Р
Е Ш Е Н И Е
№
2000/11.11.2022г.
гр.
Пловдив,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно
заседание на единадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
При секретаря Теодора Цанова и с участието на прокурора
Здравена Янева, разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 2099, по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на Т.А.Ч., с адрес ***, чрез адвокат А.,***,
срещу Решение № 1255/16.06.2022г. по АДН № 2114/2022г. на Районен съд – Пловдив,
с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4704530 на ОДМВР Пловдив, с който
на касатора на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182 ал. 2, т. 2
от ЗДвП, за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
лева. Касационният жалбоподател оспорва
решението на първоинстанционния съд, като счита, че ЕФ не отговаря на
законовите изисквания, издаден е при съществено нарушение на
административнонаказателното производство, липсва доказаност на
нарушението.
Ответникът
по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, не ангажира становище по
касационната жалба.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и
предлага да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Административен
съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява неоснователна.
Районен
съд Пловдив е установил, че касаторът е санкциониран затова, че на 01.04.2021г.
в 18:53ч. на Републикански път
II
– 64 км. 49+800 в посока към с.Труд, извън населено място, при ограничение на
скоростта 60 км/ч с пътен знак В26 и отчетен толеранс 3 км/ч, Т.А.Ч. е
управлявал МПС с рег. № ***, като се е движил с установена скорост от 79 км/ч,
при което превишаването над допустимата такава е 19 км/ч. Скоростта е
установена със система за автоматично фиксиране. Въз основа на заснетото
нарушение е издаден ЕФ, потвърден с обжалваното съдебно решение. Районният съд
е установил фактическата обстановка правилно въз основа на приетите по делото
доказателства, подробно обсъдени в съдебния акт, включително и за въведеното
ограничение на съответните километри в посоката Пловдив-Труд с наличен пътен
знак В26 (60км/ч) на км. 49+860 и зона
на действие в обхват 49+736 км, където започва кръстовище. Липсва подадена
декларация от собственика на МПС по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
При тези установявания Районен съд Пловдив приема за безспорно установено
извършването на нарушението. Според него обжалваният ЕФ отговаря на
формалните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че при съставянето му не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В мотивите на
съдебния акт са обсъдени подробно възраженията на настоящия касатор.
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.
Споделят се изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд. Въз основа на
събраните по делото доказателства, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. В решението си съдебният състав е достигнал до
обосновани изводи.
Настоящият съдебен състав счита, че
нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът. В
мотивите на обжалваното решението подробно е отговорено на възраженията срещу спазените
законови изисквания при издаване на ЕФ, изискуемите реквизити, местоположението
на пътен знак В26 и съставомерността на нарушението.
Изводите на Районен съд Пловдив са
правилни и се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК съдът изцяло препраща към тях. Първоинстанционният съд е
разгледал по същество всички направени възражения от жалбата и оплакванията за
противното са неоснователни.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване,
Административен съд – Пловдив приема, че доводите на касационния жалбоподател
не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата
отменителни основания не са налице.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1255/16.06.2022г. по АДН № 2114/2022г. на Районен съд –
Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.