Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 02.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 399 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 441624 от 02.07.2018 г., постановено по гр. д. № 49638/2014 г., по описа на СРС, 35 състав, е отхвърлен предявения от С.Д.С., ЕГН **********, , с адрес: *** срещу „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено, че С.Д.С., ЕГН ********** не дължи на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *******, сумата от 1250 лв., представляваща частичен иск от сумата от 25000 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 941/2013г. на РС Ловеч, като неоснователен и недоказан. С решението е осъден С.Д.С. да заплати на „Б.Д.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 лева, представляваща направените по настоящето дело разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца С.Д.С., чрез адв. В.У.и Н. б., срещу постановеното решение, като са изложени твърдения за неправилност на същото. Посочва се, че съдът бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на допълнителна задача на тройната експертиза, с което се нарушавали правата на страната. Пред въззивния съд процесуалният представител на въззивника прави уточнение на исковата си претенция, като посочва, че обосновава същата на нововъзникнали доказателства, поддържа въззивната жалба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Б.Д.” ЕАД, чрез юрк. Г.В. изразява становище по жалбата, като считат същата за неоснователна. Посочва се, че по делото не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи били отговорили на поставените от ищеца въпроси. Пред въззивния съд процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Жалбата подадена от С.Д.С., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 35 състав, решение за валидно, допустимо, а по отношение на правилността във връзка с доводите в жалбите следва да се добави и следното:

Предявен е установителен иск за признаване на установено, че С.Д.С. не дължи на „Б.Д.” ЕАД, сумата от 1250 лв., представляваща частичен иск от сумата от 25000 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 941/2013г. на РС Ловеч.

По делото не се спори, че „Б.Д.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 4945 от 06.06.2013 г. с длъжник С.Д.С. за дължими суми по договор за ипотечен кредит от 24.07.2007 г. Не се спори, че на 07.06.2013 г. е издадена заповед № 466 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК съгласно която длъжникът С.Д.С. е осъден да заплати на „Б.Д.” ЕАД претендираните суми, като с разпореждане от същата дата е издаден и изпълнителен лист, като срещу заповедта не е подавано възражение по чл. 414 от ГПК.

По делото е представен договор за ипотечен кредит от 24.07.2007 г. сключен между „Б.Д.” ЕАД и С.Д.С. като кредитополучател, съгласно който кредиторът отпуска на кредитополучателят кредит в размер на 40200 лв. за ипотека на следния недвижим имот: първи етаж от къща находяща се в гр. Ловеч, ул. „*****. По делото е представен и погасителния план, както и общите условия за предоставяне на ипотечни кредити. Представен е и извлечение за периода от 26.07.2007 г. до 27.04.2015 г.

Представен е и нотариален акт за договорна ипотека № 43 от 25.07.2007 г., том VI, рег. № 7166, дело № 717 от 2007 г., съгласно който С.Д.С. е учредил на Б.Д.” ЕАД ипотека върху свой собствен недвижим имот.

По делото да представени и запорно съобщение по изп. д. № 20138790400033 по описа на ЧСИ В.П., с рег. № 879, район на действие Окръжен съд Ловеч, с което е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд на С.Д.С.. Представено е и уведомление за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 20138790400033 изпратено до С.С. в качеството на длъжник, с което е уведомен, че на 27.06.2014 г. било изготвено постановление за възлагане на недвижим имот с купувач Н. Г.Д..

Представени са и извлечение за периода 01.07.2007 г. до 01.09.2014 г. по сметка 0000000014288803 с титуляр С.С., както и ЖЗ показване на заем от 01.09.2014 г.

По делото е представено и изп. д. № 20138790400033 по описа на ЧСИ В.П., с рег. № 879, район на действие Окръжен съд Ловеч.

Пред районния съд е била приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която остатъкът на дълга по договор за кредит от 01.07.2007 г. към дата 01.09.2014 г. е в размер на: главница 1446.12 лв., договорна лихва към 30.08.2014 в размер на 4272.69 лв., лихва за забава в размер на 11787.63 лв., заемни такси в размер на 60 лв., както и съдебни разноски в размер на 938 лв. Съгласно заключението кредитът е бил усвоен безкасово на 30.07.2007 г., като сумата е била прехвърлена по сметка на С.С..

Пред районния съд е била приета тройна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която общия размер на задължението по договора за ипотечен кредит към 01.09.2014 г. възлизал на 18505.41 лв., която сума се образувала от 1446.12 лв. главница, 7457.01 лв. договорна лихва от 26.12.2011 г. до 05.06.2013 г., 4273.86 лв. законна лихва за периода от 06.06.2013 г. до 01.09.2014 г., 4330.42 лв. наказателна лихва за периода от 04.04.2012 г. до 05.06.2013 г., 60 лв. заемни такси и 958 лв. разноски по делото.

Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. В случая първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на спорното право, като е посочил нормата на чл. 124, ал.1 ГПК, като същата е във връзка с чл. 439 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).

В случая ищецът основава исковата претенция на обстоятелството, че след влизане в сила заповедта за изпълнение са нововъзникнали следните документи: извлечение за периода 01.07.2007 г. до 01.09.2014 г. по сметка 0000000014288803 с титуляр С.С., както и ЖЗ показване на заем от 01.09.2014 г., за които ищецът изрично твърди, че представляват нововъзникнали обстоятелство. С оглед на това следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по чл. 439 ГПК. Предвид обстоятелството, че съдът е разгледал заявените от ищеца фактически твърдения, обжалваното решението се явява процесуално допустимо. Ето защо спорът следва да се разгледа спора по същество.

Настоящият въззивен състав намира, че представеното извлечение за периода 01.07.2007 г. до 01.09.2014 г. по сметка 0000000014288803 с титуляр С.С., както и ЖЗ показване на заем от 01.09.2014 г., за които ищецът изрично твърди, че представляват нововъзникнали доказателства са именно такива. От самите представени писмените доказателства, на който се позовава ищеца се установява, че същите не са от съществено значение за делото и не е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства, тъй като същите по своя характер представляват справки за движението по сметката и дълга, с които ищецът е можел във всеки един момент да се снабди.

От приетите по делото единична съдебно-счетоводна експертиза, както и от тройната такава се установява, че към дата 01.09.2014 г. размерът на задължението на ищеца към ответника е в размер на: главница 1446.12 лв., договорна лихва към 30.08.2014 в размер на 4272.69 лв., лихва за забава в размер на 11787.63 лв., заемни такси в размер на 60 лв., както и съдебни разноски в размер на 938 лв., а съгласно тройната общия размер на задължението по договора за ипотечен кредит към 01.09.2014 г. възлизал на 18505.41 лв., която сума се образувала от 1446.12 лв. главница, 7457.01 лв. договорна лихва от 26.12.2011 г. до 05.06.2013 г., 4273.86 лв. законна лихва за периода от 06.06.2013 г. до 01.09.2014 г., 4330.42 лв. наказателна лихва за периода от 04.04.2012 г. до 05.06.2013 г., 60 лв. заемни такси и 958 лв. Съгласно и двете експертизи се установява, че размерът на задължението на въззивника към ответника надхвърля исковата претенция от 1250 лв., представляваща частичен иск от сумата от 25000 лв., поради което предявения иск се явява неоснователен и въззивнат жалба следва да бъде отхвърлена. За пълното следва да бъде посочено, че обстоятелствата, на които се позовава ищеца касаещи начина на формиране на лихвата по процесния договор за кредит от 01.07.2007 г. стоят извън предмета на настоящото производство, поради което няма как да бъдат разглеждани по същество, като същите е следвало да бъдат наведени евентуално в производството по реда на чл. 422 от ГПК, каквото не е било провеждано поради неподаване от страна на ищеца на възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, и двете въззивни жалби следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора на въззивника с оглед на неоснователността на подадената въззивна жалби не следва да бъдат присъждани разноски. На въззиваемата страна с оглед неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски от 100 лв., която сума представлява юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 441624 от 02.07.2018 г., постановено по гр. д. № 49638/2014 г., по описа на СРС, 35 състав.

ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, , с адрес: *** да заплати на Б.Д.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. съдебни разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

     2.