Решение по дело №3040/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260648
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20204520103040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

260648

 

гр.Русе, 10.12.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД, Х-ти  граждански  състав  в  публично заседание  на 10-ти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при  секретаря  Ширин Сефер,

като  разгледа  докладваното  от  съдията Йорданов  гр.дело № 3040 по описа за 2020  година,  за  да  се  произнесе,  съобрази  следното: 

Предявен е пряк иск за заплащане от застрахователя на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от непозволено увреждане. Искът е с правно основание чл.226 от КЗ (отм).

Претенцията на ищеца Е.З.И. се основана на твърдения, че на 21.07.2015 г. около 13.55 часа на  път І – 2  Русе – Варна до отбивката за кантон с. Писанец е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между два автомобила. Единият управляван от ищеца – л.а. „БМВ 535“ с рег. № ***, а другия (л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***) - от лицето В.Ж.. От ПТП-то имало пострадали лица и материални щети. Излага твърдения за механизма на произшествието и наличие на вина на водача В.Ж.. Описва и нанесените щети по автомобила на ищеца. Било разгледано и приключило т. д. №***/2018 г. по описа на Окръжен съд – Разград, по което било прието, че виновни за произшествието са двамата водачи. По същото дело ответникът по настоящото производство участвал като трето лице помагач, а водачът В.Ж. имала сключена застраховка Гражданска отговорност именно с ответното дружество. Поради това се претендира за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на ПТП, подробно описани в исковата молба в размер на 10 хиляди лева, ведно със законната лихва от 22.07.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира се и за присъждане на разноските по делото.

Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД гр. София, които оспорва иска. Прави възражение за изтекла давност и за съпричиняване от страна на ищеца.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

За да се уважи предявения иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетение по застраховка „ГО” е необходимо да се установи наличието на ПТП, причинено виновно от водач на МПС, претърпени от ищцата вреди и наличие на застраховка „ГО”, действаща по отношение на виновния водач/автомобил към момента на произшествието. Необходимо е още да се установи  и причинна връзка между претърпените от ищцата вреди и застрахователното събитие. В случая се претендират имуществени вреди за щети по управлявани от ищеца автомобил. С приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза на в.л. Н. Н. се установява че на 21.07.2015 г. по пътя Русе-Варна в близост до отбивката за с.Писанец е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между управляван от ищеца л.а. „БМВ 535“ с рег. № *** и л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***, управляван от В.Ж.. При същото са нанесени щети по автомобила на ищеца. Механизмът на произшествието е следния: Управляваният от Ж. автомобил предприема маневра за завиване наляво към отбивката на кантон Писанец. По същото време управлявания от ищеца автомобил се движи със скорост около 107 км./ч. (при разрешена скорост – до 70 км.ч.) и застига автомобила на Ж. и движещ се зад него трети автомобил и започва да ги изпреварва и при пресичане на траекторията на движение на двата автомобила настъпва сблъсък, от които са настъпили наранявания на пътуващите в двата автомобила и значителни материални щети. И двамата водачи са нарушили разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП – Ж. е предприела маневра без да се убеди че няма да пречи на останалите водачи и това е създало предпоставка за настъпване на ПТП, а ищецът се е движел с превишена и несъобразена с конкретната пътно-транспортна ситуация скорост в условия на непълна видимост напред и е предприел изпреварване, в зона, в която е забранено такова. Вещото лице установява, че произшествието е било предотвратимо при спазване на правилата за движение от двамата водачи. Оценило е и материалните щети по автомобила на ищеца в два варианта – 7 893 лв. по пазарни цени при влагане на нови части и 4998 лв. – по пазарни цени за части, но при 50 % овехтяване съгласно чл.12, ал.3 от Приложение №1 към чл.15, ал.4 от от Наредба №24 – „Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“. Съдът счита че именно по този ред следва да бъде определен размера на материалните щети, т.к. автомобилът на ищеца ноти е бил нов, нито попада в приложното поле на чл.12, ал.2 от приложението. Така определеното обезщетение в размер на 4998 лв. обаче следва да бъде редуцирано поради съпричиняване от страна на ищеца. Като съобразява гореописания механизъм на произшествието съдът счита, че приносът на ищеца за настъпване на същото е не по-малко от 70 %, т.к. той не само е предприел маневра изпреварване в забранена зона, но се е движел с изключително висока скорост - около 107 км./ч. при разрешена скорост – до 70 км.ч., което е допринесло не само за настъпването на произшествието, но и за неговата тежест, в т.ч. и размера на имуществените щети. При това положение следва да се присъди обезщетение само в размер на 1499,40 лв. (30% от действителните вреди на стойност 4998 лв.).  До този размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи, а за горницата до 10 000 лв. да се отхвърли като неоснователен. Следва да се съобрази и че искът не е погасен по давност, каквото възражение прави ответника, т.к. е подаден по пощата и видно от пощенското клеймо на плика на л.19 от делото това е станало на 21.07.2020 г., т.е. преди да изтече 5-годишния давностен срок от датата на произшествието.

На осн. чл.78 от ГПК разноските по делото следва се присъдят съразмерно на уважената/отхвърлена част от иска – 30 % към 70 %. При това положение ищецът има право на разноски в размер на 360 лв. /от общо разноски в размер на 1200 лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК – на л.113 от делото/, а ответникът има право на разноски в размер на 756 лв. /70% от общо разноски в размер на 1080 лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК – на л.23 от делото/.

По изложените съображения съдът

 

 

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, ЗД „БУЛ ИНС” АД гр. София, ЕИК ********* да заплати на Е.З.И., ЕГН:********** сумата от 1499,40 лева, обезщетение за имуществени вреди по лекотоварен автомобил „БМВ 535“ с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на 21.07.2015 г. около 13.55 часа на  път І – 2  Русе – Варна в района на отбивката за кантон с. Писанец, ведно със законната лихва забава върху сумата считано от 22.07.2017 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата до 10 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД гр. София, ЕИК ********* да заплати на Е.З.И., ЕГН:********** сумата от 360 лв.- разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Е.З.И., ЕГН:********** ***, ЕИК ********* сумата от 756 лв.- разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: