№ 1182
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110149747 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника П. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******** за заплащане на сумата 1665,92 лв. незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 13.09.2022 г. до окончателното й погасяване, 220,92 лв. обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г.,
25,65 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение през периода 01.05.2019 г.
– 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането, и 4,92 лв. обезщетение за забава
върху вземането за цената за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 15.06.2022 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателя на ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на наследодателя на
ответника в недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Константин
Величков“ № 157-159, ет. 7, ап. 23, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати сумата 1655,92 лв. за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата 25,65 лв. за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Претендира и
заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 220,92 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2020 г. и
в размер на 4,92 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019
г. до 15.06.2022 г. Претендира и законната лихва върху главниците от датата на
1
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на
разноски в производства.
Ответникът П. Ц. Р. е подал молба, с която признава, че е наследник на
задължението на своя наследодател Ю. Митова Р. за ползване на топлоенергия в
процесния имот. За задължението разбрала от своя баща, след което извършила
справка за себе си и веднага заплатила главница в размер на 1691,57 лв., мораторна
лихва в размер на 225,84 лв. и законна лихва в размер на 65,32 лв. Счита, че не е
станала причина за завеждане на делото, поради което моли да не се присъждат
разноски на ищеца.
С допълнителна молба с вх. № 261514/28.11.2022 г. ищецът заявява, че от
ответника за процесния период и за процесния имот са постъпили плащания в общ
размер на 1982,73 лв.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Термокомплект” ЕООД не е изразило становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **** г. ********* е придобил собствеността върху ********
Представена е и молба за вписване на законна ипотека върху същия имот, в
която е посочено, че имотът е закупен при условията на семейна имуществена общност
със съпругата на ********* – Ю. М. Р..
Представена е и молба за вписване на възбрана върху собствената на *********
1/2 ид.ч. от процесния имот.
Видно от изготвената по делото справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. Ю. М. Р.
е разведена, съгласно документ от 21.06.2010 г.
От представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № ***** от ****
г. Ю. М. Р. е починала на 13.12.2021 г. и е оставила за наследник ответника П. Ц. Р..
Представен е и Договор от 05.06.2002 г. между етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. София, бул. ****** и третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД
за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия
по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на
който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 30.10.2001 г.,
както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
По делото е представено съобщения към фактури с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., извлечения от сметка, както и изравнителни сметки за същия период, изготвени от
третото лице-помагач и отчети.
Видно от приложения по делото фискален бон на ищеца е заплатена сумата от
1982,73 лв., от която 1691,57 лв. главница, 225,84 лв. мораторна лихва и 65,32 лв.
законна лихва.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
2
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** г., молба за законна
ипотека, молба за вписване на възбрана и справка по Наредба № 14/18.11.2009 г.)
наследодателят на ответника - Ю. М. Р. е придобила процесния имот по време на брака
си с *********, т.е. в режим на СИО, като бездяловата съсобственост след развода през
2010 г. се е трансформирала в дялова такава – по 1/2 ид.ч. за всеки съсобственик.
Впрочем този факт е известен на ищеца, доколкото видно от подадената от него молба
за вписване на възбрана върху процесния имот за задължение на ********* е поискал
вписване на възбрана за 1/2 ид. част от имота. Следователно починалата Ю. М. Р. се е
легитимирала като собственик на 1/2 ид.част от процесния имот и като потребител е
отговаряла за цената на доставената топлинна енергия до размера на притежаваните
права. Ответникът П. Р., като единствен наследник на Ю. М. Р. отговаря за
задължението на наследодателя си до размера на получените права.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
3
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая ответникът не е оспорил дължимостта на претендираните суми, а това
се установява и с представените по делото писмени доказателства (съобщение към
фактура, дебитни известия и справка), поради което беше доказано, че за отоплявания
имот през процесния период е доставена топлинна енергия в размер на 1665,92 лв. В
този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна
енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук подаването на топлинна
енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера на начислените суми.
Както беше изложено по-горе, наследодателят на ответника се е легитимирал като
собственик на процесния имот за 1/2 ид.ч. от същия, поради което неговото
задължение се ограничава до половината от цената за доставена топлинна енергия, или
832,96 лв., до който размер отговаря и наследникът – ответникът П. Р.. Задължението
обаче е платено от ответника, за което има изрично потвърждение от страна на ищеца,
направено с молба от 28.11.2022 г. При това положение предявеният иск следва да се
отхвърли изцяло, като за сумата от 832,96 лв. поради неоснователност на претенцията,
а за сумата от 832,96 лв. поради плащане.
Казаното по-горе се отнася и до претенциите за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия и възнаграждението за дялово разпределение, като
половината от претендираните суми подлежат на отхвърляне, поради неоснователност
на претенциите, а другата половина, поради постъпило плащане от страна на
ответника.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В допълнение към изложеното съдът намира за нужно да изясни, че твърдяното
от ищеца задължение на бащата на ответника в размер на 1982,73 лв. не е предмет на
настоящото производство и ответникът не отговаря за чуждото задължение, поради
което извършеното от него плащане е погасило дори задълженията на другия
съсобственик – *********.
По разноските:
Доколкото причината за отхвърляне на част от предявените искове е
извършеното след подаването на исковата молба плащане от страна на ответника, то
последния е дал повод за завеждане на делото по отношение на 1/2 от претенциите,
поради което в тази хипотеза право на разноски има ищецът до съответния размер. В
съдебно заседание ищецът е направил единствено искане за присъждане разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда и не може да надвишава максималните размери за
4
определен вид дело, съгласно чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид цената на иска,
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, от които предвид доказаността
на претенцията за 1/2 от претендираните суми, следва да се присъди сумата от 50 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника П. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******** за заплащане на сумата 1665,92 лв. незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 13.09.2022 г. до окончателното й погасяване, 220,92 лв. обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г.,
25,65 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение през периода 01.05.2019 г.
– 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането, и 4,92 лв. обезщетение за забава
върху вземането за цената за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 15.06.2022 г.
ОСЪЖДА П. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №
211, ет. 3, ап. 3Е ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 50 лв. – разноски за исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5