Р Е Ш Е Н И Е
№
819
08.12.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ивелина Въжарска и присъствието на прокурор
Елеонора Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното
от съдия Бодикян и. адм. дело № 892 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от К.Н.Д., с ЕГН **********,***, подадена чрез
пълномощника му адв. И.В., против Областна дирекция на МВР - Хасково, с адрес: гр.Х.,
бул. „Б.“ .
Ищецът претендира да бъде осъдена
Областна дирекция на МВР - Хасково да му заплати сума в размер на 300 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К ***на
ОДМВР – Хасково. Сочи, че обжалвал електронния фиш пред Районен съд – Хасково,
където било образувано АНД №1073/2019г., по което с
Решение №374/17.12.2019г. същият бил отменен. Твърди, че в хода на съдебното
производство направил разноски в общ размер на 300 лева, представляващи
заплатен хонорар за един адвокат. Счита, че заплащането на разноските представлява
имуществена вреда, която била пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния електронен фиш. Налице била и причинна връзка между
незаконосъобразния електронен фиш и настъпилия вредоносен резултат. Претендира
присъждане на сумата от 300 лева, ведно със законната лихва върху нея от дата
на влизане в сила на цитираното съдебно решение до окончателното ѝ
изплащане, както направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание претенцията
се поддържа от процесуален представител на ищеца. Изтъква се, че делото на РС –
Хасково е обявено за решаване три дни преди обнародване в Държавен вестник на
промяната в ЗАНН, даваща възможност да се присъждат разноски при обжалване на
наказателни постановления в самото производство, поради което ищецът нямал
възможност да предяви тази претенция при оспорването на електронния фиш.
Ответникът, ОДМВР – Хасково, в подаден чрез пълномощник писмен отговор
навежда доводи за недопустимост на иска с аргумента, че ищецът имал правна
възможност да претендира присъждане на адвокатско възнаграждение пред районния
съд, тъй като решението по АНД №1073/2019г. било постановено след влизане в
сила на промените в ЗАНН. Прави се възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар по настоящото дело, в случай на уважаване на иска. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира иска за недопустим,
тъй като към датата на постановяване на съдебния акт -17.12.2019г., изменението
на ЗАНН било в сила, поради което ищецът можел да поиска допълване на решението.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и
се установява от приложеното АНД №1073/2019г. на Районен съд – Хасково, че с Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К № ***, издаден от ОДМВР - Хасково, на К.Н.Д.,
за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движението
по пътищата, е била наложена глоба в размер на 50 лева.
Електронният фиш е бил оспорен от
ищеца пред Районен съд – Хасково, където е било образувано АНД №1073/2019г. по
описа на съда, по което с Решение №374/17.12.2019г. съдът е отменил Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К № ***, издаден от ОДМВР - Хасково, като
решението е влязло в сила на 16.01.2020г., съгласно надлежно направеното
отбелязване върху него.
Видно от доказателствата по
делото, в производството пред Районен съд – Хасково К.Н.Д. е бил представляван
от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. И.В.Г.. По АНД №1073/2019г.
на Районен съд - Хасково е представен договор за правна защита и съдействие от
22.10.2019г., от който е видно, че настоящият ищец е заплатил за адвокатска
защита по това дело сумата от 300 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С § 9 от ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94
от 29.11.2019г.) е изменен ЗАНН, като в чл.63 се създават нови ал.3, ал.4 и
ал.5. Съгласно текста на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Приетата нова правна регламентация
предоставя процесуалната възможност на страните да претендират присъждане на
направените разноски в самите производства по оспорване на наказателните
постановления и електронните фишове. В настоящия случай, този нов процесуален
ред е неприложим. Цитираната разпоредба, изм. с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г. не е
била влязла в законна сила към датата на провеждане на последното съдебно заседание
по АНД № 1073/2019г. по описа на Районен съд – Хасково – 22.11.2019г., на което
делото е било обявено за решаване. Следователно ищецът не е имал процесуална
възможност да претендира разноски, тъй като преклузивният срок в който това
може да бъде сторено е до края на последното открито съдебно заседание по
делото. Ето защо следва да се приеме, че е липсвал процесуален ред районният
съд да присъди разноски, а по тази причина такива не са били заявени от
страните пред районния съд. Съответно, единствената правна възможност за
репариране на направените в хода на административнонаказателното производство
разноски в конкретния случай е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203
и сл. от АПК. Ето защо. От тази гледна точка, искът е допустим, а възражението
на ответника за обратното се явява неоснователно. Разгледан по същество искът е
основателен.
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл.
от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според
чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
правото на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на
Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по
делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната страна, ОДМВР - Хасково. Налице е незаконосъобразен
акт – Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К №***, издаден от ОДМВР – Хасково,
който е отменен с постановеното по АНД №1073/2019 г. Решение №374/17.12.2019г.
на Районен съд – Хасково. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в
структурата на ответната Областна дирекция на МВР – Хасково, която е юридическо
лице, видно от чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и
следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск,
съгласно чл.205 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП, електронният фиш се приравнява на НП. Следователно спрямо
електронния фиш са приложими всички
доводи, относими за наказателните постановления.
Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения
е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия.
Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление
(електронният фиш) не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е че той е издаден от административен орган и представлява властнически
акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Последната е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната
дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на
административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление
(електронен фиш), както и извършените в нейните рамки действия или бездействия,
се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение
по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в
този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на
наказателните постановления (електронен фиш), както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие
на незаконосъобразния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К №***, издаден от ОДМВР
– Хасково, е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на
елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия
съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да
се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №374/17.12.2019
г., постановено по АНД №1073/2019 г. на Районен съд – Хасково, с което е
отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К №***, издаден от ОДМВР – Хасково,
следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното
обезщетение в размер на 300 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за
правна защита и съдействие по АНД №1073/2019 г. на РС – Хасково, съдът намира,
че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност, действително се установява
заплащането на тази сума от страна на ищеца К.Н.Д. на адвокат И.В.Г.. В
представеното по делото Пълномощно от 22.10.2019г. е вписано, че същото е за
представителство и защита по АНД №1073/2019 г. на РС – Хасково. На гърба на
същото се съдържа сключеният между страните Договор за правна защита и
съдействие от 22.10.2019г., в който изрично е договорено и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой при подписване на договора.
Поради това, следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата касае
точно това дело, образувано по повод отменения Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №***,
издаден от ОДМВР – Хасково.
По отношение на така заплатената
сума следва да се има предвид, че до влизането в сила на новите ал.3, ал.4 и
ал.5 на чл.63 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019г.), разноските, понесени от
лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни
постановления и електронни фишове, подлежат на обезщетяване по реда на
специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за
обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на
наказателно постановление (електронен фиш), действия или бездействия в рамките
на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на
което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за
обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на
оспорване на електронен фиш, се явява основателна, а предвид ангажираните
писмени доказателства – и доказана.
Предвид отменения по съдебен път
електронен фиш, претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение, се явяват пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния електронен фиш. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II
колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните
съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на
това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Предявеният иск е доказан и по размер.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
влизане в сила на решението на районния съд, до окончателното ѝ
изплащане.
Доколкото въпросът за заплащане
на лихва не е уреден в ЗОДОВ, на основание § 1 от ДР на същия нормативен акт се
прилагат разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен
характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е
налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г.
на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата от
16.01.2020г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменен
електронният фиш. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва
да бъде присъдена от посочената дата.
Изложеното мотивира съда да
приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменения като
незаконосъобразен със съдебно решение Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №***,
издаден от ОДМВР – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 16.01.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото
разноски, а именно 10 лева – внесена държавна такса и 300 лева – заплатено
възнаграждение за един адвокат по договаряне, видно от договор за правна защита
и съдействие от 26.05.2020г.
Неоснователно е направеното от
ответника възражение за намаляване на така заплатеното адвокатско
възнаграждение поради прекомерност. Действително същото надвишава минималния
размер, определен съгласно относимите разпоредби на Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към датата
на договаряне на платената сума редакция на чл.8, във вр. с чл.7, ал.2 - изм. с
Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020г. (бр. 45 от 15.05.2020г., в сила от
15.05.2020г.), но не се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК, предвид обема на осъщественото процесуалното представителство на
ищеца.
Водим от изложеното и на
основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Хасково, с адрес гр.Х , бул.„Б “ , да заплати на К.Н.Д., с ЕГН **********,***,
сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразни Електронен фиш за налагане на глоба серия К ***, издаден от ОДМВР
– Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2020г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Хасково, с адрес гр.Х , бул.„Б “ , да заплати на К.Н.Д., с ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: