№ 438
гр. Пазарджик, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220201003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „БИ ТРАНС 2018“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Южен, ул. „А.Е.,
представлявано от управителя Ц.П.М. против Наказателно постановление №
39/10.03.2022 г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и
водите, с което на основание и за нарушение на чл.136, ал.3, т.2 във връзка с
чл.136, ал.2, т.4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на търговското
дружество е наложена имуществена санкции в размер на 14 000
(четиринадесет хиляди) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на обжалваното постановление. Твърди се, че мястото
на нарушението било посочено двусмислено и не ставало ясно коя е
възприетата от АНО дата на извършване на нарушението – 23.09.2020 г. или
от 23.09.2020 г. до края на 2020 г. Ако се приемело второто, то това било
съществено процесуално нарушение, тъй като ЗАНН не допускал
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК. Освен това от
приетата по делото извадка от отчетната книга на дружеството –
жалбоподател се установявало че същото е генерирало 330,597 т. отпадък с
1
код 16 06 01 * до края на м.септември 2020 г., а не до края на тази година.
Квалификацията „повторност“ била незаконосъобразна, в разрез с легалната
дефиниция, дадена в пар.1, т. 24 от ДР на ЗУО.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и
пледира за отмяна на НП. Алтернативно прави искане НП да бъде изменено,
като нарушението бъде преквалифицирано по основния състав, тъй като не
била налице квалификацията повторност, и имуществената санкция да бъде
намалена на 7 000 лв. – минималната по основния състав.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата и пледира НП да бъде изменено, като нарушението
бъде преквалифицирано по основния състав, но санкцията да бъде определена
в размер над предвидения минимум.
Районен съд - Пазарджик, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател извършавало дейност по събиране,
съхранение, търговия и транспорт с отпадъци, за което имало разрешение от
ИАОС. Тази дейност дружеството извършвало на площадка в село Говедаре,
обл.Пазарджик. Съгласно издадено решение № 07-ДО-370-00/13.01.2020 г. от
Директора на РИОСВ – Пазарджик дружеството - жалбоподател имало право
да приема опасни отпадъци с код 16 06 01 * - оловни акумулаторни батерии
до 200 тона на година. За 2020 год. били приети общо 330,597 т. от посочения
отпадък, като надвишаването било факт за първи път на 23.09.2020 г., когато
приетите отпадъци с натрупване от началото на годината възлизали на
205,747 тона. Всичко това станало ясно при извършена на 08.09.2021 г.
планова документална проверка на място, от свид.П. – главен експерт в
дирекция КОС на РИОСВ - Пазарджик. Така установеното било
документирано в констативен протокол /л.37 – л.42 в делото/, който
управителят на дружеството подписал без възражения.
По този повод свид.П. съставила срещу дружеството-нарушител АУАН
№ 39 от 15.09.2021 г., който бил предявен и връчен срещу подпис на
представляващия жалбоподателя.
2
Въз основа на акта, на 10.03.2022 г. било издадено атакуваното в
настоящото производство наказателно постановление. То било връчено лично
на законовия представител на санкционираното дружество на 29.06.2022 г.,
видно от разписката на л.27 в делото. Жалбата против НП била подадена от
надлежно упълномощен от представляващия жалбоподателя адвокат на
11.07.2022 г., поради което е процесуално допустима като подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя – свид.П. ,
които са абсолютно непротиворечиви, а и не се оспорват от жалбоподателя.
При така установеното съдът намира, че жалбата е частично
основателна – досежно възражението, че вмененото нарушение не се явява
повторно извършено.
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че от
23.09.2020 г. до края на годината не е изпълнил условие по издадено решение
№ 07-ДО-370-00/13.01.2020 г. от Директора на РИОСВ – Пазарджик, с което
му било дадено право да приема опасни отпадъци с код 16 06 01 * - оловни
акумулаторни батерии под условието - до 200 тона на година, като
нарушението е извършено повторно. Посочено е, че повторността се обуславя
от НП № 27/20 г., влязло в сила на 25.03.2021 г. Посочено е, че през цялата
2020 г. са приети 330,597 т. отпадъци с код 16 06 01 *. На 23.09.2020 г. за
пръв път са надвишени разрешените 200т./год. количества – към тази дата са
приети 205,747 т.
От приетите по делото писмени доказателства – решение № 07-ДО-370-
00/13.01.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ – Пазарджик, констативен
протокол № 15 - 42 от 08.09.2021 год. и извадка от отчетната книга на
дружеството – жалбоподател по приложение № 2 за събиране и съхраняване
на отпадъци от Наредба 1/2014 г., както и от показанията на св.П., се
установява, че дружеството – жалбоподател е приемало опасни отпадъци с
код 16 06 01 * - оловни акумулаторни батерии от 11.06.2020 г. в различно
количество, като на 23.09.2020 г., когато е приело отпадъци от описания вид
на два пъти – съответно 13,150 т. и 11,950 т. е надвишил разрешеното
количество. Към тази дата приетите отпадъци с натрупване от началото на
3
годината възлизали на 205,747 тона, а до края на годината - 330,597 т., като
последно предадения отпадък от посочения вид датира от 30.09.2020 г.
При тези факти описанието на нарушението в НП е напълно съответно
на обективните данни. От съдържанието на НП става пределно ясно, че на
23.09.2020 г. за пръв път са надвишени разрешените 200т./год. количества от
описания отпадък, като към тази дата са приети 205,747 т., а до края на
годината 330,597 г. Ясно е при това положение, че като дата на извършване на
нарушението е приет периода от 23.09.2020 г. до края на 2020 год., т.е.
нарушението е описано като продължено такова, на непрекъснато
извършване, а не като продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 НК, в какъвто
смисъл са възраженията в жалбата. Ето защо съдът счита, че АНО правилно е
определил датата на извършване на нарушението, приета като период,
съобразено с това, че разрешението за приемане на отпадъци от посочения
вид с условието до 200 тона е за една календарна година, т.е. до 31.12.2020
г. Ето защо без значение е факта, че за 2020 г. дружеството – жалбоподател е
приело оловни акумулаторни батерии последно на 30.09.2020 г.
По горните съображения съдът приема за безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение, осъществяващо състава на чл.136,
ал.2, т.4 от ЗУО, за което е предвидена имуществена санкция от 7 000 до
20 000 лв. за юридическо лице, което не изпълнява условията по чл.35, ал.1,
т.1, каквото представлява условието да приема опасни отпадъци с код 16 06
01 * до 200 т./ годишно.
Основателно се явява възражението, че нарушението не е извършено
повторно, тъй като НП, за което се твърди че обуславя повторност е влязло в
сила на 25.03.2021 г., т.е след нарушението.
По горните съображения съдът намира, че следва да преквалифицира
нарушението в закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено
изменение на обстоятелствената част, а именно по основния състав и да
намали наложената имуществена санкция съответно, т.е. до минимума от
7 000 лв., предвид обстоятелството че АНО е наложил санкцията за
вмененото нарушение по квалифицирания състав на чл.136, ал.3 във връзка с
чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО също в минимален размер. Тук е мястото да се
посочи, че юрисконсулта на РИОСВ – Пазарджик неоснователно пледира
след преквалификация на нарушението по основния състав санкцията да не
4
бъде в минимален размер, предвид обстоятелството че след извършване на
процесното нарушение дружеството – жалбоподател е било санкционирано за
друго нарушение от същия вид. Налагането на по-висока санкция от съда
незаконосъобразно би подменило волята на АНО, след като същият е счел че
за вмененото нарушение, неправилно квалифицирано като повторно,
санкцията следва да е определена в минимален размер.
Още в жалбата процесуалният представител на жалбоподателя
претендира направените разноски за един адвокат. Представя документи за
уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв.
(л.25 – л.26 в делото).
Процесуалният представител на РИОСВ - Пазарджик не прави
възражение за прекомерност, както и не прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По въпроса за разноските на основание чл.144 от АПК субсидиарно
приложение следва да намерят правилата на ГПК, тъй като се касае за
изменение на атакуваното наказателно постановление и изменение на размера
на наложената санкция, което е следствие от преквалификация на
нарушението по закон за по-леко наказуемо нарушение. В този смисъл
разноските следва да се присъдят по съразмерност съответно на намаляването
на размера на санкцията. Ето защо, РИОСВ – Пазарджик следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение по съразмерност, а именно 500,00 лв.
Така мотивиран Районен съд - Пазарджик, след като извърши анализ на
установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2, т.4 и ал.7, т.1 и т.4 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 39/10.03.2022 г. на
Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, с което на
„БИ ТРАНС 2018“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, район Южен, ул. „А.Е., на основание и за нарушение
на чл.136, ал.3, т.2 във връзка с чл.136, ал.2, т.4 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкции в размер на 14 000
5
(четиринадесет хиляди) лева, като преквалифицира нарушението по чл.136,
ал.2, т.4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и НАМАЛЯВА
имуществената санкция на 7 000 (седем хиляди) лева.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И
ВОДИТЕ ГР. ПАЗАРДЖИК, представлявана от Директор, адрес:
гр.Пазарджик, ул.“Ген.Гурко“ №3, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на „БИ ТРАНС 2018“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
район Южен, ул. „А.Е., представлявано от управителя Ц.П.М., сума в размер
на 500,00 (петстотин) лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6