П  Р  И  С  Ъ  Д  А     №

 

град Свиленград, 14.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                           

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

                                         

при секретаря Ренета И. и в присъствието на Прокурор Цветослав Лазаров, като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 6 по описа на Съда за 2021 година,

 

                       П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.А.Х., родена на *** ***, Сирия, арабка,   сирийска гражданка, живуща ***, Сирия, омъжена, със средно образование, неосъждана, ЗА ВИНОВНА в това че на 29.12.2020 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от , поради което и на основание чл. 279, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК я ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 9 (девет) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ така определеното наказание „Лишаване от свобода” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” на 6 (шест) месеца и на наказание „ГЛОБА” в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, считано от влизане на Присъдата в сила.

         На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски за преводач в размер на 140 лв. (сто и четиридесет лева) да останат за сметка на органа на Бързото производство; а в размер на 20 лв. (двадесет лева) по съдебното производство - за сметка на Съда.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия М.А.Х., родена на *** ***, Сирия, арабка,         сирийска гражданка, живуща ***, Сирия, омъжена, със средно образование, неосъждана, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд - Свиленград направените по делото разноски в размер на 20 лв. (двадесет лева), представляващи пътни разноски на преводач, и сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

        Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               (Кремена Стамболиева)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                      М О Т И В И

               към ПРИСЪДА № 260001 от 14.01.2021 година

по НОХД № 6/2021 година на Районен съд – Свиленград

 

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 253/2020 година по описа на ГПУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1687/2020 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград), Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига обвинение на М.А.Х., родена на *** ***, Сирия, арабка,         сирийска гражданка, живуща ***, Сирия, понастоящем в СДВНЧ – Любимец, омъжена, със средно образование, неосъждана, за това че на 29.12.2020 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият М.А.Х. и служебния й защитник – адвокат С.Ш., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за прилагане на разпоредбата на ал. 5 на чл. 279 от НК, т.е. на подсъдимия да не бъде наложено наказание. Алтернативно от Съда се иска да наложи предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК наказания в минималните им размери.

Участващият по делото Прокурор Цветослав Лазаров поддържа обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия М.А.Х.. Поради това, Прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като й бъдат наложени предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК от НК наказания, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, с редукцията, предвидена в чл. 58а от НК и при приложение на института на условното осъждане по отношение на наказанието „Лишаване от свобода”, което да бъде в размер на около 9 месеца (преди редукцията) и наказание „Глоба” в размер около 200 лв. Предлага разноските за превод да останат за сметка на съответния орган.

                  Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия М.А.Х. и нейния защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК.  Поради това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия М.А.Х. се подкрепят от събраните в БП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1463 от 29.12.2020 година, издадена от Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието – София чрез Бюро за съдимост при Районен съд - Свиленград, подсъдимият М.А.Х. не е осъждана.

Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият М.А.Х. няма доходи и не притежава моторни превозни средства (МПС) и недвижими имоти, има съпруг.

Както вече бе посочено подсъдимият М.А.Х. е омъжена, като съпругът й живее във Федерална Република Германия. Тя иска да отиде в Германия при съпруга си, но не разполага с необходимите документи, за да пътува през границите на Държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), както и Република Турция.

В изпълнение на намерението си да отиде при съпруга си, подсъдимият Х. преди няколко месеца влиза нелегално в Република Турция. Отсяда при свои роднини в град Истанбул. Докато е в град Истанбул, подсъдимият Х. се запознава с иракчанин, който й обещава да й помогне да стигне нелегално до Република България, като трябва да се укрие в посочен от него автобус.

На 28.12.2020 година подсъдимият М.А.Х. е закарана от иракчанина до паркинг с автобуси. Той й посочва един от автобусите, който е с отворени врати. Казва й да се качи и да се скрие най-отзад, като се затрупа с дрехи и одеяла. Х. дава на иракчанина 50 евро за помощта му и се качва в автобуса, който е марка „Мерцедес” с турски регистрационен № 61S0911. Като се качва, вижда че в автобуса няма никого и побързва да се скрие в задната му част. На последната седалка в ляво има тънък дюшек, дрехи и одеало, с които се покрива подсъдимият Х.. Малко след това автобусът потегля. Така укрита М.А.Х. успява да премине през турския ГКПП „Капъкуле” и да влезе на територията на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе на 29.12.2020 година около 00.30 часа. Дежурният полицейски служител – свидетелят Х.П.М. извършва физическа проверка на автобуса, при която открива подсъдимият М.А.Х., скрита в задната част на автобуса.

  Разпитана в хода на БП подсъдимият М.А.Х. подробно описва механизма на извършване на деянието. Признава се за виновна. В съдебно заседание се признава за виновна като заявява, че съжалява за стореното и че се принудила на тази постъпка, за да бъде с съпруга си.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия М.А.Х., подкрепено от приложените към БП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост, Докладна записка и т.н. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: Х.П.М. и Р.Д.Р., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по  чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на БП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост, Докладна записка и т.н. 

Обясненията на подсъдимия М.А.Х. също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от БП -кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в качеството на обвиняем да се счита за обективно невярно.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия М.А.Х. признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивните разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.

При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият М.А.Х. е осъществила със­тава на престъплението чл. 279, ал. 1 от НК.

  Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият М.А.Х. е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна,  престъпния състав по чл. 279, ал. 1 от НК.

        От обективна страна – на 29.12.2020 година на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, М.А.Х. е влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл. Тъй като подсъдимият М.А.Х. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите последици и от волева страна е целяла тяхното настъпване. Действала е с ясното съзнание, че пресича държавната границата на Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, но въпреки това е предприела това рисковато преминаване като е целяла именно това. Още при подготовката на своето пътуване с цел преминаване на границата подсъдимият М.А.Х. е предвиждала, че с извършването на това действие се нарушава граничния режим за движение на лица между държавите, но въпреки ясно формираната представа е пристъпила към осъществяване на преминаването, като е искала настъпването на последиците от това – нелегално влизане на територията на Република България.

     Подсъдимият М.А.Х. е родена на *** ***, Сирия. Сирийска гражданка е от арабски произход. Живее в град Науа, кв.„Шарки”, Сирия. Понастоящем се намира в СДВНЧ – Любимец. Омъжена е. Със средно бразование е. Не е осъждана. Не работи – домакиня е.

   При определяне вида и размера на наказанията, Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложените наказания.

         Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия М.А.Х. престъпление в специалния текст на чл. 279, ал. 1 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” за срок до 5 години и наказание „Глоба” в размер от 100 лв. до 300 лв. Съставът на престъплението няма специален минимум, което позволява замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с друго наказание.

При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, младата възраст, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия М.А.Х. във фазата на БП и на съдебната фаза и факта, че с обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха грубото незачитане на законите на страната ни и правилата за преминаване през държавната граница, явяваща се в случая и външна граница на ЕС и липсата на морално-волеви задръжки.

Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе, за разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена предвид зачестилите в последно време случаи на подобни нарушения на държавната граница на Република България, която е и външна граница на ЕС и трябва много по–зорко и внимателно да се съблюдава за сигурността й, включително и по медицински причини – данни за наличие на „коронавирус” в Република Турция. За да прецени, че е налице завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете завишеното обществено недоволство и критика към подобни престъпления предвид граничния район, на територията на който се намира Районен съд – Свиленград и непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния район към подобни деяния.

Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и следователно наказанието „Лишаване от свобода” следва да се определи по чл. 58а, ал. 1 от НК – най-напред по общите правила и след това да се намали с една трета. Така изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са многобройни, нито пък някое от тях е изключително, нито най–лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, за да обоснове приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б” от НК. 

С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при уравновесяване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на дееца и завишена такава на деянието като призна подсъдимия М.А.Х. за виновна по обвинението и й наложи справедливи наказания при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца и наказание „Глоба” в размер на 150 лв., като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали наказанието „Лишаване от свобода” с една трета.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от свобода” не следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание „Лишаване от свобода” е до 3 години, подсъдимият М.А.Х. не е осъждана и за поправянето й не е наложително да се изтърпи наказанието ефективно. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години – минималният размер, установен от закона, съобразен с конкретния размер на наложеното наказание „Лишаване от свобода”. Началото на изпитателния срок е датата на влизане в сила на настоящата Присъда.

По отношение размера на наложеното на подсъдимия М.А.Х. наказание „Глоба” -  определен е малко над минималния, посочен в чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия момент – датата на съдебното заседание пред първата инстанция няма доходи, както и че не притежава МПС-та и недвижими имоти и не държи издръжка на ненавършили пълнолетни деца. Наложеният размер на наказанието „Глоба” не е непосилен дори за лице с ограничени материални възможности. Един подобен размер не би затруднил подсъдимия М.А.Х. с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни или други проблеми, както и предвид факта, че не е плащала адвокатско възнаграждение за предоставените й правни услуги, тъй като й е назначен служебен защитник в лицето на адвокат С.Ш.. От друга страна подсъдимият М.А.Х. лесно би могла да си намери работа с оглед заплащане на така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България, така и в другите страни от ЕС, има множество свободни работни места, т.е. има недостиг на работна ръка в областта на туризма и селското стопанство (предвид факта, че зимният сезон е в разгара си, макар и не толкова активен и селскостопанската година е започнала), както и в много други области. От друга страна следва да се посочи, че видно от Протокола за личен обиск подсъдимият М.А.Х. има финансова възможност да заплати Глоба в посочения размер. Възможност за ненагане на посоченото наказание не съществува при приложението на чл. 54 от НК.

Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на подсъдимия М.А.Х. наказания, в съвкупността си и при приложението на института на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат положителни промени в съзнанието и я мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият М.А.Х. ще бъде предупредена, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност тя да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството й за отговорност, за да не допуска занапред подобно престъпления на законовия ред. От друга страна определените при горепосочените съображения наказания на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление наказателната репресия и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Що се касае до твърдяната от защитата на подсъдимия теза, че  същият търси закрила в България, поради което се иска приложението на ал. 5 на чл. 279 от НК, настоящият състав на Съда намира същата за необоснована и несъстоятелна. Вярно е че българската държава има задължението да осигурява подслон за лица, преследвани заради своите произход, религия или убеждения, но тази помощ трябва да бъде поискана по съответния ред. За това обаче, че подсъдимият М.А.Х. е искала и възнамерявала именно в България да потърси съответна закрила и убежище, отсътват каквито и да са доказателства. В този смисъл следва да се отбележи следното – подсъдимият М.А.Х. видно от доказателствения материал нито непосредствено преди пристигане в страната ни, нито по-рано е имала мотивацията и решението да остане в България и да иска сътветната закрила, тъй като от разпита й на фазата на БП става ясно, че желае да иде при съпруга си в Германия и именно за това е предприела тази рискована постъпка. В този смисъл са и изявленията й, направени пред настоящия Съдебен състав. При проведената беседа с полицейския служител Р.Р., подсъдимият М.А.Х. не е изразила по никакъв начин желание и намерение поради преследване и страх за живота си да поиска закрила от българската държава. Напротив заявява, че иска да отиде в Германия, където се намира съпругът й. Пред Разследващия полицай също не заявява, че търси закрила от българската държава.

Отделно от това след като на турска територия подсъдимият М.А.Х. се е качила на автобуса, тя се е скрила отзад. При пристигането си на територията на Република България и откриването й от българските власти (служител на Главна дирекция „Гранична полиция”), подсъдимият М.А.Х. не е заявила, че това е желаната от нея дестинация и от тази държава иска закрила. С действията си тя не е показаля еднозначно, че иска закрила от Република България. В Турция тя не е поискаля закрила, като в същото време дори не се намеква за каквато и да е заплаха спрямо нея било за здравето й, било за живота й в Турция. Няма обективни данни по делото, че е налична заплаха, преследване и застрашаване непосредствено на живота й в родината й (няма дори изявлението в този смисъл). Изложеното води до извода, че М.А.Х. желаела да се озове в друга държава, а именно Германия. При тези доказателства, визираната линия на поведение от защитата не може да обоснове извод относно приложението на чл. 279, ал. 5 от НК. В този ред на мисли не може да става въпрос за маловажност на случая, тъй като това е стандартен случай на незаконно преминаване през границата на страната.

Относно разноските:

На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в размер на 140 лв. на БП остават за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в размер на 20 лв. в съдебната фаза остават за сметка на Съда, т.е. остават за сметка на органите, които са ги направили и така както са били сторени.  

        На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият М.А.Х. следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски за пътни на преводача, както и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

 Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                  

        

                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                   (Кремена Стамболиева)