Р
Е Ш Е
Н И Е №
364
гр.Стара Загора, 16.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIІI състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм. дело № 445 по
описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.62,
ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на Я.К.В.,***,
допълнена с молба вх.№4319/04.08.2020г., срещу Заповед №Л-2871/16.07.2020г. на
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД ИН), с която
лишеният от свобода е преведен от Затвора София в Затвора Стара Загора за
доизтърпяване на наложеното наказание. В жалбата се сочи, че причините за
преместването на В. е конфликтно поведение със затворниците, което застрашавало
сигурността на Затвора, което не отговаряло на истината. Сочи се, че лишени от
свобода са привиквани да пишат доноси срещу В., за което са приложени две
заявления от лишени от свобода от Затвора София. Твърди се, че няма причини за
преместване на В. в друг затвор, нито е застрашена сигурността на Затвора
София. Обосновава се, че при преместването е нарушена ал.2 на чл.62 от ЗИНЗС,
като не е взето предвид тежкото здравословно състояние на В.. В допълнителна
молба е посочено, че през последните 5 години здравословното състояние на В.
непрекъснато се влошава, като приемът на инсулин е вече над 100 единици дневно,
като паралелно с обостряне на диабета са налице множество заболявания, които го
съпътстват и които са довели до 5 операции на очите, полиневропатия, хипертония
и проблеми със сърцето. Доказателство за влошаващото се състояние е и повишеният
процент на инвалидност при последното явяване на В. на ТЕЛК, а именно 76% на 80
% трайно намалена трудоспособност, както и повишаване на дозите инсулин дневно
от 46 единици на 100 единици. Сочи се, че към момента здравословното състояние
не е подобрено, а напротив – влошено е, независимо, че лекар от болницата в
Затвора София, който не е лекуващия лекар на В., е дал съгласие за
преместването му. В заключение се сочи, че твърденията за конфликт на В. със
затворници противоречат на обективните действия на В., който е инициатор за
създаване на сдружение за защита на правата на затворниците и който в
продължение на години е бил главен секретар на затворническото сдружение БЗСР и
винаги е защитавал техните права и законни интереси. Моли се съда да отмени
оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата, като обосновава, че се касае за лични
отношения между Директора на Софийския централен затвор от една страна и Я.К.В.
от друга страна, както и с Директора на ГД ИН. По повод на здравословното
състояние на жалбоподателя се сочи, че той не е изписан от Затвора София поради
подобряване на здравословното му състояние, а по разпореждане на Директора на
ГД ИН и това е посочено в епикризата от Софийски централен затвор. Заявява се,
че състоянието на В. се влошава сериозно,
защото няма как да му се доставя инсулин. Той не може да бъде в Затвора Стара
Загора, защото Старозагорския затвор няма болница, както в Софийския централен, а само стационар, където
лекарите са на работа до 17:00 часа и след това си тръгват, а в събота и неделя
изобщо няма лекари, така че в този случай В. не може да бъде под постоянно
наблюдение и лекарски контрол и не може да се вземат спешно реакции. Обосновава,
се, че заповедта е издадена в нарушение на чл.62, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като
сериозно се влошава здравословното състояние и се застрашава животът на Я.К.В. и няма основание за
неговото преместване, поради което се моли съда да я отмени като
незаконосъобразна.
Ответникът – Директор на ГД ИН, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Излага съображения, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и при
спазване на съответните процедурни
правила. Обосновава, че жалбоподателя е в задоволително общо състояние, като в
самата медицинска справка наистина е налице захарен диабет, диабетна
полиневропатия, ретинопатия и нефропатия, тези неща за изрично установени, но
твърдението на медицинските специалисти е, че не са допуснати усложнения на
хроничните заболявания с прогресиращ характер. Към настоящия момент пациента е
в задоволително общо състояние, на поддържаща медикаментозна терапия при строг
контрол на прием на лекарства. Според ответника лекарите и от Затвора София и
от Затвора Стара Загора казват, че е необходимо В. да пребивава в болнично
заведение, само ако настъпи декомпенсиране на заболяването, т.е. лечението може
спокойно да бъде провеждано в медицинския център на Затвора Стара Загора или
във всеки един медицински център в местата за лишаване от свобода в България. Сочи
се, че фактът, че само близките на лишения от свобода могат да му носят
инсулин, не отговаря на истината, тъй като инсулинът може да бъде доставен във
всеки един медицински център. По повод на създадените конфликти при отношенията
с ръководството на затвора и с ръководството на ГД ИН е налице основанието на
т.4, тъй като съществува конфликтна обстановка със служителите, която би
затруднила изтърпяването на наказанието в условията на Затвора София, за което
са налице достатъчно данни. С оглед на това се моли съда да потвърди заповедта.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Жалбоподателят
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ от 04.08.2015г. На 07.09.2015г. е
постъпил в Затвора София.
С предложение изх.№4827/15.07.2020г. на Началник
Затвора – гр.София до Главния директор на ГД ИН е предложено лишеният от
свобода Я.К.В., на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС да бъде преместен в друг
затвор за доизтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. По повод
направеното предложение ЗА Главен Директор на ГД ИН е издал оспорената в
настоящото производство заповед, с която Я.К.В. *** за доизтърпяване на
наложеното наказание. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че на
11.05.2017г. лишеният от свобода В. е настанен СБАЛЛС при Затвора гр.София. На
основание медицинско становище от 08.01.2020г., е приложена разпоредбите на чл.67,
ал.5 ЗИНЗС, като със заповед №1/15.01.2020г. на началника на Затвора София,
режимът в условията на който се изпълнява наказанието е заменен временно от
строг на общ, докато трае това му състояние и до отпадане на необходимостта. Сочи
се, че подобна хипотеза е предвидена в специалния закон при наличие на тежко
заболяване, което е налице в следните случаи – при нарушение в значима степен
на общите функции на организма, при невъзможност от страна на лицето за
самообслужване, при нарушена в голям процент двигателна функция, при изразена в
значителна стенен сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, при онкологично
болни пациенти в напреднал стадий на злокачествено заболяване. Замяната на
режима от строг на общ по отношение на лишения от свобода В. не е наложена с
аргумент, че лицето се поправя и превъзпитава, и в конкретния случай не са
изпълнени двете кумулативно дадени предпоставки на чл.66 ЗИНЗС. Видно от
съдържащите се данни в личното му досие, осъденият не показва положително
отношение към реда, като многократно не спазва вътрешният ред в местата за
лишаване от свобода и задълженията, регламентирани в ЗИНЗС, а това е показател
за добро поведение. Вземайки предвид становището на медицинските специалисти,
запознати обстойно със здравословното му състояние (отразено в медицинска
справка, регистрирана с вх.№ 6061/13.07.2020г. по описа на затвора гр.София),
се установява, че към момента лишеният от свобода В. е в задоволително общо
състояние, на поддържаща медикаментозна терапия, не се регистрират усложнения с
прогресиращ характер на хроничните заболявания. В тази връзка и предвид това,
че режимът е един от основните елементи от съдържанието на наказанието лишаване
от свобода и основно средство за поправително въздействие върху осъдените, със
заповед №02/14.07.2020г. на началника на Затвора София е наредено лишеният от
свобода В. да продължи да изтърпява наказанието лишаване от свобода в условията
на строг режим, какъвто е първоначално определен с определение
от 02.04.2019 г. по НЧД № 855/2019г. на СпНС. Актуалният анализ на риска от
рецидив, все още сочи стойности в рамките на средния риск и са отчетени
сериозни дефицити в профила на нуждите. Свързани са с няколко обстоятелства,
като на първо място от съществено значение е ранната девиация и богато
криминално минало с широка криминална многостранност на извършените
правонарушения, налагани наказания по реда на НПК. Лишеният от свобода В. не е
взел поука за миналото си поведение и не го е преосмислил. На следващо място,
показателно за липсата на променени нагласи в положителен план са и все още
неосъзнатите мотиви за криминалното поведение, формалното приемане на
наложеното наказание, липсата на съпричастност с жертвите и самооправдателните
нагласи. Отбелязано е, че все още не осъзнава и не мисли за последствията от
действията си. Този обоснован извод, почиващ на доказателства, се налагал с
оглед цялостното поведение на лишения от свобода В. от постъпването му в
затвора до момента – арогантно и демонстративно отношение при засягане на лични
интереси, конфронтация със служители на надзорно-охранителния състав,
прехвърляне на вината за собствените проблеми на околните, изблици на гняв и
вербална агресия при неудовлетворяване на претенции и желания, отправяне на
обиди, закани и цинични изрази, самонараняване и самоувреждане за получаване на
желаното, за което са налагани дисциплинарни наказания както, следва:
- Със заповед №
278/04.07.2016г. на началника на Затвора София, на основание чл.101, т.1 ЗИНЗС
е наказан с „писмено предупреждение“, за притежание на неразрешени вещи;
- Със заповед № 379/12.09.2016г. на началника на Затвора
София, на основание чл.101, т.5 ЗИНЗС е наказан с „лишаване от хранителна
пратка за срок от три месеца“, за притежание на неразрешени вещи;
- Със заповед № 337/17.08.2018г. на началника на Затвора
София, на основание чл.101, т.5 ЗИНЗС е наказан с „лишаване от хранителна
пратка за срок от един месец“, за притежаване на неразрешени вещи и грубо
отношение към служители;
- Със заповед № 279/12.07.2019г. на ЗА началник на
Затвора София, на основание чл.101, т.4 ЗИНЗС е наказан със „забрана за участие
в колективни мероприятия за срок от 3 месеца“, за притежание на неразрешени
вещи и грубо отношение към служители;
- Със заповед №
328/09.08.2019г. на ИФ началник на Затвора София, на основание чл.101, т.5 ЗИНЗС е наказан с „лишаване от хранителна пратка за срок от 2 месеца“, за
притежание на неразрешени вещи и набедяване на друго лице по отношение на
собствеността;
- Със заповед №
390/20.09.2019г. на началника на Затвора София, на основание чл.101, т.5 ЗИНЗС
е наказан с „лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“ за грубо и
арогантно отношение към служители.
Посочено е също, че в личното досие на лишения от свобода В. се съдържат и множество преписки, по които не са налагани дисциплинарни наказания по различни съображения за подобни нарушения на вътрешния ред и правилата, регламентирани в ЗИНЗС – преписки с № №1415/19.08.2015г., 863/27.04.2016г; 2216/31.07.2019г.; 97/20.01.2020г.; 686/14.04.2020г. Предвид гореизброените системни нарушения, регламентирани в ЗИНЗС, както и получена класифицирана информация от сектор OOMJIC при ГД „НП“ и от ГДИН за организиране на протести и масово неподчинение на територията на Затвора София, предвид ограниченията, наложени с пандемията от Covid-19 през месец март 2020г., същият със заповед Л-1468/13.03.2020г. на ГДИН е настанен в зоната с повишена сигурност, съгласно разпоредбите на чл.120 ЗИНЗС. С настаняването по чл.120 ЗИНЗС, лишеният от свобода В. е разпределен на територията на 1-ва група, където са обособени помещенията за изолираните лица, с такава мярка. Междувременно, при извършената справка в затворническата лавка, става ясно, че лишеният от свобода Б. редовно закупува продукти, несъвместими с отчетено здравословно състояние, като заинтересованото лице явно не спазва указаната диета. На дата 13.03.2020г. е закупил 18 бр. вафли - тунквана с фъстъци- 35гр. и 1.650 кг. банани. Справката за потребител на затворническата лавка обхваща период от време от около 5 месеца, от която е видно, че осъдения системно закупува за собствена консумация храни и напитки, водещи до умишлено влошаване на здравословното му състояние. В тази връзка и актуалния анализ на риска от сериозни вреди сочи стойности, индикиращи липса на положителна промяна. С оглед импулсивните действия и осъщественото самонараняване, въздействайки негативно на общото си здравословно състояние и във връзка с проявяваната вербална до момента агресия, рискът от сериозни вреди за самият лишен от свобода, останалите лишени от свобода и служителите е определен като среден. Предвид характера на извършените правонарушения и последствията от тях, рискът от сериозни вреди за обществото с оценен като висок. Същевременно по отношение на лицето е получен сигнал за оказване на психически тормоз над други лишени от свобода и изнудването им. Отправяните заплахи са основно за физическа саморазправа при неизпълнение на дадени от него указания и инструкции, подстрекаване към физическа саморазправа, свързана с искане на парични средства от лица с различен правен статус (обвиняеми, подсъдими, лишени от свобода). Видно от преписка, регистрирана с peг.№ 1272/13.07.2020г. по описа на Затвора София, образувана по докладна записка от 11.07.2020г. на инспектор С.Д.В. – дежурен главен надзирател при Затвора София, лишеният от свобода В. и на територията на СБАЛЛС използва методи на принуда, заплаха и изнудване – деяния, за каквито е осъден и търпи настоящото наказание лишаване от свобода (квалифицирани по чл.214 НК), а видно от криминалната история на лицето, това поведение е утвърден за него модел. Към преписката са приложени и обяснения от други пациенти на СБАЛЛС – осъдени, обвиняеми и подсъдими лица. Същите открито заявяват, за нагнетяване на сериозно напрежение и клевети от негова страна. Предвид изложеното е направен извод за това, че лишеният от свобода Я.В. с поведението си застрашава както живота и здравето на останалите лишени от свобода, така и сигурността в Затвора София. Посочено е, че са безспорни доказателствата по отношение на това, че поведението му градира в негативна посока и влияе отрицателно на останалите лишени от свобода, отношенията, които създава в общността са заредени с напрежение, което ескалира с всеки изминал ден. Следвало да се посочи и факта, че лишеният от свобода Я.В. в медийното пространство изразява недоволство от условията, при които изтърпява наказанието си и от предоставяната храна в Затвора София, като дава за пример установената практика в някои затвори в страната, където изхранването на лишените от свобода се осъществява посредством фирми за кетъринг. При всяко действие и опит на служителите той да бъде насочен към правно регламентираните рамки, осъденият съставя нова жалба или предприема самоувреждащи действия под формата на самонараняване или отказ от прием на храна, опитвайки се да дискредитира преценката на компетентните служители. Това от една страна води до усещането у лишения от свобода В. за репресия, а от друга служителите са възпрепятствани да изпълняват задълженията си съгласно нормативната уредба и вътрешното си убеждение. Констатираното неспазване на обществените норми и нарушаване на закона, неглижирането на законовите изисквания от страна на лишения от свобода В., както и наличния потенциален ресурс у същия (изразяващ се в организаторски умения, воля, манипулативност, самоконтрол, егоцентричност) са сериозна индикация за отхвърляне на правилата и нормите на затворната ни система, конкретно на Затвора София. Изготвеното предложение е свързано най-вече със сигурността на пенитенциарното заведение и заплаха за живота и здравето на останалите лишени от свобода. Не следва да се подценява и игнорира медийния и обществен интерес спрямо осъденото лице който, е пряко свързан с общественото и пенитенциарно спокойствие в местата за лишаване от свобода и по-конкретно в СБАЛЛС, където се настаняват за лечение. В заповедта на ЗА Главен директор на ГД ИН е посочено, че здравословното състояние на лишения от свобода Я. Б. не е пречка за преместване в друг затвор. Осъденият ще бъде под постоянно лекарско наблюдение. Съгласно разпоредбите на чл.129, ал.1 ЗИНЗС, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява, освен в СБАЛЛС при Затвора София, и в медицински центрове, разкрити във всяко място за лишаване от свобода. Съгласно втората алинея на чл.129 ЗИНЗС, лечебните заведения, разкривани в местата за лишаване от свобода, са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се оказва в тях съответства на общите медицински стандарти. Извършват дейностите си в съответствие с Правилника за устройство и дейността на лечебни те заведения към MП. Във всички медицински центрове при осъществяване на медицинско обслужване се спазват правата на пациента и Кодекса на професионалната етика. Качеството на медицинската помощ съответства на медицинските стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от министъра на здравеопазването. Спрямо осъденото лице по време на непрекъснатия престой в СБАЛЛС, не са били реализирани заложените в плана на присъдата мероприятия. Провеждани са единствено индивидуално - корекционни разговори. Не следва да се игнорира този факт, тъй като е се явява съществена цел за изпълнение на наказанието. Съдебномедицинската експертиза, която се посочва многократно от осъденият и неговите защитници е изготвена през 2015 година и е по повод искане за изменение на взета към онзи момент спрямо него мярка задържане под стража. Предвид становището на медицински експерти към онзи момент, ВКС с отказал да измени мярката за неотклонение в по-лека и е указал същата да продължи да се изпълнява в СБАЛЛС към Затвора София. Към настоящия момент становището на медицинските специалисти, обстойно запознати със здравословното състояние на лишения от свобода Я.В. е, че състоянието му е овладяно и при прилагане на медикаментозно лечение може да пребивава в условията на местата за лишаване от свобода. От извършена справка се констатирало, че на територията на страната с диагноза „захарен диабет“ и съпътстващи я заболявания има 179 осъдени лица, от тях 59 лица са инсулинозависими и пребиват за изтърпяване на наложените им наказания в затворите на територията на Република България. Посочено е, че от процесуална страна е изпълнено изискването за иницииращ производството документ, а именно предложение на началника на Затвора София, входирано в ГДИН с № 9919/15.07.2020г.
Видно от съдържанието на заповедта, в нея са посочени и са положили подписи двама свидетели на 17.07.2020г., като според приложеното писмо, с което административната преписка е изпратена в АС – Стара Загора, това е датата, на която жалбоподателя е запознат със административния акт.
Към материалите на делото да приети като писмени
доказателства 2 бр. заявления от лишени от свобода от Затвора София, медицинска
справка изх.№600/01.10.2015г. за Я.В.,
съдебно медицинска експертиза по писмени данни №П-79/2015г., протокол от
заседание на ВКС от 25.07.2016г. по наказателно дело №595/2016г., експертно
решение №4456/27.11.2018г. на Я.В., медицинска справка изх.№295/13.07.2020г. за
Я.В., епикриза за Я.В. от СБАЛ – вътрешно отделение, за периода на лечението му
от 11.08.2015г. – 17.07.2020г., съдебно-медицинска експертиза по наказателно
дело №595/2016г. по описа на ВКС, медицинска справка на Я.В. от 17.08.2020г.,
обяснение от лишен от свобода в Затвора – гр.Пловдив, медицинска справка за Я.В.
изх.№193/28.04.2020г., докладна записка от 04.05.2020г. на ИСДВР при Затвора София.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Съгласно чл.62,
ал.3 от ЗИНЗС заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване
по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието. Къде е това местоизпълнение се преценява към
момента на образуване на делото. В случая в този момент лишеният от свобода се
е намирал в Затвора Стара Загора, следователно Административен съд Стара Загора
се явява местно компетентен за разрешаването на спора (в този смисъл е Опр.№
13521/06.11.2018г. на ВАС по адм.д. № 6802/2018г., ІІІ отд.).
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания акт за
преместване в друг затвор, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно
чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.62,
ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва със заповед на Главния директор на ГД ИН в изброените в т.1 до т.5
хипотези. В случая оспорената Заповед № Л-2871 от 16.07.2020г. е издадена от
материално компетентен орган – ЗА Главен директор на ГД ИН, в условията на
заместване, видно от Заповед № Л-2827/10.07.2020г. на Главен директор на ГД ИН.
Заповедта е
постановена в надлежна писмена форма, съдържа изключително подробни мотиви,
сочещи на фактите, наложили преместването, субсумирани към нормата на чл.62,
ал.1, т.4 от ЗИНЗС. При извършената от съда проверка досежно спазването на
нормативно установената процедура по издаването на акта, съдът не констатира
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да
обуславят отмяната на акта като незаконосъобразен на това основание.
Съгласно чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг се извършва по предложение на началника
на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода – пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения,
свързани с ресоциализацията, безопасността на лицето и сигурността в местата за
лишаване от свобода. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на
административния орган – чл.170, ал.1 АПК, като указания в тази насока в случая
са дадени на ответника с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане
в открито съдебно заседание. Освен това, в ал.2 на чл.62 от ЗИНЗС е посочена
една важна законова пречка за извършване на преместването, а именно – лишените от свобода не могат да бъдат
премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им
състояние.
В разглеждания случай
повод за издаване на Заповед № Л-2871 от 16.07.2020г. е предложението на
Началника на Затвора София (рег.№4827/15.07.2020г.), в което са посочени
обстоятелства, свързани с поведението на В., взаимоотношенията между него и
други лишени от свобода, между него и надзорническия състав, както и
създадената от него обстановка в Затвора София. Главният директор на ГД ИН се е
позовал на издадени заповеди за налагане на наказания на В., получен актуален сигнал за оказване на психически тормоз над
други лишени от свобода и изнудването им, отправяне на заплахи за физическа
саморазправа при неизпълнение на дадени от него указания и инструкции, подстрекаване
към физическа саморазправа, свързана с искане на парични средства от лица с
различен правен статус (обвиняеми, подсъдими, лишение от свобода), както и на
преписка, регистрирана с рег.№1272/13.07.2020г. по описа на Затвора София,
образувана по докладна записка от 11.07.20202г. на дежурен главен надзирател
при Затвора София, в която се съдържали данни, че В. на територията на СБАЛЛС
използва методи за принуда, заплаха и изнудване – деяние, за каквито е осъден и
търпи настоящото наказание „лишаване от свобода“ (квалифицирани по чл.214 НК),
като към преписката били приложени и обяснения на други пациенти на СБАЛЛС –
осъдени, обвиняеми и подсъдими лица, които открито заявявали за нагнетяване на
сериозно напрежение и клевети от неговата страна. В заповедта е посочено също,
че към настоящия момент становището на медицинските специалисти, обстойно
запознати със здравословното състояние на В. е, че състоянието му е овладяно и
при прилагане на медикаментозно лечение същият може да пребивава в условията на
местата за лишаване от свобода.
Административният акт обаче не е доказателствено средство, удостоверяващо правно и доказателствено
релевантни факти от предмета на доказване – той съдържа твърдения за
настъпването им и прилага правните последици от тях. Издателят на оспорената в настоящото
производство заповед, макар изчерпателно да е посочил фактическите (застрашаване
сигурността на пенитенциарното заведение, както и заплаха за живота и здравето
на останалите лишени от свобода) и правни (чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС) основания
за издаването й, които кореспондират помежду си, не доказа в съдебното
производство, че посочените фактически основания са налице. Посочените в
оспорения административен акт 6 заповеди за налагане на наказания на В. освен,
че са издадени в период между 1 и 4 години преди издаване на заповедта за
преместване, не са и приложени към преписката по издаването й, като следва се
отбележи, че само 3 от тях за постановени за грубо отношение към служители, а
останалите – за притежание на неразрешени вещи. Обективни данни за сочения за получен
актуален сигнал за оказване от В. на психически тормоз на лишени от свобода и
изнудването им също липсва в преписката по издаване на оспорената заповед. Преписка,
регистрирана с рег.№1272/13.07.2020г. по описа на Затвора – гр.София,
образувана по докладна записка от 11.07.2020г. на дежурен главен надзирател при
Затвора София, също не е приложена към материалите, съпровождащи издадената
заповед, като съдържанието й не е представено и при проведеното съдебно
заседание, въпреки, че с разпореждането за насрочване на делото тази преписка е
изискана от административния орган, направил предложението за издаване на
заповедта за преместване на Я.В..
Единствените сведения, обосноваващи в някаква степен
посочените в заповедта фактически основания, се съдържат в самата докладна
записка от 11.07.2020г. на дежурен главен надзирател при Затвора София, в която
е посочено, че „В. показва демонстративно и арогантно отношение, с честа
конфронтация със служители на НОС, собствените му проблеми прехвърля на
околните, с изблици на вербална агресия и гняв при неудовлетворяване на
претенции и желания, отправяне на обиди, закани и цинични изрази“, както и че
„поведението на В. градира в негативна посока и влияе отрицателно на останалите
лишени от свобода, като отношенията, които създава в общността са заредени с
напрежение, което ескалира и застрашава реда и сигурността в затвора“. Други
доказателства за застрашаване сигурността на пенитенциарното заведение, както и
заплаха за живота и здравето на останалите лишени от свобода, не са представени
нито с административната преписка, нито в хода на съдебното производство. Нещо
повече, по делото са представени заявления от лишените от свобода С.М.М.и П.В.С.,
в които е посочено, че на други лишени от свобода в Затвора София е казвано да
напишат на бял лист, че Я.В. организира бунт в затвора. Представено е и
обяснение от Й.К.В. от Затвора Пловдив, в което същия сочи, че при пребиваването
си в Затвора София му е казано да „пише“ срещу Я.В., но той отказал. Във връзка
с тези сведения следва да се отбележи, че правилно процесуалният представител
на ответника сочи, че същите следва да се ценят наред с обясненията на другите
лица, но в разглеждания случай обяснения от други лица, които да обосновават
посочените фактически основания в заповедта липсват.
При тези данни съдът
намира, че съдържащите се в докладна записка от 11.07.2020г. на дежурен главен
надзирател при Затвора София обстоятелства не са достатъчни, за да се приеме,
че поведението на Я.В. е довело до застрашаване сигурността на пенитенциарното
заведение – Затвора София, както до заплаха за живота и здравето на останалите
лишени от свобода в този затвор. А липсата на достатъчно доказателства за това
във всички случаи има за последица порочност на постановения акт, тъй като недоказването
на съществуването на фактическите обстоятелства, посочени като основание за
издаване на оспорения акт, които пораждат правото на административния орган да
го издаде, води до материалната му незаконосъобразност. С оглед на това съдът счита, че подадената от Я.К.В. жалба се явява
основателна и оспорената заповед следва да се отмени.
В заключение следва да се
посочи, че предвид така установената незаконосъобразност на оспорената в
настоящото производство заповед, безпредметно е обсъждането на обстоятелствата,
касаещи съществуването на опасност от сериозно влошаване на здравословното
състояние на В., вследствие на преместването му от Затвора София в Затвора Стара
Загора. В тази връзка единствено следва да се отбележи, че по делото е
представена медицинска документация, свързана със здравословното състояние на В.
през различни периоди от време, като за преценката за евентуално влошаване на
здравословно състояние на лишения от свобода към настоящия момент, вследствие
на преместването му в друго пенитенциарно заведение, се изискат специални
знания из областта на медицината. С оглед обаче преценената незаконосъобразност
на оспорената в настоящото производство заповед на друго основание, ненужно е назначаването
на вещо лице за изясняване на обстоятелството налице ли е законовото
ограничение, визирано в чл.62, ал.2 от ЗИНЗС.
В производството не са претендирани разноски от
страните, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Я.К.В.,***, Заповед
№Л-2871/16.07.2020г. на ЗА Главен директор на ГД ИН, с която лишеният от
свобода е преведен от Затвора София в Затвора Стара Загора за доизтърпяване на
наложеното наказание, като незаконосъобразна.
Решението е окончателно на основание чл.62, ал.3 от ЗИНЗС и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: