№ 157
гр. Шумен, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20243600500235 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба рег. № 1239/20.02.2024 г. при НПРС, депозирана от Б. Т. А., чрез пълномощника – адв.
Б. С. от ШАК против решение № 30/06.02.2024 г. по гр.д. № 1098/2023 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар, с което предявеният от него установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е отхвърлен. Жалбоподателят счита, че постановеното
решение се явява неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Излага подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск, като му
бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – Д. М. П., чрез пълномощник –
адв. И. Д. от ШАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за
неоснователна. Сочи, че правилно първоинстанционният съд отхвърлил претенцията срещу
нея, тъй като било доказано, че възстановила процесната сума на ищеца. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено и й бъдат присъдени извършените във
въззивното производство разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
1
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 1098/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от Б. Т. А. срещу Д. М. П. с искане да бъде признато за
установено, че съществува вземане на ищеца срещу ответницата в размер на 14400,00 лв.,
представляваща парично задължение за възстановяване на получена сума по предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 02.02.2017 г., който не бил обявен за окончателен
от съда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението до
окончателното плащане, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 920/2023 г. по описа на НПРС. Впоследствие, в хода на
производството, на основание чл. 214 от ГПК, по искане на ищеца е допуснато изменение на
иска, като същият се счита предявен за установяване на сума в размер на 8330,00 лв.
Твърденията в исковата молба са, че по силата на сключен между страните предварителен
договор за продажба на недвижим имот, Б. А. платил на Д. П. сума в общ размер от 23000,00
лв., както следва – на 02.02.2017 г. – 5000,00 лв.; на 16.03.2017 г. – 5000,00 лв.; на 31.05.2017
г. – 8000,00 лв. и на 15.06.2017 г. – 5000,00 лв. Същата представлявала част от уговорена по
договора продажна цена за имота. Между страните се водило дело с предмет – обявяване на
предварителния договор за окончателен, като с влязло в сила решение по същото
претенцията била отхвърлена. След това ответницата възстановила на ищеца сума в размер
на 8600,00 лв., но все още дължала остатъка, до общия размер на платената продажна цена в
размер на 14400,00 лв.
В срока за отговор, ответницата, чрез пълномощника си – адвокат, подала отговор на
исковата молба, с който оспорила предявения иск като неоснователен. Посочила, че не
отрича обстоятелствата, че между страните съществувал предварителен договор за продажба
на недвижим имот, както и че предявеният иск за обявяването му за окончателен бил
отхвърлен. Описва, че на 22.07.2019 г. платила на ищеца сума в размер на 7666,66 лв., а на
26.07.2019 г. – сума в размер на 7000,00 лева. Счита, че по този начин възстановила на А.
дължимата от нея сума. Поискала претенцията да бъде изцяло отхвърлена, като й бъдат
присъдени деловодни разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 415 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, като с решението си го е отхвърлил. Приел е, че по делото не било
доказано плащане от страна на Б. А. на сума в по-голям размер от 5000,00 лв. Приел е, че се
касае за даден при сключване на договора задатък и поради обстоятелството, че
предварителният договор бил развален по вина на купувачите, на същите не се следва
връщане на сумата. Заключил, че ищецът по никакъв начин не доказал съществуване на
вземане срещу ответницата, тъй като последната, при извършеното от нея плащане
правилно извършила прихващане.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
2
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 02.02.2017 г. е, че Д. М. П. се съгласила да
продаде на Б. Т. А., С.Г.М. и С.В.И. недвижим имот, находящ се в землището на гр. Нови
пазар срещу цена в размер на 26000,00 лева. Страните се уговорили купувачите да платят
сумата по следния начин: 5000,00 лв. – платена в брой като „капаро“, а разликата – в срок до
31.05.2017 г. По делото са представени решение № 143/14.05.2018 г. по гр.д. № 1469/2017 г.
по описа на Районен съд – Нови пазар, решение № 204/23.10.2018 г. по в.гр.д. № 240/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Шумен и определение № 556/02.07.2019 г. по гр.д. № 406/2019 г.
по описа на ВКС, от които се установява, че предявеният от Б. Т. А. и С.Г.М. срещу Д. М. П.
иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на описания предварителен договор
за окончателен бил отхвърлен. Съдът констатира от приложените платежни нареждания от
22.07.2019 г. и 26.07.2019 г., че ответницата превела по сметка на ищеца сумите, съответно:
7666,66 лв. и 7000,00 лв., а като основание за това е посочено – възстановяване на дължима
сума по прекратен предвартилен договор от 02.02.2017 година. По делото са представени
отправени между страните нотариални покани и отговори по тях, като видно от отговор на
нотариална покана от 10.07.2019 г. е, че П. описва получените от нея суми въз основа на
сключения предварителен договор, както следва: на 02.02.2017 г. – 5000,00 лв.; на 16.03.2017
г. – 5000,00 лв.; на 31.05.2017 г. – 8000,00 лв. и на 15.06.2017 г. – 5000,00 лв. Освен това,
ответницата поискала да й бъде предоставено споразумение между купувачите по
предварителния договор, за да извърши коректни плащания на остатъка от дължимите суми.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията като такава по чл. 415 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, но съобразно изложените в исковата молба фактически и правни
твърдения, настоящият състав счита, че правилната квалификация на иска е по чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Въззивният съд намира, че
НПРС е обсъдил и се е произнесъл по правно-релевантните факти и разпределил правилно
доказателствената тежест в доклада си, поради което решението му не страда от пороци на
това основание.
Ищецът претендира вземане поради неоснователно обогатяване и по-специално –
даване и получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването да е без
основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило
или да е отпаднало с обратна сила. Т.е., централният елемент от фактическия състав, от
който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е основанието.
Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето,
което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят
вина на получателя.
3
В конкретния случай, Б. А. цели връщане на получена от ответницата парична сума
при отпаднало основание. Фактическият състав в тази хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се
характеризира с това, че в момента на престирането между страните съществува
правоотношение, по силата на което едната страна е била длъжна да даде нещо, а другата е
имала право да го иска и получи. Впоследствие, обаче, по една или друга причина,
съществуващото основание отпада, най-често с последващ акт от правно естество. В тези
случаи отпадането на основанието означава, че съществуващото правоотношение престава
да обвързва страните и то с обратна сила – обезсилва се от момента на възникването му.
Не се спори между страните, че между тях съществувало валидно облигационно
правоотношение – сключен на 02.02.2017 г. предварителен договор за продажба на
недвижим имот, собственост на Д. М. П.. Страни по същото били освен тези по настоящото
производство, и С.Г.М. и С.В.И., в качеството им на купувачи. Установява се, че
предявеният от Б. А. и С.М. срещу Д. П. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за
обявяване на предварителния договор за окончателен бил отхвърлен с влязло в сила
решение. Тоест, договорната връзка между страните била прекратена. След прекратяването
й, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД продавачът дължи връщане на
авансово получената част от цената на имота, която той задържа без правно основание, тъй
като е отпаднало основанието за получаването й след като продажбата няма да бъде
осъществена. В тази насока, изводите на първоинстанционният съд относно наличие на
основания за връщане на задатък са ирелевантни, тъй като същият обезпечава изпълнението
и обезщетява вреди от неизпълнение. Тоест, доказва се, че основанието е отпаднало с
обратна сила. Поради това, съдът намира, че са налице елементите, включени във
фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предложение 3-то от ЗЗД – ответницата е получила
парична сума по силата на отпаднало основание.
Спорният между страните въпрос е относно сумата, която Д. П. следва да върне на Б.
А.. Предварителният договор е сключен между продавачката и тримата купувачи, като в
същия е вписано, че продажната цена се плаща от „купувачите“, без да е конкретизирано
каква сума следва да плати всеки от тях. Според нормата на чл. 121 от ЗЗД, освен в
посочените от закона случаи, солидарност между двама и повече длъжници възниква само
ако е уговорена. С оглед на цитираната разпоредба и приетото от страните в сключения
договор, следва да се приеме, че е приложимо общото правило за разделност на
задълженията. Или, всеки от купувачите е дължал частта от цената, съответстваща на
неговата бъдеща идеална част от правото на собственост, която той ще придобие. Поради
това, настоящият състав намира, че всеки от купувачите Б. Т. А., С.Г.М. и С.В.И. бил длъжен
да плати на продавачката по 1/3 от продажната цена на имота /26000,00 лв./ - или по 8666,66
лева. Съответно, след отпадане на облигационната връзка между страните по
предварителния договор, Д. П. дължала връщане на всеки от купувачите по 1/3 от
получената от нея обща сума.
Неправилен е изводът на НПРС, че по настоящото дело не било доказано плащане от
страна на купувачите на повече от 5000,00 лв. Не се спори между страните, а и от
4
съдържащото се в отговор на нотариална покана извънсъдебно признание от страна на Д. П.
се установява категорично, че продавачката по предварителния договор получила следните
суми въз основа на същия: на 02.02.2017 г. – 5000,00 лв.; на 16.03.2017 г. – 5000,00 лв.; на
31.05.2017 г. – 8000,00 лв. и на 15.06.2017 г. – 5000,00 лв., или общо сума в размер на
23000,00 лева.
Ищецът претендира, че именно той платил цялата сума, поради което ответницата
дължала връщането й на него, като едва в хода на въззивното производство навежда довод,
че между купувачите имало споразумение в тази насока. Твърдението му и посоченото
писмено доказателство, обаче, са преклудирани. В съответствие с горните изводи на съда,
следва да се приеме, че полагащата се на А. част от държаната от П. сума без основание,
възлиза на 7666,66 лева.
Доказа се, чрез представените платежни нареждания, че ответницата възстановила на
ищеца сума в общ размер, възлизащ на 14 666,67 лв. По този начин същата изцяло погасила
задължението си към А., поради което последният няма вземане срещу нея.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради това и поради съвпадение с крайните
изводи на първоинстанционния съд, настоящият състав счита, че решението на НПРС е
правилно като резултат и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б. А. следва да бъде осъден да заплати на Д. П.
направените деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 1133,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 30/06.02.2024 г. по гр.д. № 1098/2023 г. по описа
на Районен съд – Нови пазар.
ОСЪЖДА Б. Т. А. да заплати на Д. М. П. направените деловодни разноски във
въззивното производство размер на 1133,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок,
считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5