Р Е Ш Е Н И Е
№
89
гр. *****, 12.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд - първи състав в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Искра
Вараджакова
при секретаря Йорданка Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 260 по описа за 2017 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от адв. К.Х., в качеството на пълномощник на „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр. *****,
представлявано от Н.Д.Ч.и К.Р., против С.В.С. *** и М.С.Т. ***. В същата се
твърди, че с влязло в сила решение по гр. д. № 117/2016 г. описа на Районен съд
- ***** било признато съществуването на паричното вземане на ищеца от първия
ответник С.В.С. за сумата от 17015.72 лв., ведно със законната лихва върху
същата, считано от 30.03.3016 г. до окончателното й изплащане, за което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
по ЧГД № 58/2016 г. по описа на Районен съд - *****. За удовлетворяване на
вземането си ищецът образувал ИД № ************** при ЧСИ С.К.с рег. № 809 в
Регистъра на Камарата на ЧСИ. В производството по посоченото изпълнително дело
била извършена проверка за имущественото състояние на длъжника, при която било
установено, че същият не разполага със секвестируемо имущество, към което да
бъде насочено принудителното изпълнение за удовлетворяване паричното вземане на
ищеца. В хода на посочената проверка за имущественото състояние на длъжника
била извършена и справка по партидата му в имотния регистър на Агенция по
вписванията, при която било установено, че на 20.04.2017 г. ответникът С.В.С.
бил сключил договор за дарение на недвижим имот, за което бил съставен НА,
вписан под № ***/20.04.2017 г., акт № 75, том ІІ, дело № ***/2017 г. на Служба
по вписванията – *****. Договорът бил сключен между първия ответник С.В.С., Н.С.М.и
М.Н.Т., в качеството на дарители, и втория ответник М.С.Т., в качеството на
дарен. По силата на същия първите трима прехвърлили безвъзмездно на последния ½
идеална част от собствения си недвижим имот, находящ се в землището на с. ******,
общ. ***** и представляващ: Поземлен имот с площ от 1.080 дка, с начин на
трайно ползване „****** ******“, съставляващ имот № ****** по плана за
земеразделяне на землището на с. ******, общ. *****, в местността „***********”,
*************, при граници: имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот №
****** и имот № ******. Ищецът заявява, че със сключването на 20.04.2017 г. на
договора за дарение на притежаваната от ответника С.В.С. идеална част от
подробно описания недвижим имот, същият, в качеството си на длъжник на ищеца,
още от 24.08.2012 г. - датата на причиняване на ПТП, след употреба на алкохол
над допустимите норми, при което била причинена имуществена вреда на лек
автомобил „******” с рег. № ***-****, за която ищецът изплатил застрахователно
обезщетение, е увредил неговите интереси по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД, тъй като с това си действие намалил общия размер на имуществото, което
притежава и което служи като обезпечение за изпълнение на паричното му
задължение към ищеца. Предвид на обстоятелството, че оспорената сделка е
безвъзмездна и по аргумент на противното от чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД не е
необходимо установяване на знание от втория ответник М.С.Т. за увреждане на
интересите на ищеца с нейното сключване.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо него
Договор за дарение, сключен под формата на НА, вписан под № ***/20.04.2017 г.,
акт № 75, том ІІ, дело № ***/2017 г. на Служба по вписванията – *****, по
силата на който С.В.С. дарил на ответника М.С.Т. притежаваната от него 1/6
идеална част от следния недвижим имот, находящ се в землището на с. ******,
общ. ***** и представляващ: Поземлен имот с площ от 1.080 дка, с начин на
трайно ползване „****** ******“, съставляващ имот № ****** по плана за
земеразделяне на землището на с. ******, общ. *****, в местността „***********”,
*************, при граници: имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот №
****** и имот № ******.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, които счита, че следва да бъдат
заплатени солидарно от ответниците.
Ответникът
С.В.С. не депозира писмен отговор на исковата молба в указания едномесечен
срок.
Ответникът
М.С.Т., чрез пълномощника си адв. И.И., е депозирал писмен отговор на исковата
молба в указания едномесечен срок. В същия взема становище, че оспорва
предявения иск изцяло и счита, че е неоснователен. Моли съда да го отхвърли.
Заявява, че при сключването на 20.04.2017 г. на договора за дарение на притежаваната
идеална част от ответника С.В.С., последният е действал добросъвестно и не е
имал качеството на длъжник, както и не е увредил интересите на ищеца в
настоящото производство. Освен това ответникът М.С.Т. бил добросъвестен при
получаване на направеното му дарение. Видно от обичайната практика при
придобиване на имоти - земеделски земи, тъй като същите имали голям брой
съсобственици, възниквала необходимостта да се прехвърли имота с дарение, за да
не се иска съгласие от останалите. Освен това ответникът М.С.Т. получил това
дарение преди събитията, описани в исковата молба, т. е. преди да се образува
исковото производство. Моли съда да отхвърли исковата претенция на ищеца, като
неоснователна и недоказана и да постанови решение като потвърди договора за
дарение. Претендира направените разноски по делото.
В
съдебно заседание ищецът „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД гр. ***** не се представлява. Същият депозира писмена молба,
в която заявява, че поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът С.В.С. се явява лично. Същият оспорва предявения
иск. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения, че
предявеният иск е неоснователен. Моли съда да го отхвърли, като такъв.
Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание ответникът М.С.Т. се представлява от адв. И.И., който
поддържа представения отговор на исковата молба, като счита, че предявеният иск
е неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
С
Определение от 12.12.2017 год. по гр. д. № 260/2017 год. по описа на Районен
съд – ***** по искане на ищеца „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД гр. *****, представлявано от Н.Д.Ч.и К.Р., е допуснато
изменение на предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на
неговия размер, като се счита, че дарената от ответника С.В.С. идеална част от
процесния недвижим имот на ответника М.С.Т. е 1/12, а не 1/6 и петитумът следва
да се чете по следния начин: Да се обяви за недействителен спрямо ищеца
договора за дарение, сключен под формата на нотариален акт, с който ответникът С.В.С.
е дарил на ответника М.С.Т. притежаваната от него 1/12 идеална част от
процесния недвижим имот, находящ се в землището на с. ******, общ. *****.
Ответниците
С.В.С. и М.С.Т. не възразяват срещу извършеното изменение на предявения иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД. Заявяват, че притежаваната от ответника С.В.С.
идеална част от процесния имот е 1/12.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
Видно
от извършената справка в Търговския регистър, ищецът „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр. ***** е вписано в
същия и се представлява от Н.Д.Ч.и К.Р..
От
Решение № 90/20.01.2017 год. по гр. д. № 117/2016 год. по описа на Районен съд
– ***** се установява, че ищецът „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД гр. *****, представлявано от Н.Д.Ч.и К.Р., е подал
заявление с вх. № 1222/30.03.2016 год. в Районен съд – ***** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против ответника С.В.С.
за заплащане на сумата 19900.57 лв., представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на лек автомобил „******* ****” с рег. № ** **-** **, ведно със
законната лихва, считано от 30.03.2016 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 398.01 лв., представляваща ДТ и сумата 1198.00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. Издадена била Заповед № 52/01.04.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 58/2016 г. по описа
на Районен съд – ***** за посочените суми. Длъжникът в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК подал възражение срещу заповедта за изпълнение. По повод
същото, съдът с разпореждане от 11.04.2016 г. указал на заявителя, настоящ
ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от уведомяването му. Било образувано гр. д. № 117/2016 год. по описа на Районен
съд – *****, в производството по което бил разгледан предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Гр. д. № 117/2016
год. по описа на Районен съд – ***** приключило с Решение № 90/20.01.2017 год.,
съгласно което било прието за установено по отношение на ответника С.В.С., че
последният дължи на ищеца „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД гр. *****, представлявано от Н.Д.Ч.и К.Р., сумата 17015.72
лв. - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „****** *******” с рег. № ***
****, собственост на И.А.Б., причинени при ПТП на 24.08.2012 г. в Република Г.
от С.В.С. *** при управление на собствения му лек автомобил „******* ****” с
рег. № ** **-** **, след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма, за което МПС е сключен договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, з*****
карта, с полица № **************/25.02.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 17015.72 лв., считано от 30.03.2016 г. до окончателното й изплащане.
Съдът е отхвърлил предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника
С.В.С., че дължи на ищеца „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД гр. *****, представлявано от Н.Д.Ч.и К.Р., сумата за
разликата от 17015.72 лв. до 19900.57 лв., като неоснователен и недоказан.
Решението е влязло в сила на 7.03.2017 год. и е издаден Изпълнителен лист от
10.03.2017 год. по ЧГД № 58/2016 год. по описа на Районен съд – ***** за
дължимите суми.
От
НА за дарение на идеални части от недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело
№ **/2017 год. на нотариус Й.Ц.с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с
район на действие Районен съд – ***** се констатира, че ответникът С.В.С.
заедно с Н.С.М.и М.Н.Т. са дарили на ответника М.С.Т. собствената си ½
идеална част от процесния имот, находящ се в землището на с. ******, общ. *****.
Видно от скица № К01820/5.09.2017 год. на Общинска служба по земеделие гр. *****
се установява актуалното състояние на същия към настоящия момент, а именно: Поземлен
имот с площ от 1.080 дка, с начин на трайно ползване „****** ******“,
съставляващ имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. ******,
общ. *****, в местността „***********”, *************, при граници: имот № ******
– ****** ****** на наследниците на Н.Д.Ц., имот № ****** – полски път на Община
*****, имот № ****** – залесена територия на наследниците на Н.С.Н., имот № ******
– полски път на Община ***** и имот № ****** – ****** ****** на М.С.Т.. От удостоверение
за данъчна оценка с изх. № **********/5.09.2017 год. на Община ***** се
установява, че данъчната оценка на процесния имот е в размер 61.20 лв.
По
делото е приложена преписката по съставяне на НА за дарение на идеални части от
недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № **/2017 год. на нотариус Й.Ц.с №
321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****.
Видно от представените доказателства и по-специално удостоверение за наследници
с изх. № 8/30.03.2017 год. на км. с. ******, общ. *****, ответникът С.В.С. е
собственик на 1/12 идеална част от процесния недвижим имот, находящ се в
землището на с. ******, общ. *****.
По
делото е представена справка за извършените вписвания, отбелязвания и
заличавания по персоналната партида на ответника С.В.С. за периода от 1.01.1992
год. до 11.12.2017 год. от Служба по вписванията гр. *****.
С
оглед изложената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за
увреждането. Фактическият състав на посочената норма изисква наличие на
следните предпоставки: наличие на действително вземане в полза на кредитора,
което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска;
извършването на действие, което уврежда кредитора; с оглед възмездния характер
на сделката, лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането,
което кредитора понася в резултат на сделката, като знание трябва да е налице
към момента на извършването й.
В
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, поради
което предявеният иск следва да се уважи, като основателен и доказан, по
следните съображения:
По
делото безспорно се установи, че ищецът има качеството на кредитор по отношение
на ответника С.В.С. за сумата 17015.72 лв., което вземане е установено с влязло
в сила на 7.03.2017 год. Решение № 90/20.01.2017 год. по гр. д. № 117/2016 год.
по описа на Районен съд – *****. Посочената по-горе сума представлява регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек
автомобил „****** *******” с рег. № ***-****, собственост на И.А.Б., причинени
при ПТП на 24.08.2012 г. в Република Г. от ответника С.В.С. *** при управление
на собствения му лек автомобил „******* ****” с рег. № ** **-** **, след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, за което МПС е сключен договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, з***** карта, с полица № **************/25.02.2012
г. По тази причина вземането му е възникнало, считано от датата на
непозволеното увреждане, т. е. 24.08.2012 год. В тази връзка съдът не възприема
възражението на ответниците, че към момента на сключването на сделката ответникът
С.В.С. не е имал качеството на длъжник и не е увредил интереса на кредитора. Качеството
на кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането
му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на
вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло
в сила съдебно решение. Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само този,
който има вземане, установено с влязло в сила решение, но и този, който има
вземане, без това вземане да е признато по надлежния ред със съдебно решение.
Ответникът С.В.С. е длъжник на ищеца не от момента, от който вземането на
кредитора е съдебно признато, а от момента на увреждането. Законът не съдържа
условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо при
извършването на действията, с които кредиторът е увреден. Целта на отменителния
иск е да се възпрепятства недобросъвестния длъжник да намали възможностите за
удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само, когато
вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи
изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в определен
размер. От значение е вземането да предшества по време увреждащото действие на
длъжника. В тази насока е трайната и непротиворечива практика на ВС и ВКС.
Съдът
приема за безспорно установено, че сделката, която ответникът С.В.С. е сключил
с ответника М.С.Т., като му е дарил собствената си 1/12 идеална част от процесния
недвижим имот, подробно описан в НА за дарение на идеални части от недвижим
имот № ***, том I, рег. № ***, дело № **/2017 год. на нотариус Й.Ц.с № 321 в
регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – *****, е
увреждаща по отношение на неговия кредитор – ищеца „Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр. *****, представлявано от Н.Д.Ч.и
К.Р., тъй като ответникът С.В.С. е извършил дарение и по този начин е намалил
актива на имуществото си и не е получил насрещна престация. Знанието на същия
се установи в настоящото дело по безспорен начин. На първо място непозволеното
увреждане е възникнало на 24.08.2012 год. На следващо място ищецът, в
качеството си на кредитор, е заявил претенцията си със заявление с вх. №
1222/30.03.2016 год. в Районен съд – ***** за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД №
58/2016 год. на 30.03.2016 год. Освен това вземането му е установено с влязло в
сила на 7.03.2017 год. Решение № 90/20.01.2017 год. по гр. д. № 117/2016 год.
по описа на Районен съд – *****. Атакуваната сделка за дарение е изповядана на 20.04.2017
год. В тази връзка, имайки предвид безвъзмездния характер на последната, следва
да се отбележи, че в конкретния случай знанието на третото лице – ответникът М.С.Т.
не подлежи на доказване. По тези съображения съдът намира, че възраженията на
последния, че е бил добросъвестен са без значение.
Водим
от изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи като такъв, като се приеме
относителната недействителност на атакуваната сделка, за да може кредиторът да
се удовлетвори до размера на вземането си и насочи изпълнение върху процесния
недвижим имот.
По
направените от страните разноски по делото:
При
този изход на делото ответниците С.В.С. и М.С.Т. следва да заплатят на ищеца „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр. *****, представлявано
от Н.Д.Ч.и К.Р., направените по делото разноски, които са в размер на 491.00
лв.
Относно
направените от ответниците С.В.С. и М.С.Т. възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, и искане за неговото намаляване
съдът счита, че същите са неоснователни. На основание чл. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента. Договореният размер може да бъде намален само по реда
и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Преценявайки материалите по делото,
естеството на спора и характера и вида на извършените от упълномощения адвокат К.Х.
процесуални действия - изготвяне на искова молба и писмени становища,
депозирани в проведените две съдебни заседания, съдът намира, че настоящият
казус се отличава с фактическа и правна сложност, което от своя страна налага
извода, че договореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лв. не се явява прекомерно по своя размер. Следва да се отбележи, че
договореното възнаграждение е платено. Вписан е начинът на плащане и договорът
има характер на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012/6.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Водим
от изложените съображения, Районният съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за недействителен на осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД гр. *****, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. ***** ****, район ********, пл. „********“
№ *, представлявано от Н.Д.Ч.и К.Р., до
размер на 1/12 идеална част от недвижимия имот Договор за дарение на идеални
части от недвижим имот, сключен с НА № ***, том I, рег. № ***, дело № **/2017
год. на нотариус Й.Ц.с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд – *****, съгласно който С.В.С. с ЕГН ********** ***, в
качеството на дарител, е дарил на М.С.Т. с ЕГН ********** ***, в качеството на
дарен, 1/12 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в землището на с.
******, общ. *****, а именно: Поземлен имот с площ от 1.080 дка, с начин на
трайно ползване „****** ******“, съставляващ имот № ****** по плана за
земеразделяне на землището на с. ******, общ. *****, в местността „***********”,
*************, при граници: имот № ****** – ****** ****** на наследниците на Н.Д.Ц.,
имот № ****** – полски път на Община *****, имот № ****** – залесена територия
на наследниците на Н.С.Н., имот № ****** – полски път на Община ***** и имот № ******
– ****** ****** на М.С.Т..
ОСЪЖДА
С.В.С. с ЕГН ********** *** и М.С.Т. с ЕГН ********** *** да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД гр. *****, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. ***** ****, район ********, пл. „********“
№ *, представлявано от Н.Д.Ч.и К.Р.,
направените по делото разноски в размер на 491.00 лв. (четиристотин деветдесет
и един лв. 00 ст.).
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: