Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 07.10.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа НАХД № 289 по описа на Карловски районен съд за 2020 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № */21.04.2020 година
на Директора н.О.д.п.б.н.х. ***
на С.Х.Н., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 469 ал. 1 от ЗВМД е наложено
административно наказание глоба в размер
на 500 лв. за нарушение
на чл. 131 ал. 2 т. 1 от ЗВМД.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното
лице и го обжалва с конкретни оплаквания. Твърди, че е имал здравословни
проблеми, както и че деянието му е маловажно, предвид липса на вредни последици
от нарушението, както и на извършвани други административни нарушения. Моли за
отмяна на наказателното постановление.
Ответната по жалбата страна – О.д.п.б.н.х. ***, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Сочи
доказателства.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна, макар и по различни
от изложените съображения.
След преценка на доказателствата по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 03.09.2019г. в гр. К. при извършена документална
проверка от свидетеля д-р И.А., главен инспектор в отдел Здравеопазване на
животните при ОДБХ гр. П., в базата данни на БАБХ относно животновъден
обект № *, стопанисван от жалбоподателя Н. ***, било установено, че обектът
не е регистриран по чл. 137 ал. 1 от
ЗВМД. На същата дата на Н. било издадено
предписание № */03.09.2019г. на основание чл. 131 ал. 2 т. 1 от ЗВМД, в срок до
03.12.2019г. да се регистрира животновъдния обект по чл. 137 от ЗВМД. На 04.12.2020г.
в гр. К. била извършена отново документална проверка относно обекта в базата на
БАБХ, при което свидетелката А. установила, че обектът не е регистриран, с
което не било изпълнено даденото по- рано предписание. На същата дата в гр. К.
свидетелката А. съставила акт за установяване на административно нарушение № 2091/
04.12.2019г., в който отразила, че на същата
дата при извършена проверка на животновъден обект **и животните в него,
собственост на С.Х.Н. *** по изпълнение на предписание № */03.09.2019г. със
срок на изпълнение 03.12.2019г., собственикът на животновъдния обект не е
осъществил регистрация на същия по чл. 137 от ЗВД, с което не е изпълнил предписание
№ */03.09.2019г. със срок на изпълнение 03.12.2019г. Нарушението е
квалифицирано по чл. 131 ал. 2 т. 1 от ЗВМД.
На 21.04.2020г. компетентният орган Директорът на
ОДБХ, гр. П. е издал атакуваното наказателно постановление, в което
установеното при проверката е описано по начин, подобен на този в АУАН, като е
посочено, че проверката е била извършена на место в животновъдния обект в с. К..
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Съдът намери,
че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание,
поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това
основание, без да е необходимо се изследва въпроса дали санкционираното лице действително
е извършило вмененото му нарушение.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното
постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В случая актът
за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 42
т.3 от ЗАНН, регламентираща изискването за посочване в него
на мястото на извършване на административното нарушение.
В текстовото описание на последното е посочено от
актосъставителят, че нарушението е установено при проверка на обект,
собственост на лице от с. к..
Описано по този начин мястото на извършване на
нарушението е неясно и в недостатъчна степен конкретизирано. За да е налице
яснота относно този задължителен реквизит на акта и на НП следва освен
индивидуализирано по начина, посочен от актосъставителя, да е посочено кое е
населеното място, което се приема за такова, в което е извършено нарушението. В
атакуваното наказателно постановление е допълнено единствено, че е била
извършена проверка на място на животновъден обект, находящ се в с. к.. Това
обстоятелство обаче се опровергава от гласните показания по делото, съгласно
които проверка в обекта не е правена, а сведенията за същия и отглежданите в
него животни са извлечени при проверка в базата данни на БАБХ, извършена в гр.
К., където са съставени както предписанието, така и процесния АУАН, иницииращ
административно-наказателното производство. Въпреки, че е недопустимо да се
тълкува волята на контролния и административно –наказващия орган относно този
задължителен реквизит както на АУАН, така и на издаденото възоснова на него НП,
при това описание, макар и неясно, вероятно е прието, деянието да е извършено в
с. к. по местонахождение на обекта.
Съдът намира, че мястото на нарушението, това по
местонахождение на обекта, не е идентично с мястото на извършването му.
Безспорно е в случая, че мястото, където е било дължимо съответното действие,
което е следвало да предприеме жалбоподателят в изпълнение на даденото му
предписание, е в гр. П., където се намира компетентната ОДБХ и до чийто
директор собствениците или ползвателите на животни подават заявление за
регистрация по образец, като самата регистрация е предоставена на преценката на
директора на посочения орган след изпълнение на законоустановена процедура.
Прието е жалбоподателят да е осъществил процесното нарушение чрез бездействие, което
се осъществява на мястото на дължимото действие - в гр. П., като в случая неправилно е обвързано с адреса
на обекта, намиращ се в с. к.. Мястото на извършване на нарушението е
задължителен реквизит за съставения акт за установяване на нарушението и за
издаденото въз основа на него наказателно постановление, и неясното му и
неточно посочване, е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42
т.3 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което е съществено, ограничаващо правото на
защита на наказаното лице, тъй като води до невъзможност да разбере къде точно
е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност. На следващо място посочването на мястото на извършване на
нарушението е задължителен реквизит на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление и предвид разпоредбата чл.59 ал.1 от ЗАНН, относно местнокомпетентният съд за разглеждане на делото и в този смисъл
условие за тяхната редовност и законосъобразност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 71/21.04.2020
година на Директора н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на С.Х.Н., ЕГН ********** *** на основание чл.
469 ал. 1 от ЗВМД е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 131
ал. 2 т. 1 от ЗВМД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.