№
гр.
Варна, 24.03.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При
участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13292 по
описа на ВРС за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба вх.№ 274412/20.10.2020 г. подадена от П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Тунчер Ибрямов Ахмедов, с която са
предявени следните искове:
1. С правно основание чл. 224, ал.1 от КТ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 224.00 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен за 2019 г. в размер на 8 работни дни,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда 20.10.2020 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума,;
2. С правно основание чл. 124 от КТ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 837,33 лв., представляваща
незаплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода от 09.08.2019 г.
до 12.01.2020 г., или нетно трудово възнаграждение в размер на 2233,89 лв.,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда 20.10.2020 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, от която както следва:
- За месец
Август 2019 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 373.33 лева, или нетно
трудово възнаграждение в размер на 321.88 лева.
- За месец
Септември 2019 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, или
нетно трудово възнаграждение в размер на 434.55 лева.
- За месец
Октомври 2019 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, или
нетно трудово възнаграждение в размер на 434.55 лева.
- За месец
Ноември 2019 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, или
нетно трудово възнаграждение в размер на 434.55 лева.
- За месец
Декември 2019 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, или
нетно трудово възнаграждение в размер на 434.55 лева.
- За месец
Януари 2020 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 224.00 лева, или нетно
трудово възнаграждение в размер на 173.81 лева.
3. С правно основание чл. 86 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 219,37 лв., представляваща мораторната лихва за забава върху
горните суми, от която както следва:
- сумата от 18.29 лева за периода от 01.01.2020 г. до 19.10.2020 г. върху сумата от 224.00 лева,
представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2019 г. в размер
на 8 дни.
- сумата
от 37.20 лева за периода от 01.10.2019 г. до 19.10.2020 г., върху дължимото
му се трудово възнаграждение за месец
Август 2019 г.
- сумата
от 42.85 лева за периода от 01.11.2019 г. до 19.10.2020 г. върху дължимото
му се за месец Септември 2019 г.
-
сумата от 39.23 лева
за периода от 01.12.2019 г. до 19.10.2020 г., върху дължимото му се трудово
възнаграждение за месец Октомври 2019
г.;
-
сумата от 35.49 лева
за периода от 01.01.2020 г. до 19.10.2020 г. върху дължимото му се трудово възнаграждение
за месец Ноември 2019 г.;
-
сумата от 31.75 лева
за периода от 01.02.2020 г. до 19.10.2020 г.
върху дължимото му се трудово възнаграждение за месец Декември 2019 г.;
-
сумата от 14.56 лева
за периода от 01.03.2020 г. до 19.10.2020 г. върху дължимото му се трудово
възнаграждение за месец Януари 2020 г.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът излага,
че на 09.08.2019 г. между него и ответника Т. ЕООД ЕИК ********* бил сключен
трудов договор, по силата на който бил назначен на длъжността „Шофьор, товарен
автомобил/международни превози/", при пълно работно време – 8 часа. И
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, платимо до
30-то число на месеца, следващ отработения. В трудовото му възнаграждение бил
включен и клас прослужено време по 0.6%. Ищецът имал право на платен годишен
отпуск от 20 дни.
На 13.01.2020 г. трудовото му
правоотношение с ответника било прекратено, като за периода на действие на
трудовия договор, ищецът излага, че не е ползвал платен годишен отпуск за 2019
г. и за настоящата 2020 г.
Тъй като не му били изплащани трудовите
възнаграждения ищецът подал жалба в Инспекция по труда - град Варна, от където
му отговорили, че върху ведомостите за работни заплати фигурират негови
подписи. Тъй като не е подписвал ведомости подал жалба в Районна прокуратура –
Варна, от където установили, че
положените във ведомостите подписи не са
изпълнени от ищеца.
Твърди, че не е получил никакво
заплащане за положения от него труд освен един пощенски запис за сумата от 435.00
лева, за която не е уведомен на какво основание му е изплатена.
При прекратяване на трудовото му
правоотношение работодателят му начислил, но не му изплати дължимите му се
трудови възнаграждения и обезщетения а именно:
1. На основание член 224, ал.1 от КТ - за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. - 8 работни дни в размер на 224.00
лева.
2. За месец Август 2019 г. брутно трудово
възнаграждение в размер на 373.33 лева, или нетно трудово възнаграждение в
размер на 321.88 лева.
3. За месец Септември 2019 г. брутно
трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, или нетно трудово
възнаграждение в размер на 434.55 лева.
4. За месец Октомври 2019 г. брутно
трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, или нетно трудово
възнаграждение в размер на 434.55 лева.
5. За месец Ноември 2019 г. брутно трудово
възнаграждение в размер на 560.00 лева, или нетно трудово възнаграждение в
размер на 434.55 лева.
6. За месец Декември 2019 г. брутно
трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, или нетно трудово възнаграждение
в размер на 434.55 лева.
7. За месец Януари 2020 г. брутно трудово
възнаграждение в размер на 224.00 лева, или нетно трудово възнаграждение в
размер на 173.81 лева.
В
отговора ответникът оспорва предявения иск като изцяло неоснователен, като излага,
че трудовото възнаграждение на ищеца за периода, посочен в исковата молба е
платено.
В съдебно
заседание ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа предявената
искова молба и моли да бъде уважена.
Ответникът чрез
процесуален представител моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че на 09.08.2019 г. между ищеца и ответника „Т.“
ЕООД ЕИК ********* е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е
назначен на длъжността „Шофьор, товарен автомобил/международни превози/",
при пълно работно време – 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 560.00 лева, платимо до 30-то число на месеца, следващ отработения;
че в трудовото му възнаграждение бил включен и клас прослужено време от 0.6%;
че ищецът имал право на платен годишен отпуск от 20 дни; че на 13.01.2020 г.
трудовото правоотношение било прекратено, като за периода на действие на
трудовия договор, ищецът не е ползвал платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020
г.
На л.
6 от делото е представен трудов договор №012/09.08.2019 г.
Към
доказателствения материал по делото е приобщена преписка от Районна прокуратура
Варна №2798/2020 г. В същата се намира заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца с ответното дружество № 10/13.01.2020 г., за която няма
данни да е връчена на работника. Същият обаче в исковата молба не оспорва, че
трудовото му правоотношение е прекратено именно на тази дата. Съдържат се и
данни от ТД на НАП, че за процесния периода за начислени и заплатени от
ответното дружество дължимите се осигурителни вноски и данък общ доход.
Представен
е служебен бон от 06.03.2020 г. за изпратен пощенски запис за сумата от 266,00
лв. с основание заплата за месец януари и служебен бон за изпратен пощенски
запис за сумата от 30.01.2020 г. с основание заплата за месец декември 19г.
По делото е представено и заключение
на вещото лице Е.Т. по допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че на ищеца са начислени трудови възнаграждения в размери
по месеци, както следва:
период |
раб.дни |
БТВ |
УДРЪЖКИ |
Нетно
ТВ |
|||
|
|
|
За ДОО 10.58% |
За 30 3.2% |
Заобл.СДОД |
ДОД 10% |
|
м.08.19г. |
14 |
373.33 |
39.50 |
11.95 |
321.88 |
32.19 |
289.69 |
м.09.19г. |
19 |
560 |
59.25 |
17.92 |
482.83 |
48.28 |
434.55 |
м.10.19г. |
23 |
560 |
59.25 |
17.92 |
482.83 |
48.28 |
434.55 |
м.11.19г. |
21 |
560 |
59.25 |
17.92 |
482.83 |
48.28 |
434.55 |
м.12.19г. |
19 |
560 |
59.25 |
17.92 |
482.83 |
48.28 |
434.55 |
м.01.20г. |
7 |
194.11 |
20.54 |
6.21 |
167.36 |
16.74 |
150.63 |
ОБЩО: |
|
2807.44 |
297.03 |
89.84 |
2420.57 |
242.06 |
2178.51 |
Размерът на дължимата лихва
изчислява на както следва:
Върху възнаграждение за м.08.2019г.
от 289,69 лв. се дължи лихва в размер на 31,06 лв. за периода от 01.10.2019 г.
до 20.10.2020 г.
Върху
възнаграждение за м.09.2019г. от 434,55
лв. се дължи лихва в размер на 42,85 лв. за периода от 01.11.2019 г. до
20.10.2020 г.;
Върху
възнаграждение за м.10.2019г. от 434,55 лв. се дължи лихва в размер на 39,23
лв. за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2020 г.;
Върху
възнаграждение за м.11.2019г. от 434,55
лв. се дължи лихва в размер на 35,43лв. за периода от 01.01.2020 г. до 20.10.2020 г.;
Върху
възнаграждение за м.12.2019г. от 434,55 лв. се дължи лихва в размер на 31,75
лв. за периода от 01.02.2020 г. до 20.10.2020 г. и
Върху
възнаграждение за м.01.2020г. от 150,27 лв. се дължи лихва в размер на 9,79 лв.
01.03.2020 г. до 20.10.2020 г.
За
периода от 12.08.2019 г. до 12.01.2020 г. се следва платен годишен отпуск в
размер на 10 дни, поради това вещото лице определя обезщетението за неползван
платен годишен отпуск на 265,27 лв. ((10 дни по 29,47 лв. на ден) – 10% ДОО).
От ищеца е претендирано обезщетение за неизползван отпуск за 8 дни, или 8х29.47
лв. = 235,76 лв. Минус 10% = 212,18 лв.
Лихвата
за забава върху тази сума за периода от 01.01.2020 г.
до 20.10.2020 г. е в размер на 17,27 лв., а за периода от 13.01.2020 г. до
20.10.2020 г. е в размер на 16,62 лв., изчислена с онлайн калкулатор.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
искове в условията на обективно кумулативно съединяване с правно основание чл.
128 от КТ, чл. 177, вр. чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
По искът с
правно основание чл. 128 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че му се дължат
трудови възнаграждения, както и техния размер, а в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.
По делото безспорно се доказа, че ищецът
е полагал труд в ответното дружество в процесния период, както и размера на
дължимото му се трудово възнаграждение за така положения труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.2
от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника на негови близки. По писмено
искане на работника трудовото му възнаграждение може се превежда на влог в
посочена от него банка.
Претендира
се общо сумата от 2233,89 лв., представляваща незаплатено на ищеца нетно
трудово възнаграждение за периода от 09.08.2019 г. до 12.01.2020 г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба в съда 20.10.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
По
делото не бяха ангажирани достатъчни и годни доказателства от ответника, които
по безспорен и категоричен начин да установят извършено плащане на дължимите
трудови възнаграждения на ищеца за целия процесен период.
Съдът
кредитира единствено служебен бон за изпратен пощенски запис за сумата от
30.01.2020 г. с основание „заплата за месец декември 19г.“, който цени в
светлината на изказаното признание за получаването му от ищеца в исковата молба
и съдебно заседание. Противно на твърденията на ищеца, че не бил разбрал с
какво основание му е изпратена тази сума и че същата не е предмет на настоящото
производство е видно от записаното в служебния бон, че представлява именно
заплата за месец декември 2019 г. Доколкото същата се претендира в настоящото
производство, то тя се явява и негов предмет. Размерът на преведената сума
съвпада с размера дължим за трудово възнаграждение за месец декември 2019 г.,
посочен от вещото лице. Поради изложеното съдът приема, че това е единствената
заплатена на ищеца сума. Доколкото сумата не е изплатена със забава, то не
следва да се дължи и обезщетение за такава върху нея.
По
отношение на другия пощенски запис на стойност 266,00 лв., тъй като
получаването му е оспорено от ищеца, а не са представени доказателства в оборване
на тези негови възражения, то съдът намира, че сумата не е получена от ищеца.
Тъй като обаче тази сума не е получена от ищеца виновно, то не следва да се
счита, че кредиторът е в забава и съответно не следва да се дължи лихва за
периода след 06.03.2020 г. Така изчислена лихвата е в размер на 0,21 лв.
За
месец Август 2019 г. нетно трудово възнаграждение се търси в размер на 321.88
лева. Съгласно заключението на вещото лице обаче размерът на нетното трудово
възнаграждение за месец август 2019 г. е 289,69 лв., поради което съдът намира
искането за основателно до този размер, като за разликата над тази сума до
претендираните 321,88 лв. искът се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен. В тази връзка частично неоснователна се явява и претенцията за
лихва върху тази сума, доколкото същата следва да бъде редуцирана до дължимия
размер съгласно признато вземане за главница. Вещото лице определя същото на
31,06 лв. Следователно следва да се отхвърли за разликата над тази сума до
търсените 37,20 лв.
За
месеците септември 2019 г. – ноември 2019 г. се търси по 434,55 лв., което
отговаря и на заключението на вещото лице, поради което за този период искът се
явява основателен и като такъв следва да се уважи. Основателен се явява и за
претендираната лихва върху горните суми.
За
месец Януари 2020 г. претендираното нетно трудово възнаграждение е в размер на
173.81 лева. Съгласно експертизата на вещото обаче същото възлиза на 150,63
лв., поради и което искът се явява основателен за тази сума като за разликата
над нея следва да бъде отхвърлен. Искът за обезщетение за забава върху тази
сума се явява частично неоснователен съобразно с приетия от съда за дължим
размер на главницата, поради и което за разликата над изчисления от вещото лице
размер на обезщетението за забава от 9,79 лв. до претендираните от ищеца 14,56
лв. същият следва да се отхвърли като неоснователен.
На
ищеца се дължи и обезщетението по чл. 244, ал.1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск в размерите по чл. 244, ал.2, вр. с чл. 170, ал.1 от КТ за осем
дни размер от 212,18 лв. Доколкото ищецът търси сумата от 244,00 лв., то
претенцията му се явява неоснователна за разликата над 212,18 лв. до търсените
244,00 лв. По отношение на размера на дължимата лихва съдът намира, че същата
следва да се дължи от прекратяването на трудовото правоотношение 13.01.2020 г.,
когато възниква и задължението за начисляването и изплащането ѝ, съгласно
цитираните разпоредби, а не от 01.01.2020 г. Така
изчислено обезщетението възлиза на 16,62 лв. Доколкото се търси лихва в размер
на 18,29 лв., то искът за лихва върху това вземане също се явява неоснователен
за разликата над 16,62 лв. до предявените 18,29 лв..
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца, направените от него разноски в
настоящото производството, съобразно на уважената част от иска. В исковата
молба е направено искане същите да бъдат присъдени на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата. Същите се определят служебно от съда съгласно Наредба
№1 на ВАС. В случая приложим е бл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата, съгласно който
адвокатското възнаграждение е в размер на 417,41 лв., от които съобразно
уважената част от иска следва да се присъди сумата от 330,80 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното
дружество ответното следва да заплати дължимите по делото държавни такси за
разглеждане на предявените искове в общ размер на 189,36 лева 230,00 лв.,
представляваща възнаграждение на вещо лице, или общо сумата от 419,36 лв., от
която съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати сумата от 331,29 лв.
Воден от
гореизложеното Варненският районен съдът
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тунчер
Ибрямов Ахмедов
ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 212,18 лв.
(двеста и дванадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019
г. в размер на 8 работни дни, ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба в съда 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, на основание чл. 224, ал.1 от КТ като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
212,18 лв. (двеста и дванадесет лева и осемнадесет стотинки) до 224.00 (двеста двадесет и четири)
лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда
20.10.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Тунчер Ибрямов
Ахмедов
ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 16,62 лв.
(шестнадесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава върху сумата от сумата от 212,18
лв. (двеста и дванадесет лева и осемнадесет стотинки) – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 8 работни дни, на осн. чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 16,62 лева до 18,29 лв. (осемнадесет лева и двадесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Тунчер Ибрямов
Ахмедов
ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 289,69 лв.
(двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за месец Август 2019 г.,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда 20.10.2020 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл. 128 от КТ като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 289,69 лева до 321,88 лв. (триста дванадесет и един лева и осемнадесет и осем
стотинки), ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда
20.10.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тунчер
Ибрямов Ахмедов
ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 434,55 лв.
(четиристотин тридесет и четири лева и петдесет и пет стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за месец Септември 2019 г.,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда 20.10.2020 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл. 128 от КТ.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тунчер
Ибрямов Ахмедов ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 434,55 лв. (четиристотин тридесет и четири лева и петдесет и
пет стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за
месец Октомври 2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба в съда 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на
основание чл. 128 от КТ.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тунчер
Ибрямов Ахмедов ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 434,55 лв. (четиристотин тридесет и четири лева и петдесет и
пет стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за
месец Ноември 2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба
в съда 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на основание
чл. 128 от КТ.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тунчер
Ибрямов Ахмедов ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 150,63 лв. (сто и петдесет лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец Януари 2020 г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба в съда 20.10.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл. 128 от КТ като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 150,63 лева до 173,81 лв. (сто седемдесет и три лева и осемдесет и една
стотинки), ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда
20.10.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тунчер
Ибрямов Ахмедов
ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 31.06 лв. (тридесет и един лева и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава върху сумата от 289,69 лв. - нетно
трудово възнаграждение за месец Август 2019 г. за периода от 01.10.2019 г. до
19.10.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
31,06 лева до 37,20 лв. (тридесет и
седем лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тунчер
Ибрямов Ахмедов ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 42,85 лв. (четиридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 434,55 лв. - нетно трудово
възнаграждение за месец септември 2019 г. за периода от 01.11.2019 г. до
19.10.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тунчер
Ибрямов Ахмедов ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 39,23 лв. (тридесет и девет
лева и двадесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 434,55 лв. - нетно трудово възнаграждение
за месец октомври 2019 г. за периода от 01.12.2019 г. до 19.10.2020 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тунчер
Ибрямов Ахмедов ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 35,49 лв. (тридесет и пет лева и четиридесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху сумата
от 434,55 лв. - нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2019 г. за
периода от 01.11.2019 г. до 19.10.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тунчер
Ибрямов Ахмедов ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 0,21 лв. (двадесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 150,27 лв. - нетно трудово
възнаграждение за месец януари 2020 г. за периода от 01.03.2020 г. до
05.06.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
0,21 лева до 14,56 лв.
(четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
периода от 06.03.2020 г. до 19.10.2020 г. върху сумата от 173,81 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Тунчер Ибрямов Ахмедов иск с правно
основание чл. 128 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 434,55 лв. (четиристотин тридесет и четири
лева и петдесет и пет стотинки), представляваща нетно трудово
възнаграждение за месец декември 2019 г., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба в съда 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца П.Б.П., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу ответника „Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тунчер Ибрямов Ахмедов иск с правно основание чл. 86 от КТ
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 31,75 лв. ( тридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 434,55 лв. - нетно трудово
възнаграждение за месец декември 2019 г. за периода от 01.02.2020 г. до
19.10.2020 г.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Тунчер Ибрямов
Ахмедов ДА ЗАПЛАТИ на З.Д. Паскалев, ЕГН ********** сумата от 330,80 лева
(триста и тридесет лева и осемдесет стотинки), представляваща
направени в производството съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Тунчер Ибрямов
Ахмедов ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр.Варна сумата от 331,29 лева (триста тридесет и
един лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща държавна такса дължима за разглеждане на исковите претенции, на
основание чл.78, ал.6 ГПК
Банкова сметка, ***ца и процесуалния му
представител суми: IBAN: ***, в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД по сметка на З.Д. Паскалев, ЕГН **********.
Банкова сметка, ***а на Варненски районен съд суми: BG89 FINV 9150 31BG N0FP GK ,
SWIFT код, банков код: FINVBGSF, при
Първа инвестиционна банка АД, – клон Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: