Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
27.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 13 състав в публичното съдебно заседание на осемнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №5382 по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на Д.Н.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес
***, с която е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
осъждане на П.на РБ да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от незаконно
повдигнато и поддържано срещу него обвинение в престъпление по чл.282, ал. 2, вр. ал.1 НК, по повод на което било образувано досъдебно
производство и наказателно производство, което е приключило с Постановление за
прекратяване на наказателното производство поради липса на данни за извършено
от него престъпление на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК /влязло в законна
сила на 10.03.2017г./, както и за имуществени вреди в размер на сумата от
3600лв. – представляващи направени разходи за заплатен адвокатски хонорар за
защита по ДП № 54/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр. № 9866/2014г. на СГП, ведно
със законна лихва върху претендираните суми, считано
от 10.03.2017г. до окончателното им изплащане и направените разноски по делото.
Ищeцът
твърди, че с постановление от 25.06.2014г., предявено му на 27.06.2014г. бил
привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №54/2014г. по описа на Държавна
агенция „Национална сигурност“ – ДАНС, пр.пр.№9866/2014г.
по описа на СГП за престъпление по чл.282 ал.2 вр.
ал.1 от НК, извършено в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение – заместник кмет на община Видин, с ресор „Устройство на
територията и развитие на инфраструктурата“. Бил обвинен за това, че
нарушавайки служебните си задължения, визирани в чл.45А-47 от ЗОП с цел да
набави за себе си и за „В.С.“ ЕООД имотна облага от 321 128,43лв. е
причинил немаловажни вредни последици. Със същото постановление му е била
наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 10 000лв.
На
25.06.214г. в периода от 08.40ч. до 09.20ч. на работното му място – кметството
на община Видин, разследващи агенти при ДАНС извършили в негово присъствие
претърсване и изземване на негови вещи, впоследствие бил принуден да ги
придружи агентите до жилището му, където било извършено претърсване от 09.40 до
12.00ч. Иззети му били негови вещи и вещи на съпругата му, както и парична сума
от 6100лв. – собственост на „Ай джи интелект“ ЕООД,
предадена на съпругата му при изпълнение и по повод изпълнение на служебните й
задължения на счетоводител на това дружество.
С постановление от 16.01.2017г. по пр.пр.№9866/2014г. по описа на СГП ДП №69/2014г. по описа на
НСлС, първоначален №54/2014г. на ДАНС било прекратено на осн.
чл.243, ал.1 т.2 и ал.2 НПК. С определение от 22.02.2017г. по чнд №654/2017г. по описа на СГС, в сила от 10.03.2017г. е
било изменено обжалваното постановление в частта относно основанието за прекратяване,
а именно да се счита прекратено на осн.чл.243 ал.1
т.1 от НПК. Това определение е влязло в сила на 10.03.2017г.
Твърди, че повдигнатото му обвинение му
причинило сериозни неимуществени и имуществени вреди. През цялото време бил
изключително разстроен за себе си и за семейството си. Бил притеснен как
воденото срещу него наказателно разследване и медийното му оповестяване се
отразяват на най-близките му и най – вече на възрастните му и болни родители,
на съпругата му и малолетните му деца. Дълбоко били накърнени честта и
достойнството му, бил принуден непрекъснато да обяснява, че не е извършил
престъплението. Бил подтиснат и стресиран. Влошило се здравословното му
състояние – психическо и физическо, станал депресивен, не можел да спи, сънувал
кошмари, започнал да получава хипертонични кризи. Започнал прием на лекарствени
препарати по лекарско предписание. Колегите и приятелите му се дистанцирали от
него. Имал и сериозни финансови затруднения, взимал заеми за осигуряване на
паричната гаранция и адвокатски хонорари. Воденото срещу ищеца досъдебно
производство било широко оповестено в медиите, бил злепоставен в обществото.
Опозорено било името му на гражданин и професионалист – политик и
общественик. Възпрепятствано било
кандидатирането му на изборите за местна власт през м.ноември 2015г. Политическото
доверие на БСП било свалено от него. От привличането му като обвиняем до
прекратяване на наказателното производство изминали две години, осем месеца и
петнадесет дни. Това било най-мъчителния период в живота му.
В законоустановения
едномесечен срок, ответникът е упражнил
правото си на писмен отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага
подробни доводи в тази насока. Твърди, че посочените от ищеца в исковата молба
вреди не са настъпили в резултат на постановен акт на прокуратурата. Липсвали
доказателства, установяващи причинната връзка между твърдените увреждания и
воденото досъдебно производство. Наказателното производство е приключило в
разумни срокове, поради което претендирания размер за
обезщетение бил силно завишен. Оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди, който не бил в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Възразява
срещу твърдението, че разгласяването на случая в средствата за масова
информация се дължи на поведението на прокуратурата.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по наказателното дело и иска същото да бъде
редуцирано в минимален размер.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в исковото производство.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е
бил привлечен с Постановление от 25.06.2014г. в качеството на обвиняем за
извършено от него престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 вр. ал.2 НК и по чл. 282 ал.2 вр.
ал.1 НК. На ищеца му била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в
размер на 10 000лв.“ С Определение от 21.07.2014г. по НЧД №3141/14г. на
СГС, определеният размер от 10 000лв. парична гаранция е бил намален в
размер на 3000лв.
С протоколно определение от 16.07.2014г. по
искане на СГП с правно осн. чл.69 ал.2 от НПК
СГС е отстранил ищеца от неговата
длъжност като „заместник кмет“ на община Видин.
Това определение е било обжалвано и отменено
с Определение от 22.07.2014г. от САС по внчд№694/2014г.
по описа на САС.
Досъдебното производство е било прекратено с
постановление на СГП от 16.01.2017г. на осн. чл.243
ал.1 т.2 от НПК.
Постановлението за прекратяване е било
обжалвано от ищеца Д.Д., с искане постановлението на
СГП да бъде изменено в частта, относно основанието за прекратяване на
наказателното производство като бъде прието, че деянието не представлява
престъпление.
С Определение №605 от 22.02.2017г. СГС е
изменил постановлението на СГП, с което е било прекратено наказателното
производство срещу Д.Д. по ДП №69/2014г. на НСлС пр.пр.№9866/2014г. на СГП в частта относно основанието за
прекратяване на НП, като същото да се счита прекратено на осн.
чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Това определение е влязло в законна сила на 10.03.2017г.,
видно от положения печат на СГС.
Ищецът е представил публикации /разпечатки от
сайтове / относно процесното обвинение, както и
доказателства за сторени разноски за адвокатски услуги, предоставени от АД „Д.,
А.и Съдружници“.
Представени са и приети като писмени
доказателства по делото протокол за обиск и изземване с разрешение на съдия от
25.06.2014г., протокол за претърсване и изземване от 25.06.2014г., извършено по
месторабота на ищеца в община Видин, протокол за претърсване и изземване с
разрешение на съдия от 25.06.2014г. в дома на ищеца, протокол за доброволно
предаване от 25.06.2014г.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката М.Д.– съпруга на ищеца
От показанията на св.Д., които съдът
цени при условията на чл.172 ГПК, като взема в предвид възможната й
заинтересованост от изхода на спора, се установява, че образуваното срещу
съпруга й наказателно дело му се отразило много зле както психически, така и
физически, което продължавало и към момента. Твърди, че всичко започнало много
унизително на 25.06.2014г., когато съпругът й отивайки на работа на паркинга
пред Общината бил причакан от група служители на ДАНС, които го придружили до
кабинета му заедно с двама случайни граждани за свидетели. Бил претърсен
кабинета му, лични вещи, пред очите на служителите и свидетелите. Според
свидетелката, ищецът започнал след този случай да вдига кръвно налягане,
започнал да качва килограми от стреса. Случаят имал силен отзвук в медиите.
Ищецът допълнително се притеснявал за родителите си, майка му била с влошено
здравословно състояние. Той изпитвал вина за това. Бил отблъснат от приятелите
си, защото изгубили доверие в него, започнали да се съмняват. Детето им един
ден прибирайки се от училище го попитало дали наистина ще влезе в затвора.
Всичко това се отразило негативно и на кариерата му – той бил издигнат за
зам.кмет от БСП и след случая доверието от него било свалено и приключил с
политиката. Имал намерение да се кандидатира за кмет на местните избори през
2015г., но всичко приключило. Бил уважаван и достоен човек и делото оставило
огромно петно върху личността му. В момента бил затворен дълбоко в себе си,
ограничавал контактите. Имал също така и финансови проблеми, защото трябвало да
търси помощ от приятели, за да заплати паричната гаранция, която му била
наложена, също така имал нужда от парични средства за адвокатски хонорари. В
момента работел като управител на своя фирма, занимавал се със строителна
дейност и се притеснявал, но се притеснявал при сключване на договорите, че
няма да бъде приет.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелката като логични, последователни, съответни на
събраните писмени доказателства и удостоверяващи лични възприятия.
При съвкупна преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен
фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато
обвинение от органите на прокуратурата, като резултата е прекратяване на
наказателно производство. Само по себе си предприемането на такива процесуални
действия, е свързано със значителен стрес. В случая, психичното
състояние на ищеца, описано в исковата молба, бе доказано в процеса с
достатъчно убедителни за съда доказателства.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на
обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него
наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените
страдания на лицето, чието репариране се претендира. Видно от събраните по делото гласни доказателства
се установява настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното
и физическото състояние на ищеца в резултат на повдигнатото обвинение. Същият е
станал притеснен, напълнял значително, вдигал високо кръвно. Следва да се има
предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в
определено престъпление, води до накърняване на
достойнството му и личната му сфера. Прекратяването на наказателното
производство е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото
обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което той има право на
обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ). Отговорността по ЗОДОВ на
държавата в лицето на нейните органи е безвиновна,
обективна и в настоящия случай следва ищеца да докаже наличието на твърдените
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както и че същите са настъпили
в резултат на увреждането от незаконното обвинение.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
(Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК).
Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице,
което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното
преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него
наказателно-репресивни мерки.
Обезщетението за претърпените вреди, за които
държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко
отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на
наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено
и съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните
за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания - Решение № 223 от
04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о., ГК; решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от
16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи
се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването
на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в справедлив
размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и ищецът е
привлечен като обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.282
ал.2 вр. ал.1 от НК (виж чл. 93, т. 7 НК),
наказателното преследване е продължило две години и осем месеца и е приключило
с постановление за прекратяване в сила от 10.03.2017г., била е взета мярка за
неотклонение “парична гаранция в размер на 10 000лв.”, а следи изменението
й - в размер на 3000лв., което е ограничило в значителна степен имуществената
сфера на ищеца. Вследствие на образуваното досъдебно производство, привличането
в качеството му на обвиняем, здравословното състояние на ищеца се влошило, това
твърдение е подкрепено от показанията на разпитаната свидетелка по делото. Безспорно
случаят е бил силно отразен в медиите. Действително П.отговаря за вреди, когато
подава информация за медиите, а в случая няма доказателства публикациите в
средствата за масова информация, които са представени по делото, да са в
резултат от подадена информация от ответника. Но медийното разгласяване е
обичайна последица от повдигането на обвинение и тези вреди също подлежат на
обезщетяване. Следователно неоснователни са доводите на прокурора, че държавата
не отговаря за последиците от разгласяване на случая по медиите, тъй като тази
разгласа, дори да не е станала по инициатива на П.е пряка последица от
повдигнатото от нея обвинение. Причинната връзка между необоснованото
наказателното преследване и вредите от разгласяване в обществото на започването
и/или протичането му е несъмнена и тези вреди трябва да бъдат обезщетени - Определение
№1046 от 12.08.2014г. на ВКС по гр.д.№1816/2014г., IV г. о., ГК, докладчик Б.Б..
Повдигнатото обвинение на Д. безспорно се е
отразило на социалните му контакти, както и на политическата му кариера. Съдът намира, че са налице обстоятелства
обосноваващи определяне на обезщетение в по-висок от обичайния размер, а именно
: ищецът е заемал ръководна длъжност в общинската администрация – заместник кмет
на община Видин, извършването на претърсването на кабинета му в работно време е
накърнило авторитета и доброто му име сред колегите. Освен това, поради
заеманата длъжност Д. е бил обществено известен и разгласяването на информация,
свързана с образувано наказателно производство срещу него, е накърнило
авторитета му сред жителите на града и общината.
Но интензитетът на душевните болки, страдания
и неудобства в личния живот, не се доказа да е бил по-висок от нормалното в
такива случаи, за да обоснове уважаването на предявения иск изцяло.
От изложеното следва, че претендираният
в исковата молба размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв.
е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост, а освен това и
не е доказан в пълния си размер.
Съдът счита, че при съобразяване на
посочените по-горе особености на случая, както и на обществено-икономическите
условия, на ищеца трябва да се присъди обезщетение в размер на 25 000лева,
което да обезщети вредите на ищеца от незаконното обвинение. За разликата над 25
000 лева до предявения размер от 50 000 лева искът трябва да се отхвърли.
Върху сумата от 25 000лв. се дължи и законна
лихва от 10.03.2017г.
В исковата молба са претендирани
за репариране на осн.чл.2, т.3 ЗОДОВ имуществени
вреди за разходите на ищеца за заплатено в полза на АД „Д., А.и партньори“
адвокатско възнаграждение в размер на 3600лв. по ДП №54/2014г. по описа на
ДАНС, пр.пр.№9866/2014г. на СГП, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 10.03.2017г.
Законодателят е предвидил направените
разноски от подсъдимия в наказателния процес по делата от общ характер да не се
възстановяват, като е уредил в чл.187 ал.1 и чл.189, ал.1 НПК отговорността за
разноски в наказателното производство, без да се предвижда възможност за
лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е
прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване
съдебни разноски. Съдебната практика обаче приема, че не се касае за
законодателен пропуск, който да може да бъде запълнен с разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на която подсъдимият не може да се позовава и която в случая е
неприложима. Ето защо в редица свои решения ВКС приема /Решение № 255 от
02.11.2015 г. по гр. д. № 1011/2015 г. III г. о. ВКС, Решение № 332 от
04.01.2016 г. по гр. д. № 2807/2015 г. по гр. д. № 2807/2015 г. III г. о. ВКС
постановени по чл. 290 ГПК/, че разноските, извършени в наказателното
производство вкл. за адвокатско възнаграждение, представляват имуществена вреда
по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица
от увреждането, и при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ за тях се дължи обезщетение
от Държавата на основание чл.4 ЗОДОВ /Решение № 38 от 3.02.2017 г. на ВКС по н.
д. № 39/2017 г., I н. о., НК/.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ,
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая е претендирано
ангажиране на обективната отговорност на Държавата за обезщетение за имуществени
вреди във формата на претърпени загуби, поради което е от значение стойността,
с която имуществото на ищеца обективно е намаляло, а не тази стойност, с която
имуществото му хипотетично би могло да бъде ощетено или на репариране подлежи
само реалното, а не хипотетичното, намаляване на имуществото на ищеца за претендираните действително извършени и доказани разходи за
неговото и неговия защитник явяване пред органите в досъдебното и съдебното
производство и действително извършени и доказани разходи за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство.
От представените от ищеца и приети като
писмени доказателства Договор №2564 от 27.06.2014г. между Д.Д.
и АД Д., А.и съдружници, фактура и ПКО от
01.07.2014г. се установява, че клиентът Д. е възложил на адвокатското
дружество, което е приело и се е задължило да осъществи защитата по ДП
№54/2014г. по описа на ДАНС пр.пр.9866/2014г. по
описа на СГП срещу възнаграждение от 3000лв.
и 600лв. ДДС. Установява се, че плащането е било извършено на
01.07.2014г.
Съдът намира, че направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като същото съответства на действителната фактическа и правна сложност на
наказателното производство, образувано за тежко умишлено престъпление с взета
мярка за неотклонение в размер на 10 000лв., независимо, че в последствие
е бил намален. Ето защо този иск ще бъде уважен изцяло.
Относно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство от страна
на ответника, съдът намира за неоснователно. С оглед цената на предявения иск
заплатения адвокатски хонорар, за което са представени доказателства е в относим размер и не следва да бъде редуциран.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника
е да заплати разноски на ищеца в размер на 1516лева, съобразно уважената
респ.отхвърлена част от исковете на осн. чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ.
На основание изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Д.Н.Д.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***
000 лв./двадесет и пет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато и поддържано
срещу него обвинение в престъпление по чл.282, ал. 2, вр.
ал.1 НК, по повод на което било образувано досъдебно производство и наказателно
производство, което е приключило с Постановление за прекратяване на
наказателното производство поради липса на данни за извършено от него
престъпление на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК /влязло в законна сила на
10.03.2017г./, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2017г. до окончателното
изплащане, като в останалата част за разликата до претендирания
размер от 50 000лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Д.Н.Д. ЕГН **********
***, съдебен адрес *** обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 3600лв./три хиляди и шестстотин/ –
представляващи направени разходи за заплатен адвокатски хонорар за защита по ДП
№ 54/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр. № 9866/2014г. на СГП, ведно със законна
лихва върху претендираната сума, считано от
10.03.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.с чл.78 ал.1 ГПК П.на Р.Б.да заплати на Н.Д.С.ЕГН
********** *** деловодни разноски в размер на 1516лв. /хиляда петстотин и шестнадесет/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: