№ 134
гр. Сливен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200279 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Т. М. Д. с ЕГН
********** от с. Г., общ. К., против НП № 25-0804-000808 от 18.02.2025 год.,
издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция”
– Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и административно наказание
„Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Моли издаденото наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като претендира направените по делото разноски.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило становище от процесуалния
представител на жалбоподателя, с което моли да се уважи жалбата, да се
отмени наказателното постановление поради незаконосъобразност, като
изразява съображенията си в тази насока и моли да се присъдят направените
разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не
изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
1
По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на
въззиваемата страна, в което се изразява становище по съществото на делото,
моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено и прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.01.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 3500459 против
жалбоподателя за това, че на 28.01.2025 год. около 13,26 часа в гр. Сливен, по
бул. „Цар Симеон” в посока към кръстовището, образувано с бул. „Братя
Миладинови“ управлява лек автомобил марка „Хонда” с рег. № *****,
собственост на М.С.П., като при проверката се установило, че автомобилът е
със значителна техническа неизправност по осветителната уредба като са
изменени типът на крушките на фаровете на къси светлини с лед крушки
вместо халогенни. В акта било отразено още, че при проверка с уред за
регулиране на фаровете техническо средство „Motex“ 7535 се установило, че
фаровете не са регулирани като няма добре изразена граница на снопа на
късите светлини на ляв и десен фар; както и че светлината била разсеяна,
което било значително отклонение от изискванията. В акта било посочено, че
при извършената проверка на изпускателната система на автомобила и
измерено с техническо средство Шумомер РСЕ-322А клас 2 със сериен №
********* било установено, че при замерване уредът показва 96,6 децибела,
което било над допустимите стойности, с което ги надвишава. В акта било
посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на
28.01.2025 год. (л. 15 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804-000808 от
18.02.2025 год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор
„Пътна полиция” – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В НП било
отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
2
прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на
деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 27.02.2025 год. (л.
12 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се
спира на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и
точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние
следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав
на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно.
В конкретния случай и в акта, и в НП е посочено, че нарушението се
изразява в това, че водачът управлява лек автомобил „Хонда”, като при
извършената проверка било установено, че фаровете не били регулирани,
нямало добре изразена граница на снопа на късите светлини на ляв и десен
фар, светлината била разсеяна, което било значително отклонение от
изискванията; както и че при извършената проверка с техническо средство на
изпускателната система било установено, че при замерване уредът показвал
96,6 децибела, което било над допустимите стойности, с което ги надвишава.
Тези две нарушения в акта и в НП са квалифицирани като две нарушения на
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, движещите се по
пътя превозни средства трябва да бъдат технически изправни, т.е. касае се за
бланкетна разпоредба.
3
Следователно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП посочена като
нарушена от жалбоподателя в АУАН и в НП не вменява конкретно
административноправно задължение, неизпълнението на което да ангажира
административнонаказателната му отговорност. Описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в
АУАН, защото той поставя началото на административнонаказателното
производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно
какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. В
конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията
нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий
на административнонаказателното производство.
В разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП изрично е посочено, че
неизправностите и тяхната квалификация се определят с наредба по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.
Следователно и тези разпоредби са бланкетни и препращат към разпоредбите
на Наредба № Н-32/16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, в която в чл. 37, ал. 1
е посочено, че в приложение № 5 се съдържат минимален списък на
възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. В настоящия
случай нито в акта, нито в НП е посочено коя е нарушената разпоредба на
цитираната наредба. Ето защо съдът намира, че дадената квалификация на
нарушението в НП е непълна, доколкото не са посочени конкретните
нарушени от жалбоподателя разпоредби, които да му вменяват конкретно
административно задължение, което води до незаконосъобразност на
издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае
основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това
адекватно своята защита. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй
като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на
нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като
4
неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. В разпоредбата на чл. 144 от АПК е предвидено, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В чл. 78, ал. 1 от ГПК
законодателят е посочил, че заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иск. В чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до
1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат
присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна
защита и съдействие (л. 4 от делото) същите са в размер на 600,00 лева,
поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу
размера на разноските, посочено в придружителното писмо и в становището
на процесуалния представител на въззиваемата страна (л. 8 и л. 40 от делото),
е основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 400,00
лева, като до претендирания размер от 600,00 лева, следва да се отхвърли,
като неоснователно.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-000808 от
5
18.02.2025 год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор
„Пътна полиция” – Сливен, с което на Т. М. Д. с ЕГН ********** от с. Г., общ.
К., са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева
на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза
на Т. М. Д. с ЕГН ********** от с. Г., общ. К., разноски в размер на 400,00
(четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 600,00 (шестстотин) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6