№ 172
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500497 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Б. Н. с ЕГН ********** от
с.Б.,ул.“И.Д.“ № 42, против решение № 119 от 09.05.2023г. на РС-К. , с което
е отхвърлен иска за признаване на установено по отношение на Д. Б. И. с
ЕГН **********, че е собственик на 1007/1867 ид.ч. от поземлен имот
106.650,целият с площ 1867 кв.м по действащия кадастрален план на
строителния полигон на м. „П.“ с.Д., Община К. и ищцата е осъдена да
заплати 950 лв. съдебни разноски. Релевира оплаквания за
необоснованост,нарушение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения.Съдът неправилно игнорирал противоречивите гласни
доказателства относно наличие на части от стара ограда,вместо да ги
интерпертира в съвкупност с всички относими доказателства.Приел е
заключението на СТЕ относно тъждественост на тази ограда с
линията,съобразно която ищцата е искала изменение на плана и по
инициираното от нея административно производство за нанасяне на вярна
имотна граница.Съдът безкритично приел констативния нотариален акт по
обстоятелствена проверка,с който се снабдила ответницата,въпреки,че
гласните доказателства категорично отричали тя да е владяла самостоятелно
процесния имот и да е демонстрирала пред ищцата намерение да свои целия
имот,оставен в наследство от баща им Б. Х.,упражнявайки фактическа власт
непрекъснато.Ответницата дори не декларирала имота и не плащала данъци
за него.Иска се отмяна на решението,уважаване на иска и присъждане на
разносик за двете инстанции.
1
Въззиваемата страна Д. Б. И. оспорва жалбата като
неоснователна.Първоинстанционният съд обосновано приел,че ответницата е
собственица на процесния имот № 106.650 целият с площ 1867 кв.м по силата
на давностно владение,започнало в 1987г. и непрекъснато до момента,като
същото е добило оповестителен ефект с нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 47 том Първи, рег.№ 277,н.д.№ 41/01.02.21г.Оградила имота с
метални колове и оградна мрежа,в имота се влизало през един
вход.Ответницата изградила оранжерия, отглеждала овощни дръвчета.Отрича
ограденият терен някога да е бил собственост на наследодателя Б. Г. Х. и като
такъв да е бил обект на извършената съдебна по гр.д.№ 231 по описа на КРС
за 1987г. делба и съгласно спогодбата А. и майка Г. Х.а са получили
дворно място с площ 860 кв.м в общ дял ,а Д. дворно място с площ 860 в
индивидуален дял,различен от терена, обособен с проекто-идентификатор №
106.926.В хода на въззивното производство Д. Б. И. е починала и е
конституиран като въззиваема страна наследникът В. Л. И. с ЕГН
********** с адрес гр.С.,ж.к-.“Л.“ бл.602, ет.10, ап.48,който поддържа
отговора на въззивната жалба.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.
По делото е безспорно,че страните са еднокръвни сестри като майката
на ищцата Г. е съпруга на техния баща Б. Х., и че е извършена делба-
спогодба по горецитираното гражданско дело след смъртта на техния
баща.Спорно е дали процесният имот с идентификатор 106.926 е бил част от
получения в общ дял имот на ищцата и нейната майка, и дали ответницата е
владяла тази част непрекъснато ,неоспорвано и несмущавано повече от десет
години, манифестирайки своето намерение да я свои.
Съгласно справка от Общинска администрация К. в.№ 7479/20.09.23г.
Д. И. е подала декларация по чл.14 ЗМДТ за ПИ с кад.№ 650 за площ
1867кв.м на 03.09.2020г.
И. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка №
47,том Първи ,рег.№ 277,н.д.№ 41/01.02.2021г., за собственост по давностно
владение на 1007/1867 ид.ч. от ПИ № 106.650,целият с площ 1867 кв.м. Още
през 1988г. се е снабдила с нотариален акт № 159 том Първи, н.д.№ 117/88г.
за право на собственост въз основа на съдебна делба и давностно владение
върху неурегулирано дворно място с площ 860 кв.м в землището на с.Д. при
съседни : шосе, наследници на В. М. и Г. И. Х.а и А. Б. Х.а.
Съгласно приетата от първоинстанционния съд СТЕ имотът,описан в в
делбеното производство като дял на Г. и А. е идентичен с част с площ 860
кв.м от ПИ 106.650,целият с площ 1867 кв.м, докато описаният в нот.акт за
собственост по обстоятелствена проверка № 160/88г. признава за собственици
Г. и А. на дворно място с площ 860 кв. м идентичен с ПИ 106.649,целият с
площ 860 кв.м.Имотът,описан в нота.акт № 159/1988г.,с който се е снабдила
Д. И., е идентичен с част от ПИ 106.650,целият с площ 1867 кв.м и по
разписен лист същият имот е записан на Д. И..
Съдебно-техническата експертиза, приета от въззивната инстанция
2
устновява,че за имот 106.650 има кадастрален план от 1938г. и попълнен за
кадастралния район на 00.2007г.;за махала „Паралъжковци“ няма одобрена
кадастрална карта и регулационен план.Вещото лице установява пълна
идентичност на ПИ 106.649 по КП на махала Паралъжковци в с.Д. с дял
Първи по делбения протокол.ПИ № 106.650 е частично идентичен с дял
Втори с неговата западна част, а източната част е идентична с поземлен имот
с проектен номер 106.926,който по представената скица-проект съставлява
източната част на ПИ 106.650 и не е част от имота ,описан в дял втори на
делбения протокол.На терена няма материализирана граница,разделяща пл.№
106.650 на два имота.Има частично изградена ограда с колове и мрежа,
ограждаща оранжерия в ПИ 106.650 и покрай жилищната сграда за
предпазване на складираните дърва. Изготвена е комбинирана скица, в която
са нанесени по точки 1,2 частта от частичната ограда,заграждаща
оранжерията и по точки 5,6,7 и 8-оградата,предпазваща складирани дърва; в
участъка по точки 2,3,4 и 5 няма ограда.
Въззивничката твърди,че е изградила ограда,но не ангажира
доказателства, че същата е законно построена,нито за извършени разходи за
построяването ѝ .
Допуснатите от въззивния съд на двете страни свидетели Б., В., И.а и С.
не излагат достатъчно конкретни ,ясни и непротиворечиви твърдения относно
процесната ограда-дали и откога съществува,каква част от имота загражда,
кой я е построил и евентуално кой е премахнал цялата ограда или част от
нея.В преобладаващата си част потвърждават констатациите на съдебно-
техническата експертиза.
При тези данни настоящият състав споделя извода на
първоинстанционния съд,че в имот 106.650 има частична ограда,в какъвто
смисъл са и гласните доказателства в първоинстанционното производство.Не
е установено ,че ищцата и нейната майка са владели заградената
част.Решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.Предвид изхода на делото въззивничката следва да заплати на
въззиваемата страна В. Л. И. адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лв., платени в брой съгласно договор от 29.06.2023г. и 150 лв.,платени в брой
съгласно договор от 26.02.2024г.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/09.05.2023г.по гр.д.№ 161/2021г. на
РС-К..
ОСЪЖДА А. Б. Н. с ЕГН ********** от с.Б., ул.“И.Д.“ № 42,да заплати
на В. Л. И. с ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.Л. бл.602, ет.10, ап.48 съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 1650 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
3
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4