Решение по дело №1569/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 151
Дата: 27 март 2025 г. (в сила от 23 април 2025 г.)
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20241210201569
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Благоевград, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210201569 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. Е. М. от гр. *** с ЕГН **********
против Наказателно постановление № 24-1116-004179/17.10.2024 г., издадено от
началник група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че са налице множество смекчаващи
административнонаказателната отговорност обстоятелства, очертаващи незначителна
степен на обществена опасност на нарушението и нарушителя и предпоставящи
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН. Навежда се и несъответствие
между установената фактическа обстановка и словесното описание на нарушението,
както и непълнота в описанието на нарушените правни норми.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление .
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. А., която поддържа подадената жалба. Допълва доводи за
субективна несъставомерност на нарушението, като подчертава, че жалбоподателят не
е собственик на автомобила, който бил закупен на 04.04.2024г. от малолетния му син.
Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител.
Депозира писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
1
На 04.04.2024 г. *** С.ов М. с ЕГН **********, представляван при сключване
на сделката от законния си представител – жалбоподателя С. М., закупил от *** и ***
л.а „Сузуки Балено“с рег.№ *** с рама № ***, двигател № ***, за което на същата дата
е сключен договор за покупко-продажба с нотариално заверени подписи.
Предвид липсата на извършена от новия собственик на МПС регистрация, на
06.06.2024 г. на основание чл.143, ал.15 ЗДвП е извършено служебно прекратяване на
регистрацията на придобития от малолетния *** М. автомобил.
На 16.06.2024 г. В. К. и К. *** - служители на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Благоевград изпълнявали служебните си задължения в района на магазин
„Кауфланд“ гр. Благоевград Около 22.03 ч. на посоченото място полицейските
служители спрели л.а „Сузуки Балено“ с рег.№ *** и при проверка на документите за
самоличност на водача, установили, че същият се управлява от жалбоподателя С. М..
Служителите на сектор „Пътна полиция“ извършили справка в информационните
системи на МВР, от която установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил
е с прекратена на 06.06.2024 г. регистрация, извършена по служебен ред на основание
чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
К. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
поради което в негово присъствието и на свидетеля К. С. съставил АУАН серия GA
№1298839.
След запознаването със съставения АУАН, началникът на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Благоевград приел, че деянието на С. М. съдържа признаците
на престъпление по чл.345 НК, поради което на 18.06.2024г. на основание чл.54, ал.1,
т.9 ЗАНН и чл.33, ал.2 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство
по АУАН серия GA №1298839/ 16.06.2024 г. и изпратил материалите на РП –
Благоевград.
Изпратените в РП- Благоевград материали инициирали образуване на преписка
Вх. 5413/2024 г. по описа на Прокуратурата. С Постановление от 10.10.2024 г. РП –
Благоевград отказала да образува досъдебно производство, като материалите са
изпратени на началника на сектор „Пътна полиция“ за реализиране на
административнонаказателна отговорност.
Въз основа на постановлението на РП – Благоевград, с което е отказано да се
образува досъдебно производство, на основание чл.36, ал.2 ЗАНН, началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград, издал обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 28.10.2024 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели К., *** и *** и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от Сектор "Пътна
полиция" Благоевград регистрационен № 111600-1263/27.01.2025 г., справка по
история за превозно средство, справка собственици на превозно средство, заявление за
промяна на регистрация, протокол за преглед на техническа изправност на ППС, данни
за превозно средство по услуга промяна на регистрация, договор за
покупко[1]продажба на моторно превозно средство, удостоверение за раждане №
**********, удостоверение за техническа изправност на ППС, АУАН №
1298839/16.06.2024 г., АУАН № 1298839/16.06.2024 г., вносна бележка, свидетелство за
регистрация част 1, заявление за прекратяване на регистрация, декларация от
12.08.2024г., удостоверение за раждане, свидетелство за регистрация част 1, НП № 24-
1116-004179, жалба от 04.10.2024 г., известие за доставяне, писмо регистрационен №
2
111600- 20080/05.11.2024 г. Писмо от Районна прокуратура - Благоевград с приложение
материали по преписка УРИ №785200-2088/24.07.2024 г. по описа на 02 РУ
Благоевград, Договор за покупко-продажба на МПС от 04.04.2024 г.; АУАН Серия GA
№3286439/04.12.2024 г.; Удостоверение №428/12.08.2024 г.; СРМПС част 1 за МПС с
рег. №***; Удостоверение за раждане №0017/06.01.2014 г.; Удостоверение за раждане
№654/02.08.2006 г.; Заповед за прекратяване на трудов договор №1276/31.10.2024 г.;
Трудов договор №5224/01.10.2024 г.; Докладна записка от 01 РУ Благоевград относно
извършена проверка по преписка с рег. №1116р-10777/22.10.2024 г.; Сведение от С. Е.
М. от 28.10.2024 г.; Възражение от С. Е. М. от 28.10.2024 г.; АУАН Серия GA
№1298839/16.06.2024 г.; Обяснение от С. Е. М. от 16.06.2024 г.; Докладна записка от В.
М. К. от 16.06.2023 г.; Мотивирана резолюция №24-1116- М000070; Постановление за
отказ за образуване на досъдебно производство от 10.10.2024 г.; Известие за доставяне
с ИД PS 2700 O1WTX7 8; Жалба от С. Е. М. от 04.10.2024 г.; Писмо от Сектор „Пътна
полиция“ Благоевград с УРИ 111600-20080/05.11.2024 г.; Заповед
№8121з[1]1632/02.12.2021 г.; Справка за нарушител/водач за С. Е. М..
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията
на полицейските служители, предвид тяхната последователност, непротиворечивост и
подкрепата им от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на тази
свидетели се характеризират с висока доказателствена стойност, основана на
възпроизвеждането на преките им възприятия за обстоятелства, относими към
предмета на делото.
При анализа на показанията на свидетелката ***, съдът съобрази близките й
отношения с жалбоподателя, с когото е във фактически съжителство, а оттам и
заинтересоваността й от изхода на делото. Независимо от горното, съдът кредитира
нейните показания, доколкото същите са непротиворечиви и логични и по делото не са
ангажирани доказателства, опровергаващи показанията й или внасящи съмнение в
тяхната достоверност.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото и
изясняват релевантни към предмета на доказване обстоятелства.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно
дата, мястото и обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изясняват
посредством показанията на полицейските служители, свидетелката Иванова,
съставения АУАН и писмо от сектор“Пътна полиция“ – Благоевград, съдържащо данни
за прекратена регистрация на провереното МПС, справки собственост на МПС,
справка по история на регистрацията.
Показанията на Иванова съдържат и данни за социално-битовото състояние на
жалбоподателя, както и детайли за закупуването на автомобила на името на сина им,
последващото му регистриране и подаденото след това заявление за прекратяване на
регистрацията.
От договора за покупко-продажба се установява датата на придобиване на
автомобила от сина на жалбоподателя, а от писмо от сектор"Пътна полиция" –
Благоевград, справки за собственост и история на регистрацията на МПС се
установява датата и основанието за извършеното прекратяване на регистрацията на
автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.10.2024 г., а жалбата е от
3
04.11.2024 г.), и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима. Действително жалбата срещу наказателното
постановление е подадена до наказващия орган, но предвид нейното съдържание,
наказващият орган е следвало да приеме, че същата е насочена срещу Наказателно
постановление № 24-1116-004179/17.10.2024 г., и на основание чл.60, ал.2 ЗАНН да
окомплектова преписката и да я изпрати на РС- Благоевград, като съдът при съмнение
за редовността на жалбата, разполага с правомощието да остави жалбата без движение
и даде конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно т.3.11 на Заповед № 8121 з-
1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, наказателни постановления
могат да бъдат издавани от началниците на групи в СПП при ОДМВР на обслужваната
територия. Ето защо наказващият орган е материално и териториално компетентен да
наложи административно наказание за установено нарушение на ЗДвП.
Предвид изрично предвидената с чл. 36, ал.2 ЗАНН възможност за образуване
на административнонаказателно производство без съставянето на АУАН, когато
прокурорът е отказал да образува наказателно производство, издаването на НП на
основание чл. 36, ал.2 ЗАНН не е обусловено от предходното съставяне на съответния
АУАН, поради което въпросът за компетентността на актосъставителя не подлежи на
изследване.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид изложеното въззивната инстанция не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП, изр.1 по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
С разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗДвП законодателят е създал задължение за
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Аналогично е и съдържанието на
чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно която по чл. 143, ал. 15
от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
4
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Приложеният по делото договор за покупко-продажба установява, че на
04.04.2024 г. малолетният *** М., представляван от законния си представител –
жалбоподателя С. М. е закупил автомобила от предишните му собственици като
прехвърлянето на собствеността станало по предвидения в закона ред, а именно в
писмена форма с нотариално заверени подписи. Сделката за покупко-продажбата на
автомобила била изповядана пред нотариус на 04.04.2024 г., за което по електронен
път били подадени данни към системата на Сектор "Пътна полиция".
В случая предвид това, че собственикът на автомобила е малолетен, на
основание чл.3 ЗЛС вместо него и от негово име, правните действия се извършват от
неговите законни представители – родители и настойници.
Ето защо и за двамата родители на малолетния М., е съществувало задължение
в едномесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на собствеността над
автомобила, т.е. до 07.05.2024 година /първият работен ден след 04.05.2024 г. – събота
–неприсъствен ден/, да регистрират превозното средство като собственост на сина им.
След като това не е сторено, на 06.06.24 г. регистрацията на МПС била
служебно прекратена по реда на чл.143, ал. 15 ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
Предвид горното от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че на 16.06.2024 г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Изпълнителното деяние е
осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство
– лек автомобил, който не е регистриран по пътища, отворени за обществено ползване.
На следващо място от приетите в хода на съдебното следствие доказателства
се установи по несъмнен начин, че управляваният от жалбоподателя автомобил, към
датата на вмененото му нарушение е бил с прекратена регистрация по реда на 143, ал.
15 от ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
От субективна страна нарушението е извършено виновно от жалбоподателя,
като неоснователни се явяват въведените доводи за субективна несъставомерност на
санкционираното нарушение..
Разпоредбите на чл.143, ал. 15 от ЗДвП и чл.18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24
март 2000 г., предвиждат служебно, прекратяване на регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От текста на двете
разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по
регистрация на превозни средства следва да направят отбелязване в автоматизираната
система, но никъде не е регламентирано законовото задължение да уведомяват
нарушителите за направеното отбелязване. Същевременно с чл. 18б, ал. 2 от Наредба
№ I-45 от 24 март 2000 г е регламентирано, че при прекратяване регистрацията по ал.
1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Не е
предвидено обаче задължение за уведомяване на приобратателя при извършена на
основание 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г служебно прекратяване на
регистрацията на съответното МПС.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята
на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
5
да информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията.
В случая за жалбоподателя като законен представител на собственика на
автомобила е съществувало задължението да регистрира превозното средство като
собственост на сина им, още повече че той го е представлявал при сключването на
договора за покупко-продажба, като в депозираната жалба даже е посочено, че
жалбоподателят е закупил автомобила. Ето защо неоснователни се явяват
възраженията за субективна несъставомерност на деянието, основани на това, че не
жалбоподателят е придобил процесното МПС.
Всеки е длъжен да познава закона, поради което не може да бъде прието, че
жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена,
вследствие на бездействието му да изпълни предвиденото с чл.145, ал.2 ЗДвП
задължение.
Задължението за извършване на регистрация в едномесечен срок от
придобиването на МПС е регламентирано по ясен начин с чл.145, ал.3 ЗДвП, като с
чл.143, ал.15 на същия закон и чл.18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. са
регламентирани последствията от бездействието на приобретателя на МПС. След като
жалбоподателят в качеството на законен представител на малолетния си син –
собственик на автомобила, не е изпълнил предвиденото с посочените разпоредби
задължение, законосъобразно от органите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград на 06.06.2024 г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията на
придобития автомобил. Ето защо с оглед това, че както задължението на
жалбоподателя да извърши регистрация на автомобила, така и последствията от
неизпълнението на това задължение са ясно регламентирани в ЗДвП и в Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г., С. М. не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение
– неизпълнение на вменено със закон задължение, още повече, че както беше посочено
именно той е представлявал сина си при сключване на договора и е бил наясно, че
автомобилът става собственост на сина му, на който той е законен представител.
Жалбоподателят е бил длъжен да е наясно, че при неизпълнение на
предвиденото с чл.145, ал.3 ЗДвП задължение ще бъде извършено прекратяване на
регистрацията на МПС, както и да не го управлява по пътищата отворени за
обществено ползване. Изложението съображения обуславят извод за виновно
извършване на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания, поради което съдът не разполага с възможността да приеме, че
нарушението на чл.140, ал.1 ЗДвП е маловажно такова по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца
и глоба от 200 до 500 лв. за лице, което управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред.
С оглед установеното от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателна му отговорност и са му наложени
кумулативно предвидените в закона административни наказания.
Кумулативно предвидените наказания са определени в минимално установения
от законодателя размер. Съдът приема, че наказанията са определени при отчитане на
предвидените в чл.27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии, като са отчетени предходните
нарушения на ЗДвП от жалбоподателя, неговото социално и финансово състояние,
поради което съответстват на характера на извършеното нарушение и биха постигнали
6
визираните в ЗАНН цели.
С оглед горното, в случая не са налице основания за изменение или отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в
цялост като законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото, право на разноски възниква за наказващия орган, но
предвид липсата на съответното искане, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН, Районен съд- Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1116-004179/17.10.2024 г.,
издадено от началник група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с
което на С. Е. М. от гр. *** с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7