№ 448
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000503175 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК, образувано по
въззивна жалба № 3766/29.06.2022 г. на ответника в първоинстанционното
производство П. П. М., подадена чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от
ГПК особен представител - адвокат Б. Н., срещу решение № 45 от 08.06.2022
г., постановено по търг.дело № 129/2021 г. по описа на Врачански окръжен
съд, с което П. П. М. е осъден да заплати на Гаранционен фонд, гр.София
сумата от 37 400,58 лв., представляваща изплатено обезщетение за
неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди от Гаранционен
фонд по щета с № 210089/01.03.2018 г. в полза на пострадалия Ж. Г. О., ведно
със законната лихва от завеждане на настоящата искова молба-30.08.2021 г.
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 3
116,02 лв.
Решението се обжалва в неговата цялост.
Въззивникът-ответник твърди, че решението е неправилно и
немотивирано, постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила и моли съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция като
1
неоснователна и недоказана. Решението се обжалва в неговата цялост.
Въззивникът поддържа, че ГФ не е имал задължение да заплати на О.
обезщетение, поради липсата на доказателства за виновно поведение и за
причиняването на вредите от ответника. Твърди, че първоинстанционният съд
не е обсъдил това възражение на ответника. Поддържа, че съдът неправилно е
приел за установени по делото описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП, механизма на получаване на телесните увреждания и
причинната им връзка с ПТП, вкл.степента на засягане на пострадалия-
физически и емоционално, вкл.период за оздравяване, болки и страдания.
Твърди, че въпреки оспорването от ответника, първоинстанционният съд
неправилно е приел, че ищецът е определил обезщетение за неимуществени
вреди. Поддържа, че е определено обезщетение за временна
неработоспособност.
Счита, че атакуваното решение е постановено при нарушение на чл.9,
тъй като съдът не е осигурил равенство на страните в процеса и на чл.10, тъй
като съдът не е осигурил възможност на ответника да установи факти от
значение за решаване на делото. Счита, че съдът не е изпълнил задължението
си да прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, да обсъди
всички наведени доводи и да направи правилни правни изводи за това
основателен и доказан ли е предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемата страна-ищецът Гаранционен фонд.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат
представители. Изразяват становища в депозирани по делото молби. С
молбата въззиваемия представя и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд - Враца е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.558, ал.7 във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б.»а» от
КЗ, в сила от 01.01.2016 г. и чл.86, ал.1 от КЗ, предявени от Гаранцифонен
фонд срещу П. П. М. с искане за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата изплатена от него по щета № 210089/01.03.2018 г.
2
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
С констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 467000-
8486/29.05.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 16.05.2017 г.,
фотоалбум и скица към него, както и със споразумение, одобрено от съда с
протоколно определение от 27.11.2017 г. по н.о.х.д. № 1175/2017 г. на
Врачански районен съд, се установява, че П. П. М. е признат за виновен в
това, че на 16.05.2017 г. вечерта, в гр. Враца, на ул. «Екзарх Йосиф» срещу
дом 77, непосредствено след кръстовището й с ул. «Цар Освободител», без да
има необходимата правоспособност, при управление на мотоциклет «Пежо» с
поставена регистрационна табела на обособено за това място /стар образец/,
издадена за друго МПС-мотоциклет марка «Възход» с рам 348412 и двигател
№ 8997 с рег.№ ***, след като е нарушил правилата за движение на чл.25,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, внезапно е навлязъл в лентата за насрещно движение,
при което не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение
на другия насрещно движещ се участник в движението велосипедист,
следствие на което се е блъснал с предния калник на мотопеда в предното
колело на велосипеда, при което и по непредпазливост е причинил на
велосипедиста Ж. Г. О. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
главата на лява раменна кост и изкълчване на лява раменна става, които
увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник.
Непосредствено след произшествието ищецът е настанен за болнично
лечение в МБАЛ «Христо Ботев» АД, където пролежал един ден и извършено
оперативно лечение на 17.05.2017 г. под обща анестезия, по време на което е
осъществена закрита репозиция на задната луксация на лява раменна става с
поставяне на един брой К-игла. Още същия ден и след препоръка, ищецът е
настанен за лечение във ВМА-МБАЛ София, в което болнично заведение
престоял седем дни. На 22.05.2017 г. е извършена втора операция-
екстрахирана е К-иглата, извършена е тенотомия на дългата глава на бицепс
брахи и ставата стабилизирана по метода на Маклавлин. За 30 дни крайникът
е обездвижен посредством ортеза.
За периода от 13.07.2021 г. до 20.07.2017 г. ищецът за трети път провел
болнично лечение във ВМА-МБАЛ София, клиника «Физикална и
3
рехабилитационна медицина», където са проведени кинезитерапия и
електролечение.
За периода от 10.08.2017 г. до 24.08.2017 г. ищецът отново провежда
физиолечение ва Болница за долекуване, продължително лечение и
рехабилитация филиал гр. Варна към Медицински институт на МВР.
На 22.02.2018 г. за пети път ищецът постъпва за болнично лечение във
ВМА-МБАЛ София, където пролежава до 26.02.2018 г. и претърпява отново
оперативно лечение, и отново е обездвижен за 30 дни с ортеза.
В периода от 18.05.2017 г. до 24.07.2017 г. за 68 календарни дни и
22.02.2018 г. до 28.03.2018 г. за 35 календарни дни, ищецът е бил във
временна нетрудоспособност, през което време е провеждал домашно-
амбулаторно лечение.
За лечение на получените в пряка причинна връзка от произшествието
увреждания, ищецът е направил разходи в общ размер на сумата от 1 400,58
лв., както следва:
1.фактура № 2755/22.01.2018 г. на стойност 290 лв., заплатено
изследване ЯМР,
2.фактура № **********/23.05.2017 г. на стойност 120 лв.-заплатена
абудкционна шина,
3.фактура № **********/30.01.2018 г. на стойност 30 лв.-заплатена
стойност за извършен преглед от лекар специалист,
4.фактура № **********/25.05.2017 г. на стойност 780 лв.-заплатени
медицински консумативи,
5.фактура № **********/25.05.2017 г. на стойност 40,60 лв.-заплатена
потребителска такса,
6.фактура № **********/27.06.2017 г. на стойност 25 лв. стойност на
заплатено ренгеново изследване,
7.фактура № 215832/20.07.2017 г. на стойност 17,40 лв. заплатена
потребителска такса и
8.фактура № **********/11.08.2017 г. на стойност 97,58 лв. стойност на
заплатена комплексна здравна услуга и рехабилитация.
Издадените фактури по време съвпадат с престоя на ищеца в
4
болничните заведения и очевидно направените разходи са били необходими
за неговото лечение.
На 01.03.2018 г. пострадалият Ж. Г. О. е сезирал Гаранционен фонд с
искане да му бъдат заплатени претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от гореописаното
произшествие, въз основа на което искане при ищеца е образувана преписка
по щета № 210089/01.03.2018 г.
С Протокол № 10/31.05.2018 г. ищецът е одобрил на Ж. Г. О.
обезщетение в общ размер на 36 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди-болки и страдания от счупване на главата на лявата
раменна кост, с очаквана консолидация в рамките на 3-4 месеца, за
изкълчване на лява раменна става, за лечението на което са проведеви три
оперативни интервенции и за ВЛК на челото с очаквано възстановяване в
рамките на 7-10 дни. Одобрено е и обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер общо на сумата от 1 400, 58 лв., представляващи
стойността на направените от пострадалия необходими разходи за лечение на
получените травматични увреждания. Одобрени са и ликвидационни разходи
по щетата в размер на 42,20 лв.-консумативи и хонорар вещо лице. Общата
сума от 37 400 лв. е изплатена на пострадалия с платежно нареждане за
кредитен превод на 11.06.2018 г. Извършеното плащане е потвърдено и с
прието по делото заключение на ССчЕ.
При така установените безспорно по-горе факти, първоинстанционният
съд е приел основателност на иска.
Приел е за доказано настъпилото застрахователно събитие на
16.05.2017г. по вина на ответника, като собственик и водач на МПС - мотопед
„Пежо“с рама СРF05132300462518, предвид наличие на одобрено от
наказателния съд споразумение, задължително за граждански съд на
основание чл.300 от ГПК, за което към тази дата не е имало налична и
валидно сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите.
Приел за неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че липсват данни как е формиран размера на обезщетението.
Посочил е че същите се установяват от приложените с исковата молба
писмени доказателства, както и със заключението на приетата ССчЕ.
Пред въззивната инстанция не са събирани други доказателства.
5
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл.558, ал.7 във връзка с чл.557,
ал.1, т.2, б.»а» от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. за ангажиране на регресната
отговорност на ответника като делинквент по отношение на Гаранционен
фонд за заплатени от него обезщетения за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от настъпило ПТП.
Безспорно Гаранционният фонд не е застраховател и задължението му
за заплащане на обезщетение възниква по силата на закона, а не поради
наличие на застрахователен договор. Независимо от това, правният режим на
отговорността на Фонда е аналогичен с този на застрахователя, установен в
КЗ - редът за ангажиране на отговорността му и нейният обем са сходни с
тези на застрахователя на делинквента при настъпване на застрахователно
събитие, представляващо риск по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Поради това, доколкото спорът е свързан с
настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач,
независимо от източника, който го поражда /закон или договор/, на доказване
подлежат елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на
трето за спора лице Ж. Г. О..
Или с оглед горното Съдът приема, че искът е подаден от процесуално
легитимиран ищец срещу процесуално легитимиран ответник – водач на
МПС без валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП, осъществило се на
16.05.2017 г. в Република България.
Съдът намира, че моментът на възникване на регресното право е
моментът на настъпване на вредоносното събитие, като с извършване на
плащането настъпва изискуемостта на регресното вземане. Изцяло в този
смисъл Решение № 20/02.04.2021 по дело № 2695/2019 на ВКС, ТК, II т. о.
Съобразно датата на настъпване на процесното ПТП – 16.05.2017 г.,
правоотношенията във връзка с регресното право на ищеца следва да бъдат
уредени съобразно сега действащия Кодекс на застраховането.
За да се уважи така предявения иск следва да са налице кумулативно
6
следните предпоставки: 1. ПТП, настъпило на територията на Република
България в конкретния случай, 2. Делинквентът – водач на МПС, да
управлява МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България, 3. За управляваното от виновния водач МПС да няма валидно
сключена застраховка "Гражданска отговорност" 4. Причинна връзка между
събитието и причинените вреди.
Налице е одобрено от наказателния съд споразумение, което е
приравнено на присъда (чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда), поради което и на основание чл.300 от ГПК обвързва настоящият
съдебен състав, относно факта на осъщественото деяние, авторството и
виновното поведение на водача и настъпилата в причинна връзка телесно
увреждане на пострадалия О., т.е. тези обстоятелства не могат да бъдат
пререшавани от гражданския съд.
На основание чл.300 от ГПК е безспорно установено, че на 16.05.2017 г.
в Република България, в гр.Враца, мотоциклет „Пежо“ с българска
регистрация, издадена за друго моторно превозно средство, без застраховка
„Гражданска отговорност“, управляван от ответника-български гражданин,
виновно предизвиква пътнотранспортно произшествие, като в пряка
причинна връзка от настъпилото произшествие за другия участник в
движението велосипедистът Ж. Г. О.-български гражданин настъпват
травматични увреди-счупване на главата на лява раменна кост и изкълчване
на лява раменна става.
По тези съображения неоснователни са възраженията във въззивната
жалба, че механизмът на настъпване на ПТП, виновното поведение на
ответника и пряката причинна връзка между него и настъпилите увреждания
на третото лице, не са доказани в процеса.
Следователно предявеният иск е основателен.
По размера на вредите и доказани ли са те.
Предявеният иск за заплатени от ищеца имуществени вреди на обща
стойност 1 400, 58 лв. безспорно е доказан, предвид представянето от ищеца
на разходо-оправдателни документи за тази сума, подробно посочени по-горе
в мотивите на настоящото решение.
7
По отношение на сумата от 36 000 лв.-заплатени неимуществени вреди
за претърпени от пострадалия болки и страдания от получените травми -
счупване на главата на лява раменна кост и изкълчване на лява раменна става.
Същият е основателен и не е завишен по размер.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Касае се за мъж на 48 години към деня на произшествието, който е
претърпял тежки травматични увреждания, за лечението на които е постъпил
общо пет пъти на болнично лечение, по време на което е претърпял общо три
оперативни интервенции, непосредствено след които е търпял болки и
неудобства, за 103 календарни дни е бил временно нетрудоспособен и не е
могъл да ходи на работа.
С оглед на горното въззивният съд намира, че сумата от 36 000 лв. не е
прекомерна.
Неоснователно е възражението на въззивника, че тази сума
представлява обезщетение за временна нетрудоспособност, доколкото
последното винаги има имуществен характер и би могло да представлява
само разликата между получаваното обезщетение при временна
нетрудоспособност и получаваното преди произшествието трудово
възнаграждение. Такава претенция не е заявявана от пострадалия, съответно
не е обезщетяван за нея. Претърпените вреди са с различен характер и
8
стойността им се определя по различен начин, поради което няма как със
сумата от 36000 лв. пострадалият да е обезщетен за временната му
нетрудоспособност.
Неоснователно е и извършеното оспорване от страна на ответника на
платежно нареждане за кредитен превод от 11.06.2018г.
Съобразно чл.8, ал.2 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и
реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и
за използване на платежни инструменти, платежното нареждане може да бъде
дадено писмено на хартиен носител или по електронен път, ако това е
договорено между страните. В случая същото е подадено по електронен път, с
което е инициирана платежна операция от разстояние по интернет, по
смисъла на §1, т.4 от Допълнителните разпореди на Закона за платежните
услуги и платежните системи.
Това платежно нареждане не удостоверява заверяване на сметката на
получателя с посочената сума, поради което същото не би могло да се
класифицира като официален документ, доказващ изпълнението на насрещно
задължение на ищеца. Платежното нареждане удостоверява единствено
изявления на платеца и не се ползва с обвързващата доказателствена сила на
официалните документи, поради което същото не притежава материална
доказателствена сила, която да бъде оборена по реда на чл.193 от ГПК.
Удостовереното с него обстоятелство се приема за доказано с оглед всички
останали събрани по делото, в случая получаването на сумата от
пострадалото лице е установено със заключението на приетата по делото
ССчЕ.
И по последното възражение във въззивната жалба-необсъдени от
първоинстанционния съд оспорвания от ответника на представените
протоколи от заседания на МЗК и УС на ГФ с твърдението за
незаконосъобразното им провеждане, както и липсата на оправомощаване на
участвалите в тях лица в качеството им на челнове на УС.
Не е налице правен интерес от оспорване представителната власт на
представители на ищеца, тъй като когато между представляван и
представител няма спорове относно предмета и обема на представителната
власт, то насрещната страна по договора или трето лице, не може да
предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си-Решение № 291 от
9
02.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г., IV г.о., ГК.
Предвид горното въззивният съд намира за неоснователна въззивната
жалба, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
въззивникът дължи на въззиваемия направените от него разноски, в случая в
размер на сумата от 1500 лв. внесен депозит за възнаграждение на особения
представител.
Водим от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 08.06.2022 г., постановено по
търг.дело № 129/2021 г. по описа на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № *** да заплати
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лв./ разноски
направени пред настоящат въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10