№ 43
гр. Кюстендил, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500363 по описа за 2021 година
С решение от 28.06.2021г. постановено по гр.д.№577/2021г. Дупнишкият районен съд се е
произнесъл по предявени от С. ЕМ. Б., ЕГН **********, като майка и законен представител на
ЕМ. К. Д., ЕГН ********** и А.М.К. Д.,ЕГН ********** срещу техния баща К. ЛЮБ. Д., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 150 СК вр. с чл.143, ал.2 СК за увеличаване размера на
присъдената с решение от 09.01.2019г. по гр.д.№2037/2018г. месечна издръжка на двете деца, от
суми по 130.00 лева на по 250.00 лева месечно, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване.
Съдът е изменил размера на следващата се на децата ЕМ. К. Д., ЕГН ********** и А.М.К.
Д., ЕГН ********** издръжка от по 130.00 лева на по 200.00 лева за всяко от децата, считано от
24.03.2021г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил предявените искове за разликата
над 200.00 до 250.00 лева.С решението съдът се е произнесъл и по дължимостта на държавна такса
и деловодни разноски.
В срока за обжалване е подадена жалба от бащата К.Д., чрез пълн- к
адв.А..Жалбоподателят твърди необоснованост и неправилност на решението.Счита, че съдът е
1
тълкувал едностранчиво събраните по делото доказателства, мълчаливо ги е игнорирал, без да
сочи в своя съдебен акт поради какви причини не ги приема за обективни.Позовава се на факта, че
с ангажираните от него доказателства в това число и свид.показания, било установено, че той не
работи и няма доходи.Независимо, че пребивава във ФР Г., то предвид факта, че не реализира
доходи от една страна, а от друга, баща е не още две малолетни деца, за които трябва да се грижи,
то издръжка в размери над минимално установените в СК ¼ от размера на МРЗ за страната, би
надхвърлила неговите възможности.Сочи и представени доказателства, относно заболяване на
едно от децата – епикриза от Университетска клиника за университета Билефелд – гр.БЕтел, ФРГ.,
според която ЕМ. К. Д. се е лекувал в посочената болница от Диабет тип 1.В жалбата е цитирана
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК.Следващото се от съдържанието на цитирания законов текст,
безусловно по своя характер задължение за издръжка на непълнолетно дете, от неговите родители,
като единствена възможност да бъде осигурена издръжка за осигуряване на нормални условия за
неговото отглеждане и възпитание, и преценката на първоинстанционния съд относно настъпила
промяна в обстоятелствата, определящи размера на издръжката, налагащи промяната й не се
оспорват.Според жалбоподателя въззивният съд следва да определи каква следва, да е тежестта на
всеки един от родителите при поемане издръжката не техните син и дъщеря, както и да извърши
преценка за възможностите му да поеме определената сума от 200.00 лева.Въззивникът се
позовава и на чл.27 т.2 от Конвенцията за правата на детето, вменяваща на родителите
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за нормалното развитие на детето, ратифицирана от
РБългария и съставляща част от вътрешното законодателство, наред с разпоредбите на СК,
задължаваща съда да следи за правата на децата, като висша ценност в развитието на обществото.В
жалбата се съдържа искане за отмяна на решението, в частта, относно уважаване на предявените
искове за сумите над 162.50 лева, за всяко от децата до присъдените размери от по 200.00 лева.
Препис от жалбата е връчен на С.Б., като законен представител на децата ЕМ. К. Д. и
А.М.К. Д..Писмен отговор не е подаден.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Страните не твърдят допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във
връзка с извършване на доклада по чл.143 ГПК от първоинстанционния съд.
Във въззивното производство е представен социален доклад от Д“СП“ – Дпуница.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
За да се произнесе по жалбата, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
2
Няма спор, че К. ЛЮБ. Д. и С.Б. са родители на децата ЕМ. К. Д. роден на ***********. и
А.М.К. Д., родена на *********** на възраст, съответно 12 и 11 години. ( удостоверения за
раждане, издадени въз основа на актове за раждане ***********.).
Към момента на подаване на исковата молба – 24.03.2021г., двете деца са били ученици в
ІV и V клас на ***********, записани в книгата на подлежащи на задължително обучение деца.(
удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане ***********.).
К.Д. е баща и на децата ЕМ. К. Д. и Л.К. Д., родени съответно на *********** в Г. и
гр.Перник(удостоверения за раждане ,издадени въз основа на актове за раждане №6/04.07.2017г. и
№80/19.02.2015г.).
Между Б. и Д. не е било постигнато съгласие относно начина на упражняване на
родителските права и режима на лични контакти, при което с решение от 09.01.2019г. по гр.д.
№2037/2018г. на Дупнишкия районен съд е постановено, че упражняването на родителските права
спрямо малолетните деца се предоставя на майката С.Б. , определен е режим на лични контакти на
бащата с децата и е постановено плащането от същия на издръжки в размер на по 130.00 лева, за
всяко дете, считано от м.08.2018г. до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва при
забава.Решението е влязло в сила на 06.02.2019г.
Няма спор, че до определен момент след раждането им, децата са били отглеждани от
техния баща и в приемно семейство, що се отнася до детето А.М..Настаняването на детето А.М. в
приемно семейство на А. Д. и Александър Георгиев е било прекратено с решение на ДнРС по гр.д.
№32/2018г, влязло в сила на 18.02.2018г.
Искането за увеличаване размера на присъдената издръжка ищцата е обосновала с
недостатъчност на присъдените издръжки от по 130.00 лева с оглед порастването на децата, довело
до промяна на потребностите им.Сочи, че ответникът се бил хвалил, че получава 1200.00 евро
възнаграждение и няма да даде нито една стотинка на децата им, при отсъствие на други
задължения и твърди, че той работел на различни места.
С отговора на исковата молба исковете са оспорени по същество, като са противопоставени
следните доводи – ответникът не работи, но редовно изплаща присъдената издръжка, заплащането
на издръжка в претендираните размери би го затруднило в голяма степен, предвид и задължението
му за издръжка на още две малолетни – ЕМ. К. Д., ЕГН ********** и Л.К. Д., ЕГН **********,
които живеят се него и за които той се грижи, едното от които със здравословни проблеми.
В първото с.з. ответникът е представил, като доказателство преведен на български език
документ, означен договор за наем , заверен по реда на чл.185 ГПК, относно жилище,намиращо се
във ФР Г., в който като наемател е посочено лице с имена И. Д.,с посочена наемна цена и
3
консумативи възлизащи на 480 евро.В документа липсват подписи на страните по сделката.
Представен е и превод, заверен по реда на чл.185 ГПК на доклад във връзка с лечение в
болнично заведение във ФРГ., Университетска клиника на университета Билефелд, Бетел в
който, като пациент е посочен ЕМ. К. Д. и е отразено стационарно лечение за периода до
07.04.2021г. до 15.04.2021г. с диагноза“ Диабет меллитус тип І“.В документа липсва подпис,
описано е състояние на пациента, резултати от изследване.Липсва заключение, препоръка.
Разпитани са двама свидетели – А. Д., братовчедка на К.Д. и Г.Ч. – приятел на семейството.
Д., която явно е съпричастна към грижите за А.М., в чието семейство, тя е била настанена,
разказва, че докато детето е отглеждано от нея бащата К. е посещавал А.М., и се грижел за
детето.Знае, че К. е в Г., че има две деца, едното от които болно, за което той се грижи, не
работи.Заявява, че поддържа връзка с К. , който и се обажда, когато изпрати пари на децата
си.Другата жена на К. работела в кухня в Г. и според свидетелката тя осигурява средствата, които
той праща за издръжка на другите си деца. 2 месеца преди 22.06.2021г.( датата на съдебното
заседание) , според свидетелката К. бил посетил децата, но не могъл да ги види, било заключено,
въпреки, че децата според К. си били у дома.Бил оставил подаръци на някакви съседи.
Свидетелят Г.Ч., е контактувал със семейството, докато са били съпруг и съпруга, ходили
си на гости.Силвия била споделила със свидетеля, че К. плаща издръжка на децата си.Свидетелят
е предоставял заеми на Силвия, за да поеме разходите по издръжка на децата, за което нейната
минимална работна заплата според него не била достатъчна.Свидетелят заявява, знание относно
местопребиваването на К. в чужбина, но не и относно точното му местонахождение.Живее в
съседство със Силвия, не знае за намерения на К. да заведе децата на почивка, и не знае дали през
пролетта е бил в България.
Според удостоверение изх.№100–17.03.2021г. издадено от *********** С.Б. е в трудови
правооотношения, с посоченото дружество и е реализирала доход от трудово възнаграждение ,
възлизащо средно на 625.13 лева брутно възнаграждение.
Първоинстанционното решение е валидно.При проведения служебен контрол не се
установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт –
решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в писмена форма,
подписано е и волята на съда е абсолютно разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на
ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС) .
Спорът във въззивното производство е концентриран по размера на дължимата на двете
деца издръжка, доколкото в жалбата не се оспорва, положителния извод, относно настъпила
промяна в обстоятелствата, определящи размера на издръжката.
4
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно чл.143, ал.1 СК - всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а
според ал.2 родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката се л.142, ал.1 СК се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. родителите дължат издръжка
на своите непълнолетни деца, независимо дали са трудоспособни и могат да се издържат от
имуществото си, според ал.2 – минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
Съгласно чл..150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Релевантни към правилното решаване на спора са и дадените в Постановление
№5/16.11.1970г на Пленума на Върховния съд разяснения, актуални и при сега действащата
законодателна рамка и икономически условия.
Съгласно т.2т.4 и т.5 от Постановление №5/16.11.1970г. възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация,
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при
когото се отглежда детето. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая. Нуждите са винаги конкретни.При данни за доходи
и имущество на детето – стипендия, пенсия и държавна издръжка следва да се вземе предвид дали
тези доходи задоволяват напълно нуждите му. Не се освобождават от задължението да дават
издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят. Възможностите им се
определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства, които са от значение за
случая.
С оглед действащия към момента размер на Минималната работна заплата, определен с
Постановление на МС №336/26.11.2020г.(ДВ бр .103/2020г.) на 650.00 лева, считано от
01.01.2021г. минималният размер на дължимата издръжка възлиза на 162,50 лева.Регулярно в
последните няколко години размерът на МРЗ е увеличаван, считано от 01.01 на следващата година,
от 560 на 610 на 650 лева.С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 286 на МС от 19.08.2021 г. за определяне
размера на линията на бедност за страната за 2022 г.(Oбн., ДВ, бр. 70 от 24.08.2021 г., в сила от
1.01.2022 г.), считано от 01.01.2022г. на 413 лв.
5
В разглеждания случай по делото не е установено каква е професионалната квалификация
на двамата родители, не са установени влогове на същите, доходи от наем или друго
имущество.Липсват данни за заболявания и на бащата и на майката, като пречка за полагане на
труд и реализиране на трудово възнаграждение, в минимален размер, заплащането на което е
гарантирано съгласно разпоредбата на чл.245 КТ (при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в
размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и
се изплаща допълнително заедно със законната лихва).
Ясно е, че в тежест на бащата съществува задължение за издръжка и на още две малолетни
деца, едното от които страда от заболяване.
Свид.А. Д., е със знание, че непосредствени грижи във връзка с отглеждането на болното
дете се осъществяват от бащата.
Няма спор, че непосредствени грижи за отглеждане на децата, които настоящият спор
касае, Е. и А.М., се осъществяват от тяхната майка, че децата живеят в притежавана от същата
жилище с нормални хигиенно – битови условия и създадени подходящи условия за нормалното им
развитие, както, че месечният доход на майката – БТВ възлиза на около 625.00 лева .
Като има предвид възрастта на двете деца съответно 12 и 11 години, предполагащи
съобразно възрастта в която са се намирали при предходно определяне на издръжката и промяна
към по- висок размер на средствата за задоволяване на елементарните им потребности, обусловен
от порастването им, преминаването в по – високо ниво на образователната програма, което е
свързано с нови разходи за консумативи, променените с възрастта размери на минималните
средства за социално развитие и формиране на личността, липсата на данни за заболявания
свързани с разходи или други специфични потребности, посочения праг на линия на бедност,
данните за доходите на майката и факта, че бащата не работи, намира се във Федерална република
Г. - този извод в първонистанционното решение не е оспорен, и в негова тежест съществува
задължения за издръжка на още две деца, съдът намира, че за задоволяване на потребностите на
децата е необходима сума не по малка от 400 лева, като приоритет се дава на потребностите на
децата.
При преценката на дължимата от бащата част от тази издръжка обаче, изводите на
районния съд не могат да бъдат споделени. Дори и намиращ се във ФРГ., то бащата е оспорил
полагането на труд и получаването на трудово възнаграждение, посочил е невъзможност да
изплаща издръжка в претендирания размер, поради ангажираността си и с издръжка и грижи на
други две деца, за едното които е представил доказателства за боледуване).При твърдение за
отрицателни факти – доказателствената тежест за установяване на противното е на насрещната
страна – в случая ищцата.Ищцата нито е оспорила тези твърдения, ангажираните във връзка с тях
6
доказателства, нито е ангажирала доказателства за установяване на противното.Доказателства, че
той реализира доход от 1200 евро не са представени.Налице са от друга страна свид.показания
индициращи за истинност на твърдяното – показанията на свид.Д., която вярно декларира, и че се е
грижила за детето А.М.,докато майката е била в чужбина, видно от представеното решение
№4/14.02.2018г. по гр.д.№32/2018г. ,както е твърдялата и ищцата.
Трудоспособните лица не се освобождават от задължението да дават издръжка, в случая
въззивникът и не желае такова нещо.Вярно е, че живеенето в Г. предполага възможност за
получаване на трудово възнаграждение в по – висок размер, но в случая ответникът е твърдял, че
не работи, оспорил е възможност за плащане на издръжка в по – висок размер и със
съществуващите задължения за издръжка на още две деца, едното от което със здравословен
проблем.Въззивникът не е посочил ясно, че грижите за болното дете го възпрепятстват да полага
труд, но в жалбата се твърди необоснованост на решението, поради необсъдени свидетелски
показания,а в свидетелските показания в случая се съдържа информация,че въззивникът не
работи и се грижи за детето, защото е болно, което предвид и задължението му за издръжка на още
едно дете, мотивират въззивният съд да приеме, че размерът на средствата с които бащата следва
да участва в издръжката на децата, не би могло да надвишава 180.00 лева за всяко от децата.Съдът
счита, че доколкото е изплащал присъдената до момента издръжка, то сума надхвърляща
задължителната минимална издръжка, предвидена в СК с 12.50 лева не би била непосилна за него
и е в интерес на децата му.Сумата е дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и със законната лихва,
при забава.Това би способствало за постигане на преследваните с цитираната в жалбата Конвенция
и други Международни актове цел относно осигуряване на условия за живот, гарантиращи
нормално развитие на децата.
С оглед на изложеното, обжалваното решение се явява неправилно, в частта относно
присъдената издръжка за суми, надхвърлящи 180.00 лева и следва да бъде отменено, а предявените
искове за изменение на дължимата месечна издръжка, за сумите над 180.00 лева до 200.00 лева да
бъдат отхвърлени.
Съразмерно на уважената част от жалбата, на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство за сумата 33.60 лева, съответна част от заплатената държавна
такса възлизаща на 100.80 лева.
Ответниците не представят доказателства за разноски за въззивното производство, поради
което такива не им се следват.
Жалбоподателя не е представил доказателства за сторени разноски в първоинстанционното
производство, поради което такива не му се присъждат.
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 28.06.2020г. решение на Дупнишкия районен съд по
гр.д.№577/2021г. в обжалваната му част в която, К. ЛЮБ. Д., ЕГН: ********** с адрес **** е
осъден да заплаща на малолетните си деца ЕМ. К. Д., ЕГН ********** и А.М.К. Д., ЕГН
**********, чрез тяхната майка и законен представител С. ЕМ. Б., ЕГН: ********** с адрес на
тримата: *********** , месечна издръжка в размер на сумата до 180.00 лева за всяко от децата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2021г., до настъпване на
обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ОТМЕНЯ постановеното на 28.06.2020г. решение на Дупнишкия районен съд по гр.д.
№577/2021г. в обжалваната му част в която К. ЛЮБ. Д., ЕГН ********** с адрес **** е осъден да
заплаща на малолетните си деца ЕМ. К. Д., ЕГН ********** и А.М.К. Д., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител С. ЕМ. Б., ЕГН: ********** с адрес на тримата:
*********** , месечна издръжка в размер на сумата над 180.00 лева до 200.00 (двеста) лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2021г., до настъпване на
обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от С. ЕМ. Б., ЕГН **********, като
майка и законен представител на ЕМ. К. Д., ЕГН ********** и А.М.К. Д.,ЕГН *********** с
адрес на тримата: *********** срещу К. ЛЮБ. Д., ЕГН ********** с адрес: *********** искове с
правно основание чл. 150 СК вр. с чл.143, ал.2 СК за увеличаване размера на присъдената с
решение от 09.01.2019г. по гр.д.№2037/2018г. месечна издръжка на двете деца, за сумите над
180.00 лева до присъдените с първоинстанционното решение размери от по 200.00 лева месечно, за
всяко от децата, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване
на исковата молба до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
Осъжда С. ЕМ. Б., ЕГН **********, като майка и законен представител на ЕМ. К. Д., ЕГН
********** и А.М.К. Д.,ЕГН *********** с адрес на тримата: *********** да заплати на К. ЛЮБ.
Д., ЕГН ********** с адрес: *********** разноски за възивното производство възлизащи на 33.60
лева.
Решението не подлежи на обжалване.Преписи да се връчат на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9