№ 8266
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110108433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.130 ГПК.
Съдът съобрази, че исковото производство е било образувано след проведено
заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по нея на 1.2.2022г.,
като на 14.2.2022г. е подадено възражение по бланка, в което е вписано, че се иска
разсрочване на вземането.
СРС не е дал указания за предявяване на иск.
На 17.2.2022г., заявителят е предявил иск за установяване на вземането си по
заповедта.
СРС по исковото производство с определение е спрял същото, за да се установи дали
длъжникът оспорва дължимостта на вземането по заповедта. По заповедното производство,
с разпореждане от 24.2.2022г., е дал указания в този смисъл на длъжника по заповедта.
На 25.3.2022г. е постъпила нарочна молба от В.Г., в която сочи, че не е оспорва
дължимостта на вземането, но поддържа искането си за разсрочване на задължението.
В рамките на преценката за допустимост на иска, съдът намира, че в срока за
възражение по заповедта, вземането не е било оспорено от длъжника, поради което и
същото следва да се прекрати, а след влизане в сила по заповедното производство да се
издаде изпълнителен лист за цялото вземане по заповедта, като съдът намира, че приложими
относно искането за разсрочване на изпълнението са постановките, приети в мотивите на
т.14 от ТР № 4/18.6.2014г. на ВКС, ОСГКТ, по т.д.№ 4/2013г., „ Разпоредбата на чл. 241
ГПК намира приложение при уважаване на установителния иск по чл. 422 ГПК и в
хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Възможността
да се иска спиране на изпълнението по реда на чл. 420 ГПК не изключва интереса от
отсрочване или разсрочване, тъй като основанията са различни. Обикновено длъжникът,
1
който иска отсрочване или разсрочване на изпълнението, не разполага с достатъчно
средства за погасяване на дълга, докато спирането по чл. 420 ГПК в хипотезата, при
която задължението не се оспорва, предполага представяне на обезпечение, изискващо
средства. Освен това длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение въз основа
на документ, не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от длъжник по
чл. 410 ГПК, тъй като релевантно за преценката по чл. 241 ГПК е имущественото или
друго състояние на длъжника, а не редът, по който е издадена заповедта за изпълнение.“
Тоест, след издаване на изпълнителния лист, производството ще се приравни на
производство по чл.417 ГПК, като заповедният съд може да се произнесе по искането на
длъжника за разсрочване на делото.
Поради което и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА призводството по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 8433/2022г. на СРС, 125- ти състав.
Определението може да се обжалва от страните, в едноседмичен срок от
съобщението, пред СГС, с частна жалба.
УКАЗВА на длъжника по заповедта, в едноседмичен срок от получаване на препис
от определението да представи попълнена декларация по чл.83,ал.2 ГПК, за своето
материално, имотно, здравословно състояние, в противен случай искането за разсрочване на
изпълнението ще бъде оставено без уважение.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на определението ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 1934/2022г. на СРС, 125- ти състав.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2