№ 7664
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110108512 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл. 122 ГПК.
На 04.01.2023г. заявителят „БИГБАНК АС“, Естония е предявил пред Софийски
районен съд заявление по чл.417 ГПК с входящ № 1869 против длъжницата К. И. С. –
Пенкова , ЕГН: **********. По това заявление е образувано заповедното ч.гр.д. №
234/2023г. по описа на СРС, 53 състав.
Софийският районен съд , 53 състав с разпореждане 6760/17.01.2023г. е
ПРЕКРАТИЛ образуваното пред него заповедно ч.гр.д. № 234/2023г. и е изпратил делото
по МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ на Варненския районен съд .
Видно от материалите по заповедното ч.гр.д. № 234/2023г. по описа на СРС 53
състав и по-конкретно от изготвената от СРС на 11.01.2023г. служебна адресна
справка за длъжницата К. И. С. – Пенкова , ЕГН: ********** нейният регистриран
настоящ адрес е в град Варна / а не в град София/ , което обосновава местна
компетентност да се произнесе по заявлението на Варненския районен съд . Видно от
посоченото в служебната адресна справка за длъжницата, нейният настоящ адрес е
регистриран в град Варна от 11.03.2021г. и към датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК – 04.01.2023г. все още е бил регистриран в град Варна.
След изпращането на делото от СРС по местна подсъдност във Варненския районен
съд е образувано заповедното ч.гр.д. № 841/2023г. по описа на ВРС, 30 състав.
Варненският районен съд , 30 състав е издал заповед по чл.417 ГПК с №
842/21.02.2023г. и изпълнителен лист по чл.418, ал.2 ГПК по ч.гр.д. № 841/2023г. , т.е.
уважил е заявлението по чл.417 ГПК, като е приел ,че е местно компетентен да се
произнесе по това заявление, доколкото и от изготвената от ВРС служебна адресна справка
е видно , че регистрираният й настоящ адрес е в град Варна /а не в град София/.
Длъжницата е предявила на 28.11.2023г. възражение по чл.414 ГПК против
1
заповедта по чл.417 ГПК , поради което с разпореждане от 29.11.2023г. на ВРС , 30 състав
са й отправени указания по чл.415 ГПК по ч.гр.д. № 841/2023г. по описа на ВРС, 30 състав.
Заявителят „БИГБАНК АС“, Естония е предявил на 03.01.2024г. искове по чл.422
ГПК против ответницата К. И. С.– Пенкова, ЕГН: ********** за установяване на
вземанията , за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК по заповедното ч.гр.д. №
841/2023г. по описа на ВРС, 30 състав.
По исковете по чл.422 ГПК е образувано исковото гр.д. № 129 /2024г. по описа на
Варненския районен съд , 30 състав .
По новообразуваното гр.д. № 129 /2024г. на ВРС , 30 състав е изготвена нова
служебна адресна справка за ответницата , от която се установява , че на 08.12.2023г. тя е
променила настоящия си адрес и е регистирирала нов такъв адрес в град София.
Варненският районен съд , 30 състав с определение № 369/ 09.01.2024г. е
ПРЕКРАТИЛ образуваното пред него исково гр.д. № 129/2024г. и е изпратил делото по
МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ на Софийския районен съд, позовавайки се на чл.113 ГПК и на
променения настоящ адрес на ответницата.
След получаване на исковото дело в СРС е образувано настоящото гр.д. № 8512/2024г.
по описа на СРС , 68 състав.
Софийски районен съд , 68 състав като прецени предпоставките, определящи
местната подсъдност на предявените искове , намира за установено следното от правна
страна :
Определението № 369/09.01.2024г. на Варненския районен съд за изпращане на гр.д.
№ 129/2024г. на СРС е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Предявените от „БИГБАНК АС“,
Естония искове по чл.422 ГПК са местно подсъдни и подлежат на разглеждане от
Варненския районен съд, а не от СРС.
В конкретния случай относно местната подсъдност на предявените искове е
приложима разпоредбата на чл.113 ГПК , а не на чл.105 ГПК , тъй като предявените
искове по чл.422 ГПК имат за предмет вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит ,т.е. ответникът е потребител по смисъла на чл.113 ГПК според
установената безспорна и трайна съдебна практика, което не се променя от факта , че
кредитодателят в конкретния случай е банка.
Според действащата редакция на чл.113 ГПК /изм. ДВ, бр.65/2018г./ исковете на и
срещу потребители се предявяват пред съда , в чийто район се намира настоящия адрес
на потребителя , а при липса на настоящ адрес – постоянния.
Съгласно чл.119,ал.3 /нова - ДВ, бр.65/2018г./ГПК възражение за неподсъдност на
делото по чл.113 ГПК може да се повдига и служебно от съда до приключване на
първото заседание по делото.
2
Според изричната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение .
Съгласно изричната разпоредба на чл.120 ГПК промените във фактическите
обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, настъпили след предявяване на
исковете ,не са основание за препращане на делото.
Следователно с оглед чл.422,ал.1 ГПК местната подсъдност на исковете по
чл.422 ГПК в конкретния случай следва да се определи според регистрирания
настоящ адрес на длъжницата /ответница/ към датата на предявяване на заявлението
по чл.417 ГПК , която е 04.01.2023г. / а не към датата на подаване на исковата молба –
03.01.2023г. / , като промяната на настоящия адрес , настъпила на 08.12.2023г. , т.е. след
подаване на заявлението по чл.417 ГПК , след издаването на заповедта по чл.417 ГПК и
на изпълнителния лист по чл.418 ,ал.2 ГПК , след подаване на възражението по чл.414
ГПК и след отправянето на указанията по чл.415 ГПК не е основание за промяна на
местната подсъдност според изричната разпоредба на чл.120 ГПК.
Казано по –опростено : С оглед чл.422,ал.1 ГПК и чл.120 ГПК местната
подсъдност по чл.113 ГПК на исковете по чл.422 ГПК се определя според регистрирания
настоящ адрес на ответника към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
или чл.417 ГПК , като промяната на настоящия адрес на длъжника /ответник/ след
подаване на заявлението по чл.410 ГПК или чл.417 ГПК не е основание за изменение на
така определената местна подсъдност на исковете по чл.422 ГПК с оглед изричната
разпоредба на чл.120 ГПК . Да се приеме обратното , означава да се създаде
възможност длъжниците /ответниците/ и техните пълномощници да определят по
тяхно усмотрение местната подсъдност на исковете по чл.422 ГПК /както е в
конкретния случай/ , което не е смисълът на закона, който изрично го забранява с
чл.120 ГПК.
Видно от представените пред СРС и пред ВРС адресни справки към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 04.01.2023г.регистрираният настоящ адрес на
ответницата е бил в град Варна. Следователно компетентен да разгледа предявените искове
по чл.422 ГПК е Районен съд – гр. Варна с оглед правилото на чл.113 ГПК.
По посочените причини компетентен да разгледа делото е Варненският районен
съд , пред който ищецът е предявил исковете , а не Софийският районен съд. Поради това и
на основание чл.122,изр.2 ГПК следва да бъде повдигната препирня за подсъдност пред
Софийски градски съд .
3
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РОЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ пред СГС относно производството
по гр.д. № 8512/2024г. по описа на СРС, 68 състав между СРС и Варненския районен съд.
ИЗПРАЩА делото на СГС за произнасяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4