Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI – 9 СЪСТАВ,
в
публично заседание на първи декември
две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг.
д. № 413 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО
СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1, ВЪВ BP. С
ЧЛ. 266, АЛ. 1 ОТ ЗЗД.
Ищецът
„П.Б.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***
1113, р-н „Изгрев”, бул. „********, чрез: адвокат В.Н. от САК личен номер № *******
и адвокат Ц.М.-К.от Адвокатска колегия - Благоевград, личен номер № *******, с
адрес за призоваване: гр. София 1504, ул. „*******тел.: 02/*******, е
предявил на 25.02.2020 г. искова молба, уточнена с молба от 07.03.2020 г.,
срещу „Т.Е.” ЕООД, ЕИК
*******.
В исковата молба се твърди, че ищецът
„П.Б.” ЕООД е дружество, специализирано в извършването на дейности в областта
на строителството.
На 01.04.2018 г.
между „П.Б.“ ЕООД и „Т.Е.“ ЕООД е сключен Договор за изпълнение на строителни и
монтажни работи,
по силата на който
„П.Б.“ ЕООД, в качеството му на Изпълнител, се
задължава да изпълни възмездно проектиране и строително-ремонтни работи (СМР)
на обект: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на четири етажа и мансарден етаж, с пет
магазина, състояща се от избени
помещения - три изби (кухня за ресторант), партер - пет магазина (салон на ресторант), първи етаж - четири стаи, кухня, баня, тоалетна и коридор, втори етаж - четири стаи, кухня, баня, тоалетна и
коридор, трети етаж - кухня, баня, тоалетна и коридор, допълнителна постройка и дворното място, върху което е построена сградата,
цялото с площ 277 кв. м. по нотариален
акт, а по скица - 228 кв. м., съставляващо имот планоснимачен
номер 11, УПИ VI, XIII в кв. 250 по плана на гр. София, местност „Центъра“, находящи се в гр. София, ул. „*******- идентификатор № 68134.304.197.
„Т.Е.“ ЕООД е възложил извършването
на СМР на основание наемен договор и в качеството си на наемател,
като възнамерявал да ремонтира сградата
на собственика и впоследствие да ползва въпросната сграда за ресторант
и офиси.
„Т.Е.“ ЕООД, от своя
страна, в качеството му на Възложител,
се е задължил да заплати изцяло
уговорената в Договора цена, а именно: сума в размер на
385 000 лева, без включен ДДС, като цената се основава
на предоставена и приета оферта.
След инструкция от „Т.Е.“
ЕООД, като възложител, ищецът започва незабавно работа по обекта, а ответникът
започва с плащанията по договора.
В периода април
2018 г. - януари 2019 г. „Т.Е.“ ЕООД, чрез шест частични
плащания, по Фактури: № ********** от
11.04.2018 г. за 54 000 лв.; № ********** от
04.07.2018 г. за 100 000лв.; № ********** от 13.08.2018 г. за 66 000лв.; №
********** от 16.11.2018 г. за
40 000лв.; № ********** от 09.01.2019 г. за 24 000лв. и № ********** от
15.01.2019 г. за 90 000лв., заплаща
на ищеца суми без включен
ДДС за извършените СМР. По Договора остава
неплатена сумата 73 334 лв. (без включен ДДС), която е договорена и е част от общата цена
за СМР, които са извършени, или
88 000 лева с
ДДС.
Ищецът твърди, че е отправил покани към ответното дружество
да заплати оставащата дължима сума и да изпълни
точно задължението си по договора
на лични срещи между управителите.
Въпреки опитите за контакт, ответното
дружество напуска адреса си на
управление и не може да бъде
открито.
Поддържа се, че
към днешна дата „Т.е.“ ЕООД продължава да е в забава по отношение
на неплатената сума от 73 334 лв. без включен
ДДС /88 000 лв. с ДДС/. Същевременно
за ищеца става практически невъзможно да осъществи
връзка с длъжника си, тъй като
последният избягва контакт, а и не може да има
задължение да бъде търсен на
места извън адреса му на
управление.
В исковата молба се заявява, че
ответникът не е правил възражения относно точното изпълнение на задължението
на ищеца по договора и обектът
е завършен и предаден, но без да
бъде заплатена цялата цена по
договора.
Член 2, ал. 4, т. 4 от Договора предвижда авансовото плащане на първите три
суми по договора
в размер на 45 000 лв. до 11.04.2018 г.; 83
333.33лв. до 04.07.2018г. и 55 000 лв. до 15.08.2018г. /сумите по договора
са уговорени без ДДС който се
добавя във фактурите/. Или общо авансово се
дължат 183 333лв без ДДС.
Първите три фактури
с включен ДДС, които са платени: № ********** от 11.04.2018 г. за 54 000 лв.; № ********** от 04.07.2018
г. за 100 000 лв.; №
********** от 13.08.2018 г. за
66 000 лв., напълно съответстват на предвижданията по договора да се
платят авансово 183 333 лв. без ДДС. Със следващите
три фактури с включен ДДС: № ********** от
16.11.2018 г. за 40 000лв.; № ********** от 09.01.2019 г. за 24 000 лв. и № ********** от
15.01.2019г. за 90 000 лв. вече е налице хипотезата
на член 2, ал. 4, т. 4 от Договора за CMP, а именно: „Останалата част в размер на
201 666.67лв. без включен
ДДС - след окончателното приемане на извършените
СМР с подписването от страните на Протокол
за приемане на извършените ремонтни работи.“ Според ищеца, при
положение, че се плаща някаква
част от тази
сума в размер на 201 666.67лв. без ДДС, то това означава
мълчаливо и изразено чрез поведението на длъжника недвусмислено
приемане на извършените СМР, още повече, че не
са направени никакви формални възражения до момента
в обратен смисъл. По посочените по-горе
три фактури ответникът е платил общо 128 333 лв. без ДДС от общо дължимите 201 666.67лв. без ДДС, т.е. почти
две трети от сумата, която
се следва само ако обектът
е завършен и предаден. Поради това в изпълнението
на тази част
от задължението се съдържа и съгласието
за приемане на работата на
изпълнителя, а длъжникът само не си
е платил докрай задължението.
Тези пояснения се излагат поради това, че между
двете дружества никога не е бил
подписван Протокол за приемане на
строително-ремонтните работи,
въпреки тяхното приключване точно според договора. Причина за това
е обстоятелството, че длъжникът не се
намира на адреса си на
управление и е неоткриваем,
избягва контакти, като не може
да бъде принуден
да подпише въпросния протокол. Същевременно обаче, извършвайки частично плащане, длъжникът признава изпълнението на ищеца. Сумата е изискуема след като е платена първата фактура от 16.11.2018 г., доколкото с решението на длъжника да
плати и извършване на плащането той
е приел и потвърдил, съгласно договора, извършените СМР без възражение и в пълен обем. Поддържа се, че според
чл. 2, ал. 4, т. 4 от договора започването
на плащането на сумата от
201 666.67 лв без ДДС е знак, че е налице
„окончателно приемане на извършените СМР“, а и самата сума е платена
на две трети.
По този член
от договора сумата се дължи
в цялост при приемане на СМР, а в случая е платено частично, което ищецът не е длъжен
да приеме частично плащане.
Ищецът поддържа при условията на евентуалност,
че изискуемостта е настъпила след като официално с нотариална покана е изискал да му
се плати, както предвижда чл. 303а от ТЗ, понеже не е бил
длъжен да приема частично плащане и не е съгласен с това неточно изпълнение.
Същевременно „Т.е.“ ЕООД продължава да не
изпълнява договорното си задължение и на 09.10.2019 г. ищецът отправя нотариална покана, чрез която
изрично го предупреждава, че в случай, че претендираната
сума не бъде
заплатена в срок, ще предприеме съответните
съдебни действия. Нотариалната покана е връчена на адреса
на управление след три поредни
посещения между
01.11.2019г. и 10.12.2019г., без ответникът
да се намира
на адреса си на управление
и да е откриваем.
Като доказателство за законно извършените и в пълен обем СМР ищецът сочи наличието
на Разрешение за строеж N19 от
15.04.2019 г. за имота, предмет на договора,
с идентификатор № 68134.304.197, издадено на собственика
на сградата, с цел да бъде
променено предназначението на сградата и да
се извършат в нея СМР. Последното предполага внесена и одобрена от компетентните
органи проектна документация Обектът функционира като ресторант, като за целта е включен
със съответните разрешения към електрическата и ВИК мрежа
По изложените съображения ищецът счита, че възложената работа следва да се счита за приета от „Т.Е." ЕООД със започнатото плащане по чл. 2, ал.4, т.4 от договора, след като е платена първата /от три/ фактура от 16.11.2018 г. Евентуално забавата за плащане да се счита от връчването на нотариалната покана по смисъла на чл. 303а от ТЗ на 10.12.2019 г. От горното ищецът прави извод, че вземането му е изискуемо и ликвидно.
Ищецът моли на основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Т.Е.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 88
000 (осемдесет и
осем хиляди) лева с включен ДДС, представляваща
неплатената част от дължимата по договора сума.
При уважаване на така предявения
главен иск, се претендира ответникът да бъде осъден да плати мораторна лихва за забава върху сумата от 88 000 лева с ДДС
/главница/ на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от завеждането на исковата молба
до окончателното заплащане на дължимото.
Направено е и искане да бъде осъден
ответникът да заппати направените по делото разноски
в размер на 3 520 лв съдебна такса
и 1 550 лв за адвокатско възнаграждение по приложените документи за плащане
на тези разходи.
Ответникът
„Т.Е.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя М.В.С., редовно уведомен при условията на чп 50. ал 2
ГПК в дадения му срок не е представил
отговор на исковата молба.
Съдът, като се запозна и прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На
01.04.2018 г. между „Т.Е.” ЕООД, в качеството му на възложител и “П.Б.” ООД, като Изпълнител е бил
сключен Договор за изпълнение на СМР. Според уговореното в раздел І Предмет на
договора - Възложителят възлага, а Изпълнителят приема
и се задължава, да изпълни възмездно (Проектиране, и строително-ремонтни работи
(СРР) на обект: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на четири етажа и мансарден етаж, с пет
магазина, състояща се от избени помещения - три изби (кухня за ресторант), ПАРТЕР - пет магазина (салон
на ресторант), ПЪРВИ ЕТАЖ - четири стаи, кухня, баня, тоалетна и
коридор, ВТОРИ ЕТАЖ - четири стаи, кухня, баня, тоалетна и коридор, ТРЕТИ ЕТАЖ
- четири стаи, кухня, баня, тоалетна и коридор, ДОПЪЛНИТЕЛНА ПОСТРОЙКА и ДВОРНОТО
МЯСТО върху което е построена сградата, цялото с площ 277 кв.м. по Нотариален акт,
а по скица
- от 228 кв.м., съставляващо имот планоснимачен номер
11, в кв. 250 по плана на гр. София, местност „Центъра, находящи
се в гр. София, ул.”********Изпълнителят се задължава да изпълни възложените
строително-ремонтни работи, съгласно представена от него оферта (Приложение №1, неразделна част от Договора), изцяло със свои ресурси (материали, техника, работна ръка и др.), при спазване на действащата
нормативна уредба и разпоредбите на Договора (чл.1, ал.2). Изпълнителят се
задължава да изпълни възложените строително-ремонтни работи качествено и в
срок, и да предаде същите на Възложителя след приемането им с подписването на
Протокол за приемане на (Приложение №2) и ведно с цялата документация на Обекта, ако такава е необходима. ( чл.1,
ал.3). Според чл. 2, ал.1 от договора - Общата цена за изпълнение на
договорените строително-ремонтни работи е определена в Представената от Изпълнителя
оферта (Приложение №1, неразделна част от Договора) и възлиза на: 385 000.00 лв. без включен ДДС. Видно от уговреното от страните цената по чл.2, ал.1 ще бъде
заплатена от Възложителя на Изпълнителя по банков път, както следва:
1.
Сума, в размер на 45 000 лв. без включен ДЦС, представляваща авансово плащане за извършване на ремонтните работи в срок до 11.04.2018 г.;
2. Сума, в размер на 83 333,33 лв. без
включен ДДС, представляваща авансово плащане за извършване на ремонтните работи в срок до 04.07.2018 г.;
3. Сума, в размер на 55 000 лв. без
включен ДДС, представляваща авансово
плащане за извършване на ремонтните работи в срок до 15.08.2018 г.;
4. Останалата част, в размер на 201 666,67 лв. без включен ДДС - след
окончателното приемане на извършените строително-ремонтни работи с подписването
от страните на Протокол за приемане на извършените ремонтни работи (Приложение
№2). (чл.2, ал.4).
Всички плащания от Възложителя е
следвало да бъдат превеждани в срок до десет работни дни, в лева по следната
банковата сметка на изпълнителя, след представяне от негова страна на фактура,
отговаряща на Закона за счетоводството. Договорено е също така, че предложените от Изпълнителя, в
представената от него оферта, единични цени (Приложение №1), неразделна част от
Договора, са окончателни и не подлежат на промяна. Според уговорките на
страните допълнителни строително-ремонтни работи в Обекта, могат да бъдат
възлагани от възложителя на изпълнителя с писмено споразумение между тях, в
което се посочват конкретните видове и количества строително-ремонтни работи,
както и цената за изпълнението им и начинът й на плащане. Относно изпълнението
на допълнителните строително ремонтни работи се прилагат разпоредбите на
Договора.
Видно
от чл.З, ал.1 Срокът за изпълнение на строително-ремонтните работи, предмет на
Договора е 6 месеца, считано от деня на подписването, му. Правата и
задълженията на Възложителя и Изпълнителя са предмет на чл.4, съответно –
чл.5 от Договора. Прекратяването на
договора е предмет на раздел VІІ от договора, а санкциите и отговорностите при
неизпълнение са уговорени между страните в раздел VІІІ от същия. Предвид
уговорките на страните договорът влиза в
сила от деня на подписването му, като негова неразделна част са Оферта на Изпълнителя -Приложение №1
(представена по делото) и Протокол за приемане на строително ремонтни работи
-Приложение №2;.
Приети и неоспорени са следните 6 броя фактури,
издадени от ищеца, а именно - № ********** от 11.04.2018 г. за 54 000 лв.; № **********
от 04.07.2018 г. за 100 000 лв.; № ********** от 13.08.2018 г. за 66 000лв.; №
********** от 16.11.2018 г. за 40 000лв.; № ********** от 09.01.2019 г. за 24
000лв. и № ********** от 15.01.2019 г. за 90 000лв.
С Определение от 10.03.2021г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството е прието
обстоятелството, че ответникът е платил изцяло сумите по гореописаните фактури.
На 09.10.2019г., ищцовото дружество е
отправило Нотариална покана до Възложителя за заплащане в 7 дневен срок на
сумата в размер
на 73
732,48 лева без ДДС, 14 746,50 лева ДДС или обща сума в размер на 88 478,97 лева неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по
Договор за изпълнение на СМР.
В производството са събрани и гласни доказателства.
При разпита си в ОСЗ от 01.12.2021 г., свидетелят И.Н.П.е заявил, че сградата
е собственост на бивш негов работодател. По време на ремонтните дейности свидетелят е присъствал
всекидневно с цел контролиране на извършваната реновация
на сградата. Ремонтът е завършен в края на 2018 г. и началото на 2019 г. – м.януари
или февруари в основните си части. Оставали са дребни работи по стълбището. Ремонтът
на сградата се е състоял основно в нейното реновиране
от първия до покривния етаж, както и преобразуване на част от помещенията в
сутеренния етаж, за да може да се приобщи към партерния. Името на ресторанта e „Кармаре“, като първото официално представяне на обекта с
куверти, с предварителни определени менюта, е било за Ивановден - 07.01.2019 г.,
но и преди това е имало събирания.
Предназначението на ресторанта е било предлагане на нетрадиционна българска
кухня - български ястия приготвени по нови методи и нови технологии. Имало е
служители, но точната бройка той трудно може да определи.
Предполага, че са били около 10-12
човека - бармани, готвачи, сервитьори. Имало е и шеф-готвач - Г.Б.. Ресторантът
е работил до юни или юли 2019 г.
Приобщени към материалите по делото още са: 1. Разрешение за строеж № 19/15.04.2019г. - „Промяна
предназначението и вътрешно преустройство на магазин и ресторант и обединението
им в ресторант и бар”, в поземлен имот с идентификатор 68134.304.197, планоснимачен № 11, УПИ VI,ХЩ кв
№ 250, м. ЦЕНТЪР район Възраждане, по плана на гр. София, административен адрес: гр. София, кв./ж.к. Център, ул. "*******издадено на основание (чл. 142,
ал. 6, т. 2; чл. 145, ал. 1; чл. 148, ал. 2 от ЗУТ); 2. Решение № 12/03.01.2020 г.на СГС, І-15 по гражданско дело № 9250 по описа за 2019 г. в производство
по чл. 233 от ЗЗД;
3. Решение
№1303/22.06.2020г. по гр.д. №1066/2020г. по описа на САС, 8-ми състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Страните по делото не спорят, че са се
намирали в договорни отношения помежду си във връзка възлагане и изпълнение на проектиране,
и строително-ремонтни работи (СРР) за обект масивна жилищна сграда на четири
етажа и мансарден етаж, с пет магазина, построена върху дворно място с площ 277
кв.м. по нотариален акт, а по скица
- от 228 кв.м., съставляващо имот планоснимачен номер
11 в кв. 250 по плана на гр. София, местност „Центъра, находящи
се в гр. София, ул.”********Уговорките между страните са писмени и са обективирани в Договор от 01.04.2018 г.
Изхождайки от
предмета на така заявените договорки и събраните по делото доказателства, съдът приема, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, имащо типичните белези на договора за
изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, като ищецът е изпълнител по него,
а ответникът - възложител. Поради това предявеният иск следва да бъде
квалифициран по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Договорът за изработка е двустранен,
възмезден, консенсуален. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Същият е неформален
и писмената му форма не е основание за неговата действителност.
Съгласно
легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да
плати възнаграждение – чл. 258 от ЗЗД.
Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи
със свой материал – чл. 261, ал. 2 от ЗЗД. Той дължи на поръчващия един
резултат, т.е. една завършена работа. Съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗЗД
изпълнителят има задължение да предупреди веднага поръчващия, ако даденият му
проект или доставените му суровини и материали са неподходящи за правилното
изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или
доставяне на подходящ материал. Само при това условие изпълнителят може да се
откаже от договора – чл. 260, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. От задължението си по
договора да престира на поръчващия резултат,
изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена, годна за обикновеното
или предвиденото в договора предназначение работа, както и в хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение (случайно
събитие или непреодолима сила) – чл. 267 от ЗЗД във вр.
с чл. 81 от ЗЗД и чл. 306 ТЗ; чл. 269 ЗЗД; стопанска непоносимост по см. на чл.
307 ТЗ или в случай на отказ от договора по чл. 260, ал. 1 от ЗЗД. Изпълнителят може да претендира
възнаграждение, само ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 от ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато
част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия – чл. 267,
ал. 1 от ЗЗД.
По отношение
на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да даде на изпълнителя
необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1
от ЗЗД; 2. да приеме изработената съобразно договора работа – чл. 264 от ЗЗД;
3. да плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 от ЗЗД.
Недостатъците на престирания
резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да
бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат
или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение. Отговор на въпроса - „Кога
възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани
недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени“, е даден
в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК - Решение
№202/27.02.2015 по дело №4123/2013 на ВКС, ТК, II т.о. и по смисъла на което разпоредбата
на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда
задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа.
Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване
от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на
изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако
изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е
без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа
работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената
съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху
поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД). Поръчващият има право да откаже да приеме работата,
ако тя не отговаря на поръчката, например ако е изработена вещ, която е
различна от поръчаната, или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката
или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или
обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не дължи заплащане на
възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение за
претърпените от него вреди. Несъответствието може да се изразява в наличието на
явни или скрити недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно
приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако
констатира явни недостатъци или отклонения (такива, които са видими при
обикновен преглед на работата) е длъжен да направи възраженията си пред
изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в договора
срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или
отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на
извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да направи
възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между страните
срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. – чл.
264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. (В посочения
смисъл и Решение № 849/06.11.2007 г. на ВКС по
т.д. № 472/07 г., ІІ Т.О.;
Решение № 231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г.,
ВКС, ТК, ІІ Т. О., Решение № 23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС, ТК, І
Т. О.).
В настоящия случай ответникът не е твърди, че е развалил договора с ищеца
при условията на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. Следователно не е освободен от
задължението си по чл.266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. По отношение твърденията за неточно изпълнение в
количествено отношение, същите освен неконкретизирани по
вида, размера и характера си, се явяват и преклудирани
(както е посочено по-горе ответникът не е депозирал ОИМ).
В
продължение на горното, а и както бе посочено, предпоставка за възникване на
задължението по чл.266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е поръчващият да приеме
съответната работа, като възражения за явни или скрити недостатъци във връзка с
изпълнението поръчващият е длъжен да направи при приемането, съответно -
веднага след откриването им. Отговорността
на изпълнителя съгласно разпоредбата на чл.264 ал.2 изр.2 от ЗЗД винаги е обвързана с уведомяването му, като законът не изисква форма, в
която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. По тази
причина е възможно те да са направени и само устно. Това от своя страна прави
допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на съдържанието на
възраженията. По делото липсват както твърдения и конкретни данни за точен момент за констатиране
на
такива недостатъци, така и доказателства същите да са били заявени пред
изпълнителя от възложителя на работата. Бездействието на възложителя и пропускът
да направи възражения в посочените срокове е обвързано от закона със специфична
„санкция” – при
липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от
възложителя (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД). Презумпцията за точно изпълнение преклудира
правото на възложителя на последващи възражения за
неправилно или неточно изпълнение, вкл. като процесуални възражения срещу
предявен от изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а едновременно с
това безусловно задължава възложителя да заплати възнаграждението, уговорено с
договора, за приетата работа, в който смисъл е и съдебната практика (Решение
№ 1100/04.07.2003 г., по гр.д. № 1876/2002 г., на V Г.О.).
По
отношение на съдържанието на понятието „приемане на възложената работа“ правната доктрина и съдебна практика са
единни, сочейки, че същото включва в себе си фактическо и правно действия, а
именно - преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към
поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на
поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Отговор и на правния
въпрос за допустимосттта на приемането на изпълненото
и чрез конклудентни действия е дадено с Решение №
250/11.01.2011 г. по т.д.№ 535 / 2010 г. на ІІ Т.О. на ВКС и Решение № 48/
31.03.2011 г. по т.д.№ 822/2010 г. на ІІ Т.О. на ВКС, съобразно които, същото
съставлява упражняването от възложителя на фактическа власт върху изработеното
и експлоатацията му в съответствие с технологичното му предназначение. В
процеса няма спор по конкретния въпрос, а за преминаване на властта върху
изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване на изявление от страна
на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора, в случая
свидетелстват - събраните по делото
гласни доказателства във връзка с функционирането на обекта съотнесени
към фактите, установени, съответно - заявени и обосновали защитната позиция на
самия ответник, застъпена във воденото срещу него производство по чл. 233 от ЗЗД,
и в частност – тези, касаещи безспорно приетото и/или личното му изявление
относно следните обстоятелства, а именно: за това, че е в качеството си наемател, същият е получил процесния обект, както и че
наетите помещения са му били предадени от наемодателя без преустройства
за ползването им за офиси и ресторант. Същевременно, прието за установено в
производството по чл.233 от ЗЗД е и обвързващото ответника обстоятелство, че
заявените преустройства са извършени. Междувременно, в хода на това
производството самият наемател – „Т.Е.”
ЕООД поддържа тезата, че
за извършеното от него преустройство в имота не се е стигнало до снабдяване на
сградата с документ за въвеждане в експлоатация с новото предназначение, като
конкретно сочената вина е тази на наемодателя. Налице са още и изявление на ответника, относно това, че подобренията за процесния обект възлизат на 548 594,20 евро., както и че
разходите за преустройство на имота са на стойност 380 000 лв. (последното
почти изцяло съвпадащо с цената на СРР по Договора от 01.04.2018 г.)
Както е посочено по-горе задължението на възложителя по договор за
изработка става изискуемо с приемането на извършената работа, като издаването
на фактура от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги
на възложителя, е ирелевантно за настъпването на
падежа на задължението му, тъй като той вече е настъпил. (В този
смисъл - Решение № 158 от 07.11.2013г. по т.д. № 1128/2012г. на ВКС, ТК, I т.о).
В конкретния случай, видно от приетите по делото 6 броя фактури, а
именно - № ********** от 11.04.2018 г. за 54 000 лв.; № ********** от
04.07.2018 г. за 100 000 лв.; № ********** от 13.08.2018 г. за 66 000 лв.;
№ ********** от 16.11.2018 г. за 40 000 лв.; № ********** от 09.01.2019г. за 24 000
лв. и № ********** от 15.01.2019 г. за 90 000 лв. издадени от ищеца във връзка с процесното облигационно
правоотношение, както и приетото за безспорно с Определение от 10.03.2021 г.
обстоятелство, ответното дружество е
извършило плащания на суми, възлизащи в размер общо на 374 000 лв. с ДДС (или
311 666, 67 лв. без ДДС). Погашенията в
направената им последователност и размери, при включено ДДС, съответства на
посочения в чл.2 от Договор от 01.04.2018 г. начин на плащане. Така
реализираните плащания, съпоставени с цената на договора ( 385 000 лв. без ДДС,
съответно – 462 000 лв. с ДДС), уговорена съгласно чл. 2 и сроковете за
нейното плащане, се явяват частични. На
практика, напълно погасени са авансовите суми по точки от 1 до 3 вкл. на чл. 2,
ал.4 от Договора. Същевременно е реализирано и частично погашение на сумата по
т.4 на чл.2, ал. 4 от Договора, възлизащо в размер на 154 000 лв. с ДДС. Доколкото обаче заплащането на сумата по т.4,
на чл. 2, ал. 4 предполага сбъдване на
договореното от страните условие, а именно – окончателно приемане на
извършените СМР, то при липсата на своевременни възражения, обосновани с
релевантни доказателства в посока
намаляване процесната стойност, предприето от
ответната страна частично плащане по т.4 се явява признание за съществуването и
изискуемостта на процесното задължение. При това
положение, налице е дължим остатък, като неговото присъждане следва да бъде в
размера, съобразно заявеното с исковата претенция, а именно - сумата от 88 000
лв. с ДДС;
С оглед изложените съображения се
налага извод за основателност и доказаност на
исковата претенция по чл. 79 вр. чл. 266, ал .1 от ЗЗД
за сумата в размер на 88 000 лв. с ДДС.) лева, представляваща остатък от дължимото, но неплатено възнаграждение за изпълнение на
възложената и приетата работа.
В Решение № 69 София, 27.07.2 015г. Върховен касационен съд, ТК, ІІ
Отделение по т.д. № 119 по описа за 2014 г. – е даден отговор на въпроса
относно момента, от който възложителят по договор за изработка изпада в забава
по отношение на задължението си по чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
възнаграждение за приетата работа, когато в договора не е уговорен срок за
заплащането му. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва
да заплати възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда
предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението
за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за изработка работа,
но не определя срок за изпълнение на това задължение. Във връзка с така
изложеното и с оглед заявеното от ищцовата страна,
претенцията по реда на чл. 86 ЗЗД е дължима от датата исковата молба до
окончателното плащане на присъдената главница.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, всяка от страните в процеса има
право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от иска.
Ищецът
претендира разноски по делото общо в размер на 5 090 лв., в съответствие с
изготвен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, представен с депозирана по
делото молба и неоспорен от ответника, както и приложени доказателства за
извършването им, от които: 1.) държавна такса – 3 520лв; 2.) възнаграждение за
процесуално представителство и защита – 1 550лв.; 3.) такса по молба за
обезпечаване на доказатества – 20 лв..
При този изход на спора на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 5 090 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.Е.” ЕООД, ЕИК
*******. със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя М.В.С., ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 79 вр. с чл. 266 от ЗЗД
на „П.Б.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** 1113, р-н „Изгрев”, бул. „********, представлявано от управителя
И.Ч.СУМАТА 88 000 (ОСЕМДЕСЕТ И ОСЕМ ХИЛЯДИ) ЛЕВА с включен ДДС, представляваща
неплатената част от дължимата по договора сума за възнаграждение за приетата работа, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА
върху главницата от 88 000 лв. (осемдесет и осем хиляди лева) от датата на предявяването
на иска – 25.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Т.Е.” ЕООД, ЕИК
*******. със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя М.В.С., ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 266
от ЗЗД на „П.Б.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление *** 1113, р-н „Изгрев”, бул. „********, представлявано от
управителя Ивайло Чаков, на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 5 090 лв.
(пет хиляди и деветдесет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: