Р
Е Ш Е Н И Е
№1254/23.3.2018г.
град Варна, 23.03.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и трети февруари , през две хиляди и осемнадесета
година в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Христина Христова
разгледа докладваното от съдия Моника Жекова гражданско дело номер 10989 по описа за 2016 год.
Производството е за
ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА НА ДОПУСКАНЕ.
Производството по делото е образувано по
предявена във ВРС искова молба с регистрационен входящ номер 47 266/13.09.2016 г. с правно
основание чл. 34 ЗС от А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против В.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.Отправеното до съда искане е да бъде допусната и извършена СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот:
НЕДВИЖИМ ИМОТ, с административен адрес: *, представляващ първи жилищен етаж
с отстъпеното право на строеж в кв. *, парцел * на *подрайон по плана на гр. *, състоящ се: входно стълбище за етажа, коридор, дневна с ниша,
ход, спалня, дневна с ниша, балкон, тоалет, баня, стълбище за избата, две изби,
две избени антрета, тоалет, баня, заедно с отстъпеното право на строеж, с площ по скица и съгласно Схема,
издадена от СГКК ВАРНА – 99 кв.м. и идентификатор
* при граници : на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта – *, при
квоти по ½ идеална част за А.Д.А. и ½ идеална част за В.В.Т.. Исковата молба отговоря напълно на изискванията за редовност по
смисъла на чл.127 -128 ГПК, вписана в АВ СВ Варна по надлежния ред .Видно от
уточнителна молба от дата 27.09.2016 г. ищецът по делото е сезирал РС Варна с
едно искане а именно - искане за допускане и извършване на съдебна делба по
реда на чл. 34 ЗС на посочения по-горе имот.От същата молба става ясно, че първоначално
визираните и други претенции от облигационен характер (неуточнени) ще бъдат
предявени в отделно производство. Поради изложеното в уточнителната молба от
27.09.2016 г. ВРС е приел с доклада по делото, че е сезиран единствено с иска
за делба на недвижимия имот, поради което не е необходимо да бъде частично
прекратявано производството по делото по първоначално посочените и други, но
неуточнени по вид и характер претенции, след като във фазата на отстраняване на
нередовностите на исковата молба ищецът е привел в съответствие с процесуалния
закон исковата молба с правно основание чл. 34 ЗС и конкретизирал, че именно
това е единственият предмет на делото. В подкрепа на иска ищецът е приложил към
исковата и уточнителната молба писмени доказателства.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответната страна В.В.Т.,
чрез адвокат Б. Д.е депозирал отговор на исковата молба.На първо място
ответникът твърди, че исковата молба била нередовна.Според ответника имало
разминаване и по отношение на съсобствениците на имота, така в исковата молба
ищецът посочвал, като съсобственици единствено себе си и ответника, но в
данъчната оценка като съсобственик фигурирало и още едно лице, като за това
лице нищо не било посочено от ищеца. Наличието на още съсобственици, твърди
ответникът би променило размера на квотите от една страна, а от друга следвало
да бъде посочено и включено в производството по делба, което производство е
особено. Към исковата молба, твърди ответникът, не били представени никакви
доказателства по отношение на това дали лицата, които имали запазено право на
ползване по отношение на целия процесен имот, а именно Ж. И. Т.и В. П.Т. са
живи към момента на завеждане на исковата молба. От депозизираната искова и уточняваща
молба, според ответника, не станало ясно дали само иск за делба предявява ищеца
или претенция за разпределяне на ползването или иск за обезщетение.С оглед на
горното ответникът в срока по чл.131 ГПК е направил искане производството по
делото да бъде оставено „без движение”, с оглед посочването на всички
съсобственици на процесния имот и насочване на иска и срещу тях, както и съдът
да задължи ищеца да представи доказателства по отношение на което е учредено
право на пожизнено ползване.Обективирано е и искане ищецът да бъде задължен
изрично да посочи какво претендира – да се допусне до делба имота (предвид
етапа на развитие на процеса – фаза на допускане на делбата), за разпределение
правото на ползване или обезщетение за ползване (като е конкретизирано от
страна на ответника, че ищецът не бил посочил период и размер на претенцията В
случай, че претенцията е за допускане на делба, то ответникът заявява, че не оспорва твърдението, че
той е собственик на процесния имот, като от 1995 година и до момента ползвал помещенията от имота разположени в
източната част и на първия и приземния етажи, които представлявали обособена
част от същия и имало самостоятелен вход. През 1995 год. навежда твърдения
ответника, той прекарал изцяло нова водопроводна и канализационна системи,
обслужващи имота му, ползвани от ответника и до момента.С оглед горното и ако
съдът счете, че не са налице условия водещи до законова забрана или е налице
недопустимост, с оглед несъвместимост с естеството и предназначението на вещта,
в резултат на което да се отхвърли претенцията за делба – да бъде допуснат
процесния имот до делба. По отношение на представените с исковата молба
доказателства ответникът не се противопоставя да бъдат приети по делото. Сочи
се, че след отстраняване на нередовностите в исковата молба ответникът ще вземе
допълнително становище.
След образуване на исковото производство по
делото, на дата 25.01.2017г.ищецът по делото А.Д.А. , ЕГН ********** е починал
/ видно и от приобщения на л. 56 – ти в заверено за вярност с оригинала копие
на Препис –извлечение от акт за смърт/ за което е бил съставен акт за смърт № * г., респ. ход на делото
не е бил даден в първото открито съдебно заседание –/л.59/ с оглед приложението
на разпоредбата на чл.227 ГПК .
Видно от материалите по делото,след служебно предприети действия по
установяване на лицата призовани към наследяване на починалия ищец, с Определение
от дата 02.02.2017 г. /л.71 – 72/ настоящият състав е заличил А.Д.А. като ищец
поради настъпилата смърт на ищеца в хода на производството по делото .Със
същото определение по настоящото гр.дело № 10 989
/2016 г. по описа на ВРС ХLІІ състав в качество на ИЩЦИ – ПРАВОПРИЕМНИЦИ на
починалият ищец – А.Д.А. с ЕГН ********** е починал на 25.01.2017год.
ВРС е конституирал НАСЛЕДНИЦИТЕ на
починалата страна:1.О.М.А.,
ЕГН ********** (съпруга на ищеца ) – с адрес: * ;2.И.А.А., ЕГН ********** ( син на ищеца)- с адрес: *** и 3.А.А.А. , ЕГН ********** (
син на ищеца)- с адрес ***.
От гореизложеното става ясно,че производството по делото е инициирано от А.А.,
а след неговата смърт съгласно императивната разпоредба на чл.227 ГПК,
продължило с участието на правоприемниците на починалата страна - преживялата
съпруга О.А. и двамата сина –И.А. и А.А. .
Видно от протокола от първото редовно проведено открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищците адв.В. е въвела уточнението ,че искът
остава предявен така както е бил заведен в началото , но квотата от ½
ид.ч. за ищеца се разпределя както следва : 1/ 3 ид.ч. за преживялата съпруга и
по 1/12 ид.ч. за всеки от останалите двама ищци и ½ ид.ч. за ответника.
От своя страна адвокат Д., в качеството й на процесуален представител на
ответника е навела възражение,че от придобиването на имота от страна на
ответника пред 1995г. същият реално
владеел част от имота, като счита че тази част от него била придобита по силата
на придобивна давност изтекла в негова
полза от 1995 г.до подаването на исковата молба.И по –точно : адв.Д. е
заявила,че доверителят й бил придобил
владението по силата на
нотариалния акт от който момент, с
намерението да свои владеел явно и необезпокоявано от никого
въпросните реални части : от първия етаж
на сградата : хол с площ от около 12 кв.м. и спалня с площ от около 10 кв.м. , стълбището откъм
улицата и от приземния етаж : кухня и стая
от източната страна и едно помещение непосредствено до стълбището ,което
се ползвало като килер.
При така изложените по-горе позиции на двете страни с оглед постигане на
спогодба производството по делото е спряно и след като не е се е стигнало до
доброволно уреждане на спора между ищците и ответника производството по делото
е възобновено.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 23.02.2018
г. ищцата по делото О.А. – явила се лично , чрез процесуалният си представител
адв. В. / процесуален представител и на останалите двама ищци / изразят становище
по предявения иск.Чрез адвокат В. *** да допусне до делба имота при квотите
които са посочили като е заявено и изрично искане за присъждане на разноски.
В същото открито съдебно заседание ответникът не се явява,представлява се
от адвокат Д.,която от своя страна желае също съдът да допусне до делба имота,
при вече заявените от страните квоти.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК приема
за установено от фактическа страна следното:
Изследвайки фактите по делото и съблюдавайки трайната съдебна
практика съдът прави следните правни изводи :
Делбеното производство е
исково. В него се разрешават съществуващите между страните спорове, свързани
със съсобствеността, като целта е с приключване на производството тези спорове
да бъдат разрешени изцяло.
От описаната по-горе фактическа
страна на спора се установява факта, че исковата молба е била предявена на дата
13 септември 2016 година от А.Д.А. и че същият е починал в хода на
производството по делото,поради което и РС Варна е приложил нормата на чл.227 ГПК и конституирал в качество на ищци призованите към наследяване – преживяла
съпруга и двама низходящи – синове / с вписаните по-горе лични данни, които не
следва да бъдат преповтаряни т.к. са видни и от служебните справки по делото /
.
Изяснява се по делото въз
основа на писмените доказателства а именно :представените с исковата молба
заверени копия на
: Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.07.2015 г.; нотариален акт
за дарение на недвижим имот № *, том *,
дело № *
г.; схема № 15-547901-15.12.2015 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *.; схема № 15-547901-15.12.2015 г. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *; удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № **********/21.09.2016 г., че на твърдяната от ищеца А. А. дата и
въз основа на соченото от него придобивно основание същият е станал носител на
вещното право на собственост върху имота, чиято дела се иска.
Видно
от Постановление за възлагане на недвижим имот
от 15.07.2015 г. съдебният изпълнител Хр.К.– СИ при СИС ВРС по изпълнително дело № 7123/14 ,7-ми
район, за изнесения на публична продан ½
идеална част от недвижим имот – от * жилищен етаж, с
отстъпено право на стоеж в кв.* / * /, парцел * /* / - на * /*/ - подрайон по плана на град *, улица „* „ № ** / */ - състоящ се от входно стълбище за етажа, коридор, дневна с
ниша, хол, спалня, дневна с ниша, балкон, тоалет, баня, стълбище за избата, две
изби, две избени антрета, тоалет, баня, ведно с отстъпеното право на строеж, със
застроена площ по скица 99,00 кв.м. /деветдесет и девет / с идентификатор * / * /
при граници на жилището : над обекта - *, принадлежащ на длъжника С. В. Т., ЕГН
********** от гр.* –*, с Протокол от 09.07.2015 г., е бил обявен за купувач А.Д.А.
за сумата от 30 030,60 лева, която сума е била внесена в срок по делото
поради което и съгласно чл. 496 ГПК описаната по-горе ½ идеална част от
недвижимия имот е била възложена на А.А. .
Т.е.
налага се извода, че считано от влизане в сила на Постановлението за възлагане –
04.08.2015 година А. А. е станал надлежен носител на вещното право на
собственост и на строеж върху половината идеална част от недвижимия имот
възложен му от ДСИ Хр.К..
Установява
се още по делото въз основа на втория титул за собственост – приобщеното по
делото на лист 5 –ти заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за
дарение №*том * , дело № * год.от * г. на нотариус при РС Варна ,че С. В. Т. с
ЕГН ********** на посочената дата е била надарена от родителите си В. П. Т. и Ж.
Т. Т. с ½ идеална част от имота,който е бил придобит в СИО от съпрузите Т..Втората
идеална част от имота семейство Т.със същата правна сделка , обективирана в нотариалния акт от 1995 г. са дарили на
сина си – ответника по делото В.В.Т. . Видно е че имотът ,чиято делба се иска е
именно описания и в постановлението за възлагане на ДСИ и в нотариалния
акт от 1995 г. като спор затова няма и
между страните.
Касателно
точното местонахождение на имота към момента, идентификатора по действащата КК
и КР на гр.Варна по делото са ангажирани писмени доказателства като приобщената на л. 6 – ти заверена за вярност с
оригинала схема № 15- 547901- 15.12.2015 г. на имот с идентификатор *. и
данъчната оценка на същия имот.Видно от последното цитирано доказателство –
данъчна оценка на имота освен че е става ясно,че целият имот има данъчна оценка
от 24 788,20 лева от същата тази оценка се констатира че имота е
деклариран към дата 21.9.2016 г. от О.А., А.А. и друг
собственик .
Отново
във връзка с правото на собственост върху имота чиято делба се иска от
приобщените служебно изготвени справки от РС Варна относно наследниците на А.А.
по делото несъмнено се установява че от
дата 7.7.1987 г. А.А. е встъпил в граждански брак с О.А. и това е единственият
брак на А.А. .
Т.е.
извежда се извода, че считано от 7.7.1987 г. А. и О.А. са съпрузи като съгласно действащия към 7.7.1987 г. СК всички
придобити от съпрузите по време на брака недвижими имоти се намират в бездялова
съпружеска имуществена общност . Със смъртта на А.А. СИО между него и О.А. е
прекратена поради което и преживялата съпруга, след откриване на наследството
на А.А. - 25.01.2017 г. - става носител на ½
идеална част от имуществото което е придобила в СИО а останалата ½
идеална част се поделя поравно между нея и двамата низходящи на съпрузите –
синовете И. и А. А.. / съгласно чл.1,чл.
5 -9 ЗН/ Т.е. квотата от наследствената маса на призованите към наследяване на
първоначалния ищец и негови правоприемници по чл.227 ГПК става ½ ид.ч.
за съпругата плюс по 1/6 ид.ч. за съпругата и за всеки от синовете И. и А. А.,
което налага намирането на НОК и подвеждане на квотите под общ знаменател . При
проведените от съда изчисления се оказва,че съпругата има квота от
наследствената маса на съпруга си от 4/6 ид.ч. а всеки от синовете им и ищци от
по 1/6 ид.ч. Или в конкретния случая, придобития въз основа на възлагане
недвижим имот представляващ ½
идеална част се наследява от преживялата съпруга на праводателя и първоначален
ищец и двете им деца като квотите стават върху тази ½ ид.ч. както следва
: 8/12 ид.ч. за съпругата и по 2/12 ид.ч. за всяко от двете им деца .
Както е видно и от описаното по-горе
оставалата ½ ид.ч. от имота чиято делба се иска е придобита еднолично
,въз основа на дарствено разпореждане от ответника по иска през 1995г.и
оттогава насам няма промяна в статуквото на тази оставала половина от имота .
Или в обобщение се установява безспорно по
делото, че първоначално процесния недвижим имот описан подробно по-горе след
възлагането му с влязлото в з.с. на дата 04.08.2015 г.имотът с идентификатор * е станал съсобствен
между първоначалните страни по спора при равни квоти от по една втора идеална
част .Този извод се налага от събраните само писмени доказаелства доказателства
.В частност напълно изяснено е по делото, че на 4.8.2015 г.А.А. става надлежен
носител на вещното право на собственост върху ½ ид.ч. от имота въз
основа на деривативно придобивно основание – възлагане от ЧСИ и то в режим на СИО със съпруга си О. А. .От
друга страна е безспорно установено и изяснено по делото, че на дата 19 юли
1995 г. ответникът В.- Т. е придобил
другата ½ ид.ч.от същия имот като
правото на собственост е възникнало за ответника въз основа на
безвъзмездна правна сделка – дарствено разпореждане от неговите родители ,респективно
и отв.Т. от 1995 г. е едноличен
собственик на дарената му една втора идеална част от имота.
Проследявайки
хронологията на фактите и обстоятелствата релевантни към разрешаване на спора
между страните, съдът съобразявайки нормата на чл.227 ГПК установява по
несъмнен начин, че призованите към наследяване правоприемници и ищци по
делото са станали въз основа на
наследствено правоприемство на придобитата
от праводателя им една втора идеална част от имота а съпругата и въз
основа на прекратяването на СИО ,прекратена със смъртта на А. А..Т.е. всичките
трима ищци по делото към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция са надлежни носители на вещното право на собственост върху
процесния имот като притежават общо ½ идеална част в съсобственост с
ответника ,притежаващ останалата половина от същия имот.Конкретно квотите за
правоприемниците на А.А. са както следва : 8/12 ид.ч. за
съпругата и по 2/12 ид.ч. за всяко от двете им деца .
В резултат на всичко изложено по-горе съдът
намира,че между ищците правоприемници на починалата в хода на процеса страна
,съгласно чл.227 ГПК и ответника върху процесния имот е налице безспорно и
несъмнено установена съсобственост при равни квоти – ½ общо за всички
правоприемници на А.А. и ½ ид.ч. за отв.В.Т..И тъй като квотите за
ищците са посочени по-горе с общ знаменател съответстващ на обема от правата им,
то и за ответника квотата от съсобствеността в имота също следва да е със
знаменател 12. Т.е. квотите в съсобствеността върху имота, чиято делба се иска
и следва да се допусне са 8/12 ид.ч. за О.А., 2/12 ид.ч.за Ив. А. , 2/12 ид.ч.
за Ал.А. и 6/12 ид.ч. за ответника .
При липса на други ангажирани доказателства
съдът намира за ненужно да излага обстойни мотиви затова,че ответникът не е
придобил имота въз основа на релевираното от него оригинерно основание, тъй
като давностното владение се доказва с гласни доказателства каквито въобще не
са ангажирани.
При така изложеното и при установеност и
доказаност на съсобствеността върху процесния имот,придобивните основания и
квоти съдът следва да уважи молбата с която е сезиран като допусне до делба
съсобствения имот между тримата ищци и ответника при посочените квоти.
На последно място касателно искането на ищците
за присъждане на разноски по делото съгласно последната актуална съдебна
практика разноските в делбеното производство се присъждат във втора фаза
.Подробни аргументи са изложени във Второ преработено и допълнено издание на
приложния коментар на ГПК – ИК „ Труд и
право „ – София 2017 г. /стр. 873 – та – Определение № 282 /19.02.2916 г.
по гр. д. № 2107/2016г. на I –во г.о. ГК на ВКС / .Ето защо и съдът не
присъжда разноски в първата фаза на делбата .
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. чл. 235, 236 и чл.344,
ал.1 ГПК съдът ,
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да бъде
извършена съдебна делба на следния
НЕДВИЖИМ ИМОТ:
НЕДВИЖИМ ИМОТ, с административен
адрес: *, представляващ първи жилищен етаж с отстъпеното право на строеж в кв. *,
парцел * на *подрайон по плана на гр. *, състоящ се: входно стълбище за етажа, коридор, дневна с ниша,
ход, спалня, дневна с ниша, балкон, тоалет, баня, стълбище за избата, две изби,
две избени антрета, тоалет, баня, заедно с отстъпеното право на строеж, с площ по скица и съгласно Схема,
издадена от СГКК ВАРНА – 99 кв.м. и идентификатор
* при граници : на същия етаж –
няма; под обекта – няма; над обекта – *,
между
съсобствениците и при квоти:
за ищците
– правоприемници, съгласно чл.227 ГПК,
- на починалият в хода на производството
първоначален ищец – А.Д.А. с ЕГН **********
- починал на 25.01.2017год.
Ищцата О.М.А.,
ЕГН ********** (съпруга на ищеца ) – с адрес: * - при квота от 8/12 идеални части ;
Ищецът И.А.А.,
ЕГН ********** ( син на ищеца)- с адрес: *** –при
квота от 2/12 идеални части ;
Ищецът А.А.А. , ЕГН ********** ( син на ищеца)- с адрес *** – при квота от 2/12 идеални части и за
Ответника
В.В.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** - при квота от 6/12 идеални части , на основание чл.34 ЗС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с Въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН срок от съобщението до страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: