РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100500199 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба
от адв.Тодор Митев, с адрес : гр.Бургас, ул.“Сливница“ №57, партер,
процесуален представител на А. И. И., с адрес : *** против решение №
261075/ 13.08.2021г, постановено по гр.д.№230/2021г на районен съд –Бургас,
с което е прието за установено, че въззивникът дължи на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД сумата 21 689,91лв, главница по договор за отпускане на
потребителски кредит №1222946/29.07.2013г, сключен между ответника и
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, като вземането на банката е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 27.04.2015г, сумата 1916,10лв,
представляваща законна лихва, дължима за периода от 30.04.2019г до
12.03.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК - 04.09.2020г до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
260530/23.10.2020г по ч.гр.д.№6518/2020г на БРС, отхвърлен е искът за
горницата над уважения размер до пълния размер от 21987,80лв – главница и
за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1942,26лв –
законна лихва и за периода от 30.04.2019г до 12.03.2020г. Присъдени са в
тежест на въззивника и разноски в размер на 1950,98лв. Жалбата е подадена
в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК –
решението е връчено на 18.08.2021г ,а жалбата е входирана на 27.08.2021г; от
лице,имащо правен интерес на обжалва, съдържа реквизитите по
1
чл.260,т.1,2,4 и 7 ГПК и допустима.Следва да се укаже на въззивника да
уточни правния си интерес от обжалване на цялото решение, с оглед на
постановения отхвърлителен диспозитив за част от вземането за главница и
лихва.
В жалбата се навеждат твърдения за недопустимост на
постановеното решение, а също и за неправилност, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон.Твърди се, че съдът не е взел предвид
постъпилата молба, с вх.№274109/10.05.2021г, с която ищецът намалява
претенцията си за главница с 2362,01лв до размер от 19 625,79лв. Със същата
молба ищцовото дружество намалява с 1379,10лв и претенцията за законна
лихва за забава до 545,16лв, като оттегля иска за лихва до заявения с
исковата молба размер от 1924,26лв. С тази молба за оттегляне на част от
претенциите съдът е десезиран и няма право да се произнася по оттеглената
част на иска. Счита решението за частично недопустимо, по тези
съображения.
Неправилно съдът е приел, че ответникът е усвоил сумата по
процесния кредит.Не е установено сумата от 20 000лв, за която вещото лице
сочи, че е преведена по сметка на кредитополучателя кога, как и в какъв
размер е усвоена от него.Не е установено как е усвоена сумата от 600лв за
дължимите еднократни такси и комисионни и сумата 1387,80лв –
застрахователна премия.Вещото лице е изготвило заключението си въз
основа на предоставена от банката информация, а не на справка от сметката
на ответника, въз основа на която да се установи как, кога и дали е усвоена
сумата по кредита.
Счита,че решението е неправилно и поради това ,че исковете за
главница и лихва са погасени по давност.Съгласно чл.16 от ОУ на банката,
кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, без да е необходимо
волеизявление от страните, последното плащане по кредита е извършено
през м. октомври 2014г и по изложените съображения за приложение на чл.16
от договора, давността е изтекла през м.октомври 2019г. Дори чл.16 от
договора да не намира приложение, изискуемостта на задълженията по
договора настъпва с настъпване на падежа на всяка вноски, а не след
последната падежна дата по договора и давността е тригодишна , тъй като се
касае за периодични месечни плащания.
Възивникът счита извода на съда, че е уведомен за цесията за
неправилен, а договора за цесия за нищожен на осн.чл.99,ал.1
ЗЗД.Уведомлението за прехвърлянето на вземането е изпратено от лице, за
което няма данни да представлява цедента, а също така няма доказателства
да е изпратено на постоянния адрес на длъжника. Уведомлението е общо и
липсва конкретика.В него не са посочени причините за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем и размерът на дължимата главница.Счита договора за
цесия за нищожен, тъй като при потребителските договори за кредит,
вземането може да се прехвърли само при положение , че тази възможност е
изрично предвидена в договора за кредит. В конкретния договор такава
клауза не е съществува. Следователно договорът за цесия е нищожен поради
противоречие със закона –чл.26 от ЗПК.Поради това ищецът не може да се
2
легитимира като кредитор и исковете му са неоснователни.
Обжалваното решение е неправилно и поради основателността на
възражението за частична нищожност на договора за кредит на осн.чл.143
ЗЗП.Счита клаузата, уреждаща фиксирания лихвен процент и ГПР за
неравноправна, не е ясно как са формирани и определени едностранно от
банката, поради което тези уговорки са във вреда на длъжника и не отговарят
на изискванията за добросъвестност.На това основание счита,че всички
плащания следва да се отнесат за погасяване на главницата ,а не на лихвите.
Моли да се отмени обжалваното решение.
По делото е постъпил отговор от дружеството – ищец „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв.Галина Христова. Счита жалбата за
неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно.Възражението за
наличие за неравноправни клаузи намира за несвоевременно направено за
първи път в настоящото производство. Оспорено е възражението за давност,
тъй като кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем. За неоснователно
е счетено и твърдението, че давността е тригодишна, като се позовава на ТР
№3/2011г на ОСГТК, съобразно което при такива договори за кредит не се
касае за периодични плащания, а се прилага общият петгодишен давностен
срок. Крайният срок за погасяване на задълженията е 01.01.2020г, а
заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 04.09.2020г. За лихвата се прилага
тригодишната давност и тя се претендира за периода от 30.04.2019г до
12.03.2020г. Твърди ,че ответникът лично е уведомен за цесията и
уведомлението е приложено към исковата молба. Оспорено е твърдението във
въззивната жалба ,че в договорът за кредит не е предвидена възможност да се
цедира вземането- така възможност е предвидена в чл.16,ал.6 от ОУ. Като
неоснователно е оспорено твърдението,че са налице неравноправни
клаузи.Уговорената в договора възнаградителна лихва в размер на 12,99 % е
много под трикратния размер на законната лихва и не нарушава принципа на
справедливост, следователно клаузата относно възнаградителната лихва и
ГПР не е нищожна на осн.чл.143 ЗЗП.
Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди обжалваното решение.
Производството е с правно основание чл.415 ГПК .
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по
останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно.Във въззивната жалба е направено възражение за
недопустимост на съдебния акт, което настоящата инстанция намира за
неоснователно.В молбата с вх.№274109/10.05.2021г на въззиваемото
дружество-ищеца липсва изявление, с което да е направено оттегляне на
претенцията за главница и мораторна лихва до посочените в жалбата
размери.Поради това не е налице произнасяне на съда по оттеглена искова
претенция, което би довело до недопустимост на съдебния акт в тази част.
По ч.гр.д.№ 6518/20г на БРС е издадена заповед за изпълнение на
3
парично задължение по чл.410 ГПК по заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
против длъжник А. И. И. за следните суми: 21 987,80лв – главница и
1942,26лв лихва за забава, за периода от 30.04.2019г до 12.03.2020г.,ведно
със законната лихва върху главницата от 21 987,80лв, считано от 04.09.2020г
до окончателното й изплащане и разноски в размер на 838,60лв.В рамките на
едномесечния срок е постъпило възражение от длъжника по чл.414,ал.1 ГПК
и заявителят е уведомен на 22.12.2020г за възможността да предяви
установителен иск по чл.415 ГПК.Исковата молба е входирана на 15.01.2021г,
поради което искът е допустим.В нея се излагат следните фактически
твърдения: между ответника и „Уникредит Кънсюмър файненсинг „ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № 1222946 от 29.07.2013г, по
силата на който е предоставена в заем сумата 20 000лв.Уговорен е начин на
плащане на 60 равни месечни вноски, уговорена и одобрена е застрахователна
премия в размер на 1387,80лв и 600лв такса.Отпуснатият кредит е усвоен
изцяло на 29.07.2013г ;срокът на действие на договора е 60 месеца, до
1.08.2018г .На 07.07.2014г е подписан анекс, съгласно който страните са
приели за установено в отношенията си, че размерът на дълга е 21 981,05лв,
уговорено е разсрочване на задължението, чрез удължаване на крайния срок
за погасяване. Подписан е нов погасителен план, съгласно който
задължението е дължимо на 66 месечни вноски за периода от 01.08.2014г до
01.01.2020г.На 27.04.2015г по силата на сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания кредиторът е прехвърлил на ищцовото дружество
вземането си към ответника А.И..Последният е уведомен лично за
цесията.Твърди се, че на 01.01.2020г е настъпил крайният срок на договора и
вземането по него е изцяло изискуемо/ не се твърди предсрочна
изискуемост/.Крайният падеж е настъпил преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК.В срока по чл.131,ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Отговор е постъпил на 7.06.2021г от страна на назначения по реда на ЗПрП
адвокат, като в него се твърди ,че главницата и лихвите по договора за
кредит са погасени по давност;няма доказателства за усвояване на сумата по
кредита;договорът е недействителен на осн.чл.22,вр.чл.10 ,ал.1 ЗПК ,тъй като
размерът на използвания шрифт е по –малък от 12.Направено е възражение за
неравноправни клаузи ,уреждащи лихвения процент и ГПР ,тъй като не е ясно
как се формират и се определят едностранно от банката.
С обжалваното съдебно решение предявените искове са уважени
частично, като съдът е изложил мотиви, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на претенциите, като неоснователно е преценено възражението за
давност ,тъй като приложение намира общата 5 –годишна давност, а
вземането е станало изискуемо с настъпване на крайния падеж по договора за
кредит -01.01.2020г. Неоснователно е, според съда, възражението за
недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл.10,ал.1 ЗПК,
тъй като договорът е сключен преди изменението на чл.10,ал.1 от ЗПК с ДВ
бр.35/2014г, като разпоредбата не се прилага за сключени преди този момент
договори –пар.13 от ПЗР на ЗПК.
4
От ангажираните по делото доказателства се установява, че между
ответникът и „Уникредит късюмър файненсинг „ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит № 1222946 от 29.07.2013г/представен по делото/, по
силата на който е предоставена в заем сумата 20 000лв.Уговорен е начин на
плащане на 60 равни месечни вноски, уговорена и одобрена е застрахователна
премия в размер на 1387,80лв и 600лв такса.Отпуснатият кредит е усвоен
изцяло на 29.07.2013г ;срокът на действие на договора е 60 месеца, до
1.08.2018г .На 07.07.2014г е подписан анекс, съгласно който страните са
приели за установено в отношенията си, че размерът на дълга е 21 981,05лв,
уговорено е разсрочване на задължението, чрез удължаване на крайния срок
за погасяване. Подписан е нов погасителен план, съгласно който
задължението е дължимо на 66 месечни вноски за периода от 01.08.2014г до
01.01.2020г.На 27.04.2015г, по силата на сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, кредиторът е прехвърлил на ищцовото дружество
вземането си към ответника А.И..Последният е уведомен лично за
цесията.След настъпване на крайния падеж на задължението по договора, на
04.09.2020г е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против ответника.От заключението на вещото лице, назначено по
делото се установява размерът на дължимата главница и лихви за забава, като
е посочено, че длъжникът е извършвал плащания по договора,последно през
м.октомври 2014година.
По възраженията във въззивната жалба за неправилност на
атакуваното решение:
Оспорва се извода на съда ,че въззивникът е усвоил сумата по
процесния кредит, тъй като не е представено платежното нареждане, с което
сумата от 20 000лв е преведена по сметката на ответника. Възражението е
неоснователно.Вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза посочва в заключението си /отговор на въпрос 1 на ищеца/, че й е
представено платежно нареждане от 29.07.2013г, с което кредиторът
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД е превел на ответника по посочена
сметка сумата в размер на 20 000лв. Заключението в тази част не е оспорено
от ответната страна, след като вещото лице уточнява ,че е допусната грешка
в изписване на IBAN на сметката на длъжника в текстовата част на
заключението. Индиция, че сумата е била преведена е и фактът, че
длъжникът е извършвал погашения по кредита до 01.10.2014г.
Второто възражение е, че вземанията за главница и лихви са
погасени по давност.По това възражение съдът намира следното : препис от
исковата молба е получен лично от ответника на 10.03.2021г.В съобщението
съдът изрично му е указал ,че има право да ползва правна помощ, ако изяви
желание за това. Молбата за предоставяне на правна помощ е подадена един
месец след изтичане на срока за отговор – 10.05.2021г и съобразно
разпоредбата на чл. 95 ,ал.3 ГПК определението за предоставяне на правна
помощ има действие от подаване на молбата, освен ако съдът постанови
друго. Друго не е постановено, видно от определението на съда от
5
02.06.2021г.Поради това подаденият от назначения по молбата за правна
помощ адвокат отговор на исковата молба на 07.06.2021г е извън месечния
срок по чл.131 ГПК.В молбата за предоставяне на правна помощ ответникът е
посочил ,че е подал отговор –възражение чрез Български пощи, но такъв
няма приложен по делото, нито има доказателства да е бил изпращан, както се
твърди в молбата.От друга страна, процесуалният представител на ответника
в съдебно заседание на 07.06.2021г е заявил,че той не е имал възможност да
изготви отговор, което е в противоречие с изложеното в молбата от
10.05.2021г. Липсва и молба за възстановяване на срока за отговор и поради
това подадения след изтичането му отговор не следва да се взема предвид –
чл.64,ал.1 ГПК. Възраженията на ответника срещу предявения иск се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.
1 ГПК. Поради това съдът намира, че възражението за давност е направено
несвоевременно и не следва да се разглежда по основателност.
Същото се отнася и до направеното възражение, че длъжникът не е
уведомен надлежно за извършената цесия. Независимо от това, възражението
е и неоснователно, тъй като по делото е представено пълномощно от цедента,
с което е упълномощен цесионера да уведомява длъжниците съгласно
чл.99,ал.3 ЗЗД от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД за
извършената цесия./л.17 от делото, а на л.22 е приложено пълномощно, с
което управителят на ищцовото дружество е упълномощил Калоян Диков да
подписва от името на дружеството официални писма и документи до
длъжниците на последното/. Допустимо е по силата на принципа на свободата
на договаряне, съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на
чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е
изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението за
цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към
исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или
неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД също не може да
бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на
исковото производство цесията има действие спрямо длъжника- така в
Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.
В представеното уведомление за извършеното прехвърляне на вземане,
/получено лично от длъжника на 25.10.2016г/, надлежно е индивидуализиран
6
договора за кредит № 1522177, вземането по който е прехвърлено на
ищцовото дружество. Възражението за нищожност на цесията, поради липса
на уговорка в договора за кредит за възможност за прехвърляне на вземането
също е неоснователно – в чл.16,ал.6 от ОУ изрично е посочено,че кредиторът
може да прехвърли правата си по договора за потребителски паричен кредит
на трети лица или част от него, заедно с дължими лихви, такси, комисионни и
други разноски, като уведоми потребителя лично за това, в съответствие със
закона.
Последното възражение в жалбата е за неправилност на решението в
частта, в която е прието за неоснователно възражението за частична
нищожност на договора за кредит на осн.чл.143 ЗЗП.Това се обосновава с
посочения в договора за кредит фиксиран ГЛП от 12,99%, поради което
въззивникът счита, че клаузите, уреждащи лихвения процент и ГПР са
неравноправни, не е ясно как се формират и са определени едностранно от
банката, поради което са уговорки във вреда на длъжника и не отговарят
изискванията за добросъвестност.Съобразно трайната практика на ВКС съдът
служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителски
договори, какъвто е процесният договор за кредит.Съгласно чл.145,ал.2 от
ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената
или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми.Възнаградителната лихва ,
уговорена в договора за потребителски кредит представлява по съществото
си възнаграждение за ползвания финансов ресурс от страна на длъжника и
поради това не може да бъде преценявана като неравноправна, ако клаузата за
лихвата е ясна и разбираема.В случая, в договора за потребителски кредит
конкретно е посочен годишния лихвен процент и ГПР, лихвеният процент е
фиксиран и не подлежи на промяна, ясно е посочено каква е общата
стойност на кредита /21 987,80лв / и общата дължима сума по договора- 30
012лв.Това дава възможност на длъжника да прецени произтичащите
икономически последици от поемането на задължението по договора. От
друга страна, в чл.11,ал.1,т.10 не се съдържа изискване за конкретизация как е
формиран ГПР и по-точно за посочване на отделните негови компоненти.
Изискването на закона е в договора на разбираем език да се посочи ГПР и
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по
7
определения в приложение № 1 начин. Следва да се има предвид и решение
по дело C 42/15, в което Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния
процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в
контекста на Директива 2008/48/ЕО, доколкото позволява на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение (§ 67). Приема се, че такова
съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат
данни като годишният процент на разходите по член 10, § 2, буква Ж от
Директивата, доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би
могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение,
предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя,
изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита
за пропорционална по смисъла на член 23 от Директивата (§ 71 от
Решението). Все пак прилагането в съответствие с тази правна уредба на
подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло
да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, § 2 от
Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение (§ 71 от Решението).В
настоящия случай ясно е посочен размерът както на ГПР, така и ГЛП, и общо
дължимата сума по кредита, което именно дава възможност на длъжника да
прецени в какъв размер е неговото общо задължение и сключването на
договора е резултат на направена от негова страна такава преценка.
По отношението на възражението за нищожност на договора за
кредит поради нарушение на чл.10,ал.1 ЗПК относно размерът шрифта,
използван в договора, следва да се има предвид ,че посочената разпоредба
преди изменението й от 2014г въвежда изисквания за форма за
действителност на договора за потребителски кредит,неспазването на която
води до недействителност по силата на разпоредбата на чл.22
ЗПК.Изменението на чл.10,ал.1 относно размерът на шрифтът има действие от
влизане в сила на ЗИДЗПК, тъй като нормата е материалноправна и поради
това изменението няма обратно действие и не се прилага по отношение на
заварените случаи/процесният договор за кредит е сключен през 2013г/, освен
ако не е изрично предвидено с нарочна правна норма, какъвто настоящият
случай не е.Не са констатира при служебната проверка на договора за кредит
основания за нищожност на същия,произтичащи пряко от него или от
доказателствата по делото.
8
С оглед на гореизложените мотиви съдът счита,че атакуваното
решение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261075/13.08.2021г постановено по
гр.д.№230/2021г на районен съд –Бургас.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщението .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9