Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .......

град Добрич, 30.09.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

при участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 807 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Минибус Експрес 12” ООД, ЕИК *, гр. Добрич, ул. „*, представлявано от Й.Н. Й*, против Наказателно постановление № * г., издадено от Изп. директор на РД „АА” гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 24, ал. 4, вр. ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.20011 г. /Наредбата/ на МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който излага доводи, от които следва извод, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

На * г. в гр. Добрич, ул. „* в пункт за извършване на технически прегледи на ППС на фирма „Минибус Експрес 12” ООД, притежаващ Разрешение № 1180/19.04.2017 г. била извършена проверка от св. Т.С.Т. и св. Д.П.К. - – инспектори при РД „АА” Варна.

В хода на проверката инспекторите установили, че фирмата в качеството си на лице по чл. 16 от Наредбата не е уведомило писмено ИА „АА” чрез подаване на заявление по образец (Приложение № 3а) в законоустановения 7 дневен срок при извършени промени в обстоятелствата, посочени в списъка на техническите специалисти към издадено Разрешение № 1180, а именно не са актуализирани удостоверенията за професионално обучение на техническите специалисти, видно от списък на техническите специалисти и 3 бр. удостоверени.

Предвид констатираното в хода на проверката, св. Т. образувал административно-наказателно производство срещу фирмата, като в присъствието на св. К. съставил АУАН Серия А-2019, бл. № 272025 от 21.05.2020 г., с който вменил на ЮЛ административно нарушение по чл. 24, ал. 4, вр. ал. 1 от Наредбата.

На 23.06.2020 г. било издадено и процесното НП № 23-0000621, с което при гореописаната фактическа обстановка и квалификация на нарушението, на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.

В хода на съдебното производство бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Т. и св. К., които потвърдили пред съда констатираното от тях нарушение и обстоятелствата около съставяне на АУАН.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и приобщените в хода на производството доказателства, а именно Заповед РД-08-30/24.01.2020 г.; жалба рег. № 52-00-51-37/1/2/17.7.2020 г.; АУАН, серия А-2019, № 272025/21.05.2020 г.; Наказателно постановление № 23-0000621/23.06.2020 г.; Списък на техническите специалисти; Удостоверение за професионално обучение рег. № 1449-142/20.09.2019 г. на И*М*Д*; Удостоверение за професионално обучение рег. № 1450-143/20.09.2019 г. на П*И*Т*; Удостоверение за професионално обучение рег. № 1229/09.05.2018 г. на Й.Н.Т..

Анализът на събраните доказателства навежда съда към следните правни изводи:

В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с АУАН Серия А-2019, бл. № 272025 от 21.05.2020 г., съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на управителя на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел и е надлежно връчен на нарушителя. При съставянето на акта представляващият нарушителя е посочил възражения, като е записал собственоръчно „забравих и незнаех”.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на сроковете, предвидени в ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на представляващия нарушителя.

Съставеният от материално и териториално компетентния за това орган Акт за установяване на административно нарушение обаче не съдържа всички необходими реквизити и при съставянето му са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и неотстранимите.

Съгласно разпоредба на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МИТС при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 7-дневен срок от извършването на промяната или от узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват.

Съгласно ал. 4 на същия член от наредбата, при промяна на обстоятелствата, посочени в списъка на техническите специалисти към издадено разрешение, извън случаите по ал. 3, лицето по чл. 16 подава заявление по образец (приложение № 3а) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", към което прилага документите по чл. 18, ал. 1, т. 5.

По делото няма спор, а и по категоричен начин от приложените писмени доказателства се установява, че въззивното дружество е разполагало с разрешение за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, т. е. е лице по чл. 16 от Наредбата.

Не е спорно и това, че към датата на проверката в списъка на техническите специалисти на дружеството са включени общо четири лица – Й.Н. Й*, Н*Й*Т., П*И*Т* и И*М*Д*.

Към делото са приложени и писмени доказателства като Удостоверение за професионално обучение рег. № 1449-142/20.09.2019 г. на И*М*Д*; Удостоверение за професионално обучение рег. № 1450-143/20.09.2019 г. на П*И*Т* и Удостоверение за професионално обучение рег. № 1229/09.05.2018 г. на Й.Н.Т..

На първо място, следва да се отбележи, че АУАН не съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 42 ЗАНН. В самия акт не е посочена дата на извършване на нарушението, което е в разрез с разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Единствено посочената дата 21.05.2020 г. е датата на съставяне на АУАН и дата на извършване на проверката. Не е посочена обаче датата на извършване на самото нарушение, което е съществено процесуално нарушение и което прави невъзможна преценката по чл. 34, ал. 2 ЗАНН.

В конкретния случай с АУАН и НП е вменено нарушение, извършено чрез бездействие. При тази форма на изпълнителното деяние, в двата акта следва задължително да бъдат посочени дата или период, в който е осъществено неправомерното бездействие или дата или период, в който субектът е следвало да действа правомерно и след който е изпаднал в нарушение.

На следващо място, следвало е задължително да бъдат посочени и описани конкретно за кои технически специалисти е констатирано нарушение, доколкото видно от приложения списък, лицата са четири на брой, приложените удостоверения са три, като датата на издаване на две от удостоверенията е 20.09.2019 г., а третото е от 09.05.208 г.

Следователно за нарушителя, а и за съда възниква неяснота от коя дата е започнал да тече 7-дневният срок, визиран в Наредбата, кога е изтекъл същият и кога е следвало да бъдат заявени промени в обстоятелствата, още повече че очевидно промените са настъпили най-малко на две различни дати за отделните технически специалисти. Същата неяснота касае и за кои точно технически специалисти се отнася констатираното в хода на проверката нарушение.

В АУАН и НП горепосочените фактически констатации не са изложени, което е в нарушение на чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на административно-наказващия орган, чиито ангажирани гласни и писмени доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин описаните нарушения, времето, начина и мястото на извършването му.

Предвид горното, въззивната жалба се явява основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от Изп. директор на РД „АА” гр. Варна, с което на „Минибус Експрес 12” ООД, ЕИК *, гр. Д*, ул. „*, представлявано от Й.Н. Й*, за нарушение по чл. 24, ал. 4, вр. ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.20011 г. на МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                               /Галя Митева/