О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
закрито
заседание на втори декември
две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 561
по описа за 2018 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ
СА ОБЕКТИВНО И СУБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. ЧЛ.26, АЛ.1, ПРЕДЛ.1 ЗЗД; ЧЛ.26, АЛ.1, ПРЕДЛ.2 ЗЗД И
ЧЛ.26, АЛ.1, ПРЕДЛ. 3 ОТ ЗЗД.
Пред СГС, ТО, VІ – 18 състав е било образувано т.д. № 2003 от 2014 г. Исковата молба е
депозирана от страна на „Б.П.Б.“ АД,
като е прието, че същата е насочена против „Н.“ ЕООД (н), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от вписания в ТР към АВ синдик В.С.С.; „И.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от едноличния собственик на капитала И.А.К.; Д. С.К.–
синдик на „Н.“ ЕООД (н), ЕИК: *****; Л.И. Д., ЕГН ********** и Б.П.Д., ЕГН: **********,***, м. „Гърдова глава“, ул. *****.
С исковата молба ищецът твърди,
че на 10.08.2007 г. „Н. ЕООД е учредило в полза на банката първа
по ред ипотека върху описания имот УПИ IX-391 от кв. 196 по плана на гр. София, м. "*****за
обезпечаване на вземанията по Договор за инвестиционен кредит № 839/2007 г. и № 840/2007 г. С Решение от
17.07.2010 г.,
постановено по т.д. № 943/2010 г., СГС, VI-14 състав е обявил
неплатежоспособността и е открил производство по несъстоятелност на „“ ЕООД. На 29.09.2010 г. „Н.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност
и е постановено започване на осребряване.
Банката предявила вземанията си спрямо
длъжника в сроковете по чл.685 ал.1 от ТЗ, като вземанията й са включени в
списъка на приетите вземания в общ размер на 1 140 791,75 евро.
На
13.12.2013 г.
синдикът Д. К.е поискала
съдът да й разреши продажба с пряко договаряне на описаните имоти, включително
осем обекта, ипотекирани в полза
на банката, което съдът е разрешил с Разпореждане от 14.12.2013 г., срещу което
разпореждане е била подадена частна жалба.
Въпреки това,
на 16.12.2013 г., е бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба, а на 20.12.2013 г. са продадени два
от обектите на цени в пъти по-ниски от данъчните им оценки и оценката от
избрания оценител.
На
24.03.2014 г.
ответникът „И.М.“ ЕООД е продал
процесните имоти на Л.И.Д. и Б.П.Д..
Твърди се в исковата молба, че
извършените продажби на Ателие
Ф4 и Ателие
С2 са нищожни и противоречат на закона, а евентуално го заобикалят и накърняват
добрите нрави, поради нарушаване на нормата на чл. 718, ал.1 от ТЗ, тъй като
синдикът не е спазил реда за определяне на оценката и продажната цена, към
която препраща ГПК и в частност чл. 374, ал.3 от ГПК (в приложимата към
процесния момент според ищеца редакция), чл. 485 от ГПК, чл.677 от ТЗ, като към
датата на искането на разрешение за продажба оценката не е била валидна.
С допълнителни молби от 30.06.2014 г. и 16.07.2014 г., ищецът изтъква, че продажната цена не може да бъде
определяна от синдика произволно, като развива подробни съображения за
нищожността на сделките.
С
оглед на изложеното се поддържат предявените при
условията на пасивно субективно и обективно съединяване искове с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД
- противоречие със закона, евентуално на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД - заобикаляне
на закона, евентуално на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - накърняване
на добрите нрави във връзка с
Договор
за покупко- продажба от 20.12.2013 г..,
сключен между продавача „Н.“ ЕООД (н),
представлявано от синдика Д. С.К.,
и купувача „И.М.“ ЕООД,
сключен с
Нотариален
акт №49, том ІІ,
peг. № 12654, дело 223/ 20.12.2013 г. на нотариус М.Ш., с peг. № 042 на НК, вписан в
Службата по вписванията в София, с вх. peг. №66218/2013 г., акт №14, том
CLXIII, дело № 52283/ 2013 г., в частта относно следните имоти: 1/. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4340.391.1.282, находящ се в град София, община Столична, област София
(столица), съгласно схема № 67229/12.11.2013год., изд. от СГКК- гр.София, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-51/15.07.2010 год.
на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър
(АГКК), с адрес на имота: гр. С офия,
район „Овча Купел”,
жк. Овча Купел, улица *****", етаж 2, апартамент № С2 / буква „С"- латинско две/, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134,4343,391 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа за собственост площ от 83,89 кв. м., а съгласно
приложената схема с площ от 83.90 кв.м., състоящ се, съгласно одобрен
архитектурен проект, от: антре, дневна, кухня, две спални, баня с тоалетна,
тоалетна, коридор и две тераси, стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над
обекта -68134.4340.391.1.312, заедно с прилежащите части: мазе №1, с площ от
7.10 кв. м., и заедно с 4.4248 % идеални части от общите части на секция
„С" /латинско/, вход „В" на сградата, без сутерена, представляващи
22.83 кв.м., и заедно с 4.4248 % идеални части от правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор
68134.4340.391, находящ се в гр. София, община Столична, област София, подробно описан
по-горе; и 2/. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4340.391.1.4, находящ се в гр.София, община Столична, област София
(столица), съгласно схема № 64929/31.10.2013год., изд. от СГКК- град София, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-51/15.07.2010год. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК),
с адрес на имота: град София,
район „ Овча Купел ", жк Овча Купел,
улица *****,
вход „Г" (съгласно
удостоверение за административен адрес на ГИС-София, изх. №68-00-2150/08.12.2008 год.), а съгласно скица вход
„F" /латинско/, етаж I, ателие F4,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в подземен имот с
идентификатор 68134.4340.391, с предназначение на самостоятелния обект: ателие
за творческа дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 81.90 кв. м., състоящ се, съгласно
одобрен архитектурен проект от антре, приемна с кухненски бокс, два кабинета и
две бани с тоалетни, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - няма, заедно
с принадлежащите му се 4.0731 % идеални части от общите части на секция F
/латинско/ на сградата, без сутерена, представляващи 10.72 кв.м., и заедно с
4.0731 % идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 68134,4343,391.
