Решение по дело №389/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 31
Дата: 9 февруари 2021 г.
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20207240700389
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

гр.Стара Загора, 09.02.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                   Председател: БОЙКА ТАБАКОВА  

                                                 Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА

                                                          СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  Манолов КАН дело № 389 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на К.С.В. ***, против Решение №260116/22.10.2020г., постановено по АНД №1935/2020г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 3069013 на ОД на МВР Стара Загора, с наложена на касатора глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според касатора районният съд неправилно е приел липсата на допуснати процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и е разместил доказателствената тежест в наказателното  производство  за установяване мястото на пътния знак и  мястото на засечената скорост. Сочи се, че в санкционния акт не е посочена отправната точка, от която е измерено разстоянието от 150 метра, като липсвало и конкретно място на разположение на радарната система. Излагат се съображения, че е неясно каква е измерената скорост и дали е приспаднат толеранс от 3 км/ч, като според жалбоподателя невръчването с електронния фиш и на снимковия материал или клип водело до пряко нарушение на чл.56 от Конституцията, гарантиращ правото на защита на всеки гражданин. Обосновава се, че липсвали доказателства, че техническото средство е вписано в Българския институт по метрология, като се сочи, че при извършеното от него измерване е нарушен чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. В заключение се твърди, че в електронния фиш е посочен касатора като собственик, но не е посочен собственика, на когото е регистрирано МПС. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което електронен фиш серия К, №3069013 да бъде отменен. Направено е искане за присъждане разноските по делото.

 

Ответникът по касация ОД на МВР от гр.Стара  Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

 

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на К.С.В. ***, против електронен фиш серия К, № 3069013, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 02.02.2018г., в 12:11 часа, на път I-5, км 222+200, до разклона за с.Змейово, обл.Стара Загора, в посока север-юг В. управлява товарен автомобил „Ауди Авант Куатро“, с рег.№***, със скорост 82км/ч., при ограничение на скоростта 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26, разположен северно на 150 м. Констатирано е превишаване на скоростта с 32 км/ч. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна радарна система TFR1-M и е отчетен километров толеранс от -3км.

 

С обжалваното съдебно решение Районен съд Стара Загора е потвърдил издадения електронен фиш. Прието е, че  при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно е установено извършеното административно нарушение, правилно е изяснен носителят на административнонаказателната отговорност и законосъобразно е наложено предвиденото в закона за това административно наказание. От представените по делото удостоверения, издадени от БИМ, е констатирана годността на техническото средство, измерило скоростта на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. Обосновано е, че при издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН – посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение и фактологията по извършването му. Посочено е, че атакуваният фиш съдържа всички необходими реквизити на чл.189, ал.4 ЗДвП. В заключение съдът е обосновал, че направените възражения от санкционираното лице са голословни и недоказани, поради което е приел, че са неоснователни. По тези съображения първоинстанционният съд е потвърдил издадения електронен фиш от ОД на МВР-Стара Загора като правилен и законосъобразен.

 

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.  

 

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава въведеното с пътен знак ограничение извън населено място. В случая става въпрос за движение в обхвата на пътен знак „В-26“, който въвежда ограничение за максимално допустима скорост за движение скорост от 50 км/ч. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Правната квалификация е правилна и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.

 

Наведените в касационната жалба доводи от касатора за незаконосъобразност на електронния фиш настоящият касационен състав намира за неоснователни, поради следните съображения:

 

Разстоянието от 150 метра, посочено в електронния фиш се отнася до отдалечеността на пътния знак с въведено ограничение до АТСС, което обстоятелство ясно е посочено в приложения към материалните на въззивното производство протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В самия електронен фиш ясно е записано и конкретното място на разположение на радарната система – път I-5 км.222+200. От приложения по делото снимков материал се установява също, че измерената с АТСС скорост е 85 км/ч, като нормативно установения толеранс е взет предвид от административнонаказващия орган, тъй като в санкционния акт е посочено, че установената скорост е 82 км/ч, съответно превишената скорост е 32 км/ч.

 

Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не предвижда наред с издадения електронен фиш на санкционираното лице да се връчва и снимковия материал, въз основа на който той е издаден. Запознаване с този доказателствен материал от санкционираното лице може се осъществи, както при подаване на възражения срещу санкционния акт до административнонаказващия орган по реда чл.189, ал.6 от ЗДвП, така и в производството по оспорването му пред съда, с оглед на което възраженията на нарушено право на защита се явяват също неоснователни. В материалите на въззивното производство е приложено Удостоверение №10.02.4835, от което е видно, че процесното АТСС е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, поради което възраженията от касационната жалба в обратната посока са неоснователни. Доводите за незаконосъобразност на електронния фиш, поради непосочване на собственика на управлявания от касатора автомобил също са неоснователни, тъй като от материалните на административнонаказателната преписка се установява, че за установеното нарушение първоначално е издаден електронен фиш на собственика, на когото е регистрирано МПС и след процедурата по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП и предоставяне на декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, първоначално издадения електронен фиш е анулиран и е издаден процесния електронен фиш, с който на касатора, който се явява и извършителя на установеното нарушение, е наложено административното наказание. В този смисъл непосочването на собственика, на когото е регистрирано МПС в електронния фиш, при положение, че в административнонаказателното производство е установено, че нарушението не е извършено от него, не представлява нарушение, което да води до незаконосъобразност на санкционния акт и да представлява предпоставка за отмяната му.

 

Действително по делото не са представени доказателства, че АТСС е разположено и настроено така, че да извършва измерване на скоростта след навлизане на превозното средство в зоната на ограничение на скоростта. Но както беше посочено, от съставения протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. се установява, че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС е 150 метра, а съгласно техническата спецификация на мобилната  система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М (т.3.1.1) разстоянието на действие (обсег) на радара е до 150м или до 80м в зависимост от избрания обсег. Това означава, че измерването на скоростта на посочения в електронния фиш лек автомобил е извършено именно след навлизане в зоната на действието на пътния знак „B-26“.

 

В заключение настоящия касационен състав счита, че в хода на въззивното производство съдът не е допуснал соченото процесуално нарушение, свързано с доказателствената тежест в административнонаказателното производство. Противно на твърденията в жалбата никъде в постановения съдебен акт не се сочи, че санкционираното лице е следвало да докаже възраженията си, а е посочено, че тези възражения са останали недоказани след проведеното съдебно производство по оспорване на издадения електронен фиш.

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260116/22.10.2020г., постановено по АНД №1935/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                            

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                       

                                

      2.