РЕШЕНИЕ
№ 871 дата 14 юли 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХІІІ-ти състав,
в
публично заседание на 25 юни 2020 год.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН
БЕЛЕВ
Секретар: Ирина Ламбова
Прокурор: Дарин Х.
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ
дело № 999 по описа за 2020год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Скорпион-03-ДД“ ЕООД, гр.Бургас против Решение № 326/06.03.2020г.,
постановено по НАХД № 3735/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление № РД-И-160/04.10.2018г., издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата - гр. София, с
което, на дружеството, за нарушение на чл.23, ал.3 във вр. с чл.46, ал.3 от
Наредба № 4 от 4 март 2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на
лекарствени продукти, във вр. чл.218, във вр. чл.219, ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, на основание чл.294, във вр. чл.291, ал.1 от с.з., на касатора
е наложена имуществена санкция в размер на
3 000 лева.
Съдебно решение се обжалва като неправилно. Касаторът
възразява, че АУАН е съставен от некомпетентно длъжностно лице. Счита, че са
допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство. Оспорва съставомерността на установеното деяние. Иска се отмяна
на съдебния акт и потвърденото НП.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация също не изпраща представител.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество съдът счете за основателна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Дружеството-касатор
е санкционирано за това, че като притежател на разрешение за търговия на дребно
с лекарствени продукти е извършило продажба на лекарствени продукти на търговец
на едро „Ситифарм” ЕООД, като с тези си действия е нарушило реда за отпускане
на лекарствени продукти, в режим на отпускане по лекарско предписание,
конкретно посочени като наименование и брой.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл.23, ал.3 и чл.46, ал.3 от
Наредба №4 от 4.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на
лекарствени продукти,
чл.218 и чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ, като наложената имуществена санкция е в размер на 3000лв..
Районният съд е приел, че в проведеното
административно наказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено от компетентните за това лица и
в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е
обосновал извод, че установеното деяние е съставомерно и правомерно е
ангажирана отговорността на търговеца.
Изложил е доводи за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, а наложеното
административно наказание е намерил за правилно определено в предвидения от
законодателя минимум, с оглед на което е потвърдил издаденото НП.
Решението
е неправилно.
Вмененото
на дружеството - касатор нарушение не може да бъде изведено от посочените като
нарушени разпоредби на чл.23, ал.3 и чл.46, ал.3 от
Наредба №4 от 4.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на
лекарствени продукти,
чл.218 и чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ. Така посочените от
административнонаказващия орган като нарушени правни норми не съдържат
изрична забрана за продажба на лекарствени продукти от търговец на дребно,
какъвто е „Скорпион – 03-ДД" ЕООД, на друг търговец на дребно или едро, а
касаят правилата за предписване и отпускане на лекарствени продукти, заплащани
напълно или частично от НЗОК. Съгласно чл.23, ал.3 от Наредбата за условията и
реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти „Лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, могат да
бъдат предписвани на здравноосигурени български граждани, лица с право на
здравно осигуряване, удостоверено от друга държава - членка на ЕС, или съгласно
двустранни спогодби“, т. е. тази норма не създава права и задължения за
„Скорпион-03-ДД“ ЕООД, защото дружеството действа в качеството на търговец на
дребно, аптека и в дейността му не се включва изпълнителното деяние посочено в
нормата - предписване на лекарствени продукти. Тази дейност е нормирана в Глава
III, Раздел IV от Наредбата и по дефиниция не би могла да се осъществява от
"аптека" доколкото съгласно текста на чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ: "Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности:
съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации,
отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в
Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични
храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както
и хранителни добавки, козметични и санитарно- хигиенни средства".
Следващата норма, на която се позовава административнонаказващият орган е тази
на чл.46, ал.3 от Наредбата, съгласно която "Отпускането на лекарствени продукти, предписани по реда на глава трета,
раздел IV, се извършва в аптеки, работещи по договор с НЗОК с изключение на
лекарствените продукти по чл. 30г, които се отпускат от болничните аптеки".
Привръзките към
разпоредбите на чл.218, чл.219, ал.1, чл.294
и чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ,
също не релевират към конкретно осъществения фактически състав. Чл.218 от ЗЛПХМ регламентира, че търговията на дребно с лекарствени
продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон, с
изключение на случаите по чл.232, ал.2. Видно е, че законодателят е очертал
единствено обектите, които могат да търгуват на дребно с лекарствени продукти,
а за подобно нарушение не се търси отговорност на дружеството, като такива
фактически констатации липсват и в АУАН, и в НП. От своя страна разпоредбите на
чл.294 и чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ са бланкетни и препращащи и също не съдържат
конкретен състав на нарушение, относим към фактическото обвинение. Анализът на материално правните
разпоредби от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина и Наредба № 4 от 4 март 2009г. сочи наличието на
противоречие между словесното описание на нарушението и визираната в НП правна
квалификация, което обосновава извод за отмяната му.
Основателни съдът счете и възраженията на касатора,
касаещи компетентността на актосъставителя в проведеното
административнонаказателно производство. Към момента на съставяне на АУАН –
11.07.2018г., приложимата редакция на чл.295, ал.1 от закона сочи, че
нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавни
инспектори от ИАЛ, съответно от РЗИ. За компетентността на актосъставителя,
който е с качеството на главен експерт, е представена Заповед № А
17-0555/08.08.2017г. на изпълнителния директор на ИАЛ, издадена на основание
чл.267, ал.3 от закона. Считано от 01.01.2019г. е налице законодателна промяна
в разпоредбата на чл.295, ал.1, съгласно която нарушенията по този закон се установяват
с актове, съставени от длъжностни лица по чл. 267, ал. 3. След като към момента на
съставяне на АУАН законът е предвиждал актосъставителят да бъде с качеството на
държавен инспектор от ИАЛ, то представената заповед не обосновава
компетентността на актосъставителя, който няма такова качество. Едва след
01.01.2019г. актосъставител с качеството на главен експерт би бил компетентен
да съставя АУАН. Т.е. преди законодателната промяна законът е разграничавал
лицата с контролни правомощия по Глава тринадесета Държавен контрол върху
лекарствените продукти и лицата с правомощия по Глава Четиринадесета
Административнонаказателни разпоредби, поради което представената заповед
издадена на основание чл.267, ал.3 от закона, към 11.07.2018г., не обосновава
правомощия на актосъставител по чл.295, ал.1 от закона. Едва след
законодателната промяна лицата с компетентност да съставят АУАН стават
идентични с лицата с контролни правомощия, като нормата на чл.295, ал.1 вече
директно препраща към чл.267, ал.3 от закона.
На основание изложените мотиви, наказателното
постановление следва да се отмени, както и постановения съдебен акт, с който то
е потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас,
ХІІІ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 326/06.03.2020г., постановено по НАХД №
3735/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № РД-И-160/04.10.2018г., издадено от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по лекарствата - гр. София.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: