Решение по дело №637/2025 на Административен съд - Хасково

Образувано е по жалба от И. Х. Х. – [държава], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис ***, подадена чрез пълномощник срещу Решение №1869/24.02.2025г. на П. на Държавната агенция за бежанците при МС.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Неправилно било счетено от ДАБ, че не може да се направи обоснован извод за наличие на въоръжен конфликт в [държава]. Административният орган общо разглеждал данните в издадената от самия него справка относно положението в държавата по произход. Също така превратно тълкувал и не съобразил предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можело по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район било заплаха за живота и сигурността му. В държавата по произход на молителя продължавало да е опасно за населението, като общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] е неспокойна, непрекъснато се променя и към настоящия момент не била такава, каквато органът я преценил. Ескалацията на напрежението в [държава] продължавала. Това изисквало нова преценка от административния орган по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК на обстоятелствата по чл.9, ал.4 от ЗУБ и по-конкретно събиране на доказателства за установяване на актуалната обстановка в [държава] като се извърши преценка за степента на безогледно насилие съгласно Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. В случая, макар и да се позовал на това решение, административният орган неправилно приел, че не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Падането на режима на Б. А. и поемането на властта от групировката „Х.Т. а.Ш.“, сформирала временно правителство не означавало нормализиране на обстановката в [държава], тъй като тази организация била създадена като клон на „А.К.“ и била определяна като джихадистка. С оглед на тежките и широко разпространени нарушения на човешките права и продължаващите въоръжени конфликти и несигурност в [държава], за жалбоподателя били налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Към настоящия момент все още нямало достатъчно информация, от която да се направи заключение, че след падането на режима на Б. А. обстановката в [държава] се е подобрила и е безопасно връщането на търсещия закрила. Ситуацията със сигурността в [държава] понастоящем следвало да бъде оценена като създаваща тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на Решението на СЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07 , поради което била налице хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

При позоваване на чл.63, ал.3 от ЗУБ жалбоподателят сочи, че при формиране на правните си изводи съдът следвало да съобрази каква е актуалната обстановка в държавата по произход не само на база справки от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, но и от други източници – ВКБООН и други международни организации. В тази връзка следвало да се отчете позицията на ВКБООН от 16.12.2024г., според която в този момент [държава] продължава да бъде засегната от атаки и насилие в части от страната; голямо вътрешно разселване; замърсяване на много части от страната с експлозивни остатъци от войната; опустошена икономика и широкомащабна хуманитарна криза като над 16 милиона вече се нуждаят от хуманитарна помощ преди последните събития. На този фон ВКБООН за момента продължавал да призовава държавите да не връщат насилствено с.ски граждани и бивши обичайни жители на [държава]. Жалбоподателят твърди, че в страната му по произход е налице въоръжен конфликт, който поставя под заплаха живота му, което обуславяло наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Сочи, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му, ако бъде върнат в [държава], поради което счита, че са налице предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на закрила. Твърди, че изложените факти са избирателно отразени в решението и не са обсъдени в цялост, поради което и крайните изводи са погрешни. Като не обсъдил всички факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], административният орган издал акта си при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

По изложените съображения жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК и моли за отмяната му и връщане на преписката със задължителни указания към административния орган.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.

Ответникът – П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез С. – [област], Дирекция „Миграция“ – МВР, с №УРИ 105400-3397/04.09.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх.№3424/13.09.2024г., И. Х. Х. от [държава] е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-34597/13.09.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената И. (собствено име) Х. (бащино име) Химеди (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място]. На 13.09.2024г. лицето е регистрирано в ДАБ с имената И. Х. Х., роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Х., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – м***, професия – общ работник, със *** образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за бащата и майката (починали), съпругата, децата, братята /единият починал/ и сестрите на търсещото закрила лице, всички с местонахождение в [държава].

С писмо с рег.№ УП 34597/17.09.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-18619/01.11.2024г. (рег. № УП 34597/01.11.2024г. в ДАБ при МС) на и.ф. Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 27.11.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 34597/27.11.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не използвал други имена и нямал друго гражданство освен с.ско. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Нямал документи за самоличност, издавани в [държава]. Имал съпруга и пет деца, които в момента били в [държава]. Не дошли с него, поради финансови проблеми и трудния път. Напуснал [държава] нелегално на 22.08.2024г. за [държава], където останал 6 дни. Там не подал молба за временна закрила, защото щели да го депортират. Влязъл в България нелегално на 02.09.2024г. през зелена граница с още 12 души. Качили ги в кола за [населено място] и по пътя били задържани от полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Нямал проблеми заради религията или етноса си. Не бил членувал в политическа партия или организация, нито бил участвал в религиозни организации, общност, секта. В [държава] било цялото му семейство. Имал *** образование, бил ощ работник. Отбил военната си служба от 2007г. до 2009г. Разказал, че напуснал [държава] заради войната и несигурността. Водели се военни действия между кюрдите и терористичните организации в [населено място], обл.Х.. Сраженията все още продължавали, имало бомбардировки в техния район. Дъщеря му била със синдрома на Даун и сърдечни проблеми, и искал да получи адекватна помощ в Европа. Икономическото положение било много лошо и едва се изхранвали. Поради това решил да напусне [държава] и да замине за Европа, където да потърси по-добро място за живот. В момента родното му място се контролирало от кюрдите. Докато бил в [държава] не бил виждал сражения или ако имало такива се криели, но имало бомбардировки. Лично към нето нямало отправена заплаха, нито към семейството му. Не му било оказвано насилие. Той и семейството му не били пострадали от военните действия. Имало престрелки , както и не често – бомбардировки. В селото му имало представители на международни организации ВКБООН, Червен кръст, Червен полумесец, които им помагали с медикаменти. Заявил, че би се завърнал в [държава], ако войната приключи. Нямали финансова възможност да тръгнат всички. Подал молба за закрила в България, защото тук нямало расизъм и се спазвали човешките права. Искал да получи закрила и да се събере със семейството си.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до П. на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП 34597/17.02.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. Х.. Решението е връчено на лицето лично на 10.03.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 14.03.2025г. пред Административен съд – [област] , видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което в случая го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че в бежанската история няма изложени основатели опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, а сочените от кандидата причини за напускане на страната му по произход не отговарят на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Посочил е също, че дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, кандидатът не заявява. Направил е извод, че в конкретния случай се касае за лице , търсещо по-добър живот, а не за такова, нуждаещо се от международна закрила.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от изложеното при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно разгледана от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

Данните, съдържащи се справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ – приложената към преписката и представената в хода на съдебното производство, не дават основание да се приеме, че към датата на издаване на оспорения акт, като и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В актуалния новинарски поток за тази страна е налице информация за възникнала в началото на март 2025г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Л., както и в Т. и Х., в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които алевити. Според данните в някои медии (вж. DW, БТА, 24 часа, Dir.bg, ON AIR Bulgaria, Vesti.bg и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между с.ските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната с.ска власт е положила усилия за овладяване на положението. Данни за този инцидент са изложени и в представената по делото Справка вх.№МД-02-159/14.03.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, съгласно които лидерът на [държава] А. ал Ш. е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че с.ските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство, и обявява, че е била сформирана независима комисия, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх. № МД-02-60/29.01.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, след като е взел предвид обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в горевизираната справка насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава], като се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в насока подобрение на условията на живот. Следвало да се отчете и влиянието на редица международни организации на територията на [държава], предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Направил е извод, че в [държава] не е налице въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в обл. Х. било законно, физически достъпно, релевантно и разумно като следвало да се отчете, че там все още се намира семейството му. Не били налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, а същевременно били налице положителни такива по чл.9, ал.4 и ал.5 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представената такива в хода на съдебното производство Справка вх.№МД-02-159/14.03.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. В Справка с вх.№МД-02-159/14.03.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Д. конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Посочено и че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 7 март 2025г. било отразено, че по данни на Комисариата към 6 март 2025г. около 301 967 души са се завърнали в [държава] през съседни държави от началото на декември 2024 г. насам, а по данни от 26 февруари 2025г., 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Клъстера за координация и управление на лагери показвал, че един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна [държава], възнамерявали да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони с.ци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните в Справка вх.№МД-02-159/14.03.2025г. за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му село, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в [държава], за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на изложените съображения, съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

По отношение на цитираната в жалбата позиция от 16 декември 2024г. на ВКБООН относно връщането на лица в [държава] следва да се отбележи на първо място, че същата няма задължителен характер и на следващо място – тази позиция е била изразена около една седмица след идването на власт на новите управляващи в тази страна. Изминалият период от 16 декември 2024г. до сега показва, че няма основателни причини да се счита, че в [държава] са настъпили обстоятелства, налагащи във всички случаи на лицата от тази страна да се предоставя международна закрила.

Предвид всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Х. Х. – [държава], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис ***, срещу Решение №1869/24.02.2025г. на П. на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.