О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№211

 

гр. Велико Търново, 19.06.2020г.

                  

Великотърновският административен съд, десети състав, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                                                Председател: Ивелина Янева

 

като разгледа  докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 160 по описа на Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е образувано по искова молба на Д.Й.Д. срещу Териториална дирекция на НАП Велико Търново с цена на иска 7 657,67лв., от които 1 924,42лв. главница, 250лв. разноски и 5 483,25лв мораторна лихва за периода от 01.01.2013г. до 28.08.2019г.

Първоначално исковата молба е депозирана пред Районен съд Велико Търново, като е посочено правно основание чл.124 от ГПК и е формулирано искане към съда да признае, че Д.Д. *** сумата от 7 657,67лв. С Определение от 19.02.2020г. по г.д. № 534 / 2020г. по описа на Районен съд Велико Търново, шестнадесети състав, прекратява делото и го изпраща в Административен съд Велико Търново по съображения за наличие на административно правоотношение попадащо в обхвата на чл.292 от АПК.

В изпълнение на съдебно разпореждане жалбоподателя уточнява исковата си претенция – предявен е отрицателен установителен иск по чл.292 от АПК с ответник ТД на НАП Велико Търново, дирекция „Контрол”, компетентен орган за издаване на ревизионен акт Р.П.П.П.. Новонастъпилия факт е изтекла погасителна давност на задължението.

            Изложените в исковата молба факти са следните:

            С Ревизионен акт № ********* / 29.05.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново на Д.Й.Д. са определени задължения за данък общ доход, данък върху добавената стойност, Държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, ДЗПО и ГВРС за данъчни прериоди 2009г. и 2009г. Няма данни ревизионния акт да е оспорен. От Д. е подадено възражение до ТД на НАП за погасяване по давност на задължения, установени с  Ревизионен акт № ********* / 29.05.2012г. за данъчни периоди 01-12.2008г. С Разпореждане № С190004-137-0008428 / 18.09.2019г. публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново приема за погасени по давност част от задълженията по ревизионния акт за 2008г., а тези, които са в резултат от годишно изравняване приема, че давностния срок започва да тече от 01.01.2010г., поради което и давностния срок не е изтекъл. В мотивите на разпореждането са посочени няколко прекъсвания на давността – с издаването на ревизионния акт, с издаване на Разпореждане за присъединяване изх.№ С170004-105-0027760 / 23.02.2017г. и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190004-022-0077028 / 28.08.2019г. Задълженията непогасени по давност са в размер на 318,12лв. главница и 1 185,61лв. лихва. Съгласно представено запорно съобщение наложеният на Д.Д. запор е за главница в размер на 1 924,42лв. и лихва 5 483,25лв. Видно от приложена към исковата молба справка за задълженията на Д.Д. към 15.02.2020г. въпреки изложеното в разпореждането относно началния момент на давностните срокове на задължения за данъци и осигурителни вноски за 2008г. същите не са служебно отписани като погасени по давност.

            Настоящият състав намира, че исковата молба квалифицирана от ищеца като иск по чл.292 от АПК е недопустима.

            От една страна, видно от приложените към исковата молба доказателства, се касае за публични държавни вземания, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Изпълнението на тези вземания за данъци и осигурителни вноски е уредено в ДОПК, като в кодекса по отношение на изпълнението липсва препращане към АПК. Следователно нормата на чл.292 от АПК е неприложима за установени от органите по приходите задължения за данъци и осигурителни вноски. ДОПК съдържа норми уреждащи възможността за обжалване на всяко действие на публичния изпълнител, при което първата проверка на съда е за наличието на валидно изпълнително основание. Уредени са давностните срокове, отписването на погасени по давност публични вземания след изтичане на абсолютната 10 годишна давност и задълженията на органите по приходите за служебно отписване на погасените задължения. Следователно именно в ДОПК е налице пълна уредба на института на давността по отношение на публичните задължения и неговото приложение.

            От друга страна, дори да се приеме, че разпоредбата на чл.292 от АПК е приложима, то ищецът не представя доказателства за наличие на нови обстоятелства, въз основа на които съдът да се произнесе. Наличието на изтекъл давностен срок не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.292 от АПК. В изпълнителното производство изтичането на давностен срок води до невъзможност взискателя да принуди длъжника да му се издължи, т.е. невъзможно е принудителното изпълнение. Изтичането на давностния срок не води до липса на задължение – длъжникът и след този срок може да изпълни доброволно задължението си. Следователно изтичане на давностния срок не представлява нов факт, който да доведе до извод за липса на задължението, предмет на изпълнителното производство. То е основание за прекратяване на изпълнителното производство, но на друго основание, а не поради липсата на предмет. Следователно липсва процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.292 от АПК – наличие на нови доказателства, поради което и съдебното производство се явява недопустимо.  

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на Д.Й.Д. срещу Териториална дирекция на НАП Велико Търново.

 

ПРЕКРАТЯВА а.д. № 160 / 2020г. по описа на Административен съд Велико Търново.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седмодневен срок от получаването му.

 

                                                                                                    Съдия: