РЕШЕНИЕ
Номер
260008 07.03
Година 2024 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение,
18 състав
На
двадесет и седми февруари 2024 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
при
секретаря Ваня Казакова, като разгледа докладваното от Съдия Стойчев търговско дело номер 652 по описа за 2019
година намери за установено следното:
Производство
по реда на чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ.
Ищецът НАП твърди,че с молба изх.№24-15-587/1150 от
24.04.2019 г. е предявила на основание чл.688, ал.3 от ТЗ в производството по
несъстоятелност на ответното дружество „Красикапласт“АД-в
несъстоятелност-гр.Асеновград, публични общински вземания за данък върху
недвижимите имоти, данък върху превозните средства и такси битови отпадъци, дължими
към Община Асеновград ,в общ размер на 354 695,98 лв., в това число главници- 280
694,45 лв. и лихви в размер на 74 001,53 лв., изчислени към 17.04.2019 г. Твърди,че
основания за предявените вземания са посочените в исковата молба 39 броя
декларации по чл.14 от ЗМДТ и 1 брой декларация по чл.54 от същия закон.
Твърди
на следващо място, че в Търговския регистър под №20190515113150 е обявен списък
на приетите вземания на кредиторите на „Красикапласт“АД-в несъстоятелност,ЕИК
*********,предявени на основание чл.688,ал.3 от ТЗ. В този списък били включени
изцяло предявените от агенцията публични вземания, индивидуализирани в исковата
молба по основания, размери и периоди на дължимост. В законния срок по чл.690,ал.1
от ТЗ били депозирани три броя възражения срещу приетите със списъка публични
общински вземания, като две от тях, едното от които подадено от длъжника
„Красикапласт“АД, а другото от С.П., били уважени с определение №1473 от
11.07.2019 г.,постановено по т.д.№676/2011 г. по описа на ОС-Пловдив, вследствие
на което предявените от НАП публични вземания били излючени от горния списък.
Агенцията-ищец
твърди,че предявените от нея публични общински вземания са установени с
декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ, заверени копия от които са били приложени
към молбата за предявяване на вземанията. Но от мотивната част на
определението, постановено по т.д.№676/2011 г., ставало видно,че съдът не
споделя виждането на кредитора НАП, че публичните общински вземания за данък
върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните
средства, съгласно представените декларации, се дължат без издаване на нарочен
акт. В тази връзка, агенцията-ищец развива в исковата молба правни аргументи, с
които обосновава позицията си, че не е необходимо издаването на акт за
установяване на публично задължение по смисъла на чл.166,ал.1 от ДОПК, доколкото
редът за установяване на задължението е уреден в самия ЗМДТ. Сочи, че за
неуредените въпроси по установяване на задълженията за местни данъци върху
недвижими имоти и дължимата такса смет, законът препраща към ДОПК и в чл.107 от
същия кодекс действително била уредена хипотеза, в която органът по приходите
изчислява дължимия данък, въз основа на данни от подадена от задълженото лице
декларация, като в този случай същият орган издава акт за установяване на
задължението, но това, както поддържа агенцията, ставало само при поискване от
страна на задълженото лице.
В този аспект сочи, че в хода на производството по
реда на чл.690 от ТЗ не са били представени доказателства длъжникът да е
отправил подобно искане пред кмета на общината,с което да инициира производство
по установяване на задължението и органът по приходите не е бил задължен да
издаде такъв акт.
Относно
дължимостта на данъка върху моторните превозни средства, агенцията-ищец
поддържа довода, че разпоредбите на ЗМДТ, регламентиращи този данък, определят
и неговия размер, поради което възникването на публичните вземания за такъв
данък произтича от разпоредбите на посочения закон и не е необходимо издаване
на нарочен акт от страна на органа, администриращ събирането му.
Твърди
се още в ИМ, че към молбата за предявяване на публичните вземания, е било
приложено писмо от 17.04.2019 г. на Община Асеновград, ведно със справка, установяваща
размера и периода на дължимост на процесните публични общински вземания за
данък върху недвижимите имоти,данък върху превозните средства и такса битови
отпадъци към 17.04.2019 г., дължими към Община Асеновград.
При
горните твърдения,агенцията-ищец счита,че предявените от нея публични вземания са установени по основание и размер
и че съдът не е следвало да ги изключва от списъка на приети вземания в
производството по несъстоятелност на ответното дружество „Красикапласт“АД-в
несъстоятелност.
Поддържа
още,че законната лихва върху посочените в ИМ главници е дължима на основание
чл.1 от Закона за лихвите върху данъци,такси и други подобни вземания и е
законна лихва за забава,която се определя на база основния лихвен
процент,определен от БНБ за съответния период плюс надбавка от 10 пункта.
С
оглед на така изложените твърдения, агенцията-ищец моли да бъде постановено
съдебно решение,с което да бъде установено съществуването и дължимостта на
предявените от НАП в производството по несъстоятелност на „Красикапласт“АД /н/
публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти, такса битови
отпадъци и данък върху превозните средства, дължими към Община Асеновград, в
общ размер на 354 695,98 лв.,от които главници-280 694,45 лв., дължими за периода
от 2014 г. до 2018 г. влючително и начислени лихви към 17.04.2019 г. в общ
размер на 74 001,53 лв., с основания за възниването им подробно
индивидуализирани в исковата молба и приложена към нея справка.
От
дружеството-ответник „Красикапласт“АД-в несъстоятелност не е подаден отговор на
исковата молба в законния срок.
Отговор
е постъпил от синдика на същото дружество-К.П.И.,участващ като страна в
производството по процесния иск на основание чл.694,ал.4 от ТЗ.
В
същия отговор синдикът заявява,че иска е допустим, но по същество е
неоснователен. В тази връзка поддържа,че в глава четиринадесета от ДОПК са
регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни
вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: с акт
за установяване на задължението по данни от декларация по чл.107,а л.3 ДОПК и с
ревизионен акт по чл.108 ДОПК. Счита, че само при наличието на такива актове,и здадени
от компетентните за това органи и влезли в сила, вземането за данъци може да се
счита за установено, включително и по размер, и едва в така хипотеза би могло
да се противопостави на длъжника и кредиторите в производството по
несъстоятелност. Позовава се и на съдебна практика в тази насока .Поддържа и
аргумента,че редът по чл.105-106 ДОПК не намира приложение при установяване на
местни данъци и такси, тъй като тези задължения не се определят чрез
самоизчисляване. Излага и доводи за това, че определянето на размера на
дължимия данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за съответния
отчетен период изисква установяването на „отчетната стойност на имота“ и
„данъчната оценка на имота“, а в конкретния случай не било ясно как са
установени тази стойност и оценка на процесните имоти за всеки един от
отчетните периоди.
Синдикът
поддържа и аргумента, че през посочения в ИМ период от 2014 г. до 2018 г.
дружеството-длъжник „Красикапласт“АД не е работило и дори е липсвало ел.
захранване поради липса на ел. съоръжения,
с оглед на което не е формирало и отпадъци, затова и не дължи такса за
битови отпадъци. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ и
счита, че принципно лицата, които не ползват съответната услуга не дължат
заплащането й. Развива и други аргументи за недължимост на такса битови
отпадъци за процесния период.
На
следващо място,синдикът заявява, че през 2018 г. са продадени недвижими имоти и
не е ясно дали те са взети в предвид при определяне и изчисляване на данък
върху недвижимите имоти и таса битови отпадъци. Поддържа, че в производството
по предявяване на вземането не са събрани доказателства във връзка с
предоставянето на всяка една от услугите,както и не е извършена проверка на
техния размер.
Пловдивски
окръжен съд, Търговско отделение, осемнадесети състав, като разгледа
приложените от страните доказателства във връзка с твърденията им намери за
установено следното:
Искът е
допустим. Претенцията изхожда от легитимирано лице на основание чл.694, ал.2,
т.2 от ТЗ. Установява се, че ищецът е включен в списъка с приети вземания, като
впоследствие с определението по 692 от ТЗ списъка е бил одобрен, като по
възражение на други кредитори Съдът по несъстоятелността с определение № 1473
от 11.07.2011г. постановено по т.д.№ 676/2011г. по описа на ПОС изключва от
списъка на кредиторите на „Красикапласт“ АД, ЕИК ********* с приети предявени
вземания № 3 по чл. 688, ал.3 ТЗ, обявен в ТР на 15.05.2019 г., следните вземания, предявени с молбата с вх.
№ 14015 от 07.05.2019 г. от НАП, а именно за сумата 280 694.45 лв., представляваща
главници за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък превозни
средства дължими към Община Асеновград за периода от 2014г. до 2018 г. вкл. и
за сумата 74 001.53 лв., представляваща лихви към 17.04.2019г., които са
приети под условие относно размера до влизането в сила на АУЗД и са с поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ и включва същите в списък на неприетите
вземания. Определението е обявено в ТР при АВ на 15.07.2011г., като поради
това очевидно и исковата молба е постъпила в канцеларията на съда в предвидения
за това срок- датата на изпращане по куриер до съда е от 29.07.2011г.
По
същество съдът намира иска за частично основателен. Съдът установява, че с
молба вх. № 14015 от 07.05.2019г. НАП е предявила вземане в общ размер на 354 695.98 лв.,
представляващи публични вземания за главница в размер на 280 694.45 лв. и
лихви в размер на 74 001.53 лв., възникнали след датата на откриване на
производството по несъстоятелност – 28.02.2013г. с искане същото да бъде
включено в списъка на приетите вземания. В молбата е посочено, че главницата е
формирана от сбора на дължим данък върху
недвижими имоти, данък върху превозни средства и такса битови отпадъци,
съгласно 39 броя декларации по чл.14 от ЗМДТ и 1 брой декларация по чл. 54 ЗМДТ.
Събирането
на публични държавни вземания по правило се осъществява по реда на ДОПК, освен
ако в закон е предвидено друго – чл. 163, ал.1 ДОПК. Съгласно чл. 164, ал.1 ДОПК публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или
чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. В
конкретният случай длъжникът е с открито производство по несъстоятелност,
поради което и кредиторът НАП в съответствие с разпоредбата на чл. 164, ал.3 ДОПК е предявил пред съда по несъстоятелността коментираните вземания от
публично правен характер. Основна характеристика на данъците е тяхната
законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът урежда, както
фактическите състави, които са правопораждащи данъчните задължения, така и кои
са компетентните органи с правомощия за установяване на конкретен размер на
данъка за конкретно данъчно задължение. ЗМДТ установява данъците и таксите,
които постъпват в общинските бюджети. С данък върху превозните средства се
облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в
Република България - чл. 52, т.1 от ЗМДТ,
а съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗМДТ
сградите, разположени на територията на страната се облагат с данък недвижими
имоти, като данъкът е дължим до момента на унищожаването или промяната в
собствеността. Посочените разпоредби относно обекта на облагане и субекта на
задължението правопораждат правото на общината да получи плащане на данъчни
задължения и/или задължения за местни такси, респективно пораждат насрещното
задължение за плащането им, без да е необходимо издаването от данъчните органи
на нарочен административен акт за тяхното установяване. В този случай е налице
предварително установяване на данъци - налице е определено задължение за местен
данък на база декларация по чл. 54 или чл. 14 ЗМДТ, подадена
от данъчния субект, въз основа на която компетентния орган установява размера
на дължимия данък.
Съгласно
разпоредбата на чл. 166 ДОПК
установяването на публични вземания се извършва от органа, които е компетентен
по съответния закон. Съгласно чл. 4, ал.1 ЗМДТ, в
редакцията му в сила от 01.01.2006 г., установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, а разпоредбата на чл. 4, ал.3 ЗМДТ
определя, че служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ
предвижда, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 ДОПК,
а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Национална агенция за приходите. В глава четиринадесета от ДОПК
са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два
способа: с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал.3 ДОПК
и с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК.
Когато установяването на задълженията се осъществява с акт по чл. 107, ал.3 ДОПК,
компетентен да издаде този акт, е органът по приходите. Съгласно чл. 107, ал.4 ДОПК
актът по чл. 107, ал. 3 ДОПК подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаването му пред директора на териториалната дирекция на Национална агенция
за приходите. Издаването на такъв акт е предвидено по молба на заинтересованото
лице, като такъв може да се издаде и служебно, в случаите на констатирани
различия между декларираните обстоятелства. Установяването на това вземане се
извършва от служителите в общината, по декларацията, подадена от задълженото
лице. Същият е изпълнителен титул и установява съществуващо задължение, което
не е изпълнено в срок. При издаването му се стига до последващо установяване на
данъци.
В
конкретния случай, предявените вземания са за периода 2014-2018 г., като същите
са удостоверени с представените с молбата за предявяване на вземанията подадени
от длъжника декларации и справка от Община Асеновград по партидата на длъжника
за дължимите данъци и лихви. За установяване съществуването на тези вземания не
е необходимо издаването на акт за установяване на вземане по декларация по
смисъла на чл. 107 ДОПК. Към молбата за предявяване на вземания освен
коментираните декларации за периода 2014-2018 г. е приложена и справка за
неплатени задължения за данъци към Община Асеновград, от която не може да се
приеме, че се установява съществуването на предявените вземания, като следва да
се посочи, че в същата не е посочен дори периода на дължимата лихва. Няма данни
и за начина на определяне на данъчната основа за определяне на дължимия данък
по размер. Затова и съдът счита, че преди издаване на АУЗД, вземането макар и
да съществува, не е окончателно установено, вкл. и по размер и не би могло да
се противопостави на длъжника и кредиторите в несъстоятелността.
Наред с
това от събрания доказателствен материал по настоящото дело включително
съдържанието на заключението на в.л. А., което съдът изцяло кредитира, се
установява, че впоследствие е издаден Акт за установяване
на задължения по декларация № 229 от
02.12.2019г. от компетентен орган при Община Асеновград за установяване на
задължения, произтичащи от неплатени задължения за периода
01.01.2014г-31.12.2018г и лихви за просрочие към 19.11.2019г за данък върху
недвижимите имоти-главница в размер 43 362.75 лева и просрочени лихви в размер
на 14 181.48 лева и такса битови отпадъци: главница в размер на 211 106.65 лева
и просрочени лихви в размер на 61 952.42 лева. Данъкът върху недвижимите
имоти за подадените 39 бр. декларации за недвижимите имоти в АУЗ №229 е
изчислен върху данъчната оценка / по-високата между отчетна стойност и данъчна
оценка на имота съгласно Приложение №2 към ЗМДТ/.
Таксата за битови отпадъци в АУЗ №229 е изчислена
за 4-те компонента върху данъчната оценка. С
Решение №1 от 07.02.2020г на Началника на отдел „Местни Приходи“ при Община
Асеновград /лист 608 по делото/ се приемат за частично основателни възраженията
на К.И., в качеството му на синдик на КРАСИКАПЛАСТ АД /Н/ и АУЗ №229 е частично
отменен в частта за задълженията за ДНИ и ТБО за периода
01.01.2014г-31.12.2018г. Администравният орган установява, че съгласно Становище
от Дирекция „СБСКЕ - Строителство,благоустройство, строителен контрол и
екология” с изх.№14-00-7597 от 13.10.2019г. относно услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване за периода от 01.01.2014г до 31.12.2018г, в предвид това, че
недвижимите имоти попадат извън районите с организирано сметосъбиране и
сметоизвозване и тези услуги не са предоставяни, са преизчислени задълженията
за такса битови отпадъци без услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. В тази
част обжалваният АУЗД е отменен по отношение на компонента на ТБО за периода
01.01.2014г до 31.12.2018г, ведно с начислените законоустановени лихви за
просрочие, в общ размер на 115 398.56 лева - ТБО - 87 960.17 лева и лихви върху
ТБО - 27 438.39 лева към 19.11.2019г.
Остават дължими ДНИ в размер на 43 083.15 лева и лихви към
19.11.2019г в размер на 14 171.74 лева и ТБО в двата компонента -
Обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване в размер на 116 441.57 лева и лихви към 19.11.2019г в
размер на 32 658.26 лева. Впоследствие с Решение №1437 от 09.07.2021г
постановено по адм. дело №813/2020 по описа на Административен съд
Пловдив, V състав по жалба на „Красикапласт”АД-в несъстоятелност се отменя Акт №229 в частта на допълнително
определени дължими суми за ТБО за
периода 2014г-2018г 116 441.57 лева и лихви към 19.11.2019г в размер на 32
658.26 лева и потвърждава Акт №229 в останалата част по отношение
на допълнително установени задължения за ДНИ върху недвижимите имоти за периода
2014г-2018г в общ размер на 43 083.15 лева и лихви към 19.11.2019г в размер на
14 171.74 лева. Постановено е и Решение №5799 от 14.06.2022г по адм. дело
№10407/2021г по опис на по касационна жалба от Началника на отдел „Местни
приходи“ при Община Асеновград срещу Решение №1437 от 09.07.2021г на
Административен съд Пловдив по адм. дело №813/2020. Върховният административен
съд с акта си оставя в сила Решение №1437/ 09.07.2021г на админстативен съд
Пловдив.
По този повод несъмнено по делото се установява, че дължимите публични
задължения от данъчно задълженото лице „Красикапласт“АД /н/ са както следва:
1.
Данък върху недвижимите
имоти - общо 55 227.02 лева - главница 43 539.30 лева и лихви 11 687.72 лева
2.
Данък върху превозните
средства - общо 288.17 лева - главница 227.50 лева и лихви 60.67 лева.
Поради изложеното искът предявен от НАП се явява частично основателен и
следва да бъде уважен до размера на така индивидуализираните суми.
С оглед на това ПОС
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на КРАСИКАПЛАСТ АД /н/ ********* с постоянен синдик К.И. съществуването и дължимостта на
предявените от Национална Агенция за Приходите със седалище София, ул. Княз
Дондуков № 52 публични вземания в производството по несъстоятелност на
длъжника, изключени от списъка на приетите вземания с определение № 1473 от 11.07.2011г. постановено по т.д.№
676/2011г. по описа на ПОС в общ размер от 55 515.19 лв., която сума се формира по следния начин:
1.
Данък върху недвижимите
имоти - общо 55 227.02 лева - главница 43 539.30 лева и лихви 11 687.72 лева
3.
Данък върху превозните
средства - общо 288.17 лева - главница 227.50 лева и лихви 60.67 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
за разликата до пълните им претендирани размери от 354 695,98 лв., в това число
главници- 280 694,45 лв. и лихви в размер на 74 001,53 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА КРАСИКАПЛАСТ АД /н/ ********* да заплати по
сметка на ПОС ДТ в размер на 555. 16 лева съразмерно на уважената част от иска,
както и да заплати на НАП сумата от 59 лева сторени деловодни разноски.
Това
решение не е окончателно и може да се обжалва пред ПАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: