Решение по дело №137/2024 на Административен съд - Търговище

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от "Лидл България ЕООД ЕНД КО" КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, 2129, с. Равно поле, ул.“3-ти март" №1, представлявано от М. Е. Д.- Д.- управител и Л. М. Х.- управител, Е. Г., действащо чрез своят пълномощник Адвокатско дружество „Н. И М.”, представлявано от адв. Г. Н. и адвокат М. М. - управляващи съдружници, против Решение № 27/16.02.2024 г. по АНД № 596/2023 г. по описа на ТРС, с което е изменено НП № В – 00 3256 от 29.06.2023 г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД "Контрол на пазара" при КЗП, с което на основание чл. 210в от ЗЗП, на "Лидл България ЕООД ЕНД КО" КД, е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лв., за нарушение на чл.210 в вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП като е изменен размера на имуществената санкция от 35000 лева на 3000лева.

Касационното основание, което посочва касаторът е за неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила- по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Направено е искане съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение.

В жалбата се поддържа, че по отношение на артикула „пушен бекон с мед“ следва да се има предвид, че същият не е от постоянния асортимент на Лидл и се доставя единствено за целите на промоцията. В брошурата той е обозначен със „*“ като е пояснено, че може да бъде изчерпан още в първия ден на търговската акция. По отношение на втория обследван от КЗП артикул „прясно пилешко обезкостено бедро без кожа“, в жалбата до PC Търговище е посочено, че същият не е бил доставен по вина на доставчика и че Лидл по никакъв начин не може да влияе върху това обстоятелство. На последно място PC Търговище неоснователно отхвърля доводите им за неправилно квалифициране на административното нарушение като такова по чл. 210в ЗЗП, тъй като Заповед № 226 от 23. 02. 2016г. на председателя на КЗП и потвърдена от ВАС с Решение № 9839 от 24. 07. 2017г. постановено по адм. д. № 9166/2016г. разглежда съвсем различен от настоящия фактически състав. Пртендира сторените в процеса разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано чрез процесуалния си представител писмено становище моли решението на ТРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита, че жалбата на касатора за неоснователна.

Касационният състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата за допустима.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било НП № В – 00 3256 от 29.06.2023 г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД "Контрол на пазара" при КЗП, с което на основание чл. 210в от ЗЗП, на "Лидл България ЕООД ЕНД КО" КД, е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лв., за нарушение на чл.210в вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.

С проверяваното решение ТРС приел от фактическа страна, че от служители на РД-Варна, звено гр.Търговище е извършена проверка на 15.03.2023г. с КП № К-2748795 в обект - магазин Лидл 813, находящ се в гр. Търговище, [улица]. При проверката било установено следното: към датата на проверката, в обекта се разпространява рекламна брошура Лидл, със срок на валидност: от 13.03.2023г до 19.03.2023г., в която на 5- та и 10-та страници, търговецът е публикувал информация, че за този период потребителите могат да закупят съответно „Прясно пилешко обезкостено бедро без кожа", приблизително 800гр. в опаковка, с обявена продажна цена - 9,99 лева/кг. и „Пушен бекон с мед" 240гр. в опаковка, с обявена продажна цена - 5,99 лева. От проверяващите длъжностни лица било установено, че на стелажите, където би трябвало да са изложени за продажба горните две стоки, няма наличности. Предвид на това проверяващите приели, че не е изпълнено административното задължение търговеца да не прилага нелоялна търговска практика, за която има издадена Заповед № 226/23.02.2016 г. на председателя на КЗП. Въз основа на констатираното нарушение бил съставен АУАН № 003256/29.05.2023 г. на основание чл.40, ал. 2 от ЗАНН и връчен по реда на чл.233, ал.4 от ЗЗП на 29.05.2023г., с вписване, че няма възражения. В предвиденият за това срок срещу АУАН е депозирано възражение. Наказващият орган приел възражението за неоснователно. Въз основа на АУАН било издадено, НП с което за нарушение на чл.210в във вр. с чл.68л, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.210в от ЗЗП наложил „имуществена санкция“ в размер на 35000лв.

Обосновано решаващият състав е приел, че административнонаказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно, и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е неизпълненото задължение при упражняване на търговската си дейност, както и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. С оглед на това съдът счита, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Приложени са и съответните законови разпоредби.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че касаторът е осъществил състава на санкционираното административно нарушение. Наказващият орган е приложил правилно нормата на чл. 210в от ЗЗП, която е едновременно материално-правна и санкционна, съдържа съответното правило за поведение и санкцията за неизпълнението му. Отговорността на търговеца е ангажирана за неизпълнение на влязлата в законна сила Заповед №226/23.02.2016г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, влязла в законна сила на 24.07.2017г. с Решение №9839/24.07.2017г. на Върховния административен съд на Република България. Трайна е практиката на съдилищата в подобни случаи, че законосъобразността на самите указания е предмет на друго производство, и не следва да бъде обсъждана в настоящото, поради което доводи в подобна насока са ирелевантни и нямат връзка със законосъобразността на издаденото НП. Санкционираното лице е обвързано от указанията, дадени с влязлата в сила заповед, за неизпълнението на които следва да носи административнонаказателна отговорност. Със същата на касатора е било забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика от този момент и занапред, изразяваща се в това, че чрез разпространявани безплатни и достъпни за потребителите рекламни печатни издания Кауфланд отправя писмени послания с невярна информация за стоки с обявени изгодни продажни цени, валидни за определен период, без да е осигурил наличните количества, без да е осигурил и организирал доставка на разумни количества и без да е осигурил доставянето от друг търговец на стоката или на равностойни стоки на обявената цена за промоционалния период от време. По този начин търговецът уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5, във вр. с чл. 68 г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от ЗЗП. Забраната съответства изцяло на описаното в АУАН и НП нарушение, което очевидно е извършено отново, както в противоречие със закона, така и в противоречие с цитираната Заповед. Търговецът е обявил продукт в промоция за седмичен период, а не е успял да предложи същия продукт за продажба при обявените условия. Предложението на търговеца е достигнало до изключително голям брой потребители чрез брошурата за промоции, като наличните в началото на промоцията. Доводът в жалбата в тази насока е неоснователен.

Независимо, че решението е правилно като краен резултат (НП визира два продукта), настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи следното по отношение на продукта „Пушен бекон с мед" : С отразеното в брошурата със знака „ * “, на потребителите е предоставена ясна, точна, достоверна и разбираема информация, необходима за вземане на информирано и независимо решение, като изрично в нея е посочено предупреждение за количествени ограничения, което изключва заблуждаващия характер на търговското поведение в контекста на чл. 68ж т. 5 ЗЗП (арг. Решение № 136/07.01.2019 г. по адм. д. № 13341/2017 г., VII о. на ВАС). Т.е., след като в брошурите ясно е заявено, че промоцията важи до изчерпване на количествата, то липсва необходимост от посочване на "разумни основания", поради които търговецът няма да може да осигури доставянето на конкретен артикул от продуктовия каталог. Поставеното от търговеца изрично условие "до изчерпване на количествата" е онази разумна причина, поради която търговецът знае, а е информирал и потребителите, че може и да не успее да достави процесната стока в рамките на целия промоционален период (арг. Решение № 759/21.01.2021 г. по адм. д. № 7044/2020г.на VII о. на ВАС). Обективно в рамките на обявения промоционалния период и в конкретния търговски обект е доставила и реализирала продажби от процесните рекламирани стоки, поради което не може да става въпрос за примамваща реклама. Търговецът реално е осигурил продажбата на стоката на заявената цена. Същевременно в брошурата изрично е посочено, че "Офертите са валидни до изчерпване на количествата", поради което и в духа на установената трайна съдебна практика относно посочването на "разумни основания", не е налице заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП.

По отношение на продукта „Прясно пилешко обезкостено бедро без кожа" в становището си търговецът посочил също, че причината за липсата на артикул „Прясно пилешко обезкостено бедро без кожа" е проблем с доставката на артикула по вина на доставчика. Стоката не е била доставяна в складовете на Лидл, съответно не е имало доставки по магазините. Твърдят, че след като доставки не са били извършени, е било наредено в магазините да бъде поставена извинителна табела, която да уведоми потребителите за неосъществените доставки. Търговецът обаче по никакъв начин не е предоставил информация на входа на обекта, както и в него, че описаните промоционални стоки не са налични, удостоверено към дата 15.03.2023г. чрез КП № К-2748795. Направена била справка на интернет сайта [интернет адрес], където също електронно може да бъде разгледана брошурата на Лидл за периода 13- 19.03.2023г., но не е установено наличието на уведомление до потребителите за проблеми с доставките на артикул „Прясно пилешко обезкостено бедро без кожа".

Това обосновава извод, че търговецът не е представил и доказал разумни основания, поради които не е изпълнил обещанието си към потребителите. Нито в брошурата е включено условие за запитване за наличност с оглед на минималните бройки, с които стартира кампанията, нито в конкретния търговски обект е предоставена информация, че изобщо не е налична и доставена за продажба, съобразно обявените условия.

Възражението, че липсвало изследване на обстоятелствата относно предлагането на артикула, е необосновано. Районният съд е анализирал относимите за съставомерността на нарушението факти, като задължението на търговеца за лоялна търговска практика не се изключва нито с оглед на това, че конкретната промотирана стока не е част от обичайния и постоянен асортимент на веригата, нито от тенденциите в търсенето и предлагането на същия артикул от предишни аналогични промоции. Анализът и преценката на тези факти е задължение на самия търговец преди да предприема конкретната промоционална кампания, която за всеки един от рекламираните продукти (обичайно или необичайно предлагани) следва да е коректна и обективно изпълнима с оглед на обявените условия, при които се предлага за продажба.

С разпоредбата на чл.210 в ЗЗП законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност за съответния правен субект при неизпълнение на заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, каквато е горецитираната. С нея на санкционираното дружество е било забранено да прилага в своята дейност нелоялна търговска практика, изцяло съвпадаща по своите обективни и субективни признаци с установената в хода на административнонаказателното производство. От събраните по делото доказателства и анализа на приложимото право безспорно се установява, че извършеното от касатора нарушение е съставомерно, и осъществява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Косвен съдебен контрол върху същата в рамките на настоящото или въззивното производство е недопустим. В рамките на повдигнатото административнонаказателно обвинение срещу дружеството и дадената му правна квалификация съдът е ограничен да изследва именно наличието или липсата на неизпълнение на въпросната заповед.

Районният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на Наказателното постановление, с което правилно и обосновано е ангажирана административната отговорност на търговеца на основание чл. 210в от ЗЗП. Това е по отношение на единия от визираните два продукта, с оглед изложените по-горе мотиви, но е достатъчно за ангажиране на адм.нак.отговорност, защото е наложено едно наказание.

Не са налице и условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите на районния съд, в този смисъл, са правилни. Легално определение за „маловажен случай” се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Според нея „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката за „маловажност“ на конкретното деяние следва да се прави въз основа на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. От страна на търговеца не са ангажирани доказателства и не се изтъкват такива обстоятелства, които да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с типичните, обичайни случаи. Напротив, фактите показват едно трайно поведение в насока реализиране на допуснатата търговска практика, която потенциално уврежда интересите на потребителя, поради което е и законово забранена.

Ето защо съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за да бъде освободен от отговорност нарушителят.

В същото време ТРС е счел, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е наложена в размер значително над минималния, предвиден в закона, като наказващият орган се е мотивирал с имущественото състояние на дружеството. Имотното състояние на нарушителя, обаче, е последното от посочените в чл. 27, ал. 1 от ЗАНН обстоятелства, които се вземат предвид при определянето на наказанието. С по-съществено значение са тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Както е посочено и в самото наказателно постановление, извършеното нарушение е първо за санкционираното лице, поради което и предвид мотивът за извършването му (отразен в текста на жалбата), съдът намерил за законосъобразно имуществената санкция да е в размер на 3000 лева.

По изложените съображения решението е валидно допустимо и правилно.

При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/16.02.2024 г. по АНД № 596/2023 г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА "Лидл България ЕООД ЕНД КО" КД, ЕИК ********* , да заплати на Комисия за защита на потребителите, сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.