РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен,10.04.2019 г.
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав
на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година в
открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ч.
ПОПОВ
при
секретаря Дарина Димитрова като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 458/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се
произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 35-0000019 на ***, на „***“
ЕООД на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
Недоволен от така наложеното административно наказание
е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия
орган е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят Ч.С.П., чрез
представляващ „***“ ЕООД- нередовно призован, не се явява. Представлява се от
адвокат П.П..
Административнонаказващият
орган ***, редовно призован, не се представлява. 7С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и
пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
На „***“ ЕООД е съставен АУАН за това, че на
10.07.18г. около 13:45 часа, притежавайки лиценз за международен
превоз на товари с №***извършва превози на територията на *** с товарен
автомобил „***“ с рег. № ***с водач ***, като същия не отговаря на изискванията
за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от
Закона за автомобилните превози /валидно до 17.03.2018г./, с което виновно е
нарушен чл.7а, ал.2, пр.3 на Закона за автомобилните превози.
Съдът констатира редица процесуални
нарушения, опорочаващи цялото административнонаказателно
производство.
Видно от събраните по делото писмени
и гласни доказателства е, че нарушението е установено с писмо получено по
информационна програма „Архимед“. Формално погледнато АУАН
отговаря на изискванията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като актосъставителят
Д.Н.К. и свидетелят Д.П. *** в своите
свидетелски показания твърдят, че нарушението е установено на базата на
документи, изпратени от ***. От граматическото
тълкуване на чл.40, ал.3 става ясно, че АУАН може да бъде съставен и в
присъствието на свидетели, които непосредствено са присъствали при установяване
на нарушението. Не може да се слага знак за равенство между двете хипотези
посочени във въпросната разпоредба, а именно „извършване“ и „установяване“, тъй
като установяването на нарушението е възможно да стане в един по-късен момент.
В този смисъл АУАН отговаря на изискването на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като
акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, който е присъствал при
установяването на нарушението, което е станало след получаването на писмо от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
В АУАН не е посочено мястото на
извършване на нарушението като по този начин не са спазени изискванията на чл.42,
т.3 от ЗАНН, където изрично е предвидено това да бъде отбелязано. В АУАН нарушението е подробно описано, но не може да
се установи неговото местоизвършване. Отделно в чл. 57, ал.1, т.5 като реквизит на
наказателното постановление отново е посочено мястото на извършване на
нарушението. В обжалваното НП това не е отразено, което прави последното
незаконосъобразно.
На следващо място, съдът счита, че
неправилно е определен субектът на административнонаказателната
отговорност и доколкото производството е било проведено срещу „***“ ЕООД, то
издаденото НП се явява
незаконосъобразно. Съгласно чл.10 от ЗАНН допустителите
(тези, които пряко не извършват, но допускат извършването на нарушението) се
наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В чл.96г,
ал.1 от Закона за автомобилните превози е предвидено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лева за този, който допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени със закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари. Доколкото допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение, от друго
лице, то юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство,
т.е. за непопречване на извършването на нарушение. Такава отговорност би могъл
да носи, съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН, ръководителят на учреждение, организация
или предприятие, като физическо лице, който може да бъде санкциониран за
нарушения, допуснати от негови подчинени. За да е налице изпълнителното деяние
„допусне”, то субект на административнонаказателната
отговорност може да бъде само и единствено ФЛ, но не и ЮЛ, с оглед на което
наказателното постановление следва да бъде отменено.
И в НП и в АУАН е посочена
несъществуваща законова разпоредба, а именно чл.152, ал.1, т.2 от Закона за
автомобилните превози както и Наредба, чиито номер не е посочен. Това, от своя
страна, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушителят не
е могъл да разбере кои точно изисквания е нарушил. Формалността на производството по налагане на административни
наказания изключва възможността да се извлича волята на наказващият орган по
тълкувателен път, а НП и АУАН трябва да са ясни, точни и недвусмислени. В този
смисъл, административнонаказателното производство е
съществено опорочено и НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Видно от събрания по делото доказателствен материал, в *** e постъпило писмо с вх. № ***., с което контролните
органи на *******.уведомяват за извършени нарушение на водачи на товарни
автомобили, използвани от български превозвачи. От приложението по делото се
вижда, че нарушителят „***“ ЕООД е установен на 10 юли 2018г. в 13:45 часа.
Съгласно чл.34 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на административно
нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Тъй като АУАН
е съставен на 14.01.2019г. е очевидно, че тримесечният срок, предвиден в чл.34
от ЗАНН, е изтекъл и не е следвало да се образува административнонаказателно
производство. Това представлява съществено
процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното
НП.
На основание гореизложеното съдът
счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
Отменя наказателно постановление №
35-0000019 на *** с което на „***“ ЕООД на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96г, ал.1, предл.2 от
Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :