№ 411
гр. Враца, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20231420201178 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез
юрисконсулт **** срещу Наказателно постановление № К-001431/11.01.2023
г., издадено от директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана
и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита
на потребителите, с което за нарушение по чл.210в вр. чл.68л, ал.1 ЗЗП, на
основание чл.210в ЗЗП, на дружеството-жалбоподател е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 6000. 00 /шест хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Твърди се още, че
нарушението не е извършено, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че без основание не е приложена
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Представител на ответната КЗП, редовно призован, в съдебно заседание
не се явява. Представено е писмено становище от ст.ю.к. в защита на това, че
НП следва да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно.
Страните претендират и присъждане на направените по делото
разноски.
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна, същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба,
1
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2022 г., по повод постъпила жалба, е извършена проверка на
дружеството-жалбоподател в офис, находящ се в гр.Враца, бул.“****, при
която е установено, че на 08.09.2022 г. потребител **** на 75 години, се
явила в офиса на дружеството, поради проблем с ползваната от нея телевизия.
Същата била уведомена, че е изтекъл срока на договора за предоставяне на
домашна телевизия и затова има проблем със сигнала, поради което било
необходимо да подпише нов договор. В тази връзка от представител на
дружеството й били предоставени множество листа, със съдържанието на
които потребителка не се запознала, а подписала с доверие, мислейки че
приподписва изтекъл договор за домашна телевизия в село Веслец. При
извършената проверката обаче се установило, че потребителката е
приподписала няколко договора, без същите да са изтекли и без да е имала
знанието за това. При това проверяващите достигнали до извод, че при
подписването на горепосочените договори не са били налице никакви
обстоятелства, налагащи преподписването на действащите преди 08.09.2022 г.
договори за услуги. Потребителката Тошева посетила офиса на търговеца с
други намерения, като поради оказано влияние върху нея от служители на
„А1 България" ЕАД, същата е подписала въпросните договори. Така
проверяващите достигнали до извод, че от служителите на дружеството
жалбоподател са извършени нелоялни, некоректни действия спрямо
възрастната потребителка, която е била заблудена от тях, че всички
подписани от нея документи са свързани с договора с изтекъл срок за
домашна телевизия, без да е било необходимо да подписва каквито и да е
договори. При това достигнали до извод, че търговецът не е положил
очакваната дължима професионална грижа за възрастната потребителка, като
по неморален начин е използвал нейната възраст и доверчивост, което е
довело до нейното заблуждение и притеснение, което представлява нелоялна
търговска практика и не изпълнява влязлата в законна сила Заповед
№412/08.06.2015 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл.68л, ал.1
ЗЗП се забранява прилагането на нелоялна търговска практика. В резултат на
проверката на дружеството бил съставен АУАН № 001431/13.12.2022 г. за
нарушение на чл.210в вр. чл.68л, ал.1 ЗЗП, в който е описана установената
фактическа обстановка. Към акта е приложен КП № К-2743483/21.09.2022 г. и
документи от 26.09.2022 г.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично словесно
описание на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.210в вр.
чл.68л, ал.1 ЗЗП, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което
на основание чл.210в ЗЗП, на дружеството- жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на шест хиляди лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Гласните доказателства са събрани
посредством разпита на свидетелите Г. С.-актосъставител и С. А.-присъствала
при установяване на нарушението, чиито показания съдът приема за
2
последователни и логични и ги кредитира изцяло. Съдът кредитира като
релевантни към делото и следните писмени доказателства: Констативен
протокол №К-2743483/21.09.2022 г.; Жалба от **** от 09.09.2022 г., въз
основа на която е извършена проверката; приложените по делото договори,
анекси и приложения, както и от останалите приложени по делото заповеди и
становище.
От събраните по делото доказателства безспорно се установяват
времето и мястото на извършеното нарушение, неговото авторство, както и
факта на извършената проверка и констатациите на същата, при което съдът
не счита за нужно да излага по-подробен поотделно и съвкупен анализ на
доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Процедурата по установяване на административно нарушение, издаване
на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За
неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща
към субсидиарно приложение разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата
по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН, независимо от
посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за
това органи, в предвидената от закона писмена форма. Изискванията към
процедурата по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя са спазени,
съгласно нормативните разпоредби. Актът за установяване на
административно нарушение и НП съдържат всички необходими реквизити
съобразно изискванията на ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да доведат до опорочаване на санкционната процедура.
Констатираното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било
извършено, е описано достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в
наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на
защита на дружеството-жалбоподател не е било накърнено. Ясно и конкретно
са посочени дата и място на извършване на нарушението.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено, съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с описанието, направено в акта. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съдът не споделя, че в НП
е извършено неправилно описание на нарушението. Словесното описание на
нарушението е ясно и кореспондиращо с нормата от закона, под която е
субсумирано, при което не може да се приеме наличието на процесуално
3
нарушение. Разглеждайки НП от материалноправна страна, съдът намира, че
от доказателствено обезпечената фактология се установява, че на 08.09.2022
г. търговецът „А1 България" ЕАД, в стопанисван от него търговски обект - А1
магазин в град Враца, бул. „**** не е изпълнил Заповед №412 от 03.06.2015 г.
на председателя на КЗП, влязла в сила с Решение №7641/07.12.2015 г. на
Административен съд София - град, с която на основание чл.68л, ал.1 ЗЗП му
се забранява да прилага търговска практика по смисъла на чл.63г, ал.1, вр.
чл.63г, ал.2 ЗЗП, а именно: търговецът, в противоречие с изискването за
добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от
него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са
възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение,
като им предоставя по неподходящ начин информацията за стоки и услуги,
лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. С
това от обективна страна е извършено нарушение по чл.210в, чл.68л, ал.1
ЗЗП. Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. Съдът не споделя изложените в жалбата съображения, че
нарушението не е извършено от обективна страна, тъй като потребителката
доброволно е подписала предоставените й договори. По делото се установява,
че волята й е била различна, а именно да преподпише един от договорите, по
отношение на който е била уведомена, че е изтекъл срока на договора, което
се установи, че не е така. Установява се и това, че приподписаните договори
за всички ползвани от нея услуги е извършено без да й е предоставена по
подходящ начин информацията за подписваните услуги, с което е лишена от
правото си да вземе информирано търговско решение. Наказващият орган е
отчел изложеното в жалбата на потребителката, но е извършил и проверка за
установяване достоверността на тези твърдения и в хода на същата е
установил, че написаното в жалбата кореспондира с действителността и
житейската логика. При това съдът приема, че описаното в АУАН и НП е
доказателствено обезпечено и оплакването в жалбата за недоказаност е
неоснователно. Правилно е приложена и санкционната норма на чл.210в ЗЗП,
съгласно която „който не изпълни заповед по чл.68л, ал.1 или разпореждане
по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в
размер от 3000 до 70 000 лв.“ В случая жалбоподателят е санкциониран с
имуществена санкция в размер на 6000.00 лева, което санкция е в рамките на
предвиденото и то към минималния размер.
Съдът намира, че разпоредбата на чл.28 ЗАНН в случая не може да
намери приложение, тъй като извършеното нарушение не се явява с по-ниска
степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид. При това
положение АНО правилно е пристъпил към издаването на НП с налагане на
административно наказание имуществена санкция.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава
същата не следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от
4
страните, следва на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател
да бъде осъдено да заплати на АНО разноски по делото в размер на 100.00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от посочените по-горе доводи и на основание чл.63, ал.2, т.5
от ЗАНН, Районен съд-Враца, VІІ наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-001431/11.01.2023
г., издадено от директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД
КП при КЗП, с което на основание чл.210в ЗЗП, за нарушение на чл.210в вр.
чл.68л, ал.1 ЗЗП, на „А1 България“ ЕАД, ЕИК131468980 е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 6000.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „А1 България“ ЕАД,
ЕИК131468980 да заплати на РД за областите Видин, Монтана и Враца към
ГД КП при КЗП сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Враца по реда на гл.XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5