Р Е Ш
Е Н И Е
№.................../ 2013 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Второ отделение, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря А.Г. като разгледа
докладваното от съдия Ганчева адм. дело №
4815/2012г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215
от ЗУТ.
Образувано е по жалба на М.Й.П.
срещу решение № 552-6/26 от 26 и 27 юли 2012 г. на Общински съвет – Варна, с
което е одобрен на осн. чл. 21 ал.1 т.11 от ЗМСМА във вр. чл. 16 ал.7 и чл. 129
ал.1 от ЗУТ и по предложение на Кмета на Община Варна план за улична регулация
на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост - ПУП-ПУР на кв. «Изгрев», включващ: м.
«Изгрев», в. «Франга дере» и м. «Кокарджа» в това число и схеми: водоснабдяване
и канализация, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране,
комуникационно транспортна схема в
частта на имот с идентификатор 2444,
съгласно оспорения ПУП, /имот с идентификатор 10135.2552.3853 съгласно КК/,
попадащ в УПИ – І за спортен център. В жалбата са изложени множество
доводи за допуснати нарушения, както на материалния закон, така и на
административнопроизводствените правила. Твърди се, че в оспорената част на
атакувания ПУП-ПУР имотът на жалбоподателя не е нанесен, което налага извод, че
при разработването на плана не са използвани актуални кадастрални данни –
нарушение на чл. 125, ал.1-3 на ЗУТ. С предвижданията на оспорения план се
отнема цялата площ от имота на жалбоподателя за изграждане на спортен център, като се сочи, че това
противоречи на друга норма от материалния закон – чл. 205 от ЗУТ. Същото е посочено и като противоречие на
чл.17, ал.5 от Конституцията на Р България доколкото остава недоказано
обстоятелството, че държавните и
общинските нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин. Излагат се доводи,
че атакуваният ПУП-ПУР е разработен и в нарушение на Наредба №7 от 22.12.2003
г., както и в нарушение на чл.108, ал.5 от ЗУТ, според който предвижданията на
плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за
целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и кварталите. В
жалбата се сочи още, че планът е одобрен в противоречие с основен принцип в
административното право, закрепен в чл.6 на АПК, а именно принципът за
съразмерност при упражняване правомощията от административния орган. В частта
за проектирания в непосредствена близост до имота на жалбоподателя П.
магистрален път се релевират доводи, че същият е проектиран в противоречие с
чл.8, ал.1 от Наредба №2/2004 г. на МРРБ, както и това, че липсва екологична
оценка на проекта, която е задължителна при тези хипотези на основание чл.85,
ал.1 от ЗООС. Съобщава се и за наличие на нарушения в процедурата по обявяване
на плана, които се изтъкват като отделни основания за отмяна на процесния
ПУП-ПУР в оспорената му част. Изложени са бланкетни твърдения за допуснати
нарушения на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/.
Аргументите са подробно и изчерпателно развити в първоначалната жалба, с която
е сезиран съда и в уточняващата молба от 09.01.2013 г. (л.155 – 159 от делото).
В петитума на жалбата
се иска от съда да отмени като незаконосъобразно оспореното Решение №552-6 по
Протокол № 10 от 26 и 27 юли 2012 г. на Общински съвет – гр. Варна в оспорената
част и да го върне на административния орган за ново разглеждане.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от процесуалния си представител – адв. К. ***, който поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на направените разноски,
за който представя списък по реда на чл.80 от ГПК. Депозират се писмени
бележки, в които подробно се развиват доводите за незаконосъобразност, посочени
в подадената до съда жалба.
Ответната страна – Общински съвет
–Варна се представлява от адв. П. С., член на АК –София. Същият оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
След обнародване на съобщение за
оспорването в ДВ, бр.28/19.03.2013г. /л.153 и 154/ по чл.218 от ЗУТ, в
едномесечния срок не са постъпили молби за конституиране на заинтересовани
страни.
Съдът при преценка допустимостта на
жалбата съобрази следното:
Кръгът на заинтересованите лица,
които могат да обжалват ПУП, е регламентиран в чл. 131 ал. 1 от ЗУТ- това са
собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния
регистър, чиито имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП.
Жалбоподателят М.Й.П. се легитимира пред съда като собственик на ПИ с
идентификатор 10135.2552.3853 въз основа на представения нотариален акт №103, том VI, рег.№9014, дело №1141 от 04.09.2007 г. Видно от
представената по делото скица № 24988/26.09.2012 год. за имота е налице влязла
в сила КК, имота е с идентификатор 10135.2552.3853 находящ се в гр. Варна, район „Приморски”, ж.к. „Изгрев ”, с площ от
751 кв.м., като в същата скица е посочено, че стар идентификатор на имота е
10135.2552.2444. Предвид представените доказателства съдът приема, че имотът на
жалбоподателя М.Й.П. влиза в обхвата на оспорения в настоящото съдебно
производство ПУП- ПУР. Оспорването е направено с
жалба, постъпила в деловодството на Община Варна на 27.09.2012 г., т.е.
оспорването е направено в законоустановения срок, считано от деня на
публикуване на съобщението в «Държавен вестник» бр. 70/14.09.2012 г. От
изложеното дотук следва, че жалбата е подадена в срок пред надлежен съд, от
лице, за което съществува правен интерес от оспорване на административния акт,
поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана от съда по
същество.
Началото на административното
производство е поставено пред административния орган с решение № 0004/5.07.2006
год. на Кмета на Община Варна, с което е разрешено изработване на проект за
Подробен устройствен план – план за улична регулация /ПУП-ПУР/ за СО „Изгрев”
при спазване на действащата нормативна уредба за устройство на територията и
„Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на гр. Варна”,
одобрени със Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999 г. на МРРБ. Представено е и
положително становище от гл. архитект на Община Варна.
Съгласно техническо задание за
изработване на ПУР следва да се изработи двуфазно – предварителен и окончателен
проект. Да се представят и графични материали към ПУР – опорен план, план за
улична регулация, транспортно комуникационна схема, сборна схема на инженерната
инфраструктура и обяснителна записка.
Въз основа на решение
№3946/23.11.2006г. на Кмета на Община Варна, е сключен договор за изработване
на плана между Община Варна и „Т. БГ”
ЕООД. Между страните е уговорено планът да бъде изработен двуфазно,
съгласно представеното от възложителя техническо задание, КП цифров модел и да
отговарят по обем и съдържание на Наредба № 8 към ЗУТ за обем и съдържание на
устройствените схеми и планове.
По делото е приложена и обяснителна
записка към ПУР.
С протокол № 26/8.072008 год. на
ЕСУТ е приет предварителен проект на ПУР на СО „Изгрев”
В ДВ. бр.11 от 10.02.2009 год. на
осн. чл. 128 ал.2 от ЗУТ е съобщено, че е изработен предварителен проект на ПУР
на кв. „Изгрев”. Проекта е съобщен и в местен ежедневник.
Със заповед №1057/2010 год. на кмета
на Община Варна, след като е констатирано допуснати нарушения на разписаната в
чл. 128 ал.2 от ЗУТ процедура и с оглед защитата на правата на заинтересованите
лица е наредено, отново да се изпълнят разпоредбите на чл. 128 ал.2 от ЗУТ.
Видно от протокол № 29/2.06.2010
год.е приет ПУР на кв. „Изгрев” – фаза окончателен проект.
В ДВ бр.46 от 18.06.2010 год. на
осн. чл. 128 ал.2 от ЗУТ повторно е съобщено, че е изработен ПУР на кв.
„Изгрев”. Проекта е съобщен и в местен ежедневник. В съобщенията е посочено
мястото, на което заинтересованите лица могат да се запознаят с предвижданията
на плана, както и срокът, в който могат да подадат възражения във връзка с
него.
Видно от протокол № 32, на заседание
на ЕСУТ, състояло се на 22.06.2012 г., са разгледани направените 528 възражения
срещу приетия окончателен проект за ПУП-ПУР на кв. „Изгрев”, между които и
възражението на П., което е вписано под № 412 в протокола. С решението си по
тази точка специализираният общински орган не е уважил направеното възражение,
мотивирайки се с това, че за обслужваната жилищна територия, в която попада
имота, е задължително да се предвидят и терени за обекти – публична собственост
– спортен център.
С протокол № 61 от 17.11.2011 год.
на ЕСУТ е констатирано, че по уважените възражения от предходно заседание са
отразени корекциите в плана, като е взето решение ПУР да се внесе в Общински
съвет – Варна.
С предложение от 25.11.2011 г., на основание чл. 129, ал.1
от ЗУТ Кметът на Община Варна е предложил на Общински съвет – гр. Варна да
приеме решение за одобряване на Подробен устройствен план - План за улична регулация /ПУП-ПУР/
на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост, План за улична
регулация /ПУР/ на кв. „Изгрев” ”,
включващ м. „Изгрев”, м. „Франга дере” и м. „Кокарджа”, при граници: път за с.
Каменар, бул. „Хр. Смирненски” каменарско землище и СО „Сълзица”, в това число
и схеми: водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна план-схема за
вертикално планиране и комуникационно транспортна схема. Решение 552-6/ 26,
27.07.2012г. е гласувано на сесия на Общински съвет –Варна и проектът е одобрен
от общинските съветници като решението е гласувано единодушно от всички
присъствали при гласуването 35 общински съветници. Същото е обективирано в
Протокол №10/26, 27.07.2012 г., публикувано
в Държавен вестник, бр. 70/14.09.2012 г.
По делото е изготвена
съдебнотехническа експертиза /СТЕ/, която съдът приема за дадена компетентно,
пълно, безпристрастно и без противоречие с останалия доказателствен материал.
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника само по отношение на отговора по т.6 от
СТЕ относно необходимостта от отчуждаване на частни имоти за задоволяване на
публични общински нужди. Съдът кредитира заключението на в.л. с изключение на
частите в които се съдържат отговори на правни въпроси, измежду които е и
отговора по т.6 от СТЕ. От експертизата се установява че имотът на жалбоподателя
М.П. е с идентификатор 10135.2552.3853 (стар ПИ 3920) по действащата за
територията КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК-София, и представлява част от ПИ 2444, съгласно оспорения
ПУП-ПУР. Процесната територия е урбанизирана – населено място, по силата на
Решение №322-4/30.05.2000 г. на ОбС – Варна, с което са определени околовръстни
полигони на териториите по §4, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, определени като
местност „Изгрев”, „Франга дере и Кокарджа”, влизащи в обхвата на кв. „Изгрев”.
Именно в тази територия попада имота на оспорващия като е установено, че за
него няма изработен ПУП. За цялата прилежаща територия няма одобрени предходни
ПУП-ПУР, както и регулационен, застроителен, които да са влезли в сила и да са
били приложени. От това е направен извода, че оспорения план е такъв по чл.16,
ал.7 от ЗУТ – касае се за неурегулиран поземлен имот. С този план се отнемат
100% от имота на П. с площ от 751 кв.м.
(по КК) като по-голямата част попада в имот, отреден за спортен център и е
означен в транспортно-комуникационната схема като имот за обект публична
общинска собственост. Според заключението на вещото лице едва около 4 кв.м. от
площта на процесния имот са засегнати от проектираната скоростна градска
магистрала – І –ви клас. Не остава площ за обособяване на УПИ за жалбоподателя.
Към момента на одобряване на оспорения ПУП-ПУР за процесната територия има
изработена, одобрена и действаща кадастрална карта, съгласно Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК-София. ПИ 3853 не е
отразен в оспорения ПУП-ПУР. Този имот е показан в ПУР като част от ПИ 2444 –
не са изобразени граници между ПИ 3852 и ПИ 3853. На място има път, разположен
южно от ПИ 3853 като същият представлява част от ПИ 2575 след направено
изменение на КК с нарочна Заповед №КД-14-03-981/26.09.2012 г. (това изменение е
видно от приложената към делото скица от 2012 г.). Според действащата за
територията КК до имота на жалбоподателя П. няма осигурен достъп. Имотът се
засяга от предвижданията на процесния ПУП-ПУР. В т.6 от СТЕ експертът сочи, че
планът предвижда отреждане на процесния имот като част от УПИ-І „за спортен
център”, за който в обяснителната записка няма обосновка. Изразено е становище
за нецелесъобразност на плана в тази конкретна част (оспорено от проц.
представител на ответника). Изразено е становище, че процесния ПУП-ПУР като цяло е съобразен с изискванията на
техническото задание и е одобрен във вида, в който е допуснат – видове планове
и схеми, както и с една от основните му цели – да осигури дългосрочно развитие
на съответната територия и да определи предназначението на имотите общинска и
държавна собственост. В техническото задание е поставено условие ПУП-ПУР да
бъде съобразен с приетия, но не влязъл в сила ПРЗ за територията, както и с
влезлите в сила ПЗ и ПРЗ за отделни или групи имоти. Вещото лице твърди в
заключението си, че за подложения на съдебен контрол в настоящото производство
план са разработени и необходимите допълнителни планове и схеми, съгласно
Наредба №8/2001 г. на МРРБ – транспортно-комуникационна схема, схема идейна
вертикална планировка, схема „В и К”, схема „Електроснабдяване”, опорен план.
Планът е разработен въз основа действащата за територията КК, на приетия през
1995 г. ЗРП за кв. „Изгрев”, влезлите в сила ПЗ и ПРЗ за отделни или групи
имоти, както и с плановете от по-висока степен – ОГП, ОУП (предварителен
проект), СПНУЗТ – Варна. В имота на жалбоподателя няма строежи. Процесният ПИ,
описан в НА №103/2007 г. като имот №3920 е частично идентичен с имот с
идентификатор 10135.2552.2444 по ПУП-ПУР. Предварителния проект за ОУП е приет
с протокол на НСУТРП при МРРБ от 30.11.2011 г., а окончателният – с протокол
№УТ-01-02-25 на същия орган от 21.08.2012 г. и е влязъл в сила след
обнародването му в ДВ, бр.70/14.09.2012 г.Оспореният ПУП-ПУР съответства на
предвижданията на ОУП по отношение предвижданията на главната улична мрежа.
Отреденият с ПУР терен за спортен център, в който влиза и площта на имота на
жалбоподателя не е предвиден в ОУП като зона за спорт и атракции – нито в
предварителния проект, нито в окончателния такъв. Според ОУП имотът попада в
зона, определена като СМФ (смесена многофункционална), с предназначение за
сгради за обществено обслужване, търговия, безвредни производства, жилища,
спорт и атракции и други допълващи функции. От това е направен извода, че
направеното с ПУР отреждане е допустимо за съответната зона. От друга страна,
съгласно СПНУЗТ- Варна УПИ-І „за спортен център” попада в самостоятелен терен,
означен като Т26-мелиоративни зелени площи, в които не се разрешава
строителство – ПУР в оспорената му част не отговаря на предвижданията на
СПНУЗТ- Варна, действал до одобряване на ОУП. Предвидения с ПУП-ПУР УПИ-І „за
спортен център” обхваща територия от 19 363 кв.м., включително и площта на
имота на жалбоподателя М. П.. Застрояването в този имот не предмет на оспорения
в производството план. В него е посочена само външната ограничителна линия на
застрояване – на 3 м. от регулационната линия на ул. от І-ви клас, което е в
нарушение на чл.26, ал.1, т.1 от ЗУТ, където е определено, че това разстояние
трябва да е най-малко 15,00 м. Улицата от І-ви клас, която е проектирана с
оспорения ПУП-ПУР и засяга имота на оспорващия формално отговаря на изискванията
на действащата нормативна уредба – ЗУТ, Наредба №2/2004 г., Наредба №7/2003 г.
и Наредба №8/2001 г. на МРРБ: брой на пътните ленти за движение – 2 х 3 бр.;
ширина на една пътна лента – 3,75 м.; разделителна ивица – 3,00 м. Южното
платно се уширява в западна посока поради навлизането му в пътен възел. За
ширина на тротоарите е посочена най-малката допустима такава за улици от същия
клас – 4,5 м. Планът предвижда улиците
от по-нисък клас да се проведат по съществуващия терен, а скоростната градска
магистрала в местата на пресичане се предвижда на второ – на конструкция,
поради което в същите участъци няма да повлияе съществуващата денивелация на
терена. Проектът не съдържа данни досежно надлъжните наклони на магистралата.
Направено е заключение, че в територията, влизаща в предмета на оспорване по
настоящото дело, не са налице тежки теренни условия. Вещото лице заключава, че,
според направения с ПУР разчет за приблизителен брой население за съответната
територия от 30 000 души, за спорт и развлечения би трябвало да се отреди
площ от 150 000 кв.м., което практически е невъзможно. Предвиденият с
процесния план УПИ-І „за спортен център” е с площ от 19 363 кв.м. Това
отреждане следва да се направи с ОУП. Застъпено е становище, че УПИ-І „за
спортен център” не представлява имот за обект на публична собственост по
смисъла на чл. 110, ал.1, т.2 от ЗУТ и за него не може да се извърши
отчуждаване по реда на ЗДС и ЗОбС доколкото не попада сред обектите, посочени в
чл. 205, т.4 от ЗУТ. В тази си част планът не представлява общински обект от
първостепенно значение по смисъла на §5, т.73 от ДР на ЗУТ и в частност на
програмата по чл.8 и 9 от ЗОбС, приета от Общински съвет – гр. Варна. По площ
определения УПИ-І не отговаря на критериите за територия, обитавана от приблизително
посочения в техническото задание брой население от 30 000 души.
Отреждането на имота, в който е включена и площта на имота на жалбоподателя М. П.
не противоречи на ОУП – гр. Варна от 2012 г. С предвижданията на оспорения
ПУП-ПУР е проектирана транспортна техническа инфраструктура, осигуряваща
възможност за комуникационно обслужване на кв. „Изгрев”, както и нормалното
функциониране на цялата транспортна схема на гр. Варна. Скоростната градска
магистрала от І-ви клас, засягаща имота на жалбоподателя е определена като
такава с ОУП. Сочи се също, че изискванията за достъпна средане са предмет на
ПУП, а на инвестиционно проектиране. Констатирано е, че за процесния ПУП-ПУР
няма изготвена екологична оценка. Има само положително становище на МОСВ по
екологичната оценка, с което са потвърдени основните транспортни трасетав
частта на кв. „Изгрев”. Налице е и становище на МОСВ до Министъра на РРБ, с
което е допуснато предварително изпълнение на становище №1-1/2011 г. по
екологичната оценка на ОУП- Варна във връзка с одобряване окончателния проект
на ОУП. Във връзка с направеното изменение в Наредбата за условията и реда за
извършване на екологична оценка на планове и програми,публикувано в ДВ, бр.38
от 18.05.2012 г. за разглеждания в настоящото производство план не е необходимо
извършване на такава преценка.
В съдебно заседание вещото лице дава
допълнително разяснения по въпроси на страните и съда, от които е видно, че по
отношение на имота на жалбоподателя П. процесният ПУР не е разработен въз
основа на актуалната кадастрална основа. Пояснява становището си за
неприложимост на чл.205 от ЗУТ по отношение на спорната част от ПУР, доколкото
в цитираната норма изчерпателно са изброени обектите, за изграждане на които
може да се извърши отчуждаване на имоти, собственост на граждани и ЮЛ.
При изложената фактическа обстановка
съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал.1 от АПК съдът не следва да се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл.215
ал.1 от ЗУТ и чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе
единствено и само по законосъобразността на оспорения административен акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съответства ли той на целта на закона. При извършената цялостна
служебна проверка от съда по законосъобразността на акта в обжалваната му част,
се установи следното:
Обжалваният административен акт е
издаден от Общински съвет-Варна, на основание 129 ал.1 от ЗУТ . Предвид
естеството на одобрения ПУП-ПУР относно територия в гр.Варна, с обхват извън
посочения по чл. 128 ал.3 от ЗУТ, съдът счита, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените
му по закон правомощия и в рамките на
отредената му териториална компетентност.
Съдът
намира, че оспореното решение на Общински съвет-Варна е издадено в съответствие
с изискването за форма. Съдът съобразява, че кметът на община Варна въз основа
на техническо задание и решение на Общински съвет-Варна за финансирането на
проекта е разрешил на основание чл.124, ал.2 от ЗУТ изработване на проект на
ПУП-ПУР . Изработеният съобразно
техническото задание в две фази проект - предварителен и окончателен е бил
приет от ЕСУТ на Община Варна. Окончателният проект за ПУП е бил съобщен на
заинтересуваните лица, в съответствие с чл.128, ал.2 от ЗУТ, чрез обнародване
на съобщение в Д.В. и публикация в местен и централен вестник. Съобщаването е
извършено двукратно, с оглед констатираните нарушения при първото обявяване по
реда на чл. 128 от ЗУТ. В последствие постъпилите възражения са били разгледани
и обсъдени от ЕСУТ при община Варна, който е взел решение по всяко едно от тях,
в това число и по отношение възражението на М.Й. П., което е отхвърлено. В
съответствие с чл.129, ал.1 от ЗУТ, кметът е изготвил доклад с предложение за
приемане на плана от Общински съвет-Варна.
Съгласно
чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е предвидено отклонение от уредбата по ал.1, като е
уредено, че за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии
с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, по
решение на общинския съвет вместо плана по ал.1 може да бъде създаден
план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл.110,
ал.1, т.2. В конкретния случай според фактическите установявания на СТЕ, за територията
на ПИ с
идентификатор 10135.2552.3853 няма влязъл в сила ПУП, при което процесният ПУР
в обжалваната му част е такъв по чл.16, ал.7 от ЗУТ.
Независимо от изложеното дотук съдът
намира, че при одобряване на ПУР в обжалваната му част е допуснато съществено
нарушение на материалния закон, което води до неговата незаконосъобразност и е
достатъчно основание за отмяната му.
Основание за този извод е
установеното в хода на съдебното производство несъответствие на плана в
оспорената му част с актуалната кадастрална основа – действащата за съответната
територия КК и КР, съгласно Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК-София. ПУР съдържа отразяване на имот № 2444, какъвто към
момента на одобряване на ПУР не съществува по КККР. Към момента на одобряване
на процесния ПУП-ПУР на место съществуват два отделни имота в границите на
същото ПИ с № 10135.2552.3852 и 10135.2552.3853 (втория собственост на
жалбоподателя П.). Следователно основателни са твърденията на оспорващия за
допуснати нарушения по смисъла на чл. 115 ал.2 от ЗУТ.
Плана в оспорената част е постановен в
противоречие на материалния закон по следните съображения:
Съгласно
чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е предвидено отклонение от уредбата по ал.1, като е
уредено, че за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии
с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, по
решение на общинския съвет вместо плана по ал.1 може да бъде създаден
план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл.110,
ал.1, т.2. В конкретния случай според фактическите установявания на СТЕ, за
територията на ПИ 2444
/съгласно ПУР/ няма влязъл в сила ПУП, при което процесният ПУР в обжалваната
му част е такъв по чл.16, ал.7 от ЗУТ.
Съгласно
чл. 110 ал.1 т.2 от ЗУТ ПУР е план за регулация на улици и на поземлени имоти
за обекти на публичната собственост. Видно от чл. 205 от ЗУТ въз основа на
влезли в сила ПУП недвижими имоти собственост на ЮЛ и ФЛ могат да бъдат
отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОС за обекти – публична собственост на дължавата
и общините както следва: за изграждане и реконструкция на транспортната
техническа инфраструктура, преустройство на транспортно- комуникационни мрежи и
съоръжения - пътища, улици, алеи, площади, надземни и подземни трасета на
железопътни и трамвайни линии и съоръжения към тях; за изграждане и
реконструкция на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура -
водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води,
електрификация, топлофикация, газификация, електронни съобщителни мрежи и
други; за осъществяване на дейности по опазване на околната среда и природните
ресурси, геозащитна дейност, укрепване на бреговете, както и за
благоустройствени дейности - озеленени площи за широко обществено ползване,
водни площи и течения, гробищни паркове и третиране на битови отпадъци; за
изграждане на обществени обекти на здравеопазването, социалното подпомагане и
образованието;за изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната, както и за прилежащите им забранени зони по 112. В настоящия
случай плана по ал.7 на чл. 16 ЗУТ няма пряко отчуждително действие, за разлика
от плана по чл. 16 ал.1 от ЗУТ, при който е допустимо отнемане до 25% от
имотите на собствениците за изграждане на обекти на социалната инфраструктура,
на озеленени площи и др.
Разглеждания
план е по чл. 16 ал.7 от ЗУТ, той няма пряко отчуждително действие. Закона
допуска отнемане на до 100% от имота на ФЛ или ЮЛ, но за отнетата част на
собствениците се полага обезщетение, като за това се развиват съответните
процедура по реда на ЗОС респективно по ЗДС и чл. 205 от ЗУТ.
В случая
предвиденото УПИ в което попада и имота на жалбоподателя е с отреждане „за
спортен център».
УПИ І – за спортен център не
представлява имот за обект на публичната собственост съгласно чл. 110 ал.1 т.2
от ЗУТ, поради което имотите попадащи в обхвата на това УПИ не могат да бъдат
отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОС.
Действително спортния център попада в определението за «социална
инфраструктура» §5 т.75 от ДР на ЗУТ, съгласно който социална инфраструктура са
сгради и съоръжения – публична собственост, формиращи система за обслужване на
населението в администрацията на държавната и местна власт, образование,
здравеопазване, култура и социални дейности и спорта, но дори и при това
условие обектите по §5 т.75 от ДР на ЗУТ могат да са предмет на план по чл. 16
ал.1 от ЗУТ, а не по чл. 16 ал.7 от ЗУТ.
След
като в случая отредеждането в УПИ І – «за спортен център», не е за обект измежду посочените в чл. 205 от ЗУТ, то те не
могат да бъдат предмет на план по чл. 16 ал.7 от ЗУТ, не би могло и да се
предвиди почти 100% отнемане от площта на имота на жалбоподателя за
предвиденото УПИ. В настоящия случай отреждането на УПИ І за спортен център е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на ЗУТ и ЗОС. Отделно от изложеното видно от заключението
на СТЕ т.18 УПИ І за спортен център не отговаря като площ за определения с ПУР
приблизителен брой на населението – 30 000 за кв. «Изгрев». Допуснато е и
нарушение на чл. 26 ал.1 т.1 от ЗУТ, предвид отразените ограничителни линии на
азстрояване в плана – отразена е 3 м. от регулационната линия, но улицата е
първи клас, поради което това разстояние, следва да е най-малко 15 м.
Административния
орган при процедиране на ПУР с отреждането на УПИ І «за спортен център» е
нарушил и целта на закона.
Предвид така констатираното
нарушение, в частта на отреждането на част от имота на П. за УПИ съдът
констатира, че е налице и друго нарушение на материалния закон, тъй като оспорения
ПУР в частта на имота на жалбоподателя противоречи на техническото задание за
изработването му, съгласно което ПУП следва да гарантира икономичност,
ефективност и целесъобразност – т. І.4 от заданието.Административния орган при
процедиране на ПУР с отреждането на УПИ-І «за спортен център» е нарушил и целта
на закона.
Съобразно
предвижданията на оспорения план имота на жалбоподателя се засяга и от трасето
на скоростна градска магистрала.
Видно от неоспорената в тази част СТЕ – 4 кв.м. от имота се засягат от
предвижданията за изграждането на скоростна градска магистрала І клас. На
ответника са дадени указания с определение постановено в открито с.з. на
23.04.2013 год. да попълни преписката в цялост, както и да ангажира
доказателства за изпълнението на процедурата на чл. 125 ал.6 от ЗУТ / в
редакцията към датата на одобряване на ПУР/.От събраните по делото
доказателства не се установи, техническото задание да е внесено в МОСВ или
РИОСВ. Съгласно чл. 125 ал.7 /предишна ал.6/ от ЗУТ заданието се внася в МОСВ или
в съответната РИОСВ за определяне на приложимите процедури по реда на глава
шеста от ЗООС и чл. 31 от ЗБР. Съгласно
чл.85 ал.6 от ЗООС – последния в глава шеста на закона е посочено, че плановете
и програмите, за които извършването на екологична оценка е задължително и за
които се преценява необходимостта от
екологична оценка, се определят с наредба по чл. 90. С Наредба издадена по чл.
90 от ЗОС е предвидена детайлна регламентация на процедурите по извършване на
преценка за приложимостта на процедурите разписани в ЗООС. От
приетата по делото СТЕ се установява, че ПУР в частта на имота на жалбоподателя
предвижда и преминаването на скоростна градска магистрала І клас, която е
първостепенна улична мрежа по силата на чл. 77 ал.1 т.1 от ЗУТ. Предвид всичко
изложено съдът приема, че е допуснато нарушение при процедиране на ПУР в
оспорената му част, тъй като заданието не е внесено за съгласуване в МОСВ,
респективно в РОСВ. Целта на внасяне на
заданието за изработване на ПУП е специализиран административен орган да
прецени необходимостта от извършване на процедурите по глава VІ от ЗООС, като
това следва да стори възложителя. Неизпълнението на тази процедура, която в
случая е задължителна, с оглед предвижданията на плана в оспорената част, за
изграждане на скоростна градска магистрала, съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за
отмяна на акта в оспорената му част, касаещ скоростната градска магистрала.
Отделно от това, съдът прецени, че е налице и нарушение на материалния закон –
ЗООС и Наредбата за условията е реда за извършване на екологична оценка на
планове и програми. От заключението на в.л. е видно и че в проекта въобще
липсват и надлъжни наклони на предвидената за изграждане магистрала, което е в
нарушение на чл. 108 ал.2 от ЗУТ и Наредба №8/2001 год.,
Съдът
намира, че при одобряването на ПУП-ПУР в обжалваната му част, и по специално
относно имота на жалбоподателя М. Й. П.,
административният орган се е произнесъл в нарушение на общата норма на
чл. 6 от АПК, въвеждаща принципа на съразмерност в дейността на
административните органи. Административният орган е следвало да приложи
принципа на съразмерност, уреден в общата норма на чл. 6 от АПК, като упражни
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Административният орган е следвало да приложи принципа на съразмерност, уреден
в общата норма на чл. 6 от АПК, като упражни правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Налице е пълното неприлагане от административния
орган на основен принцип на административното производство, този на
съразмерността в чл. 6 от АПК.
Поради всичко гореизложено съдът
намира обжалваното решение за незаконосъобразно в частта, засягаща имота на
жалбоподателя и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител е направил искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски. Съдът намира искането за основателно съгласно чл. 143 ал.1 от АПК. По делото се съдържат доказателства за внесени 10 лв. – държавна такса, 40 лв. за
публикация в ДВ, 350 лв. за СТЕ, както и доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева,
поради което ответника следва да заплати сумата от общо 700 лева сторени
по делото разноски.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.1, ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на М.Й.П. Решение № 552-6/26 от 26 и 27 юли 2012 г. на Общински съвет –
Варна, с което е одобрен на осн. чл. 21 ал.1 т.11 от ЗМСМА във вр. чл. 16 ал.7
и чл. 129 ал.1 от ЗУТ и по предложение на Кмета на Община Варна план за улична
регулация на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост - ПУП-ПУР на кв. «Изгрев», включващ: м. «Изгрев»,
в. «Франга дере» и м. «Кокарджа» в това число и схеми: водоснабдяване и
канализация, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране,
комуникационно транспортна схема в
частта на имот с идентификатор 2444,
съгласно оспорения ПУП, /имот с идентификатор 10135.2552.3853 съгласно КК/,
попадащ в УПИ – І за спортен център.
ВРЪЩА
преписката на Общински Съвет-Варна за ново произнасяне съобразно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от съда в мотивите на настоящото решение
ОСЪЖДА
Общински съвет Варна да заплати на М.Й.П.
***, сумата от 700 /седемстотин/ лева съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщението.
Административен
съдия: