именно от  хващането от подс. М. на частния тъжител  С. с ръце в областта на врата, нанасянето от подс. Н.Й. на  множество удари с ръце в областта на главата и двата горни крайника на пострадалия, както и  нанасянето от подс. Й.Й. на частния тъжител на  удари с ръка в областта на главата. Показанията на тези свидетели доказват по безспорен начин авторство и механизъм на причиняване на телесните увреждания от страна на подсъдимите на частния тъжител. Правилно е прието, че дори и тези свидетели да са близки на частния тъжител в техните показания не се констатират съществени противоречия, като в същото време те са били в непосредствена близост и са имали пряка видимост за ставащото, като заявеното от тях напълно кореспондира и със съдебно – медицинската експертиза касаеща частния тъжител.

Настоящия съдебен състав счита , че правилно  първоинстанционния съд с оглед събраните гласни и писмени доказателства е стигнал до извод, че и тримата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъпление наказуемо по  чл.130 ал.1 от НК.

 Изводите на районния съд изложени в мотивите към присъдата,  въззивната инстанция споделя изцяло, поради което счита, че не следва да ги преповтаря.  Същите са  логични и много добре ,,изясняват,, станалото на 22.10.2016г. в гр.Белослав

Намира за нужно само да отбележи, че районният съд много подробно е анализирал събраните гласни доказателства и в частност  показанията на всеки един от свидетелите, като в заключение е стигнал и до правилния извод  кои от тях следва да кредитира като обективни, логични,  безпристрастни и даващи ясна  картина на станалото, като правилно и в съответствие с писмените доказателства / и в частност СМЕ/  е стигнал до извод за извършено от тримата подсъдими престъпление наказуемо по чл.130 ал.1 от НК.  

Наложените  от РС наказания на всеки един от подсъдимите  настоящия съдебен състав намира за правилно определени , а именно същите  да бъдат освободени от наказателна отговорност и да им бъдат наложени на осн. чл.78а от НК глоби в размер на по ****лева.

 Счита, че определения размер на глобите с оглед извършеното от всеки един от  подсъдимите и тяхното имуществено състояние е правилен.    

Приложението на разпоредбата на чл.78а от НК е съобразено със закона – превид чистото съдебно минало на подсъдимите и предвиденото в разпоредбата на чл. 130  ал.1 от НК размер на наказанието.

Намира също, че правилно РС по справедливост е уважил и предявения граждански иск в размер на ****лева, представляващ обезщетение за претърпените от частния  тъжител болки и страдания, която сума подсъдимите да заплатят солидарно на пострадалия, като правилно е приел, че макар тези болки  и страдания да нямат цена , то все пак пострадалия следва да бъде обезвъзмезден за страданията които е претърпял в резултата на извършеното спрямо него.

Счита, че този размер е съобразен с преживяното от частния тъжител и ще  го компенсира и обезвъзмезди с оглед  преживяното от него.

  До този извод се стига с оглед събраните доказателства и в частност свидетелските покзания за състоянието на пострадалия след извършване на престъплението от страна на тримата подсъдими.

По съображенията на ВРС и тези изложени в настоящия съдебен акт въззивната инстанция намира, че присъдата  като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимите -отхвърлена като  неоснователна.

При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не бяха констатирани основания за отменяване или изменяване на съдебния акт.

Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, съдът

                                                 Р   Е   Ш   И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА присъда №260 по НЧХД № 1542/2018г. на Районен съд гр.Варна, втори състав, постановена на 09.10.2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.