Ответникът „И.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от едноличния собственик на капитала И.А.К.
е оспорил предявените искове
като недопустими, поради стабилитет на продажбата съгласно чл. 482, ал. 1 от ГПК, към която препраща нормата на чл. 717л, ал.4 от ТЗ, както и поради липса
на предвиден в закона ред за оспорване действителността на продажба по чл. 718 от ТЗ. Твърди също така, че
исковете са неоснователни, като изводът на ищеца, че следва задължително да се
извърши нова оценка не е
съобразен с ТЗ и ГПК, тъй като това е единствено възможност за съдебния
изпълнител, но не и негово задължение. Подробни съображения излага и по другите
твърдения на ищеца за нищожност на сделките, които счита за неоснователни.
Ответницата Д. С.К.е оспорила изцяло искове по съображения изложени в
писмения отговор от 02.06.2014 г. и допълнителния такъв, депозиран на
10.09.2014 г.
Ответниците Л.И.Д. и Б.П.Д. са оспорили
допустимостта и основателността на искове, с аргументи, изложени в писмения им
отговор с дата 28.08.2014 г., депозиран по т.д. № 2003 от 2014 г. на СГС, VІ-8
с-в.
Ответникът „Н.“ ЕООД (н), ЕИК *****, не
е депозирал писмен отговор по т.д. 2003/2014г. на СГС, VІ-8 с-в и не е изразил
становище по исковете.
Приемайки, че в производството по
т.д. № 2003/2014 г. по описа на СГС, VІ-18
състав са предявени обективно и
субективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание
чл. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във връзка с чл. 646, ал.1
т.3 от ТЗ, чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД и чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, на 17.03.2015г. съдът е постановил решение, с което е отхвърлил исковите претенции
срещу „Н.” ЕООД /н/, „И.М.” ЕООД, Д. С.К.като синдик на „Н.”
ЕООД, Л.И.Д. и Б.П.Д.
за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от
20.12.2013 г.,
сключен между
продавача „Н.“ ЕООД (н), представлявано от синдика Д. Сергеева К.и
купувача „И.М.” ЕООД, с Нотариален акт №49,
том ІІ,
peг. № 12654, дело 223/ 20.12.2013 г. на нотариус М.Ш., с peг. № 042 на НК, вписан в
Службата по вписванията в София, с вх. peг. №66218/2013 г., акт №14, том
CLXIII, дело № 52283/ 2013 г., в частта относно процесните имоти.
Така постановеният акт по т.д. № 2003/2014 г. на СГС, VІ-18 състав е
обжалван от ищеца „Б.П.Б.“ АД. В
резултат на това е било образувано пред
САС, ТО, 6 състав въззивно т.д.
№ 3717/2015 г.
С Решение № 1354 от 29.06.2016 г.,
приемайки въззивната жалба за неоснователна, САС е потвърдил Решение
№ 481 от 17.03.2015 г. на СГС, ТО, VІ-18 състав, постановено по т.д. № 2003/2014 г.
По жалба на „Б.П.Б.“ АД, решението на САС по т.д.
№ 3717/2015 г. е преминало през
касационен контрол, в рамките на който е прието, че по отношение на разгледания
иск с правна квалификация чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ, в развитието на
производството е било допуснато нарушаване
на изискването за съвместна процесуална легитимация, водеща до порок, неподлежащ на саниране. Поради това, с Решение № 181/26.02.2018г. на ВКС,
ІІ ТО по т.д. 2665/2016 г. е обезсилено въззивното решение № 1354 от 28.06.2016 г. Постановено по в.т.д.№ 3717/2015
г на САС и потвърденото с него решение на СГС № 481 от 17.03.2015 г., постановено по т.д.№ 203/2014 г. Делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, с изрични указания при новото разглеждане на делото като съищец, наред с „Б.П.Б.“ АД, да бъде служебно конституиран синдика на „Н.“ ЕООД/н/. Прието е също така, че предвид възложената различна доказателствена тежест на ищеца
и на ответника, като страни в процеса и различните, предоставени от
процесуалния закон, процесуални способи за защитата на всеки един от тях, е без
значение е обстоятелството, че синдикът на „Н.“ ЕООД (н) е взел участие по делото, в качеството на ответник по спора.
След връщане на делото в СГС, е образувано
настоящото търговско дело № 561 от
2018г. по описа на СГС, VІ- 9 с-в.
С Определение № 1756/20.03.2018г., на основание
чл. 649, ал.3 от ТЗ, настоящият съдебен сътав е постановил констуиранането
на В.С., синдик на Н. ЕООД (н) в качеството й на съищец иска по чл. 646, ал.1,
т.3 от ТЗ. Установена е неродовност на исковата молба, като същата е оставена
без движение, а на ищеца са дадени изрични указания и е определен срок за тяхното
изпълнение.
Във връзка с горните указание, с
молба вх. № 57126/24.04.2018 г., ищецът „Б.П.Б.“ АД, е уточнил, че с първоначалната си искова молба не е
предявявал иск с правно основание чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ, поради което и
не са излагани твърдения в тази посока. Заявено е още, че приети за разглеждане
по т.д. № 2003/2014 г. на СГС, VІ-18 с-в са били обективно
и субективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание
чл. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД;
чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД
и чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, като промяна в квалификацията, а именно, като такава по
чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ е била
направена при постановяване на Решението от 17.03.2015 г. Изложени са аргументи относно наличието на
правен интерес от завеждане на процесните искове. Уточнено е още, че пасивно легитимирани ответници по всеки един от предявените
исковете са: 1. „Н.“ ЕООД (н), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от вписания в ТР къв АВ синдик В.С.С.; 2. „И.М.“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от едноличния собственик
на капитала И.А.К.; 3. Л.И. Д., ЕГН **********; 4. Б.П.Д., ЕГН **********, и двамата ответници (под №3 и 4 с адрес: гр. София, СО-район
Възраждане, м. Гърдова глава, ул. *****).
При съобразяване с нормите на 29, ал.4 от ГПК във връзка с чл. 635, ал.3 от ТЗ по исковете с предмет чл. 26 от ЗЗД и при конституиране, съобразно указаното
от ВКС, на синдика на „Н.“ ЕООД като съищец в настоящото производство, на
ответната страна – в лицето на несъстоятелното дружеството, с протоколно Определение от 14.11.2018г. е
допуснато назначаване на особен представител.
С молба от 16.11.2018 г., ищецът, поддържайки, липсата на иск по чл. 646, ал.1,
т.3 от ТЗ, е поискал преразглеждане Определението на съда за конституиране на
синдика В.С. като съищец в производството, съответно – за назначаване на особен
представител на ответника „Н.“ ЕООД.
В съответствие с направеното по време на ОСЗ с дата 20.02.2019 г. уточнение и изясняване на предмета на
производството, а именно – предявени са искове
по чл. 26, ал.1 от ЗЗД единствено по отношение на Договор за покупко – продажба
от 20.12.2013г., съдът е постановил
последващ свой акт, с който е отменил Определението си от 27.03.2013 г., с
което е допуснал конституираното на В.С. – синдик на „Н.“ ЕООД като съищец и самостоятелна
страна в процеса. Същата е конституирана
единствено като представител на ответника „Н.“ ЕООД (н). Прекратено, поради липсата
на правен интерес е процесното производство по отношение на ответниците Л.И. Д., ЕГН ********** и Б.П.Д., ЕГН **********.
Във връзка с горното, с молба вх.№ 62583/14.05.2015г. от страна на „Н.“ ЕООД (н), представлявано
от синдика В.С., на основание чл. 131 от ГПК, е представен писмен отговор
на исковата молба по т.д. 561/2018 г. на СГС, VІ- 9 състав. Със същата е изразено
становище по допустимостта на исковете, като е споделена и ищцовата позиция по
основателността им. На основание чл.218
от ГПК е направено и изрично искане за конституиране на приобретателите по
последващата прехвърлителна сделка от 24.03.2014 г., с продавач „И.М.“ ЕООД, ЕИК
*****, а именно купувачите - Л.И. Д., ЕГН ********** и Б.П.Д., ЕГН **********, като
трети лица – помагачи на страната в процеса.
Искането с правно основание чл. 218
от ГПК е уважено от като е постановено Определение в ОСЗ от 16.10.2020г.
В настоящото производство по т.д. № 561 от 2018 г. по описа на СГС, VІ-9 с-в,
конституираните като трети лица -
помагачи на ответника „Н.“ ЕООД (н) не вземат становище по исковите
претенции.
В хода на процеса е установено, че на 12.11.2019 г. по
отношение на ищеца е настъпила промяна в обстоятелствата. Дружеството е
прекратено в резултат на преобразувано чрез вливане му в „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****. Предвид това, производството по т.д. № 561/2018 г. на СГС, VІ – 9 състав, на
основание чл. 227 от ГПК е продължило с участието на правоприемника.
Съдът, като се запозна и прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След образуване
на производството по т.д. № 561 от 2018 г. на СГС, VІ – 9 състав, процесуалните
действия, в това число приемане на писмените доказателства и разпит на
свидетели са повторени. В тази връзка и
от приетите такива в процеса се установява, че:
На 10.08.2007 г., „Н.“ ЕООД като кредитополучател е учредил в
полза на „Б.П.Б.“ АД
договорна ипотека за обезпечаване на вземанията на банката по два договора за
кредит, а именно Договор
за инвестиционен кредит № 839/2007 г. и № 840/2007 г.. върху собствения на кредитополучателя
недвижим имот, представляващ УПИ IX-391 от кв. 196 по плана на гр.София, м. "*****, с
площ от 4 700
кв.м., подробно описан в акта, ведно със всички подобрения и приращения,
включително и новоизграждащата се сграда със смесени функции, състояща се от
шест секции с обща застроена площ от 2 013 кв.м. и 13 026,80 разгърната застроена
площ -
нотариален акт № 62, т. V, рег.№ 5112, дело № 793 от 10.08.2007 г.
С решение от
17.07.2010год., постановено
по т.д. № 943/2010 год. по описа на СГС, VI-14 състав е обявена
неплатежоспособността на „Н." ЕООД, открито е производство по
несъстоятелност и е назначен временен синдик.
Ищецът „Б.П.Б.“ АД е
предявил парични претенции
спрямо длъжника в сроковете по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Вземанията, възлизащи в общ размер на 1
140 791,75 евро, са били включени в изготвен от синдика на ответното дружество Списък по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ,
като установената поредност на удовлетворяване за същите е тази по чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ.
С Определение № 1394
от 14.03.2011 г.,
постановено по т.д. № 943/2010 г.
по описа на СГС, VI-14 състав, съдът по несъстоятелността е одобрил Списъка на приетите
вземания, обявен в ТР на 05.11.2010 г.
С последващо решение № 914 от
08.02.2012 г. по
т.д.№ 943/2010 г. по описа на СГС,
VI-14 състав, постановено на основание чл. 711 от ТЗ, длъжникът е обявен в
несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите му и е разпоредено
започване осребряване на неговото имущество.
На 18.09.2012 г..
е проведено събрание на кредиторите на „Н." ЕООД, на което е взето решение осребряването на
длъжниковото имущество да бъде извършвано на обособени части, като активите
бъдат продавани поотделно, за оценка да се използват методите на справедливата
пазарна стойност и сравнителните пазарни аналози, като изборът на оценител е
предоставен на синдика и е гласувано ограничение в максималния размер на
възнаграждението на оценителя – до 2 000 лева.
По делото е
представена независима експертна оценка от 08.02.2013 г..,
изготвена от „Е." ЕООД, според която
определената
оценка на процесните имати,
а именно: апартамент
С2 е
в размер на 136 290 лв.,
а и
на ателие F4 -
в размер на 113 689 лв.
По
делото са представени молби на синдик К.за разрешаване на продажба на
процесните имоти чрез търг по реда на чл.717в от ТЗ и чл.717ж от ТЗ, както и
съответните обявления за тези продажби до МИЕ.
Поради нереализиране на горните продажби в условията на
таен, респективно – явен търг:
ü
С молба
от 18.06.2013 г.,
е поискано разрешение за продажба на описания апартамент С 2 по реда на чл.718
от ТЗ при начална цена 50% от оценката на продаваното имущество или сумата от
68 145 лв. Молбата е била уважена,
видно от резолюцията на Съда върху нея с дата 19.06.2013 г.
ü
С молба от 15.08.2013г., разрешение за продажба в условията на пряко договаряне по чл. 718 от ТЗ,
синдикът е поискал и по отношения ателие F4. С резолюция от 30.08.2013г., искането е уважено, като
продажбата е разрешена при цена от 56 844,50 лв. ,
представляваща 50% от оценката.
С последваща молба с вх.
№142987/13.12.2013 г, синдикът на „Н.“ ЕООД (н) - Д. К.е уведомила съда по
несъстоятелността, че обектът на партера има сериозни пукнатини, които
вероятно се дължат на конструктивен проблем, а по отношение на обекта С2, че в него има следи
от течове, поставената дограма е повредена, разположението на помещенията е
нефункционално. В тази връзка, със
същата молба е
поискано разрешение за продажба на активите в условията на пряко договаряне по
реда на чл.718
от ТЗ при минимална цена 25% от първоначалната оценка.
Върху молбата е поставена ръкописна резолюция, че се разрешава продажбата с
пряко договаряне на описаните имоти.
По
делото са представени копия от имейли,
изпращани до синдика К.и нейни отговори, като от разменената кореспонденция се
установява, че Банката - ищец
е отправила молба да бъде информирана при интерес за покупка на имотите на „Н.“ ЕООД (н), за да може
да се уведоми ръководството за евентуална сделка.
По делото е представена подадена от „Б.П.Б. АД частна
жалба с вх.№22503/24.02.2014 г.,
с която е обжалвана разпореждане
на съдията по несъстоятелността по т.д.№ 943/2010 г. на СГС, VI-14
състав от 14.12.2013 г.,
постановена по молба на синдика от 13.12.2013 г., с която е
разрешил извършването на продажба на имоти по реда на чл.718 от ТЗ на цена 25%
от първоначалната оценка.
По делото са приети като
доказателство
предложение за закупуване на имотите от
ответника „И.М.“ ЕООД, ЕИК ***** от 16.12.2013 г., както и протокол от проведените преговори,
като е приета предложената цена.
На
20.12.2013 г., между „Н.“ ЕООД /н./,
представляван от синдика Д. К., и ответника -
„И.М.“ ЕООД, ЕИК: ***** е
сключен Договор
за покупко-продажба на описаните в акта имоти,
сред които и
спорните: Апартамент С 2,
находящ се гр.София,
район „ Овча Купел, бул. Борис ІІІ № *****, с посочена в
документа за собственост площ от 83,89 кв. м.,
заедно с прилежащите части: мазе №1, с площ от 7.10 кв. м., заедно с
4.4248 % идеални части от общите части на секция „С" /латинско/, вход
„В" на сградата, без сутерена, представляващи 22.83 кв.м., и заедно с
4.4248 % идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата, както и - ателие F4, с
площ от 81.90 кв. м., състоящ се от антре, приемна с кухненски бокс, два
кабинета и две бани с тоалетни, заедно с принадлежащи му 4.0731 % идеални части
от общите части на секция F /латинско/ на сградата, без сутерена,
представляващи 10.72 кв.м., и заедно с 4.0731 % идеални части от правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата. Договорът е обективиран
в Нотариален
акт № 49, том II, peг. № 12654, дело 223/20.12.2013 г., вписан в Службата
по вписванията в София с вх. peг.
№66218/2013 г.,
акт №14, том CLXIII, дело №52283/2013 г., с цена на
апартамент С2 по нотариалния акт- 35 392,90 лв., а на ателието - 28 712,20 лв.,
с посочени данъчни оценки на тези имоти- съответно 101 440,10 лв. и 100 893,20
лв.
Видно от Договор за
изпълнение на СМР от 20.02.2014 г., от страна на Възложителя „И.М.“
ЕООД на избрания изпълнител
са възложени ремонтни дейности в апартамент С 2, срещу уговорено възнаграждение
в размер на 16 465 лв., с конкретни СМР по офертата на стр. 357 от делото.
С договор от
21.02.2014 г.
на същата фирма е възложено изпълнението на ремонтни дейности в апартамент F4
при уговорено възнаграждение в размер на 19 707 лв. за труд и материали, като
СМР са по офертата на стр. 365 от делото.
С
последваща прехвърлителна сделка, а
именно - Договор от
24.03.2014 г.,
оформен с Нотариален
акт № 61, т. I, peг. № 1854, дело № 53/2014 г., ответникът „И.М.“ ЕООД, ЕИК: ***** е продал двата спорни имота - Апартамент С 2 и Ателие F4 на Л.И.Д., ЕГН **********.
За изясняване на спорни въпроси, в производството по т.д. 2003/2014 г. на СГС, VІ-18 състав е допусната,
изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. В рамките на извършената
проверка и анализ, вещото лице е приело, че средната
пазарна цена за апартамент № С-2 /като
се взема предвид степента на завършеност - довършителни работи, както и наличието
на недостатъци/ към м.12.2013 г.
е в размер на 86 658.00 лв. след закръгление
/83.89 м. х 1 033.00
лв. за 1кв.м./, а на ателие № F- 4 /като се взема
предвид степента на завършеност и довършителни
работи, както и наличието на недостатъци/
към м.12.2013 г.
в размер на 85 995.00
лв. /81.90 м. х 1 050.00 лв. за 1 кв.м./. Вещото лице е посочило, че по
принцип средната пазарна цена на кв. метър за района е 660.00 евро за
апартамента, но следва да се намали с 20 %, тъй като оценяемият имот е със
степен на завършеност - без довършителни работи, както и има
установени недостатъци в него, а по отношение на ателието цената е 671 евро на
кв.м., но също дава намаление от 20% с оглед степента на завършеност и
недостатъците.
В
съдебно заседание по т.д. № 2003 от 2014 г.
на СГС, VІ-18 състав вещото лице е уточнило, че ако се приеме,
че не са налице недостатъци в имотите, а само не са изпълнени довършителните
работи, оценката като средна пазарна цена следва да се намали с 12-15%, тъй
като заради недостатъците се следва намаление с от 5 до 8%. Уточнява още, че подмяната на
дограмата не може да се счете за довършителни работи, а е отстраняване на
недостатъци.
Разпитаният
от първоинстанционният съд по т.д. № 2003/2014г. свидетел И.Б.,
е заявил, че познава
процесните имоти, като е присъствал на ремонта им. За първи път видял
апартаментите през февруари 2014 г. като състоянието им не е било добро. Имало е напукани стени с
големи цепнатини - около 1,5 см., на външните стени на спалнята на апартамента
на партера. Заявява, че е познат на управителя на „И.М.“ ЕООД и е наблюдавал
изпълнението на ремонтите, бил е нещо
като технически надзор, но не е служител на дружеството, с което няма и сключен
договор. По таваните е имало
видими петна от теч, който предполага, че е от щранговете на баните и като е
правена замазка на горните етажи
е избила надолу. Свидетелства, че ел. инсталацията не е работела почти
никъде, а дограмите не се заключвали и затваряли, като прозорците се затваряли,
но въпреки това на някои места , когато
валял дъжд, влизала вода. Сочи, че плочките на терасите били недобре залепени,
цоклите по терасите са били
паднали. По всички стени и тавани е имало неравности, което наложило да се
направи фина гипсова шпакловка, изравнителни замазки, тъй като иначе не можело
нито да се боядисва, нито да се поставят подови настилки. В банята е би преправен водопровода, за да
могат да се сложат душ-кабини. Апартаментите били довършени, на пода бил поставен
ламинат, в санитарните помещения - плочки, а за пукнатините на първия етаж била
направена външна обшивка.
При повторния си
разпит в ОСЗ по т.д. 561/ 2018 г. на СГС, VІ-9 състав, свидетелят И.Б.,
отново заявява, че познава
процесните имоти, като е присъствал на ремонта им. Видял е обектите за първи път 2014 г. Положението им не е било добро.
Имало е много пуктатини, проверяваната в последствие ел. инсталация – не е
работела. В банята не е имало плочки, но и е имало течове. Външните стени също
били в лошо състояние, с големи пукнатини. Повечето дограми не се затваряли.
Вратите на терасите също. Цоклите били паднали. По всички врати, прозорци от
вътрешната страна е имало огромни петна. Дограмата е била ПВЦ и видимо не на
всякъде е уплътнявала добре. При оглед
на обектите лесно биха се забелязали течовете, кривите замазки, пукнатините,
където минават тръбите на парното, които не били хубаво покрити. Терасите не се
отводнявали. Сифоните не работили. За да започнат да се ползват обекти се е
наложило извръшване на допълнителни дейности – като смяна, обрушване,
шпакловане на ново, изравнителни замазки. В част от апартементите живеели хора.
Б. сочи и повреди от комин на покрива на последния етаж, което също е
призвикало теч и е довело да наводние на съседите по веригата надолу. Тези течове
също били отремонтирани, като на проблемия комин е била направена нова бетонна
шапка. Свидетелят отново потвръждава, че е
познат на управителя на „И.М.“
ЕООД, наблюдавал е изпълнението на
ремонтите, бил е нещо
като технически надзор, но не е служител на дружеството и няма сключен договор с него.
Поради наличие на обективни пречки във връзка с
изслушване на вещото лице Т.Т.изготвил СТЕ, приета по т.д. 2003/2014 г. на СГС,
VІ-18 състав, в хода на настоящото
производството е допусната, изслушана и приета нова съдебно – техническа
експертиза, видно от заключението на която, към датата на процесната
продажба и при отчитане на недостатъците
в същите, справедливата пазарна
оценка -
за апартамент
№ С-2 е в размер на 92 430 лв., а на ателие № F- 4 -в размер на 103 480 лв.
Поради оспорване на горното заключение, в хода на производството
по т.д. № 561 от 2018г. на СГС, VІ-9
състав е допуснато изслушване на тройна
съдебно – техническа експертиза, в която според анализа на мнозинството експерти – средната пазарна цена за Апартамент № С-2 възлиза на 93 748 лв. без ДДС, а
на Ателие
№ F- 4 - на 82 605 лв. без
ДДС.
В настоящото производството е допуснат разпит и на свидетеля К.И.Г. - управител на „Е.“ ЕООД - дружеството изготвило за целите на
производството по несъстоятелност и по възлагане на синдика на „Н.“ ЕООД към
този момент – Д. К., независима
експертна оценка от 08.02.2013 г. Свидетелят Г. заявява, че конкретната
оценка е била изготвена от него и че няма подизпълнители. Извършил е оглед на
обектите. Към момента на оценката не е видял течове. След като е записал в
оценката, че не е констатирал съществени дефекти по обекитте, това означа, че
не е видял подобно нещо. Наличието на мухъл или теч не е било предмет на
задачите му, съответно – наличието на драскотини по стената, не може повлияе на
оценката му. Според показанията на свидетеля, датата на извършения от него оглед
е 17.01, а валидността на оценката е към
06.02.2013 г. Няма спомен за състоянието
на самия обект. Спомените му единствено са за хубава, завършена сграда, със
секция – входове. Относно шестмесечия срок за валидност на оценката, свидетелят
заявява, че това е хипотеза, без да му е известно наличие на нормативна
регламентация в тази посока. Твърди, че с новите стандарти, изискване за
валидност на оценките няма. Заявява още, че икономическата криза е започнала
2008 г., като 2012 г. и 2013 г. пазарът е бил стабилен, но строителството е
било малко.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предмет на производството са твърдения
за абсолютна недействителност – нищожност на прехвърлителна сделка, реализирана по реда на 718 от ТЗ
на „общото основание“ по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка, според ищецът процесният
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 49,
том II, peг. № 12654, дело 223/20.12.2013 г., вписан в Службата
по вписванията в София с вх. peг.
№66218/2013 г.,
акт №14, том CLXIII, дело №52283/2013 г. е нищожен, тъй като е сключен в противоречие
с императивна правна норма – чл. 718, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, тъй като
ипотекираните в полза на банката имоти са продадени при цена, която не е
определена по реда на ГПК.
В
случай на отхвърляне на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се твърди
нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като чрез продажба по реда на чл. 718, ал.
1 от се заобикаля чл. 607, ал. 1 от ТЗ.
В случай на отхвърляне на този иск се иска
установяване нищожност на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД – поради
сключване на договора при накърняване на добрите нрави.
Безспорно в производството е
обстоятелството, че ищецът е кредитор на обявеното в несъстоятелност „Н.“ ЕООД.
Не е спорно итова, че ищецът не е страна
по процесната сделка, както и че обектите
на прехвърлителната продажба, реализирана по реда на чл. 718 от ТЗ са с активи
от масата на несъстоятелността, а не с имоти, собственост на Банката, независимо, че сащата
е ипотекарен кредитор по отношение на тях. Поради това евентуалното уважаването
на някой от обективно евентуално
съединените искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД не би се отразило пряко на имуществената сфера на ищеца, а би рефлектирало
върху тази на несъстоятелното дружество.
Ако съдът приеме за установено, че
договорът за продажба не е произвел действие, имотът, реализиран в условията на преки преговори по реда на
чл. 718 от ТЗ ще се окаже част от масата на несъстоятелността, като едва при това условие – по
отношение на възстановения актив, ще важат правилата за осребряване, респективно – последващото разпределение
на получените суми.
Предвид изложеното
действителността/недействителността
на сделката, макар и сключена по реда на чл. 718 от ТЗ, е от значение за всички установени в хода универсалното принудително
изпълнение кредитори. При нарушение на посочения законов текст заинтересовани лица
от прогласяване
на нищожността ще са всички кредитори на несъстоятелността, тъй като в резултат на
разпореждането с имуществото се намалява масата на несъстоялността, а от тук и възможността за тяхното
удовлетворяване. Поради това и с
оглед спецификата на осребряването като стадий от
производството по несъстоятелност, активно материалноправно легитимирани лица
да искат обявяване на сделката за недействителна поради нарушение на чл. 718 от ТЗ, са всички кредитори на
несъстоятелността, тъй като целта е възстановяване на длъжниковото
имуществото.
Кредиторите обаче имат процесуално право
и интерес да завеждат
искове за нищожност на сделки на разпореждане с имущество, извършени от техен длъжник, но само в хипотезата, при която последният
е правосубектен участник в търговския оборот, който с действието си по
сключване на сделката уврежда своя кредитор. В
случая,
длъжникът на Банката
– ищец е
в специфичното състояние на открито по отношение на него производство по
несъстоятелност при назначен синдик. Именно последният,
разполагащ с правата по чл.658 ТЗ вр. чл.668 ТЗ, може да води искове за
попълване масата на несъстоятелността, включително – да оспорва валидността на
извършени от дружеството с трети лица сделки на разпореждане с негово
имущество. Кредиторът на неплатежоспособния длъжник може да осъществява
процесуални действия за защита на имуществото на неплатежоспособния търговец,
негов длъжник, но само в качеството му на процесуален субституент на синдика на
същия, и то при ограниченията на разпоредбата на чл.649 ал.1 и ал.2 ТЗ. Съгласно същата кредиторите на дружеството в
производство по несъстоятелност имат право да водят исковете за попълване
масата на несъстоятелността на последното, предвидени в чл.645, чл.646, чл.647 ТЗ, чл.135 от ЗЗД
и обусловените от тях осъдителни искове. Очевидно е, че законът не признава на
банката качество на процесуален субституент на дружеството-длъжник, оправомощен
да води установителен иск за нищожност на сделка с длъжниковото имущество с правно основание чл.26 от ЗЗД,
каквито са процесните предявени от ищеца искове.
Попълването на масата на несъстоятелността е предмет на
правна уредба, съдържаща се в Глава четиридесет и първа на Търговския закон. В
чл.643 и сл. са уредени способите за попълване на масата на несъстоятелността,
а в чл.649 ТЗ са посочени субектите, легитимирани да предявяват специфичните за
производството по несъстоятелност искове, чрез които се постига ефекта на
попълване на масата на несъстоятелността. Освен чрез изброените в чл.649 от ТЗ искове за попълване на масата на несъстоятелността е
допустимо по общия ред да се водят и други искове, но тяхното предявяване е право на длъжника, което се упражнява от
синдика като част от правомощията му по чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ.
Разпоредбата на чл.649 ТЗ сочи, че исковете по
чл.645, чл.646 и чл.647 от ТЗ и иск по чл.135 ЗЗД,
свързан с производството по несъстоятелност, както и обусловените от тях
осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, могат да се
предявят от синдика (в качеството му на процесуален
субституент на длъжника) и само в случай, че
синдикът бездейства, предявяването на исковете е възможно да се извърши и от
всеки кредитор на несъстоятелността.
Когато исковете са предявени от кредитор, съдът конституира служебно синдика
като съищец - чл.649, ал.3 от ТЗ. Активната
процесуалноправна легитимация на кредиторите за иницииране на исково
производство за попълване на масата на несъстоятелността е функция от
бездействието на синдика да предяви изчерпателно посочените в ал.1 на чл.649 от ТЗ искове и обусловените от тях осъдителни искове, а това
означава, че кредиторите могат да предявяват вместо синдика единствено тези
искове, но не и други, различни от тях, искове. Искът за
установяване нищожност на сключена от длъжника разпоредителна сделка на
основанията по чл.26 от ЗЗД не е сред исковете по
чл.649 от ТЗ, за които законодателят
е предвидил възможност да бъдат предявени от кредитор на несъстоятелността при
бездействие на синдика, поради което ищецът не
притежават активна процесуалноправна легитимация за воденето им, дори да счита, че са налице основания по чл.26 от ЗЗД.
Горният въпрос е разглеждан в практиката на ВКС (в този смисъл е Решение № 185/09.03.2010 г. по т. д. № 672/2008
г. на ВКС, І Т. О., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./. В
цитираното решение, след допуснато касационно обжалване на основание чл.280,
ал.1, т.3 от , съставът на
ВКС, се е произнесъл, че искове извън отменителните искове по Търговския закон се предявяват
само от дружеството в несъстоятелност, което е ищец по делото и съгласно
чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ се представлява в процеса от синдика. Предявявайки искове по чл.647 от ТЗ от свое име в качеството на процесуален
субституент, синдикът не е легитимиран да предяви от свое име в това
производство установителни искове по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на извършените от
длъжника сделки и ако такива искове бъдат предявени, те са недопустими.
Даденото разрешение е относимо не само към исковете по чл.647 от ТЗ, но и към всички други искове за попълване
на масата на несъстоятелността, посочени в чл.649 от ТЗ, които се предявяват от синдика по изрично
овластяване от закона в качеството му на процесуален субституент на дължника. След като синдикът не е легитимиран да
предявява от свое име, действайки като процесуален субституент на длъжника,
общите искове по чл.26 от ЗЗД, активна процесуалноправна легитимация за водене на
тези искове не е налице и за кредиторите на несъстоятелността. (Определение № 39/26.01.2022г. на ВКС,
ТК, ІІ отд. по ч. т.
д. № 2600/2021 г.).
В обобщение на изложеното, извън специалните
отменителни искове по Раздел 1 на
Глава 41 от ТЗ и съобразно
нормативната уредба, други искове за попълване масата на
несъстоятелността (а в този смисъл
- общите искове, като установителни искове за
нищожност на договори, косвен иск по чл. 134 ЗЗД, преки искове - за изпълнение на
договор и др.), могат да бъдат предявени, но с надлежна процесуална легитимация в такива
производства разполага само длъжникът
– като носител
на материалните права, а правото да ги предяви от негово име принадлежи
единствено на синдика (чл. 658, т. 7 ТЗ) - (Решение № 100 от 15.06.2009 г. на ВКС
по т. д. № 808/2008 г., II т. о., ТК, свързано с общата разпоредба на чл. 134 ЗЗД).
Предвид
изложеното предявените при условията на обективно евентуално съединяване искове
с правно основание чл.26 от ЗЗД, са недопустими, поради което производството по
тях подлежи на прекратяване.
В допълнение следва да бъде посочено, че производството
по същите би
било недопустимо и при условие, че ищецът от свое име предявява исковете за
нищожност на договора, тъй като не е страна в правоотношението и не е носител на
материалното право (чл.
26, ал. 2 от ГПК).
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При
този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл 78, ал.4 ГПК, ответниците имат право на сторените
от тях в
процеса разноски.
Искане
в тази посока е направено своевременно от страна ответника „И.М.“ ЕООД,
като в тази връзка се представят
Списък
по реда на чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им.
Предвид горното, решаващият
състав намира, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 17 480
лв. от които: 1.) 2 280 лв. –
възнаграждение за процесуално представителство по т.д. 561/2018 г. на СГС, VІ-9
състав; 2.) 350 лв. – депозит вещо лице по т.д. 561/2018 г. на СГС, VІ-9 състав.;
3. ) 1 050 лв. – депозит тройна СТЕ по т.д. 561/2018г. на СГС, VІ-9 състав. 4.)
възнаграждение за процесуално пердставителство по т.д. № 2003/2014 г. на СГС,
VІ-18 състав.; 5. Възнаграждение за процесуално представителство по т.д.
3717/2015 г. на САС, ТО – 6 състав.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението
от съдебно заседание от 12.10.2022 г. по т.д. № 561/2018 г., с което е
даден ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д. № 561 от 2018 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав
по предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и идрас на управление:*** (правоприемник на „Б.П.Б.“ АД) против „Н.“ ЕООД (н), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано синдика на дружеството В.С.С.
и „И.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от едноличния собственик на
капитала И.А.К., за прогласяване
нищожността по обективно
и субективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание
чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД -
противоречие със закона, евентуално на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД - заобикаляне на закона, евентуално на
основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД
- накърняване на добрите нрави на ДОГОВОР
ЗА ПОКУПКО -
ПРОДАЖБА от 20.12.2013 г.,
сключен между продавача „Н.“ ЕООД (н),
представлявано от синдика Д. С.К.,
и купувача „И.М.“ ЕООД,
с Нотариален
акт №49, том ІІ,
peг. № 12654, дело 223/ 20.12.2013 г. на нотариус М.Ш., с peг. № 042 на НК, вписан в
Службата по вписванията в София, с вх. peг. №66218/2013 г., акт №14, том
CLXIII, дело № 52283/2013 г., в частта относно следните имоти: 1/. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С
ИДЕНТИФИКАТОР 68134.4340.391.1.282, находящ се в град София, община Столична, област София
(столица), съгласно схема № 67229/12.11.2013год., изд. от СГКК- гр.София, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.2010 год. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с адрес на
имота: гр. София,
район „Овча Купел”,
ж.к. „Овча Купел“, улица „*****", етаж 2, АПАРТАМЕНТ № С2 / буква „С"- латинско две/, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134,4343,391 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа за собственост площ от 83,89 кв. м., а съгласно
приложената схема с площ от 83.90 кв.м., състоящ се, съгласно одобрен
архитектурен проект, от: антре, дневна, кухня, две спални, баня с тоалетна,
тоалетна, коридор и две тераси, стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над
обекта -68134.4340.391.1.312, заедно с прилежащите части: мазе №1, с площ от
7.10 кв. м., и заедно с 4.4248 % идеални части от общите части на секция
„С" /латинско/, вход „В" на сградата, без сутерена, представляващи
22.83 кв.м., и заедно с 4.4248 % идеални части от правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.4340.391, находящ се в гр. София,
община Столична,
област София,
подробно описан по-горе и
2/. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.4340.391.1.4,
находящ се в гр.София,
община Столична,
област София (столица), съгласно схема № 64929/31.10.2013 г., изд. от СГКК- град София, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с адрес на
имота: град София,
район „ Овча Купел ", ж.к.
„Овча Купел“,
улица „*****"
(съгласно
Удостоверение
за административен адрес на ГИС-София, изх.
№68-00-2150/08.12.2008 год.), а съгласно
скица вход „F" /латинско/, етаж I, АТЕЛИЕ
F4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
подземен имот с идентификатор 68134.4340.391, с предназначение на
самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 81.90 кв. м.,
състоящ се, съгласно одобрен архитектурен проект от антре, приемна с кухненски
бокс, два кабинета и две бани с тоалетни, стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над
обекта - няма, заедно с принадлежащите му се 4.0731 % идеални части от общите
части на секция F /латинско/ на сградата, без сутерена, представляващи 10.72
кв.м., и заедно с 4.0731 % идеални части от правото на строеж върху мястото, в
което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор
68134,4343,391,
КАТО НЕДОПУСТИМИ.
ОСЪЖДА „Ю.Б. АД, ЕИК *****, със седалище и идрас на управление:*** да заплати на „И.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.4 ГПК, сторените по делото разноски в размер на 17 480 (седемнадесет хиляди четиристотин и
осемдесет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трети
лица – помагачи на ответника Н. ЕООД(н) - Л.И.
Д., ЕГН ********** и Б.П.Д., ЕГН **********,***, м. „Гърдова глава“, ул. „*****.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: