Решение по дело №207/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260591
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 5 юни 2021 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20213110200207
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

Номер ...............2021г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На единадесети март                                                          две хиляди двадесет и първа година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 207 по описа за 2021 година, установи следното:

 

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба на В.А.Н., с ЕГН: **********,***  против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3162126, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя Н., на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в размер на 400 лева (четиристотин лева) за допуснато от нея нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

            В жалбата се твърди, че издаденият електронен фиш е необоснован, доколкото липсват данни дали е бил спазен едногодишният срок за издаване на електронния фиш, както и липсва валидно връчване на същия.  Иска се електронния фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.

            В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована, не се явява.

            Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от юрк. Л., в което се излагат аргументи за обоснованост и законосъобразност на издаденото НП. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 14.11.2019 г. в 08.24 ч. в гр. Варна, по бул. Княз Борис  в посока бул. Княз Борис I с посока на движение към бул. „Цар Освободител“ до спирка „Акациите“ жалбоподателят управлявал л.а. БМВ 3 3 1.9 с ДК № В 6661 ВК със скорост от 90 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч.

След като било установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателят, на същият е съставен процесният електронен фиш с отразяване в системата като дата на издаване 14.11.2019г.- датата на извършване на нарушението.

Гореописаната фактическа обстановка се  установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП,  разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка, като по нейната фактическа основателност жалбоподателят не навежда възражения.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

            В хода на проведеното административно-наказателно производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В електронния фиш се съдържат: надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, а именно: „териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане” . Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

            От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час е установено управление на процесното МПС, с превишаване на допустимата за населено място скорост от 50 км/ч.

            Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП за извършеното нарушение се издава елeктронен фиш на собственика на МПС, като според нормата на ал.5 от същия член, лицето може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи декларация за лицето, което е управлявало превозното средство.

По делото е безспорно установено, че собственик на превозното средство е жалбоподателят, като същият не се е възползвал от възможността да представи декларация за друго лице, което е управлявало превозното средство в процесния ден.

  Поради изложените съображения, правилно е ангажирана отговорността на същия именно на посоченото основание въз основа на установените чрез процесното техническо средство стойности на скоростта на управлявания автомобил.

            От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и с което е било установено нарушението е автоматизирано техническо средство „Преносима система за контрол на скоростта на МПС – ARH CAM S1 с № 11743С9, на което е извършена метрологична проверка на 29.10.2019 г. със срок на валидност 1 г.  /видно от представения с АНП протокол за проверка/.

            Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи / обн.ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи.

Това е така , доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация , реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.

            Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата. Видно от приложеното  по делото заверено копие на протокол № 819р-23693/14.11.2019 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата,  в конкретния случай процесното МПС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 08.00  до 09.00 ч., в рамките на който е извършено и процесното нарушение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя досежно неспазване на срока за издаване на фиша, като видно от представената по преписката разпечатка от системата същият е бил автоматично издаден на самата дата на извършване на нарушението -14.11.2019г.

Видно от доказателствения материал приобщен по делото, нарушението, се установява безспорно от снимката направена по време на самото измерване на скоростта, като на снимката са  налични данни за датата и часа, както и за измерената скорост на превозното средство и регистрационния номер на техническото средство, с което е направено изследването, а именно – процесното такова. 

Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 93 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена скоростта от 90 км/ч.

Съдът счита, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Дори напротив - измерената с техническото средство скорост значително надхвърля въведено ограничение на скоростта за съответния пътен участък, което разкрива по-висока обществена опасност на  извършеното нарушение.  Следва да се посочи и че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая превишаване на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно като маловажност.

Съдът намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят  на основание чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, която предвижда  налагане на административно наказание от 400 /четиристотин/ лева за превишаване на допустимата от закона максимално допустима за населено място  скорост от 31 до 40 km/h.

Поради изложеното, съдът намира, че електронният фиш е  обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Неоснователни са и депозираните възражения за ненадлежно връчване на издадения ел. фиш, доколкото по делото е налична разписка, удостоверяваща валидно връчване, както и предходна кореспонденция с оглед установяване на актуален адрес за целите на връчването.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева. 

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш  серия К № 3162126 на ОД на МВР- Варна, с който на В.А.Н., с ЕГН: ********** на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА  В.А.Н., с ЕГН: **********да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от  80 /осемдесет/лева  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                      

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: